№ 161
гр. Кюстендил, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500263 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от „***********“
ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„**************“ *****, *********, ******** срещу Решение №150/11.03.2022 г. на
РС – Кюстендил, постановено по гр.д. №1813/2021 г. по описа на същия съд.
С постановения съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените
от „***********“ ЕООД против С.С. А. искове по чл.422 ГПК за установяване вземане
на ищеца в размер на ******** лева, от които неплатена главница в размер на *******
лева по договор за потребителски кредит (ДПК), сключен на 31.07.2018 г., непогасено
падежирало договорно възнаграждение в размер на ********* лева, дължимо за
периода от 02.12.2018 г. до 27.08.2019 г., неплатено възнаграждение за пакет
допълнителни услуги в размер на ********* лева, дължими за периода от 17.09.2018 г.
до 27.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост, лихва в размер на **** лева -
непогасена лихва за забава от 03.09.2018 г. до 27.08.2019 г., законна лихва в размер на
**** лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №1019/2021 г. на РС- Кюстендил.
Въззивното дружество обжалва изцяло решението на районния съд,
релевирайки доводи за неговата неправилност. Счита за неправилни, като
противоречащи на материалния закон, изводите на съда, касаещи солидарната
отговорност на съдлъжника СТ. СТ. АП., приемайки, че същият има качеството на
поръчител по процесния договор за потребителски кредит. В тази насока пояснява, че
на основание чл.121-127 ЗЗД и Общите условия (ОУ) към процесния договор за
кредит, С.А. се е задължил да отговаря солидарно с К.М.Р. за всички задължения,
1
които произхождат от договора, до окончателното им погасяване. Обстоятелството, че
С.А. притежавал качеството съдлъжник, а не поръчител, се установявало от
подписания договор за потребителски кредит и приложимите към последния ОУ, в
които било уговорено, че той е поел солидарна отговорност, като солидарен длъжник.
Като допълнителен аргумент сочи разпоредбата на чл.304 ТЗ, предвиждаща че лицата,
които при сключване на търговска сделка, поемат общо задължение, се смятат за
солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Акцентира върху това, че от
предметното съдържание на процесния договор не можело да се достигне до извод, че
ответникът А. е поел задължение като поръчител, при което не може и да се сподели
извода на районния съд, че поръчителството на същия се е прекратило на основание
чл.147 ЗЗД. На тази плоскост въззивното дружество се позовава на практика на ВКС,
намерила отражение в Решение №654/08.01.2008 г. по т.д. №320/2007 г. В условията на
евентуалност излага съображения, че шестмесечният срок по чл.147 ЗЗД не е изтекъл.
Сочи, че в случая този срок е започнал да тече след уведомяване на длъжника и
поръчителя за предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Доколкото
уведомлението до длъжника е останало непотърсено от последния, то приема, че едва с
исковата молба той е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането. Тъй като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди този момент, то
преклузивният срок по чл.147 ЗЗД изобщо не е започвал да тече. По изложените
съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване в
цялост на исковата претенция. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на
жалбата.
В съдебно заседание се явява единствено въззиваемият С.А., който заявява, че
оспорва въззивната жалба, като счита, че тя е неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259,
ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна
и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстационния съд са били предявени по реда на 422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл.9 и сл. от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
31.07.2018 г. между "*********** " ЕООД, от една страна, като кредитор и К.М.Р. като
кредитополучател (или клиент съгласно терминологията на договора) и ответника СТ.
СТ. АП. като солидарен длъжник, от друга страна, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. По
силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на К.Р. сумата
от ******** лв., а последният се е задължил да я върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва (лихвен процент на ден в размер 0.11) или общо ******** лв.
Кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги, включващ
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за
2
получаване на допълнителни парични средства, при цена на закупения пакет от
допълнителни услуги ******** лв. Плащането на тази сума е разсрочено за срок от 36
месеца, при размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги **** лв.,
дължима ведно с изискуемата месечна вноска по кредита, при което общото
задължение по кредита и закупения пакет допълнителни услуги възлиза на ****** лв.,
а общият размер на вноската съответно на ***** лв. Съгласно представения
погасителен план – първата вноска е с падеж 02.09.2018 г., а последната – 02.08.2021 г.
Впоследствие на 19.10.2018г. е подписан Анекс №1 към ДПК, по силата на който е
отложено плащането на втората вноска по съществуващия погасителен план, като
падежът й е определен на 02.09.2021г.
Целта на отпуснатия кредит е рефинансиране на съществуващи задължения
на кредитополучателя К.Р., а именно: **** лв. към "*********** " ООД и ****** лв.
към „***********“ ЕООД по договор за потребителски кредит №*************.
Остатъкът от отпуснатата сума кредиторът е превел по посочена от кредитополучателя
банкова сметка.
Договорът е подписан при ОУ, за които кредитополучателят и ответникът са
декларирали с подписите си, че са запознати с тяхното съдържание и ги приемат. В чл.
12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит е уговорено, че в
случай че кредитополучателят/солидарният длъжник просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви с писмено
уведомление предсрочна изискуемост на кредита.
Възползвайки се от тази възможност, на 10.05.2021г. „***********“ ЕООД
изпраща уведомително писмо до ответника С.А., в което заявява, че поради нарушение
на задълженията му по сключения ДПК, размерът на кредита е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 27.08.2019г., и с което писмо го приканва да погаси задълженията
си. Видно от представената по делото обратна разписка, уведомлението остава
непотърсено от адресата му.
Във връзка с липсата на последващо доброволно изпълнение, кредиторът
инициира производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Заповедта е издадена и редовно връчена на ответника С.А., като в законоустановения
срок той подава възражение, във връзка с което е постановено обжалваното решение
на РС- Кюстендил.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с изложената фактическа
обстановка и с възраженията на въззивното дружество и въззиваемия длъжник,
установи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като
аргументите за това са следните:
Преди всичко, във въззивната жалба се твърди, че изводът на
първоинстанционния съд относно характера на отговорността на ответника е
неправилен. Оспорва се извършеното тълкуване на ДПК и свързаните с него
документи, като се поддържа, че волята на страните по договорното отношение е
кредитополучателят и солидарният длъжник да отговарят за връщането на получената
сума като съдлъжници, а не при условията на длъжник и поръчител, както е приел
районния съд.
По въпроса за солидарната отговорност и фигурата на поръчителя е
формирана и практика на ВКС, като в решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. №
5864/2015 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е прието, че солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
3
длъжниците цялото си вземане, при което изпълнението на единия от тях погасява
дълга и освобождава всички, а при наличие на спор относно вида на солидарната
отговорност е необходимо да се изследва основанието за нейното възникване, за да се
определи спецификата на конкретните облигационни отношения. В случая тя е
възникнала въз основа на сключения ДПК, по силата на който на кредитополучателя
К.Р. е отпусната определена сума като паричен заем. По делото не е спорно
обстоятелството, че тази сума е усвоена единствено от кредитополучателя, от което
следва изводът, че той и ответникът С.А. не са съзадължени всеки до обема на цялото
задължение към въззивното дружество, т. е. не са солидарно съзадължени лица, които
са получили обща паричната сума, без разграничение каква част поема всяко едно от
тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически тази сума. В
случая задължението на кредитополучателя К.Р. към дружеството е предпоставка за
съществуването на задължението на ответника С.А.. При солидарната съзадълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на
другото, всеки от съзадължените лица дължи на свое и независимо основание, като
отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Напротив,
задължението на поръчителя, макар също да зависи от съществуването на главното
задължение, за разлика от солидарната съзадълженост е винаги акцесорно на главното
задължение.
Друго различие между разглежданите правни фигури се открива в каузата
(целта) на волеизявлението на ответника за обвързване, която кауза не съвпада с тази
на главната страна по договора. Докато кредитополучателят поема задължение да
върне предоставената му от дружеството сума, то ответникът не придобива нищо по
договора. Следователно, изразеното в договора намерение на ответника за обвързване
е единствено с цел да обезпечи кредитора. Ето защо той няма качеството солидарен
съдлъжник, а се касае до фигурата на поръчител, обезпечаващ изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по процесния потребителски кредит.
Фигурата на поръчителя е предвидена в чл.138 от ЗЗД, според който с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. С този договор поръчителят поема
само и единствено задължения. Фигурата на съдлъжник е предвидена в чл.101 от ЗЗД и
същата предвижда, че едно трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово
съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници. В случая в нито един от представените по делото документи,
свързани с ДПК, не се съдържа подобно нарочно писмено съглашение за встъпване на
трето лице като съдлъжник. След като не са представени доказателства в тази насока,
следва да се приеме, че ответникът С.А. може да има само качеството на поръчител по
процесния договор.
Относно тълкуването на конкретните разпоредби на ДПК настоящият състав
препраща на основание чл.272 от ГПК и към изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение.
Неоснователни са и възраженията на дружеството във въззивната жалба, че по
силата на чл.304 от ТЗ кредитополучателят и ответникът се смятат за солидарни
длъжници, доколкото сумата не е предостванена на двамата длъжници, поради което
не може да се приеме и че те са поели общо задължение.
4
Предвид гореизложеното следва, че за задължението на ответника е
приложима разпоредбата на чл.147, ал.1,пр.1 от ЗЗД предвиждаща, че поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е материален преклузивен и
изтичането му води до прекратяване на самото поръчителство, като за него съдът следи
служебно.
В исковата молба кредитиращото дружество изрично посочва като дата на
настъпилата предсрочна изискуемост 27.08.2019г. Тази дата не е оспорена от
ответника, поради което следва да се приеме за установена. Във въззивната жалба
дружеството се позовава на друг момент, в който е настъпила предсрочната
изискуемост, а именно датата на входиране на исковата молба, по която е постановено
обжалваното решение. Настоящият състав приема, че посочването на нова дата за
настъпване на предсрочната изискуемост е недопустимо на този етап от
производството, тъй като в рамките на разглеждане на делото от първа инстанция не е
направено възражение срещу посочената от дружеството дата 27.08.2019 г. Отделно от
това следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва от
уведомяването на главния длъжник по кредита и по отношение на него той става
предсрочно изискуем, поради което е без значение кога ответникът, който има
качеството на поръчител е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд е
законосъобразно, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивникът – ищец няма право на разноски.
На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №150 от 11.03.2022 г., постановено по гр. дело №
1813/2021 г. по описа на РС- гр. Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5