№ 34
гр. гр.Велинград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200239 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. СП. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „***“ № 29, чрез адв. В.М. – АК-Пловдив, против
Наказателно постановление № 20-0367-000651/14.08.2020 г. на Началника на
РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на Й. СП. М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. (двадесет лева), на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че не е посочено точното
място на извършване на нарушението. Застъпва се становище, че
нарушението не е конкретизирано, тъй като е посочено, че нарушителят не е
съобразил поведението си с „пътен знак В27 или В28“. Формулирано е искане
за отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Й.М., чрез процесуалния си
представител адв. В.М., поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна – РУ – Велинград към ОДМВР - Пазарджик,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което намира
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
моли за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.02.2020 г. свидетелят АЛ. С. Б. - полицейски инспектор при РУ
„Велинград“ към ОДМВР – Пазарджик наложил глоба с фиш №
0787946/21.02.2020 г. на Й. СП. М. за това, че на 21.02.2020 г., 14:50 часа, в
гр. Велинград, на ул. „Лиляна Димитрова“, като водач на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 320“, с рег. № РА2432ВХ, е паркирала автомобила в зоната
на знак В27.
Жалбоподателката Й.М. подала възражение с вх. № 367000-
1870/24.02.2020 г. по описа на РУ – Велинград, с което оспорила описаното
нарушение и наложената глоба, на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, като
пожелала да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) .
На 27.07.2020 г. свидетелят Б. Г. Т. – полицейски инспектор при РУ
„Велинград“ към ОДМВР - Пазарджик, в присъствието на свид. АЛ. С. Б.
съставил против Й. СП. М. АУАН № 265342/27.07.2020, за това, че на
21.02.2020 г., около 14:50 часа, в гр. Велинград, на ул. „Лиляна Димитрова“,
жалбоподателката Й.М. паркирала личното си моторно превозно средство –
лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“, с рег. № РА2432ВХ, в зоната на знак
В27.
На същата дата – 27.07.2020 г. АУАН бил предявен на Й. СП. М..
Жалбоподателката го подписала с възражение, че няма спомен да е паркирала
неправилно и получила препис от него.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателката Й. СП. М., на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
2
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на
04.06.2021 г.
От представената по делото справка за собственост на лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 320“, с рег. № РА2432ВХ, се установява, че същият е
собственост на жалбоподателката Й.М..
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното
производство са разпитани актосъставителят Б. Г. Т. и свидетелят АЛ. С. Б..
Свидетелят Б.Т. посочва, че съставил АУАН, тъй като жалбоподателката
подала възражение срещу издадения от свид. АЛ. С. Б. фиш за неправилно
паркиране, поради което фишът бил анулиран. Сочи, че не е свидетел на
извършеното нарушение. Заявява, че на ул. „Лиляна Димитрова“ има
поставени знаци В27, които забраняват престоя и паркирането, но има
участъци от улицата, в които това е позволено. Сочи, че не знае къде точно на
ул. „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград е извършено нарушението. Разпитан
като свидетел А.Б. заявява, че лично той е съставил фиша за извършеното
нарушение, че има участъци от ул. „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград, на
които паркирането е позволено, че няма спомен къде точно на тази улица е
бил паркиран автомобила, но след като е съставил фиша трябва да е било в
зоната на знак В 27.
Съдът възприема показанията на свидетелите Б. Г. Т. и АЛ. С. Б., тъй
като намира същите за обективни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Даниел Благоев Бараков – Началник РУ- Велинград към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице - полицейски
служител, заемащ длъжността „полицейски инспектор“. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, следва от представената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик.
При извършена проверка за съответствие с материалния закон и
процесуалните правила обаче съдът намира, че
административнонаказателното производство не е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта. ЗАНН определя два начални момента – откриване на
нарушителя, което означава установяване и индивидуализиране на лицето -
автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, и
втори момент – извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г., прието съвместно от колегиите на ВАС и
ВКС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с изтичането им се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно
правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган)
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Двата
4
давностни срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН текат паралелно и независимо един
от друг, което недвусмислено води до извода, че неспазването на който и да е
от тях съставлява нарушение на изискването на закона.
В процесния случай на 21.02.2020 г. при извършване на проверка от
свид. А.Б. е установено нарушението и съответно открит нарушителя.
Процесният АУАН е издаден на 27.07.2020 г. Следователно не е спазен
законовия тримесечния срок за съставянето на АУАН, считано от
откриването на нарушителя. Това налага извода, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство - нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради несъставянето на
АУАН в тримесечния давностен срок, считано от откриване на нарушителя.
Посоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
Съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията
на пътищата с пътни знаци, пътен знак В27 „Забранени са престоят и
паркирането“ се използва за въвеждане на забрана за престой и паркиране в
пътен участък, в който пътните превозни средства затрудняват или пречат на
пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното
за движение.
Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената
правна норма е бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от
закона или подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която
мълчаливо се препраща. Не е достатъчно да се посочи само общия текст на
чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, а следва да се дефинира и правната норма, съдържаща
предписание относно значението на пътния знак, който е нарушен. В случая
това не е сторено, но доколкото от текстовото описание на нарушението става
ясно, че същото е за това, че жалбоподателката е паркирала в зоната на знак
5
В27, съдът приема, че административнонаказващият орган не е ограничил
правото на защита на водача на МПС като не е посочил законов текст,
допълващ текста на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП обаче не са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – не е извършено пълно описание на
мястото на извършване на нарушението, което е съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правата на защита на нарушителя. От
приобщената като писмено доказателство по делото схема на разположението
на пътен знак В27 по ул. „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград, издадена от
Община Велинград, и показанията на свидетелите Б.Т. и А.Б. се установява,
че зоната на действие на пътен знак В27 не обхваща цялата улица.
Действително може да се приеме за установено, че жалбоподателката на
21.02.2020 г., около 14:50 часа, е паркирала автомобила си в гр. Велинград на
ул. „Лиляна Димитрова“, но не може да се счита за категорично доказано, че
това е било в зоната на поставен знак В27. В АУАН и НП се сочи такова
обстоятелство, но това не се потвърждава от актосъставителя при разпита му
в съдебно заседание, в което заявява, че не знае къде точно е извършено
нарушението и в зоната на кой знак. Отделно от това свид. А.Б. също заявява,
че не може да каже на кой участък от ул. „Лиляна Димитрова“ в гр.
Велинград е бил паркиран процесния автомобил, но след като е съставил фиш
значи трябва да е било в зоната на знак В27. След като в АУАН и НП не е
посочено къде точно на ул. „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград
жалбоподателката е паркирала лекия си автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“, с
рег. № РА2432ВХ, не може да се направи обоснован и аргументиран извод, че
това е било в зоната на знак В27 на ул. „Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград.
Обвинението не може да почива на предположения.
Отделно от това от събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установи, че в случая не е спазено изискването на
разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътни знаци, съгласно която пътните знаци и
другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя
при спазване изискванията на наредбата, както следва: в населени места и
селищни образувания - съгласно проект за организация на движението,
разработен въз основа на генералния план за организация на движението.
6
Видно от приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх. № 11-
05/196 от 16.09.2021 г. на Община Велинград за същата община няма одобрен
и влязъл в сила проект за организация на движението, разработен въз основа
на генералния план за организация на движението в района на улица „Лиляна
Димитрова“. Следователно поставеният знак В27 на ул. „Лиляна Димитрова“
в гр. Велинград е незаконосъобразен. При това положение, дори да се приеме,
че жалбоподателката е била паркирала в зоната на поставен знак В27 по ул.
„Лиляна Димитрова“ в гр. Велинград, то доколкото същият е незаконно
поставен, не съществува правно задължение за жалбоподателката за
спазването му и деянието й не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение.
За изчерпателност на изложението и с оглед изрично релевираното от
жалбоподателката възражение, че нарушението не е конкретизирано, тъй като
е посочено, че нарушителят не е съобразил поведението си с „пътен знак В27
или В28“, съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя
възражението. Алтернативното посочване от административнонаказващият
орган на „пътен знак В27 или В28“ в наказателното постановление е в частта
му, в която са възпроизведени нарушените законови разпоредби, което
цитиране само по себе си не е необходимо. В обстоятелствената част на
наказателното постановление, при описание на нарушението ясно е посочено,
че се касае за паркиране в зона на действие на знак В27, поради което съдът
намира, че нарушителят не е затруднен да разбере за несъобразяване на
поведението си с кой пътен знак е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Друг е въпросът, че в конкретния случай от събраните по
делото доказателства не се установява по категоричен начин, че
жалбоподателката е извършила вмененото й административно нарушение.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият своевременно
е направил искане за присъждане на сумата в размер на 300 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, като за реалното им заплащане в брой е
представил писмени доказателства по делото (договор за правна защита и
7
съдействие). ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати в
полза на жалбоподателя Й. СП. М. сумата в размер на 300 лв.,
представляваща сторени в съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000651/14.08.2020 г.
на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на Й. СП.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „***“ № 29, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. (двадесет лева), на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на Й. СП. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „***“ № 29, сумата в размер на 300,00 лв. (триста
лева), представляваща сторени в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8