Р Е Ш Е Н И Е
№:107 26.01.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: С. Х.
Прокурор: Тиха Стоянова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2394 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на от Г.Д.Ц.,***, против
Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), ул.Иван Шишман №8, ЕИК-***.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да
получи заплащане на обезщетение за неимуществени в размер на 5000лв., за
неоснователно изземване на автомобила и ловния му автомат от служители на
ДГС-Средец, държането му за една година и още месец и половина след отмяната на
издаденото срещу него наказателно постановление № 956/07.11.2016г. на директора
на РДГ-Бургас, както и отказа да му бъде върнат автомобила по достоен и разумен
начин, без създаване на излишно напрежение, ведно със законната лихва от
30.06.2017г. до окончателното плащане. Претендира и за разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2016г. ищецът бил
проверен и задържан от служители на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство“ (ТП ДГС)-Средец, за което счита, че е част от структурата на РДГ-Бургас.
След това бил предаден на органите на МВР с твърдения за извършване на лов
извън разрешеното време, място и средства. Същата нощ бил задържан за срок от
24 часа в РУ на МВР-Средец, а при проверката му били иззети законно притежавано
ловно оръжие и собствения му лек автомобил Ленд Ровър, за които в последствие
било постановено изземване в полза на държавата с наказателно постановление
(НП) на директора на РДГ-Бургас, издадено въз основа на съставен му акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). При обжалването на НП, същото
било отменено от Административен съд - Бургас с решение влязло в сила на
30.06.2017г. Предвид тази отмяна неговият пълномощник – адв.К. подал заявление
на 31.07.2017г. до директора на РДГ-Бургас за връщане на автомобила му, намиращ
се на съхранение за цяла година в ТП ДГС-Средец. На 08.08.2017г. адв.К. получил
отговор на заявлението си, че автомобилът следва да бъде получен от ТП
ДГС-Средец. На 22.08.2017г. ищецът с двама свои приятели отишъл в ТП ДГС-Средец
да получи автомобила си и представил решението на Административен съд - Бургас,
заявлението и отговора на РДГ-Бургас. Връщането на автомобила му било отказано
от адвокат на ТП ДГС-Средец, защото съдебното решение представлявало копие
заверено от адвоката му, а не от издалия го съд. Последвал и телефонен разговор
между адв.К. с юриста на ТП ДГС-Средец, но съгласие не било постигнато. След
проведени допълнителни разговори зам.директорът на РДГ-Бургас поискал някой да
отиде до дирекцията и да получи писмо до ТП ДГС-Средец, което да спомогне за
връщането на автомобила. Адв.К. не се съгласил на това предложение и по негово
предложение ищецът се върнал обратно и решил да предяви настоящия иск. Г.Ц. твърди
също, че от воденото срещу него административно наказателно производство за
продължение на цяла година е преживял неприятни емоции и терзания, които
засягат неговата личност, авторитет в личен и професионален план, изтърпял
безпокойство, раздразнителност и афектираност, обусловени от поведението на
служители на ответника на 22.08.2017г., довело до загуба на време, плащане на
адвокатски възнаграждения, неоснователно разкарване между Бургас и Средец. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства. В съдебно
заседание ищецът, чрез представляващия го пълномощие адвокат С.К. ***, поддържа
исковата претенция и пледира за уважаването й. Счита, че правилно е определил
субекта на отговорност, защото РДГ-Бургас се явява висшестояща структурна
единица на ТП ДГС-Средец, а и директорът на дирекцията е издал НП. Представя
писмена защита в която доразвива тезите си. Представя списък на извършените по
делото разноски.
Ответникът РДГ-Бургас, чрез директора си и редовно
упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт Ю. М., оспорва иска. В
отговора на исковата молба заявява, че го счита за недопустим поради липса на
активна процесуална легитимация на ответника, защото в исковата молба се
твърдят незаконосъобразни действия на служители на ТП ДГС-Средец, което обаче
не е негово териториално поделение, съгласно чл.173, ал.1 и чл.163 от Закона за
горите (ЗГ). Счита иска и за неоснователен, защото РДГ-Бургас е информирало
ищеца как да получи автомобила си с писмен отговор до адв.К., поради което не
са налице незаконосъобразни действия от негова страна. Възразява и срещу
размера на исковата претенция, който намира за недоказан, както и срещу
началната дата на претендираната лихва. Тези възражения се поддържат в
проведеното съдебно заседание, като се претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за недопустимост на исковата
претенция, а по същество пледира за оставянето й без уважение поради липса на
осъществен фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че не е установено
наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на РДГ-Бургас по
отношение на отказа за връщане на автомобила. Намира, че не е установено и
наличието на неимуществени вреди, съгласно показанията на разпитаните двама
свидетели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
На 19.06.2016г. бил съставен АУАН № 048066/19.06.2016г.
от Я.П.Л., на длъжност горски надзирател в ТП ДГС-Средец, против ищеца Г.Д.Ц., за
извършено от него нарушение по чл.84, ал.1, вр. чл.84, ал.2, вр. чл.65, т.10 от
Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД). Със съставянето на акта е били задържани
и средствата послужили за извършване на нарушението – моторно превозно средство
(МПС) Land Rover Discovery (Ленд Ровър Дискавъри) с рег.№ ****, както и ловна
карабина Арсенал, cal. 7,62 х 39 # WAZ 36-3278, 7бр. ловни патрони 7,62. 39, 1бр.
оптика № 11-0500116, стойка UTG MNT-978
С НП № 956/07.11.2016г., издадено от директора на
РДГ-Бургас, упълномощен със заповед РД-199/16.05.2011г. на министъра на
земеделието и храните, на ищеца Г.Ц. за нарушение на чл.84, ал.2, вр. ал.1 от
ЗЛОД, вр. чл.65, т.10 от ЗЛОД, вр. чл.66, ал.4 от ППЗЛОД, на основание чл.96,
ал.1, чл.84, ал.2, чл.94, ал.1, чл.95, ал.1 и 2 от ЗЛОД, е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева, както и лишаване от право
на ловуване за срок от три години. Постановено е отнемане в полза на държавата
на вещите предмет на нарушението, а именно ловна карабина Арсенал СА 7.62, 7
ловни патрона калибър 7.62, една оптика № 11-0500116 и стойка UTG MNT-978,
както и на вещта, послужила за извършване на нарушението, а именно автомобил
Land Rover Discovery с рег.№ *****.
Наказателното постановление е оспорено пред Районен
съд - Средец, за което е образувано НАХД № 470/2016г. С решение № 29/08.03.2017г.
(л.77), съдът е потвърдил НП. Срещу това решение била подадена касационна
жалбата от Г.Ц., като с решение № 1193/30.06.2017г. по КНАХД № 1095/2017г. на
Административен съд - Бургас, е отменено първоинстанционното съдебно решение,
като вместо него е постановено друго с което е отменена НП № 956/07.11.2016г.
Окончателното съдебно решение на касационната инстанция е влязло в сила на
30.06.2017г. – датата на произнасянето му.
Със заявление вх.№ 3282/31.07.2017г. ищецът Ц., чрез пълномощника си адв.С.К., във
връзка с решение №
1193/30.06.2017г. по КНАХД № 1095/2017г. на Административен съд - Бургас за
окончателната отмяна на наказателното постановление, уведомил директора на
РДГ-Бургас, че счита за неоснователно отнемането и държането на автомобила му в
продължение на една година и желае връщането му. Доколкото ищецът претърпял
медицинска операция, това не му позволявало да участва в приемането на
автомобила, поради което пълномощникът адв.С.К. направил искане да получи този
автомобил от ТП ДГС-Средец, където се намирал. Изразил очакването си в разумен
срок да бъде уведомен, включително и по телефона, за издадено от директора на
РДГ-Бургас за връщане на автомобила с нарочен опис за състоянието му.
Пълномощник се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по
т.д.№ 2/2016г. и изразил допълнителна претенция за заплащане на разноските по
воденето на няколко дела, включително и НАХД № 470/2016г., в размер на 500лв.,
от които 200лв. за адвокатски хонорар и 300лв. за експертиза.
Във връзка със заявлението директорът на РДГ-Бургас на
04.08.2017г. изпратил писмо до адв.К., в което по отношение на МПС Land Rover
Discovery с рег.№ *****, собственост на ищеца, го уведомил, че автомобилът бил
задъран с разписка за отговорно пазене серия Ж 13Л №009651 от 20.06.2016г. и
приемо-предавателен протокол серия ЮИДП № 048 от 20.06.2016г., във връзка с
което собственика на автомобила Г.Д.Ц. или упълномощено от него лице, може да
си го получи от ТП ДГС-Средец, като посочи телефон за връзка за уточняване на
датата и часа, когато ще се извърши предаването. В случай, че автомобилът се
получава от упълномощено лице, следва да се представи пълномощно с нотариална
заверка на подписа в РДГ-Бургас. Относно състоянието на автомобила, следва да
се състави протокол от ТП ДГС-Средец, тъй като същият е задържан от служители
на това горско стопанство и е предаден за отговорно пазене на К. С. –
касиер-домакин в ТП ДГС-Средец.
Съгласно показанията на свидетелите Д. Т.и Я. Р.,
разпитани от съда по искане на жалбоподателя, същите са придружили Г.Ц. един
ден през лятото на 2017г. (свидетелите не са категорични за месеца през който е
станало това) от гр.Бургас до гр.Средец с цел да получат обратно автомобила Ленд
Ровър Дискавъри от ТП ДГС-Средец. За вземането се приготвили предварително с
акумулатори и гориво, защото не знаели какво е състоянието на автомобила. Отиването
им било по повод обаждане от адвоката на Ц., че може вече да получи джипа си. След
отиването им пред сградата на ТП ДГС-Средец, ищецът влязъл вътре, а свидетели
останали отвъд да го чакат. След около половин час ищецът излязъл ядосан навън
и заявил, че няма да му върнат автомобила, след което се обадил на адвоката си
и тримата се прибрали в гр.Бургас без да получат автомобила. Известно време
след това – между една седмица и един месец, ищецът и св.Т.отново отишли до ТП
ДГС-Средец и получили автомобила. Двамата свидетели заявяват, че са
предоставяли своите автомобили на ищеца в този период да пътува до гр.София във
връзка със заболяване и бременност на съпругата му. Срещу това те не са
получавали плащане от негова страна, а всичко е било на приятелски начала.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от
01.09.2017г. (л.28), съгласно който на същата дата Г.Ц. е получил от К. Д. С. – касиер-домакин в ТП
ДГС-Средец, лек автомобил Ленд Ровър Дискавъри, рег.№ ***** и ловния си билет.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
От процесуално-правна гледна точка искът е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ищецът
твърди, че претендираните неимуществени вреди в размер на 5000лв., произтичат
от незаконосъобразни действия на служители на ТП ДГС-Средец, което приема, че е
част от структурата на РДГ-Бургас. Тези негови твърдения обуславят разглеждането
на иска по същество за да може се прецени дали са налице такива незаконосъобразни
действия, извършени от съответните служители, каквото е изискването на чл.204,
ал.4 от АПК. В тази връзка съдът достига до извода, че исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Въпросът дали е налице елемент от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя
от кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска,
а не неговата допустимост.
Разгледан по същество искът е неоснователен по
следните съображения:
Исковата защита по чл.203 от АПК е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:
1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на
незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде
констатирано и в производството по обезщетението;
2.настъпила вреда от такъв административен акт и
3.причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че актосъставителят Я.П. Л. не е служител на РДГ-Бургас, нито на нейно
поделение. Той е служител в Териториално поделение „Държавно горско
стопанство“-Средец, което съгласно чл.173, ал.1, вр. чл.163 от ЗГ е част от
структурата на Югоизточно държавно предприятие - Сливен, което е юридическо
лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон,
съгласно чл.163, ал.2, вр ал.1 от ЗГ. Регионална дирекция по горите - Бургас е
юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на Изпълнителна агенция по
горите, съгласно разпоредбата на чл.158, ал.2 от ЗГ. Разпоредбата на чл.163,
ал.2, вр. ал.1 от ЗГ постановява, че създадените държавни предприятия са
юридически лица. Тези предприятия имат двустепенна структура: централно
управление и териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни
ловни стопанства, като районите на действие на териториалните поделения се
определят от министъра на земеделието и храните с наредба. Същевременно нормата
на чл.174, ал.1 от ЗГ постановява, че териториалните поделения на държавните
предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела и са
работодатели по смисъла на § 1, т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда и т.н.
АУАН с който е постановено задържането на процесния
автомобил е издаден от Я. Л., тъй като в нормата на чл.96, ал.1 от ЗЛОД е
предвидено, че нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му
се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и
учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование. Задържането на автомобила и ловното оръжие на ищеца със
съставянето на АУАН, е било постановено на правно основание – чл.95, ал.1 от
ЗЛОД, предвиждащ, че при нарушенията по чл.84, 85 и 86 от същия закон, оръжието
и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Следва да се
има предвид и нормата на чл.41 от ЗАНН, според която при констатиране на
административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа
веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и
вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата.
От изложеното се установява, че длъжностното лице, за
което се твърди от ищеца, че е извършило незаконните действия, или е издало
незаконосъобразен акт с който се обосновава настъпване на вреди, не е служител
на ответната РДГ-Бургас, а на друга институция със статут на юридическо лице
каквото е ТП ДГС-Средец при Югоизточно държавно предприятие - Сливен.
