Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 7442 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори,
Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя С.П.С.
срещу съдебно решение № 99182 от 25.05.2020г., постановено по гр. дело № 41302/2019г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 37 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за
защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която
по отношение на ответниците да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението
се обжалва изцяло. Въззивникът иска да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.
В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез
упълномощения представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и съда да
приеме, че е извършено домашно насилие и да наложи предвидените в закона мерки.
Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемите
страни Л.Ц.С., А.С.С., Д.С. *** С.С., са подали отговор на въззивната жалба, с
който я оспорват, като неоснователна. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемите, чрез
пълномощника си, поддържат отговора на въззивната жалба. Не сочат
доказателства. В хода на устните състезания пледират за оставяне в сила на
обжалваното решение. Не представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови
доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.
1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният
съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството
пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на С.П.С. срещу Л.Ц.С., А.С.С., Д.С. ***
С.С. – за защита от
домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие на 17.07.2019г., подробно
описан в допълнителна молба до съда.
Ответниците
са оспорили твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението,
постановено по гр. дело № 41302/2019г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, съдът е оставил без уважение
молбата на С.П.С. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Л.Ц.С., А.С.С.,
Д.С. *** С.С. и е отказал да издаде такава заповед, с която по отношение на
ответниците да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е С.П.С. да
заплати по сметка на СРС общо държавна такса от 100 лева и разноски на всеки от
ответниците по 800 лева.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
В
първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпит на
свидетелката М.Ц.Д.– във фактическо съпружеско съжителство с молителя С.П.С. и на
свидетеля М.Ц.В.– брат на ответницата Л.Ц.С.. От показанията на тези свидетели не
се установява да е осъществен акт на насилие на 17.07.2019г. от страна на Л.Ц.С.,
А.С.С., Д.С. *** С.С. спрямо въззивника. Съдът, като
прецени показанията на свидетелите при спазване нормата на чл. 172 от ГПК, не кредитира
показанията на св. Димитрова, за която счита, че е възможно да е заинтересована
от изхода на спора в полза на молителя, поради близката ѝ фактическа
връзка с тази страна. Съдът не обсъжда показанията на св. В., тъй като от
същите не може да се установи, за коя дата са неговите възприятия за
отношенията на страните. От показанията на свидетелите не се установяват
относими към спора факти, а само факта на влошените отношения на страните.
По делото не е спорно, че молителя и Л.Ц.С. са бивши съпрузи, а останалите трима ответници са негови низходящи
роднини по права линия, т.е. страните попадат в хипотезата на чл. 3, т. 1 и т.
5 от ЗЗДН.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно.
Възраженията
във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното
решение (чл. 272 от ГПК).
Като
допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи, че изцяло
неоснователни са доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, тъй
като съдът не е изследвал добре фактическата обстановка. Настоящият въззивен
състав счита, че с оглед на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, фактическата обстановка за случилото се между страните на
17.07.2019г., е точно и вярно установена. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да доказват при условията на пълно и главно доказване, че на
процесната дата - 17.07.2019г. Л.Ц.С., А.С.С., Д.С. *** С.С., са осъществили
акт на насилие спрямо него, както е изложено в молбата за защита.
Други възражения във въззивната жалба не са направени, а въззивният съд не
установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да оставя
в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата
на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
По разноските:
На основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК въззивникът С.П.С., следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавна такса в общ размер от 50 лв.
При този изход
на спора на въззивникът не се дължат разноски и съдът отхвърля искането му. Въззиваемите не представят
доказателства за реално направени разноски пред въззивната инстанция и искането
им следва да се отхвърли.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 99182 от 25.05.2020г., постановено по гражданско дело № 41302/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 37-ми състав.
ОСЪЖДА
С.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С.,***, сумата от 50 (петдесет)
лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 7442/2019г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 7442/2019г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Л.Ц.С. с ЕГН **********, А.С.С. с ЕГН **********, Д.С.С. с ЕГН **********
*** С.С. с ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело №
7442/2019г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.