Определение по дело №552/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20227060700552
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

23

  град Велико Търново, 21.10.2022 г.

 

Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело 552/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 64 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба, подадена от Д.В.Х., с адрес ***, чрез *** С.К., с която се иска възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите, посочени в разпореждане на съда от 05.08.2022 г. В молбата се излагат доводи, че пропускането на срока е станало поради особени обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени и преодолени, и са се случили не по вина на жалбоподателя. Твърди се, че съобщението за отстраняване на нередовности било изпратено на адреса на жалбоподателя, но не и на съдебния адрес-служебен адрес на *** К.. Последният разбрал за съобщението по телефон на 08.08.2022 г. от жалбоподателя, който го прочел. В него било посочено, че жалбоподателят следва да плати дължима държавна такса в размер на 10 лв., но отсъствало указание за предоставяне на пълномощно. Към този момент и *** К. бил в отпуск, но представил документ за платена държавна такса от неговата счетоводителка. Комбинацията от тези фактори довела до пропускането на срока за представяне на пълномощно, тъй като ангажираният от страната *** не е узнал за указанията. По тези съображения от съда се иска на основание чл. 66, ал. 3 от ГПК да отмени определението, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството, и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да възстанови пропуснатия срок като се приеме представеното с молбата пълномощно. В съдебно заседание молбата се поддържа от Д. Х..

Ответникът – Управителен съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, чрeз процесуалния си представител в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Настоящото дело е образувано по жалба, подадена по електронен път с КЕП от *** С.К., като пълномощник на Д.В.Х., с адрес ***, против решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УС на КИИП/ от 28.01.2022 г., с което е вписан в регистъра на КИИП за проектантите с ограничена проектантска правоспособност /ОПП/, секция „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло- и газоснабдяване /ОВКХТТГ/“ само по части „Отопление“ и „Топлоснабдяване“, с отказ на останалите части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“, потвърдено с решение на Контролния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране от заседание на 21.07.2022 г.

С разпореждане от 05.08.2022 г. съдът е констатирал, че жалбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 2 и т. 3 от АПК, при което я е оставил без движение и е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това – да представи в съда документ за платена държавна такса в размер на 10 лева по сметката на Административен съд – Велико Търново, както и пълномощно оправомощаващо *** С.К. да подаде жалба срещу горепосоченото решение пред съда или в същия срок жалбоподателят изрично да потвърди извършените от *** К. действия. Освен това съдът е изискал от жалбоподателя да уточни в същия срок дали оспорва изцяло решението на УС на КИИП или само в частта, в която му е отказано вписване в регистъра по съответните части. В разпореждането е посочен срока, в който следва да бъде сторено това и последиците при неотстраняване на нередовностите. Разпореждането е връчено лично на Д.Х. на 08.08.2022 г., при което срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 15.08.2022 г. В отговор на 11.08.2022 г. е представен единствено документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.

С определение № 413/05.09.2022 г. по адм. дело № 552/2022г. по описа на АСВТ настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, поради това, че в законоустановения 7-дневен срок и до момента на постановяването му не е представено пълномощно на *** С. К. или да са потвърдени изрично извършените от него действия, нито е извършено уточнение в каква част се оспорва процесното решение. Определението е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2022 г. На 12.09.2022 г. в съда са постъпили настоящата молба за възстановяване на срок, както и частна жалба срещу Определение № 413/05.09.2022 г., администрирането на която е спряно до приключване на настоящото производство.

При тази фактическа обстановка настоящият състав намира, че молбата за възстановяване на срок е допустима, като подадена в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В тази хипотеза възстановяването на пропуснат срок по молба на заинтересованата страна се допуска само при кумулативното наличие на доказани от молителя особени непредвидени обстоятелства от обективен характер – т.е. такива, които кумулативно се характеризират с необичайност и непредвидимост, не зависят от волята на молителя, и са настъпили в течението на пропуснатия срок, и които обстоятелства молителят не е могъл да преодолее въпреки положените от него усилия в тази насока. В съдебната практика се приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на този законов текст са природните стихии, внезапното тежко заболяване, прекъсване на пътищата поради наводнение и други от този род, които страната не е могла да преодолее въпреки положените от нея усилия и поради настъпване на които в течение на пропуснатия срок е била поставена в обективна невъзможност да го спази. Или както е посочено напр. в Определение № 3491 от 12.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2022 г., при липсата на законова дефиниция за "особени непредвидени обстоятелства" преценката на съда следва да се извършва във всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото, но на обективна основа, която предполага обстоятелствата да са такива с внезапен и изключителен характер, настъпили в интервала /срока/ за извършване на процесуалното действие, представляващи непреодолимо препятствие неподвластно на страната, при ненастъпването на които, страната като добросъвестна би извършила съответното дължимо процесуално действие в законоустановения или определен от съда срок.

В случая не се установяват такива обстоятелства. Доводите на молителя всъщност касаят редовността на връчването на разпореждането от 05.08.2022г. и са ирелевантни за настоящото производство, в което се проверява наличието на предпоставките за възстановяване на пропуснат срок. Това е така, защото при нередовно/ненадлежно връчване срокът за отстраняване на нередовности не е започнал да тече, респ. няма как да е пропуснат. Същите биха били относими в едно друго производство - относно проверката на правилността на определение № 413/05.09.2022 г. на АСВТ, с което жалбата на Д. Х. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, и срещу което е подадено частна жалба пред ВАС.

Все пак за пълнота на изложението следва да бъде посочено обаче, че според настоящия състав доводите на молителя са неоснователни и недоказани. Разпореждането на съда от 05.08.2022 г. правилно е връчено лично на Д.Х., а не на посочения в жалбата служебен адрес на *** К., тъй като жалбата безспорно е била подадена от последния без приложени доказателства за представителната му власт, т.е. не може да бъде прието, че страната е посочила съдебен адрес.

 На следващо място, в самото съобщение действително е вписано единствено указанието за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на АСВТ, но точно преди този текст с главни букви е изписано: „С ПРЕПИС ОТ РАЗПОРЕЖДАНЕ С УКАЗАНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ!“. Съобщението е официален документ и удостоверява до надлежното му опровергаване, каквото не е извършено, че на жалбоподателя е било връчено не само съобщението, но и препис от самото разпореждане в съответствие с изискванията на АПК. Това обстоятелство всъщност не се и оспорва от молителя. Именно разпореждането е актът, в който е отразена волята на съда и подлежащ на изпълнение, независимо че в съобщението не е вписан целият му текст. Разпореждането е ясно и разбираемо, а получателят му не е малограмотно или неграмотно лице, а такова с висше техническо образование, независимо че не е юрист. Твърдението, че жалбоподателят не е уведомил пълномощника си за дадените указания с разпореждането е изцяло недоказано, но дори и да се приеме за истинно, то пропускането на срока за отстраняване на констатираната нередовност на жалбата се дължи на субективен фактор, а не на причини от обективен характер, които да са попречили за извършване на процесното процесуално действие в срок. Както се посочи по-горе, особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, и обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при положена грижа за добро водене на процеса, което в случая не се открива. В конкретния случай небрежността и неполагането на необходимата и достатъчна грижа за своите работи от страна на жалбоподателя, е довело до пропускането на срока, поради което искането за възстановяването му е неоснователно и не следва да се уважава.

На последно място следва да се посочи, че съгласно чл. 65, ал. 2 от ГПК едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, но до настоящият момент жалбоподателят не е направил изисканото с разпореждането от 05.08.2022 г. уточнение дали оспорва изцяло решението на УС на КИИП или само в частта, в която му е отказано вписване в регистъра по съответните части.

Предвид гореизложеното не е налице обстоятелство по чл.64, ал.2 от ГПК. Ето защо искането за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на направените разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 600 лв.

Воден от горното и на основание чл. 66, ал. 1 и 2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.Х., с адрес *** за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности, посочени в разпореждане на съда от 05.08.2022г.

ОСЪЖДА  Д.В.Х., с адрес *** да заплати на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – гр. София разноски по делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: