Решение по дело №341/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 288
Дата: 5 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Анна Владимировна Петкова
Дело: 20245600500341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. ХАСКОВО, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. П.

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П. Въззивно гражданско дело №
20245600500341 по описа за 2024 година
Производството е пореда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 182/16.11.2023 година, постановено по гр.д. №
920/2022 година, РС-Харманли е признал за установено, че съществува
вземането на „Йеттел България” ЕАД –София против К. Н. Ю. от град за
сумата 186,93 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за сумата 257.83 лева -
незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумите ,
считано от 25.07.2022г. до окончателното плащане на сумите, включени в
издадената Заповед № 385/26.07.2022 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 651 по описа на Районен съд -
Харманли за 2022 година.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от „Йеттел България” ЕАД против К. Н. Ю.
претенции да се признае, че съществува вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които сумата от 165.48 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
24.02.2020 г. за мобилен номер *** и сумата 234.50 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 20.11.2019 г. за
1
мобилен номер ***, включени в същата заповед по чл. 410 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение, в частта за отхвърляне
на исковете, е останал въззивникът – „Йеттел България“ ЕАД - София, който
внася оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Акцентува
върху обстоятелството, че абонатът е бил поканен да изпълни задължението
си за плащане на процесните суми, а едновременно с това и предупреден, че в
противен случай договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат
прекратени. Освен това, абонатът бил запознат с Общите условия, прилагани
о доставчика при сключване на процесните договори, в това число с
предвидената в ОУ възможност в полза на доставчика да прекрати договора
при незаплащане на дължимите от абоната суми. Въззивникът оспорва
направения от първоинстанционния съд извод за това, че събраните по делото
доказателства не установяват абонатът да е бил уведомен за прекратяването
на договора. Връчването на поканата за доброволно изпълнение било
извършено по предвидените в ОУ правила, на длъжника бил предоставен
подходящ срок за изпълнение, както и поканата съдържала уведомление за
прекратяване на договора при неплащане. Счита, че районният съд
неправилно е приложил правилата за разваляне на договор на основание чл.
87 ал. 3 от ЗЗД. Касаело се за едностранно прекратяване на договора от
страна на доставчика на услугата, като в този случай изрично уведомление до
длъжника не се изисквало. С тези и останали доводи, изложени в жалбата, се
прави искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения
иск и присъждане на направените в двете инстанции деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба. За насроченото с.з. особеният представител по чл. 47 ал. 6
от ГПК на въззиваемата К. Н. Ю. представя молба, с която заема становище
за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Моли същият да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
2
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, след което
ги е обсъдил в съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Въз
основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което го е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се представиха
нови допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен
от направения от решаващия съд.
ХОС споделя изцяло възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а тя и не е спорна по делото, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на
първостепенния съд в тази част, без нужда да се преповтарят.
При възприетата по делото фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от представени и приети като
доказателство по делото договори за мобилни услуги, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът-ищец е предоставил на абоната-ответника сим-карти, респективно
телефонни номера. Съгласно договора, операторът е поел задължението да
доставя на абоната мобилни услуги, а абонатът - да заплаща цената на тези
услуги под формата на съответни месечни абонаментни такси и вноски, в
срока на действие на договора, съобразно тарифните планове и ценовите
условия, уговорени от страните при сключването на договора. В договора,
още, са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението
им, свързани с начисляване на неустойка. Няма спор по делото и относно
това, че твърдените от ищеца задължения не са платени.
Следователно, с неизпълнение на насрещните задължения на
абоната да заплати цената на доставената мобилна услуга за дружеството-
ищец е възникнало правото да прекрати договора предсрочно, едностранно,
съгласно чл. 75 вр. чл. 19 „б“ от Общите условия, приети от абоната с
подписването на договора. В същото време, при условията на пълно и главно
доказване ищецът не установява да е упражнил това свое право. Доколкото се
3
касае за писмен договор, то и прекратяването му следва да стане с писмено
изявление, а ищецът не представя доказателства за спазване на изискването за
форма на уведомлението. А доколкото в представените Общи условия
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, то не
може да се постави знак на равенството между тях.
В процесния договор за мобилни услуги страните са уговорили
дължимост на неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, но не повече от три, при предсрочно прекратяване
поради неизпълнение на договора по вина или инициатива на потребителя.
При липса на сигурност относно настъпването на юридическия факт на
прекратяването на договора, не е възникнало правото на доставчика да
претендира процесната неустойка. Тук следа да се отговори на довода на
въззивника за това, че абонатът изрично е бил уведомен за прекратяването на
договора. За да обоснове това свое твърдение, ищецът-доставчик се позовава
на издаденото от Български пощи ЕАД удостоверение, според което на К. Ю.
е била изпратена непрепоръчана кореспондентска пратка. При липса на
разписка, изходяща от абоната и която да съдържа поне индикации какво е
било изпратено до длъжника, няма сигурност за това – ответницата да е
получила твърдяното от ищеца уведомление за прекратяване на договора при
незаплащане на дължимите суми.
ХОС споделя и останалите аргументи на първостепенния съд,
поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния
съдебен акт, споделени от ХОС, въззивната жалба се явява неоснователна, а
атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане
на деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/16.11.2023 година, постановено
по гражданско дело № 920/2022 година по описа на РС-Харманли.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5