Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………../………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, VI състав, в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря
КРАСИМИРА МАНАСИЕВА-ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 793
по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т.Д.Д. ЕГН ********** ***-F580558/30.12.2020год. на Директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 178 ЗДДС й
е било наложено адм. наказание глоба в размер на
500лв. за нарушение на нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС.
В
жалбата въззивницата не оспорва фактите отразени в акта и НП в частност, че
декларацията за регистриране по ЗДДС е била подадена след изтичане на
предвидени яв закона срок за това, но счита че НП не
незаконосъобразно тъй като нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и излага аргументи в тази насока. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивницата
се явява лично. Същата заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено като изразява становище, че нарушението което е
извършила е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като веднага след като
разбрала, че следва да се регистрира по ЗДДС го била направила, а в НП
наказващия орган не бил изложил никакво становище във връзка с подаденото от нея
възражение срещу АУАН, което представлявало съществено нарушение на процес.
правила.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли жалбата да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено. Счита, че нарушението не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН, а
подаденото възражение срещу АУАН било част от АНП и било
ВРП,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока за обжалване, поради което същата се
явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
На 18.11.2020год. въззивницата
подала заявление за регистрация по ЗДДС съобразно чл. 97а от ЗДДС. На същата
дата с резолюция № 032692003421615/18.11.2020год. била възложена проверка с
оглед наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката било
установено, че въззивницата извършва техническа дейност - обработка,
актуализация на платформа и преводачески услуги. Че същата е декларирала една
банкова сметка, ***.11.2019г. в лева, в
„УникредитБулбанк“, по която сметка на
26.10.2020г. и на 09.11.2020г. са постъпили суми за извършена услуга, в размер
на 2301лв./1180евро/ от Michelere & Therese АВ, Стокхолм /Швеция/, ДЗЛ регистрирано в ЕС.
Установено било че въззивницата е доставчик на услуги към данъчно задължени
лица, установени и регистрирани за целите на ЗДДС в друга държава-членка на ЕС,
както и че подлежи на регистрация по ЗДДС съобразно нормата на чл.97а, ал.2 от ЗДДС, но не е подала заявление за регистрация ЗДДС не по-късно от 7 дни преди
датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или
данъчно събитие), което заявление в случая
е следвало да бъде подадено в 7 дневен срок преди датата на данъчното
събитие - 26.10.2020г., т.е. до 19.10.2020г.
Проверката приключила с Акт за
регистрация по ЗДДС № 030422003433733/19.11.2020год., а за установеното
нарушение, на 23.11.2020год. св. И.А. съставила срещу въззивницата
АУАН № F580558 за
нарушаване нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС. Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата
подала писмено възражение срещу акта в което по същество излагала аргументи за
маловажност на нарушението.
На 30.12.2020год., въз основа на
АУАН, Директорът на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното
НП, като е възприел изцяло констатациите изложени в него, приел че въззивницата
е нарушила разпоредбата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 178 ЗДДС й
наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на адм. наказателното производство съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивника нарушение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът
не констатира. Що се касае до изложеното във фазата по съществото на делото
възражение за допуснато съществено процес. нарушение състоящо се в необсъждане
в НП на възражението на въззивницата, то не се споделя от съда, първо защото
макар и лаконично АНО е отбелязал в НП че не са налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, което по същество означава ,че не е възприел възражението за
основателно и второ защото формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени
в нормата на чл.57 от ЗАНН и там изискване за излагане на мотиви досежно
неприложението на чл.28 от ЗАНН няма. Горното е и логично доколкото правото на защита
се гради срещу фактите, а въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН е материалноправен. С други думи при преценка за това, че
неправилно АНО не е квалифицирал нарушението като маловажно, НП би било
издадено в нарушение на материалния закон, а не при допуснати съществени
нарушения на процес. правила.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
С НП въззивницата е била
наказана за нарушение по чл. 178 от ЗДДС във връзка с чл. 97а, ал.4 от ЗДДС.
От
обективна страна съставът на нарушението изисква деецът да е бил длъжен да
подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения в
закона срок за това.
Съгласно
чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено
лице по чл.
3, ал. 1, 5
и 6, установено на територията на
страната, което предоставя услуги по чл. 21,
ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Съгласно
ал.4 на същия член от закона за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване
на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на
която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно
събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с
данък.
В
случая по делото не е спорно, че въззивницата е предоставяла услуги на
юридическо лице установено на територията на Швеция, за които услуги е
получавала и съответното възнаграждение. Горното явства
както от нейните обяснения приложени към АНП, така и от извлечението от
банковата й сметка видно от което на 26.10.2020год. въззивницата е получила
плащане (превод) от чуждестранното юридическо лице.
Съобразно
нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС въззивницата е била длъжна да се регистрира по
ЗДДС 7-дни преди да настъпи данъчното събитие (плащането), т.е. до
19.10.2020год., което няма спор, че тя не е сторила. В този смисъл е налице
нарушение на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и е осъществен състава на чл. 178 от ЗДДС,
който предвижда санкции за данъчно задължено по този закон лице, което е
длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по този закон срокове. Спорен е въпроса, дали
нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 или не.
В
жалбата си въззивницата сочи, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като закъснението било по-малко от месец след извършване на
доставката, че поради разрастващата се Ковид епидемия
безработицата била голяма, че тя била млад човек с чисто съдебно минало и
никога не била извършвала противообществени прояви, че нарушението не водело по
никакъв начин до ощетяване на държавния бюджет.
Подобни
доводи въззивницата е изложила и в подаденото срещу АУАН възражение, което
възражение не е било възприето от АНО.
Според
настоящия съд извършеното от въззивницата нарушение също не може да бъде
определено като маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не се отличава по степен на обществена опасност
значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения. Безспорно
заявлението за регистрация е било подадено по инициатива на самата въззивница. Горното обаче станало месец след изтичане на
срока като в този период същата е получавала плащания от същия чуждестранен
търговец, за които следвало да се начислява данък. В тази връзка следва да се
има предвид, че регистрацията по ЗДДС се свързва с предоставянето на
данъчнозадълженото лице на идентификационен номер за ДДС, който то е длъжно да
посочва във всички издавани от него данъчни документи и който дава възможност
за неговото идентифициране за целите на ДДС. Предоставянето на идентификационен
номер по ЗДДС и посочването му в издаваните от лицето данъчни документи, е
гаранция за доброто функциониране на системата на ДДС. Липсата на такъв номер
поради неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация
може обективно да постави под въпрос правото на приспадане за получателите на
други, извършвани от лицето облагаеми доставки. Освен това съгласно чл.
102, ал.3, т.1 от ЗДДС в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
С неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС в срок се поставя под съмнение правото на приспадане, респ. съществува
вероятност да не се начисли ДДС за извършени облагаеми доставки, което в случая
е било сторено с оглед последващата доставка на
09.11.2020год., за която не е бил начислен ДДС. Ирелевантно
е дали в случая от неизпълнение на задължението са настъпили вредни последици.
Достатъчно е, че са създадени предпоставки за неправилното функциониране на
системата на ДДС, поради което липсва основание нарушението да се приеме за
маловажно. Що се касае до това, че въззивницата била млад човек и нямала други противоправни прояви, че по собствена инициатива подала
заявлението за регистрация, горното е вярно, но това не са обстоятелства които
да обусловят извод за обществена опасност на нарушението значително по-ниска от
обичайните случаи на подобни нарушения. Тези обстоятелства са от значение при определяне
размера на санкцията доколкото са смекчаващи такива и очевидно са били отчетени
от АНО с оглед наложеното в минимален размер наказание.
В
случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и
законосъобразно съобразявайки нормата на чл.27 от ЗАНН е наложил на
въззивницата наказание в предвидения в закона минимален размер, което наказание
е съответно и в пълнота ще постигне целите на адм.наказания
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират само от
въззиваемата страна, чийто процес. представител своевременно, в хода по
съществото на делото, отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед крайния изход на спора съдът счете, че такова
следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая
за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. Посочената сума следва да заплатена от въззивницата
Т.Д.Д. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪЖДАВА
Наказателно постановление № 553079-F580558 от 30.12.2020год. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на Т.Д.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 500лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушаване нормата на
чл.97а, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Т.Д.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП Варна сума в размер на 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: