Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София, 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 6045 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 12.03.2019 г. постановено по гр.д.№
35169/2018г. по описа на Софийски районен съд, ІI ГО, 76 състав съдът е признал
за установено на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, и чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, чл.422 ГПК във вр.чл. 86 от ЗЗД, чл.422 ГПК във вр.чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 121 и сл. от ЗЗД по иска предявен от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу
В.Б.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, а именно: сумата от 1 006,73 лева /хиляда и шест лева и седемседет и три стотинки/ -
дължима недоизплатена главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от
10.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, като и сумата от 50 лева /петдесет лева/ - мораторна лихва за периода от 15.02.2016 г. до 10.10.2016 г. Исковете за разликата до пълните
предявени размери са отхвърлени като неоснователни, а искът за договорна
възнаградителна лихва изцяло.
С решението ищцовото
дружеството „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на В.Б.Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК сумата от 38,15 лева /тридесет и осем лева и петнадесет стотинки/ представляваща разноски сторени в
процеса, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.
Недоволен от решението, в ЧАСТТА, с която установителните искове при квалификацията чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, и чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 ГПК във вр.чл. 86 от ЗЗД, чл.422 ГПК във вр.чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 121 и сл. от ЗЗД са отхвърлени за сумата над 1 006,73 лева до
пълния предявен размер на главницата в размер от 3 054.95 лева, както и за
сумата от 1011.27 лева – договорна лихва за периода 15.02.2016г. – 16.04.2016г.
и сумата над 50 лева до пълния предявен размер от 119.54 лева – мораторна лихва
за периода от 15.02.2016г. до 10.10.2016г. е останал ищеца “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ********, който чрез пълномощника си юрк. М. Н.
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва при твърденията, че
решението е частично неправилно и незаконосъобразно. В жалбата излага доводи за
настъпила предсрочна изискуемост, за което В.Т. бил надлежно уведомен. Счита,
че доколкото кредитът е обявен за предсрочно изискуем, ответникът остава
задължен да върне както предоставената незаплатена главница, така и уговорената
възнаградителна лихва за целия срок на договора. Твърди, че договорната
(възнаградителна) лихва е печалбата от предоставянето на паричен ресурс от
кредитодателя на кредитополучателя. Подробно мотивира дължимостта на пълния
претендиран от него размер на обезщетение за забава, възлизащо на общо 119,54
лева. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, че сумата в размер на 410,54
лева /такса за оценка на риска/ всъщност представлява неустойка. Искането към
въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и
уважи установителните искове до пълните им предявени размери. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна - В.Б.Т. не депозира писмен отговор по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК.
Решението в ЧАСТТА,
с която установителните искове с правно основание с която
установителните искове при квалификацията чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, и чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във
връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 ГПК във вр.чл. 86 от ЗЗД, чл.422 ГПК във
вр.чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 121 и сл. от ЗЗД са уважени, като
необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението;
по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764
от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.
д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о)
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Настоящата съдебна инстанция намира
първоинстанционното решение по същество за частично неправилно по следните
съображения:
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни – за
дължимост на суми, предоставени от ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД /Банката/ на ответника В.Б.Т., като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2015 г.
Производството
се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена
в полза на ищеца и предвид разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е
налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално
допустимо.
При така предявените установителни искове в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната
сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да
бъде главно и пълно.
Съгласно
разпоредбите на чл.430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката, а договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Обжалваното решение е постановено
при правилно изяснена фактическа обстановка за наличието на валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № **********/10.03.2015 г.,
по силата на който ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е предоставил на ответника В.Б.Т. кредит в размер на
3 000 лева. Като неразделна част от договора са
приложени погасителния план, Рамков договор за платежни услуги за физически
лица, и Общите условия, приети за задължителни от кредитополучателя-т.2. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Договора за
потребителски кредит в случай, че Потребителят е допуснал пълно или частично
просрочие при изплащането на 3 /три/ поредни месечни вноски, цялото му
непогасено задължение, съгласно Погасителния план към този Договор става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от
трите поредни просрочени месечни вноски.
Настоящият въззивен състав споделя установената
съдебна практика (в този смисъл и Решение № 92 от 16.06.2009 г. по т.д.№
467/2008 г. на ВКС, ТО, ІІ ТК), съгласно която предсрочната изискуемост на
кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна
вноска. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на
кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра
на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта - 1) неизпълнението на
длъжника по отношение на една погасителна вноска и 2) нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното позволява да се
направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния
факт на неизпълнението по отношение на една погасителна вноска, доколкото
настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие
на кредитора. Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател
преди депозиране на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК. Следователно обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита има действие едва след получаване на
уведомление от длъжника със съответното изявление на Банката за настъпването на
такава предсрочна изискуемост, ако към този момент са реализирани обективно
предпоставките за това. Предварителната уговорка в договора, че при неплащане
на определен брой вноски или други обстоятелства, кредитът става предсрочно
изискуем без да се уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката не е
изрично заявила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
По делото пред първоинстанционният
съд е приета ССчЕ, неоспорена от
страните, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвена, от която се установява, че кредитът
е в размер на 3 000 лева. На 10.03.2015г. “Т.Б.А.Б.“ ЕАД /Банката/ превежда заемната сума, с което е
изпълнила задължението си по Договор за потребителски кредит №
**********/10.03.2015г. С вальор от
10.03.2015г. кредита е преведен от “Т.Б.А.Б.“ ЕАД по банкова сметка *** В.Б.Т.
и е изтеглена в брой от Офис Граф Игнатиев в гр. София.
Задължително за кредитополучателя се
сключва застраховка „Живот“, която е в размер на 421.20 лв. Платена е и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 410.54 лева, с което общата
сума на кредита става 3 831. 74 лева. На 25.03.2015г. Банката е превела по
сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по
застраховките с преводно нареждане от 25.03.2015г.
Съгласно извлечение В.Б.Т. е внесъл
следните суми за погасяване на кредита: 314.74 лв. платени на 07.05.2015г.;
156.85 лв. платени на 18.06.2015г.; 157.30 лв. платени на 23.07.2015г.; 157.48
лв. платени на 26.08.2015г.; 159.80 лв. платени на 16.10.2015г.; 159.09 лв.
платени на 17.11.2015г.; 159.40 лв. платени на 22.12.2015г.; 165.30 лева
платени на 19.02.2016г; 161.50 лева платени на 01.03.2016г. След 01.03.2016г.
няма постъпили суми от кредитополучателя.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ с постъпилите суми
са погасени задължения на кредитополучателя за гланица 776.79 лева,
договорна лихва 795.28 лева и обезщетение за забавено плащане 19.41 лева.
Установява се от експертизата, че към 17.10.2016 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК/ задълженията по кредита са в размер на 4 185,79
лева, от които 3 054,95 лева – главница; 1 011,27 лева – дължима договорна
лихва и 119,57 лева – обезщетение за забава. Следователно видно от заключението на ССчЕ е имало
просрочени вноски, поради което за банката е възникнало правото да обяви
кредита за изцяло и предсдрочно изискуем.
За установяване на факта на настъпване
на предсрочната изискуемост по делото е представена Нотариална покана с изх. № 0900/14578/Н 13.09.1016г., видно от
която на 18.09.2016 г. нотариус
Весела Червенкова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №210 е
уведомила лично кредитополучателя В.Т., че Банката на основание чл.16, т.2 от
Договора прави цялото непогасено негово задължение за предсрочно изискуемо,
поради просрочие в изплащането на три вноски с настъпил падеж. Ето защо
обоснован е извода, че Банката е изпълнила задължението си да уведоми
ответника, видно от приложеното към делото Нотариална покана, с което считано от 18.09.2016г. целият
остатък от кредита е станал изискуем. С това е завършен фактическият състав
на обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по сключения между
страните договор.
Уговорената договорна лихва съставлява
възнаграждение за кредитора за отстъпената в заем сума. Размерът и́ и
начина на нейното плащане е съобразен със срока, за който е предоставен заема,
като същата се дължи до момента на
изискуемостта на лихвоносното вземане. С упражняването от страна на кредитора на субективното
му потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем се отнема
преимущество на срока по договора като се прекъсва ползването на заетата сума
занапред и длъжникът дължи нейното връщане на кредитора /в т.ч. както частта от
главницата, включена в просрочените към този момент вноски, така и целият
и́ остатъчен размер/. С оглед на това от този момент отпада и
основанието за дължимост от страна на длъжника на възнаграждение за ползването
на предоставения в заем капитал във вид на договорна лихва. В този смисъл
са и дадените разрешения в т.2 на ТР №3/2017 на ВКС, ОСГТК. В случая
изискуемостта на вземането на Банката е настъпила съобразно изложеното по-горе
на 18.09.2016 г. Банката претендира възнаградителната лихва за периода
15.02.2016 г. до 16.04.2016 г. /по Заявлението/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес същата следва да бъде присъдена за поискания период
в размера определен от вещото лице по ССчЕ, а именно за сумата от 1 011.27 лв.
Настоящата съдебна инстанция счита,
че дължимата мораторна лихва се
дължи в пълния претендиран размер, тъй като главницата се дължи в пълния
предявен размер от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. Съгласно заключението на вещото лице за
периода 15.02.2016 г. до 10.10.2016 г. /по Заявлението/ същата е в размер на 119.57 лв.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В.Б.Т. ЕГН **********, с
адрес *** следва да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** - 20, сумата от 100 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
При тези мотиви, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, в която искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
430 ТЗ е отхвърлен за сумата над 1 063.73 лева до пълния предявен размер от 3
054.95 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, че ответникът В.Б.Т. ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** - 20, сумата от 2
048.22 лева представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № **********/10.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2016
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, в която искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
430 ТЗ, е отхвърлен за сумата 1 011.27, представляваща договорна възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № **********/10.03.2015г. за периода 15.02.2016 г. до 16.04.2016 г.
/по Заявлението/и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, че ответникът В.Б.Т. ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** - 20, на сумата от 1011.27 лева – договорна възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № **********/10.03.2015г. за периода 15.02.2016 г. до 16.04.2016 г.
/по Заявлението/.
ОТМЕНЯ решението в ЧАСТТА, в която в която искът за мораторна лихва /обезщетение
за забава/ е отхвърлен за разликата над 50 лева до пълния предявен размер от
119.57 лева и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът В.Б.Т. ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** - 20, на основание
чл.422 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 69.57 лева представляващо обезщетение за забава за периода от
15.02.2016г. до 10.10.2016 г. /по Заявлението/.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2019г. по гр. д. № 35169/2018г. по описа на СРС, II ГО, 76
състав, в ЧАСТТА в която установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 430 ТЗ са уважени за сумата от 1 063.73 лева – дължима и неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **********/10.03.2015 г., както и
в ЧАСТТА, в която искът с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД е уважен за
сумата от 50 лева.
ОСЪЖДА В.Б.Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** - 20, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 100 лева, представляваща разноски пред настоящата въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.