Решение по дело №20665/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2166
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 23 юни 2018 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20175330120665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 2166                           Година  2018                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 04.06                                                                                        Година 2018

В публично заседание на 02.05.2018 г. в следния състав:

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  20665  по описа за   2017         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 670, 15 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***; лихва в размер на 80, 76 лева за периода от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.11.2017 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10929/13.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата В.И.М. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10929/13.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 670, 15 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***; лихва в размер на 80, 76 лева за периода от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в   съда - 10.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

Не се спори между страните, а от събраните по делото и по частното гражданско дело писмени доказателства, изложеното от ответницата в отговора на исковата молба и показанията на разпитаната по делото свидетелка *** се установява, че действително през процесния период ответницата е ползвала услуги на ищцовото дружество за консумиране на питейна вода и отвеждане на канална вода в обект, находящ се на адреса на ответника - гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***. От заключението от 23.04.2018 г. на вещото лице по ССЕ *** се установява, че стойността на ползваните от ответницата услуги за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 23.10.2017 г. е в размер общо на 670, 15 лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 31.07.2014 г. до 30.09.2017 г. е в размер общо на 80, 76 лева.

Същевременно, както вече бе посочено, Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено от ищцовото дружество в съда на 10.11.2017 г. – поради което, предвид направеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане от ответника на стойността на консумираната питейна вода и отведената канална вода за периода от 22.05.2014 г. до 10.11.2014 г. се явява погасена по давност поради изтичане на приложимия в настоящия случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.”В” от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за периода от 31.07.2014 г. до 10.11.2014 г.

Както се установява от посоченото заключение на вещото лице по ССЕ ***, неплатените задължения на ответницата за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 10.11.2014 г. до 23.10.2017 г. са в размер общо на 576, 69 лева, а размерът на лихвата за забава върху тази сума за периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г. е в размер общо на 58, 01 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенцията за заплащане на консумираната питейна и отведената канална вода искът се явява доказан по основание – за периода от 10.11.2014 г. до 23.10.2017 г. и до размера от 576, 69 лв. – за който период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата искът се явява доказан по основание – за периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г. и до размера от 58, 01 лв., за който период и до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за периода 31.07.2014 г. – 10.11.2014 г. и за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 180 лв. – платени държавни такси за двете дела, депозити за ССЕ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела.

С оглед отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА В.И.М., ЕГН **********,***, офис ***, адв. ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *** ***, сумата 576, 69 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 10.11.2014 г. до 23.10.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. “***” № ***, ап.***, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 22.05.2014 г. – 10.11.2014 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 670, 15 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 58, 01 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 10.11.2014 г. до 30.09.2017 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за периода 31.07.2014 г. – 10.11.2014 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 80, 76 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.11.2017 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10929/13.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав.

ОСЪЖДА В.И.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 17946/2017 г. по описа на ПРС – Х гр. състав  В РАЗМЕР НА 180 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, разноски по съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева. 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – Х гр. състав ч. гр. дело № 17946/2017 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.