№ 2642
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110107298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "А. Б. Б." ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..... бул. ... № ..., срещу Г. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 680743 от 02.06.2016 г.,
сключен между Г. И. С. и „К.“ ЕАД, обезпечен чрез поръчителството на „А. т.“ ЕООД
съгласно Договор за предоставяне на поръчителство от 02.06.2016 г., вземанията по който
договор са прехвърлени от „А. т.“ ЕООД на "АПС Б. Б." ЕООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 179,54 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва по кредита за периода от 30.06.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от
493,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата по договора за кредит, начислено за периода от 30.06.2016 г. до 23.02.2021 г., в
който не е включен периодът 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., които суми са заплатени от „А. т.“
ЕООД - цедент на "АПС Б. Б." ЕООД, в полза на кредитора по договора за кредит „К.“
ЕАД, за които суми е издадена Заповед № 214/18.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2022 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.06.2016 г. между „К.“ ЕАД
1
като кредитодател, и ответника Г. С. – кредитополучател, по електронен път по силата на
ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 680743, съгласно който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит.
По силата на горецитирания договор ответницата Г. С. е получила сумата от 1000 лева -
главница, ответницата се съгласила да върне шест броя вноски по 187,28 лева в срок до
28.02.2017 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%
Сочи, че между „А. т.“ ЕООД и ответницата е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитодателя и кредитополучателя. На същата дата, 02.06.2016 г., между „А. т.“ ЕООД и
„К.“ ЕАД е сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит
№ 680743.
Заявява, че поради неизпълнение на задължението по Договора за потребителски
кредит от страна на ответницата, същото е било изпълнено от солидарния длъжник „А. т.“
ЕООД на 23.02.2021 г., като плащането от страна на последния е в размер на 1526,00 лева.
Ответницата не е възстановила платената сума по договора за заем на своя поръчител.
Сочи, че на 02.03.2021 г. между „А. т.“ ЕООД и „АПС Б. Б.“ ЕООД е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на Приложение № 1 към който
вземането на „А. т.“ ЕООД, произтичащо от Договора за предоставяне на поръчителство, е
прехвърлено в собственост на „АПС Б. Б.“ ЕООД ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че ответницата Г. С. е уведомена
за цесията на 01.04.2021 г. на посочената от нея електронна поща. Позовава се на практика
на ВКС, в която е застъпено, че ако към исковата молба е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, както в настоящия случай, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията.
Настоява за уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Г. С., чрез назначения й особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва процесния договор за кредит. Счита, че
липсват доказателства за неговото сключване. Оспорва процесия договор за поръчителство.
Заявява, че липсват доказателства за извършено плащане от страна на поръчителя към
кредитодателя. Оспорва претендираното вземане и по размер. Счита, че ответницата не е
надлежно уведомена за цесията. Прави възражение за настъпила погасителна давност на
вземанията по договора за кредит, като счита, че същата е настъпила към момента на
сключване на договора за цесия - 02.03.2021 г.
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът "АПС Б. Б." ЕООД не се представлява. С молба-
2
становище вх. № 45906/19.06.2023 г. поддържа предявения иск, оспорва депозирания от
ответната страна отговор.
В съдебно заседание ответникът Г. И. С. се представлява от адв. М. С.-В., особен
представител. Оспорва исковите претенции, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Разпореждане № 1850/18.01.2022 г. по ч. гр. д. № 423/2022 г. по описа на РС –
Варна, 52-ри състав, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение № 214/18.
01.2022 г., с която съдът разпорежда Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на заявителя
„АПС Б. Б.“ ЕООД следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 680743 от 02.06.2016 г., сключен между Г. И. С. и „К.“
ЕАД, обезпечен чрез поръчителството на „А. т.“ ЕООД съгласно Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.06.2016 г., вземанията по който договор са прехвърлени от „А. т.“
ЕООД на "АПС Б. Б." ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от
179,54 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита за периода от
30.06.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 493,25 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата по договора за кредит, начислено за периода от
30.06.2016 г. до 23.02.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.,
които суми са заплатени от „А. т.“ ЕООД - цедент на "АПС Б. Б." ЕООД, в полза на
кредитора по договора за кредит „К.“ ЕАД, както и сумата от 33,46 лева, представляваща
разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса.
Издадената заповед е връчена на длъжника Г. И. С. при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцовото
дружество.
За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че между ответницата Г. С. и „К.“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 680743 от 02.06.2016 г., по силата на който на С. е
предоставена в заем сума в размер на 1000 лева; предоставянето и усвояването на сумата по
кредита; валидно сключен между „А. т.“ ЕООД и ответницата Договор за предоставяне на
поръчителство; валидно сключен между „А. т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД Договор за
поръчителство; изпълнение на поетите от „А. т.” ЕООД задължения по Договора за
поръчителство, размера на вземането по пера, както и че вземането на последния е
прехвърлено на „АПС Б. Б.“ ЕООД с валиден Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г.
Съдът намира, че в хода на производството ищецът не успя да установи пълно и
главно посочените обстоятелства и възникнали въз основа на тях облигационни
правоотношения.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
680743/02.06.2016 г. и Приложение № 1 към него, за който се твърди от ищеца, че е
сключен по електронен път, по силата на ЗПФУР, между „К.“ АД и ответницата в
качеството й на кредитополучател, същият е за предоставяне на сумата от 1000 лева при
следните условия на връщане: срок на кредита - 6 месеца, брой на погасителните вноски
- 6, размер на погасителните вноски - 187,28 лева, лихвен процент по кредита - 41,24 %,
годишен процент на разходите - 50 %, общ размер на всички плащания - 1123,68 лева.
Видно от погасителния план, представен в т. 10 от Приложение № 1, крайният срок за
3
погасяване на кредита е 30.11.2016 г.
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от
02.06.2016 г. със страни „А. т.“ ЕООД - поръчител, и Г. И. С. - потребител, и Приложение №
1 към него, поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя
за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит в размер на 1000 лева със следните параметри: срок на кредита - 9
месеца, брой на погасителните вноски - 9, размер на погасителните вноски - 131,36
лева, общ размер на всички плащания - 1 179,54 лева, краен срок за погасяване на
кредита - 28.02.2017 г.
Видно от Договор за поръчителство от 02.06.2016 г., сключен между „К.“ АД и „А.
т.“ ЕООД - поръчител, същият касае поръчителство по договор за потребителски кредит в
размер на 1000 лева, който „К.“ се задължава да предостави на Г. И. С., със срок за
погасяване 28.02.2017 г.
С оглед констатираната съществена разлика в параметрите на Договор за
потребителски кредит № 680743, от една страна, и сочените такива в Договор за
предоставяне на поръчителство и Договор за поръчителство от 02.06.2016 г., от друга, няма
как да се приеме, че последните два договора са сключени за обезпечаване на Договор за
кредит № 680743. При това положение, въз основа на представените по делото договори,
„А. т.“ ЕООД е нямало как да се суброгира в правата на кредитора по Договор за
потребителски кредит № 680743, следователно е нямало и как да прехвърли вземането по
него на ищеца.
Освен това, по делото не са представени каквито и да е доказателства по реда на чл.
18, ал. 3 ЗПФУР за сключване на Договор № 680743 по електронен път.
Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически
факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя;
спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на
потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и следва
ищецът да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на
процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на ответника-
потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент
на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до
дружеството-кредитор.
Отделно, следва да се посочи, че от преводно нареждане от 02.06.2016 г. за сумата от
1000 лева също не може да се установи сключен договор за кредит и усвоена по него сума,
тъй като отразеното в нареждането основание за плащане съдържа единствено името на
ответницата и единния й граждански номер, без каквато и да е индикация за какво е
извършеното плащане.
При това положение, съдът намира довода на процесуалния представител на
ответницата, че липсват доказателства за сключване на процесния договор за кредит, за
основателен. Дори обаче Договор за потребителски кредит № 680743 да е бил сключен,
4
претендираното вземане не е възникнало в патримониума на ищеца, тъй като, както беше
установено по-горе, не е възникнало в патримониума на твърдения цедент „А. т.“ ЕООД, а
никой не може да прехвърли това, което няма.
Предявените искове се явяват неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски не се следват на ищеца, а ответната страна,
представлявана от особен представител, не е направила такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А. Б. Б." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., район ..... бул. ... № ..., срещу Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. ... № ..., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумите, както следва: 1000 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 680743 от 02.06.2016 г., сключен между Г. И. С. и „К.“
ЕАД, обезпечен чрез поръчителството на „А. т.“ ЕООД съгласно Договор за предоставяне на
поръчителство от 02.06.2016 г., вземанията по който договор са прехвърлени от „А. т.“
ЕООД на "АПС Б. Б." ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от
179,54 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита за периода от
30.06.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 493,25 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата по договора за кредит, начислено за периода от
30.06.2016 г. до 23.02.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.,
които суми са заплатени от „А. т.“ ЕООД - цедент на "АПС Б. Б." ЕООД, в полза на
кредитора по договора за кредит „К.“ ЕАД, за които суми е издадена Заповед №
214/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
423/2022 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5