Р Е Ш Е Н И
Е
№ 22.07.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
30.06.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
248/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от гл.юриск.А.М., против решение № 32/21.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 823/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на С.Г.К. *** сумата от общо 1343.11 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1166.02 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 177.09 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С.Г.К. ***, с ЕГН – **********, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за сумата над 1343.11 лв. до 1367.67 лева /или за 24.56 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до 16.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на С.Г.К. ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 126.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1166.02 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 16.10.2019г.; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на С.Г.К. ***, с ЕГН – **********, направените от последния разноски по делото в размер на 329.11 лева с оглед уважената част от исковите претенции; ОСЪЖДА С.Г.К. ***, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, представлявана от Директора Гл.комисар С. К., направените от последния разноски по делото в размер на 1.64 лева с оглед отхвърлената част от главния иск; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, представлявана от Директора - Гл. комисар С. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 58.79 лева върху размера на уважените искове и сумата от 100.00 лева - разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба въззивникът обжалва решението като неправилно и необосновано. Смята, че съдът неправилно прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на К.. Смята за приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г. в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Текстът на чл.3, ал.3 гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Смята, че от приетата по делото експертиза се установява, че трудът, който К. е полагал, е 8 часа нощен труд. Смята, че неправилно съдът е приложил чл.9, ал.2 от НСОРЗ и излага съображения. Излага, че разпоредбите на чл.9 от НСОРЗ, от които съдът е приел, че ал.2 е относима в случая, са приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР). Възразява, че неправилно ЕРС е приел, че на К. се дължи възнаграждение за извънреден труд и излага съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Подаден е в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от въззивемия С.Г.К., чрез адв.Г.С. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
ЯОС с определение от 19.05.2020г., влязло в сила, оставя без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу Решение №206/24.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 293/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на С. Г. Г. за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 г., включително, както и за разликата над 202.64 лв. до 215.50 лв., като недопустима, поради липса на правен интерес и прекратява въззивното производство в тази част.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от представляващия го адв.Г.С. *** е депозирана молба, с коятоо моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Представен е списък на разноските.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищецът С.Г.К. през процесния период - от 01.05.2017г. до 16.10.2019г., е работил по служебно правоотношение при въззивника-ответник и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „младши инспектор” в ГПУ-Елхово при РД „ГП”-Елхово към ГДГП-МВР и е полагал труд на 12 - часови смени по график.
От неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 01.05.2017г. до 16.10.2019г. година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1344 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 1344 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 1536.19 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 192.19 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника в началото на м. януари 2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 1367.67 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Само за месеците юли, август и септември 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 160 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 182.88 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 22.88 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември 2019г. възлиза на сумата от 177.09 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – началото на м. януари 2020 година. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 16-то число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 24 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 27.43 часа дневен труд. По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил 3.43 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 24.56 лева.
Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от 31.07.2017г./ до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 126.72 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. май 2017 година до м. юни вкл. 2019 година.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.
По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за периода от 01.05.2017г. до 16.10.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта общо 1344 часа нощен труд, който преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 1536.19 часа. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 192.19 часа, като допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1367.67 лева. За периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл., ищецът е положил общо 160 часа нощен труд, които след приравняването им в дневни с коефициент 1.143 възлизат на 182.88 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове е 22.88 часа като допълнителното възнаграждение възлиза на 177.09 лева. Съответно, изчисленият от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода с натрупване за периода на забавата, възлиза на общата сума от 126.72 лева.
ЯОС като прецени за основателен и доказан иска за главница, намира също за основателна и доказана и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 228.19 лв. Съдът намира основателно възражението на въззивника за това, че възнаграждението е прекомерно предвид минималните размери съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с решение № 5419/8.05.2020 г. на ВАС, поради което същото следва да се намали до посочения размер 228.19 лв..
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/21.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 823/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на С.Г.К. ***, с ЕГН – **********сумата 228.19 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.