№ 2
гр. Габрово, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600127 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Х.Д. от АК – Велико
Търново, като защитник на подсъдимия Н.С.Д.. от Габрово, срещу присъда № 260019
от 10.03.2021 г. по НОХД № 583/2017 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С присъда № 260019 от 10.03.2021 г. по НОХД № 583/2017 г. по описа на
Районен съд – Габрово подсъдимият Н.С.Д.. е признат за виновен в това, че на
29.11.2012 г., в ***, Б.иХ., с цел да набави за себе си имотна облага въвел в
заблуждение С.П.., собственик на фирма ***, занимаваща се с производство, сервиз и
търговия, находяща се на ул. „***“ 28, като сключил с него договор *** от 29.11.2012
г. за наем на лек автомобил „***“, номер на шаси ***, с регистрационен номер ***, за
срок от 16.00 часа на 29.11.2012 г. до 16.00 часа на 01.12.2012 г., без да напуска
пределите на Б.иХ. с наетия автомобил и като гаранция, че ще изпълни договорните
задължения дал на С.П.. своя паспорт № ***, издаден на *** г., като впоследствие
пресякъл с автомобила граничния пункт „***“ и отпътувал в неизвестна посока, с
което причинил на С.П.. имотна вреда в размер на 23000 лева - големи размери, поради
което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ
режим.
1
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в
изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по
НОХД №105/2010 на РС – Поморие, влязла в сила на 24.06.2010 г., като е постановено
същото да се изтърпи при първоначален общ режим.
С присъдата е отхвърлен изцяло предявения граждански иск от С.П.., като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н.С.Д.. е осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: 459.78 лева по сметка на ОСлО при ОП
– Габрово; 516 лева по сметка на РП – Габрово и 2200.50 лева в полза на съдебната
власт по сметка на РС – Габрово.
Постановено е, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство -
паспорт на името на Н.С.А., да остане на съхранение по делото.
Във въззивната жалба, изготвена от адв. Д., се излага, че по делото не са
събрани необходимите категорични доказателства, обосноваващи еднозначен извод за
вината на подсъдимия в извършване на престъпление измама и показанията на
свидетеля П. не са достатъчни в тази насока. Защитникът намира, че доколкото
подсъдимият е разполагал с надлежно подписан договор за ползване на автомобила на
„***“ ООД, който не е върнал лично на фирмата, от една страна е налице
неизпълнение на граждански договор и отговорността следва да се търси само по
граждански път, а от друга страна – държането на процесния автомобил на законно
(годно) правно основание - договор, изключва възможността да е налице измама, а в
най-лошия случай – обсебване. Претендира се за отмяна на присъдата и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Подсъдимият Н.Д., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред
настоящата инстанция. В изпратено на служебен електронен адрес писмо декларира, че
работи във В., поради което не му е възможно да се яви лично пред съда. Моли делото
да се разгледа в негово отсъствие.
Гражданският ищец С.П.., гражданин на Република Б.иХ., живущ в гр. ***,
Република Б.иХ., не се явява.
Пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от адв. Д.. По
съществото на делото защитникът се придържа към съображенията, изложени в
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. Пледира
за потвърждаване на атакуваната присъда.
Съдът разгледа въззивната жалба с изложените в нея доводи и направено
искане, взе предвид становищата на страните в процеса и съгласно чл. 314 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, при което констатира следното:
2
Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
процесуалното право на защита на подсъдимото лице. Съображенията на настоящия
съдебен състав са следните:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово
против Н.С.Д.. от гр. Габрово по обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане на делото в първоинстанционния съд е продължило
няколко години, основни причини за което са наложилата се необходимост от ползване
на способите за международна правна помощ и ограниченията, предизвикани от
пандемията от Ковид-19. Подсъдимият Д. е взел лично участие в проведените съдебни
заседания, както следва: на 07.09.2017 г., когато не е бил даден ход на делото; на
06.12.2017 г., приключило с насрочване на разпоредително заседание; на 08.02.2018 г.,
когато не е бил даден ход на делото; на 31.05.2018 г. – разпоредително заседание; на
27.09.2018 г., когато е открито съдебно следствие и проведен разпит на свидетеля П.;
на 15.11.2018 г. – не е даден ход на делото; на 13.03.2019 г. - разпитано е вещо лице,
подсъдимият е дал обяснения и са допуснати доказателства; на 26.09.2019 г. – не е
даден ход на делото; на 13.11.2019 г. – приети са писмени доказателства и са уважени
искания за събиране на нови доказателства; на 01.10.2020 г. – приети са писмени
доказателства и е постановено призоваването на нови свидетели. Съдебното заседание
на 18.02.2021 г. не е проведено, поради невъзможност на страни да се явяват заради
наложените Ковид-ограничения. Следващото съдебно заседание е насрочено на
10.03.2021 г.
На 09.03.2021 г., по електронна поща, в Районен съд – Габрово е получено
писмо от подсъдимия Н.Д. (копие на л. 349 от приложеното дело). В него той посочва,
че работи във В. и поради наложения там пълния локдаун работодателят му не може да
го освободи за явяване пред съда, тъй като при обратното си връщане във В. ще следва
да бъде карантиниран и ще загуби работата си. Добавя и, че според разпространена по
местните медии информация и във връзка с новооткрит щам на вируса, при закупуване
на самолетен билет следва да представи документи, удостоверяващи наличието на
основателна причина за пътуване, а той нямал призовка за съдебното заседание. В
писмото си подсъдимият моли съда да приеме изложените обстоятелства за
уважителна причина за неявяване по делото и да не му се изменя мярката за
неотклонение.
В проведеното на 10.03.2021 г. съдебно заседание участващият по делото
прокурор и адв. Д., като защитник на подсъдимия, са изразили становище, че не следва
да се дава ход на делото. Прокурорът е заел позицията, че е налице обективна пречка за
неявяване на подсъдимото лице, а наред с това същото е предадено на съд по
3
обвинение за тежко умишлено престъпление и е заявило, че държи да участва в
процеса. Адв. Д. е застъпил подобна на прокурора позиция, като е обърнал внимание и,
че не са налице основанията по чл. 269, ал. 3 от НПК за гледане на делото в отсъствие
на подсъдимия. Защитникът също така е изложил, че отсъствието на подсъдимия не е
единствената пречка за приключване на съдебното следствие, тъй като не са били
събрани допуснати от съда доказателства. Съдебният състав е счел, че ход на делото
следва да се даде. Приел, че действително подсъдимият сочи причини, обосноваващи
неявяването му, които с оглед ковид-ситуацията както в страната, така и в чужбина
следва да се приемат за уважителни. Извел е обаче заключението, че правата на
подсъдимото лице в производството са гарантирани, предвид участието на защитник,
както и че правото му на защита няма да се наруши, тъй като същият е участвал до
този момент в процеса. В същото съдебно заседание съдът е заличил допуснати до
разпит свидетели, прочел е писмени материали и е предявил веществено доказателства,
след което е приключил съдебното дирене и е пристъпил към изслушване на пренията
на страните. В същото съдебно заседание е обявена обжалваната присъда.
При така установените факти, въззивната инстанция намира, че при
провеждане на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, обезпечаващи защитата на подсъдимия. Правото
на лично участие на лицето, привлечено към наказателна отговорност, във всички
стадии и етапи на наказателното производство е изрично гарантирано по чл. 15, ал.1 и
ал. 2 и в чл. 55, ал. 1 от НПК. То се основава на правото на справедлив съдебен процес,
закрепено в член 6 от ЕКПЧ и не се влияе от характера и тежестта на обвинението.
Правото на лично участие на подсъдимия в съдебното производство по същността си е
основно и неотменимо, поради което не може да бъде заместено от участието в
съдебното заседание на упълномощен от подсъдимия защитник, още повече че
подсъдимият и защитникът му са самостоятелни страни със собствени права, а
участието на защитника е производно от това на подсъдимия и е подчинено на
неговата защита. Нарушаването на това право всякога представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, доколкото не е било
надлежно отстранено от първоинстанционния съд до приключване на производството
пред него.
В случая, с решението си да започне да разглежда делото в проведеното на
10.03.2021 г. открито съдебно заседание и да постанови крайния си съдебен акт в
същото съдебно заседание, при наличието на данни за обективна пречка за явяване на
подсъдимото лице, първоинстанционният съд е нарушил правото на подсъдимия Д.
лично да участва в съдебното производство. Не са били налице основанията по чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК за приключване на производството в отсъствие на подсъдимия,
като видно от протокола от съдебното заседание самият съдебен състав е приел, че
неявяването на Д. е по уважителна причина.
4
Само по себе си провеждането на едно от съдебните заседание по делото в
отсъствието на подсъдимия Д. не води автоматично до нарушение на правото му на
справедлив процес. В случая обаче в негово отсъствие е приключило съдебното
дирене. Подсъдимият не е имал възможност да вземе отношение по допуснатите
доказателства и да направи нови доказателствени искания. Поради неучастието си в
крайния стадия на първоинстанционното производство, Д. е бил лишен от право на
лична защита и от последна дума. Правото на справедлив съдебен процес е поставяно
на обсъждане и в практика на Съда на ЕС, като с решение от 13.02.2020 г. по дела С
688/18 е прието, че член 8, § 1 и 2 от Директива (ЕС) 2016/343 от 9 март 2016 година
относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която, при
положение че обвиняемият е уведомен своевременно за съдебния процес срещу него и
за последиците от неявяване на този процес и е представляван от упълномощен да го
защитава адвокат, избран от самия него, правото му да присъства на съдебния процес
няма да е нарушено, когато: той е взел недвусмислено решение да не се яви в някое от
съдебните заседания в процеса срещу него или не се е явил в някое от тези съдебни
заседания поради независеща от него причина, ако след това заседание е уведомен за
извършените в негово отсъствие действия и е взел информирано решение, с което е
заявил било че не оспорва законността им на основание своето неявяване, било че
желае да вземе участие в тези действия, вследствие на което сезираният национален
съд е преповторил посочените действия, и по-специално е извършил допълнителен
разпит на свидетел, в който обвиняемият е имал възможност да участва пълноценно. В
случая тези изисквания не са спазени.
Обсъдените съществени нарушения на процесуалните правила са довели до
нарушаване на правото на защита на подсъдимия и до несправедливост на процеса в
първата инстанция. Тези нарушения са отстраними, тъй като могат да бъдат
преодолени чрез законосъобразно повторение на първоинстанционното съдебно
производство при стриктно спазване разпоредбите на закона и съображенията,
изложени по-горе. Пропуските не могат да бъдат валидно преодолени във въззивното
производство, тъй като подсъдимият Д. би изгубил възможността да разгърне защитата
си в пълен обем пред първата задължителна инстанция.
По изложените съображения проверката по същество на обосноваността и
законосъобразността на обжалваната присъда е безпредметна, тъй като същата
подлежи на отмяна в нейната наказателно-осъдителна част на посоченото процесуално
основание, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд - Габрово.
Доколкото липсва жалба от гражданския ищец по отношение произнасянето с
5
присъдата по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, в тази част присъдата
е влязла в сила, поради което въззивната инстанция не може да упражни правомощията
си по чл. 334, т. 1 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2,
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260019 от 10.03.2021 г. по НОХД № 583/2017 г. по описа
на Районен съд – Габрово в наказателно-осъдителната й част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
Районен съд – Габрово от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6