Впоследствие в хода на цялото административно-наказателно производство,
служители на ТП ДГС-Средец са съхранявали иззетия автомобил на ищеца, а след
отмяната на наказателното постановление, същите са му го върнали.
Съгласно чл.10, ал.9 от Наредба № 1 от 2012г. за
контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), отговорността за
оставените на съхранение с разписка за отговорно пазене вещи, предмет и/или
средство на нарушение, е на лицата по ал.8, т.1 или 2. В случая отговорността
за иззетата и предадена за отговорно пазене на служител на предприятието вещ – автомобила
на жалбоподателя, е на държавното предприятие по чл.163 от Закона за горите - ТП
ДГС-Средец при Югоизточно държавно предприятие - Сливен, съгласно чл.10, ал.8,
т.1 от НКОГТ.
Следва да бъде отчетено, че от страна ответната
РДГ-Бургас в хода на настоящото съдебно производство не са установени
незаконосъобразни действия по връщането на автомобила. След като дирекцията на
била сезирана от пълномощника на жалбоподателя с искане за връщане на автомобила,
същата чрез директора си му е отговорила в кратък срок, като му е дала надлежни
указания, че това следва да бъде извършено от отговорната за съхранението на
автомобила организация – ТП ДГС-Средец. Съгласно твърденията на ищеца,
първоначално връщането на автомобила му било отказано, тъй като съдебното
решение отменящо НП, което той представил пред административния орган
представлявало копие заверено от адвоката му, а не официално заверен препис от
съда. Тези действия на служителите на ТП ДГС-Средец не могат да се приемат за
противоречащи на закона, тъй като съгласно чл.32 от Закона за адвокатурата (ЗА),
заверените от адвокат преписи от документи имат сила единствено пред съда и органите
на досъдебното производство, но не и пред административните органи.
С оглед на гореизложеното се достига до извода, че
исковата претенция е неоснователна, тъй като лицата издали АУАН, фактически
задържали автомобила на ищеца и участвали при неговото връщане, не са служител
на РДГ-Бургас. Освен това същите са действали правомерно и в съответствие с
горепосочените правни норми.
Предвид горното съдът приема, че не е налице незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата и не е
осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, ал.4 от АПК
поради което предявеният против ответника иск за заплащане на обезщетение за причинени
вреди в размер на 5000лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност на органа, каквато в случая не е установена, но следва
да бъде доказано и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази
дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът по делото не
доказа настъпването на вреди от незаконосъобразния актове – отмененото
наказателно постановление, съгласно изискването на чл.154, ал.1 от ГПК,
приложим на основание §.1 от ЗР на ЗОДОВ.
Не са представени писмени доказателства за
здравословното състояние на ищеца в периода след съставянето на акта и
издаването на НП, от които да се направи извод за неблагоприятно засягане на
здравето му в резултат на твърдения преживян стрес. Разпитаните по искане на
ищеца свидетели също не правят изявления в тази насока. Същите посочват
единствено, че ищецът е бил ядосан поради това, че автомобилът не му е бил
върнат първия път, но както съдът вече посочи, това надлежно се обосновава с
липсата на сила на заверката на документа по чл.32 от ЗА, която да ангажира
валидно административните органи. По отношение твърдените от ищеца прежени
неприятни емоции и терзания, засягащи личността му, изтърпените безпокойство,
раздразнителност и афектираност, показанията на свидетелите в тази насока са
фрагментарни и оскъдни откъм съдържателност. От техните изявления не може да
бъде направен категоричен извод, че доколкото ищецът е имал някакви
неблагоприятни психически преживявания, те са в непосредствена причинна връзка
с задържането на автомобила му и отмененото НП на РДГ-Бургас.
Поради изложените мотиви искът на Г.Д.Ц. *** е
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски.
Той е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото
не е с фактическа и правна сложност, следва на РДГ-Бургас да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от
НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г.Д.Ц.,***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с
който моли съда да осъди Регионална дирекция по горите гр.Бургас, ул.Иван
Шишман №8, ЕИК-***, да му заплати обезщетение за неимуществени в размер на
5000лв., за неоснователно изземване на автомобила и ловния му автомат от
служители на ДГС-Средец, държането му за една година и още месец и половина
след отмяната на издаденото срещу него наказателно постановление №
956/07.11.2016г. на директора на РДГ-Бургас, както и отказа да му бъде върнат
автомобила по достоен и разумен начин, без създаване на излишно напрежение,
ведно със законната лихва от 30.06.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Ц., ЕГН-**********, да заплати на Регионална дирекция
по горите гр.Бургас сумата от 100 (сто) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: