РЕШЕНИЕ
Номер 2166 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 04.06
Година 2018
В публично заседание на 02.05.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 20665 по описа за
2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 670, 15 лева –
главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. за обект,
находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***; лихва в размер на 80, 76 лева за
периода от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.11.2017 г. до изплащане на
вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10929/13.11.2017
г., издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответницата В.И.М.
*** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
10929/13.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС –
Х гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата
670, 15 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. за
обект, находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***; лихва в размер на 80, 76
лева за периода от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.11.2017 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и сумата 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала
възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото
дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в
срока по чл.415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че искът се явява
допустим.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства
заедно и поотделно, намира, за установено следното.
Не се спори между страните, а от събраните по делото и по
частното гражданско дело писмени доказателства, изложеното от ответницата в
отговора на исковата молба и показанията на разпитаната по делото свидетелка ***
се установява, че действително през процесния период ответницата е ползвала
услуги на ищцовото дружество за консумиране на питейна вода и отвеждане на
канална вода в обект, находящ се на адреса на ответника - гр. ***, ул. “***” № ***,
ап.***. От заключението от 23.04.2018 г. на вещото лице по ССЕ *** се
установява, че стойността на ползваните от ответницата услуги за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. е
в размер общо на 670, 15 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода
от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г. е в размер общо на 80, 76 лева.
Същевременно, както вече бе посочено, Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено от ищцовото
дружество в съда на 10.11.2017 г. – поради което, предвид направеното от
ответника възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че претенцията
на ищеца за заплащане от ответника на стойността на консумираната питейна вода
и отведената канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 10.11.2014 г. се явява
погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия случай тригодишен
давностен срок по чл.111, б.”В” от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД
погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за
периода от 31.07.2014 г. до 10.11.2014 г.
Както се установява от посоченото заключение на вещото лице
по ССЕ ***, неплатените задължения на ответницата за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 10.11.2014 г. до 23.10.2017 г. са в размер
общо на 576, 69 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за
периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г. е в размер общо на 58, 01 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
по отношение на претенцията за заплащане на консумираната питейна и отведената
канална вода искът се явява доказан по основание – за периода от 10.11.2014 г.
до 23.10.2017 г. и до размера от 576, 69 лв. – за който период и до който
размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по
отношение на нея за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г. и за разликата над
уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за заплащане на
лихва за забава върху главницата искът се явява доказан по основание – за
периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г. и до размера от 58, 01 лв., за който
период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази
претенция, като по отношение на нея за периода 31.07.2014 г. – 10.11.2014 г. и
за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода
от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер,
съобразно уважената част от иска, общо на 180 лв. – платени държавни такси за
двете дела, депозити за ССЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за двете
дела.
С оглед
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски по
съразмерност в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА В.И.М., ЕГН **********,***, офис ***, адв. ***, ЧЕ ТЯ
ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано
от *** ***, сумата 576, 69 лева – главница, представляваща неплатени задължения
за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 10.11.2014 г.
до 23.10.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***, КАТО
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г. И за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 670, 15 лева ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 58, 01 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 31.07.2014 г. – 10.11.2014 г. И за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 80, 76 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 10.11.2017 г. до изплащане на вземането,
които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10929/13.11.2017 г.,
издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав.
ОСЪЖДА В.И.М., с
посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител,
направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 17946/2017 г.
по описа на ПРС – Х гр. състав В РАЗМЕР
НА 180 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството
по двете дела.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.М., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, разноски по съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА
100 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в сила
на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – Х гр. състав ч. гр. дело № 17946/2017 г.,
ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.