Р Е Ш Е Н И Е

№                                              12.06.2019 г.                                гр.Белоградчик

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                      втори  състав

На пети юни                                                две хиляди  и деветнадесета година

В открито заседание в  следния състав: 

                                                                                 Районен съдия: Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр. дело № 143 по описа за 2019 година, 

за да се произнесе взе предвид следното: 

            Предявени са обективно съединени искове  за  заплащане  на арендно възнаграждение в размер  по 627.90лв. за стоп.  2016/2017г. и 2017/2018г. с пр. осн.  чл.79 ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ и мораторни лихви съответно в размер 91.74лв. и 28.08лв. - с  пр. осн. чл. 86 ЗЗД .

            Ищеца И.В.П. излага в предявената  искова молба:

            На 29.09.2016г. сключил с ответника ЧЗП Б. И. Б. договор за аренда с обект 43.604дка земеделска земя в земл. на с. С.,  обл. В. Ответника не е платил от ищеца арендно възнаграждение за стопанските 2016/2017г.  в размер – 627.90лв. и 2017/2018г. - 627.90лв. Възнаграждението е договорено в натура 40кг/дка без посочване на конкретна зем. култура/ или пари по избор на ищеца. Претенцията е за равностойност на 40кг. пшеница като най-масово отглеждана култура по цена на Софийската стокова борса от 0.360лв./кг. Ответника е в забава, съответно от 02.10.2017г. и от 02.10.2018г., поради което дължи мораторна лихва в/у арендното плащане за съответните стоп. години – 91.74лв. и 28.08лв.

Моли   се  да  бъде  осъден   ответника да заплати арендно възнаграждение в размер по 627.90лв. за всяка от стоп. години 2016/2017г.  и 2017/2018г., мораторни лихви в р-р 91.74лв. за периода 02.10.2017г. -  11.03.2019г. и 28.08лв. за периода 02.10.2018г. -  11.03.2019г., ведно със законната лихва за забава в/у главницата до окончателното изплащане на задължението.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

            Ответника е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи : - твърди, че ищеца е в забава – ищеца не е дал необходимото съдействие, без което длъжника не би могъл да изпълни  - отказал да получи, превозените му на място зем. култури; - за стопанската 2016/2017г. не е ползвал имота, поради което не дължи плащане.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. В. И. И.

            Съдът като взе предвид изложеното в иск. молба, доводите и становищата на страните и преценявайки представените по делото писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, приема следното :

            От фактическа страна

            На 29.09.2016г. м/у ищеца и ответника ЧЗП Б. И. Б. е сключен договор за аренда с обект 43.604дка земеделска земя в земл. на с. С.,  обл. В.. Не се спори м/у страните, че са предоставени за ползване уговорените обекти/площи/, в състояние което отговаря на ползването им по договора и е осигурено спокойното им и безпрепятствено ползване. Арендното възнаграждение е договорено в натура 40кг/дка без посочване на конкретна зем. култура/ или паричната равностойност на борсовата цена към момента на падежа/р-л Арендна цена и начин на плащане т.1/. Не се установи ответника да е платил арендно възнаграждение за стоп. 2016/2017г. Предвид възраженията на ответника, то същият и не твърди, че е платил. В показания си св. В. И. твърди, че ответника-арендатор е предлагал на ищеца да се яви и получи зем. продукти - царевица, която е произвел през стоп. 2017/2018г.

            От правна страна

            Отношенията м/у страните по делото касаят сключен м/у тях договор за аренда, които се уреждат от правилата на ЗАЗ и ЗЗД/ § 1 от ДР на ЗАЗ/.

            Договорът за аренда е двустранен, консенсуален и възмезден договор. Основното задължение на арендодателя е това да предостави за ползване уговорения обект/площи/, осигурявайки безпретяственото им ползване и в състояние годно по предназначението, а арендаторът е носител на задължението - да извърши уговореното арендно плащане.        

      Един от спорните въпроси по делото е относно правото на избор при алтернативно задължение, каквото е това на ответника-арендатор за заплащане на арендно възнаграждение/в натура-зем. продукти или парична равностойност/

Съгл. чл. 8 ал.4 ЗАЗ арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти. Арендното възнаграждение е договорено в натура или паричната равностойност на борсовата цена към момента на падежа в договора м/у страните.

В случая е налице алтернативно задължение за арендното плащане. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника – в случая ответника-арендатор.

Същият е избрал да изпълнил в натура за стоп. 2017/2018г., предложил е на ищеца зем. продукти-царевица, един от продуктите, които е произвел през годината/пшеница, слънчоглед и царевица - признато в отговора на иск. молба/, но последният не се е явил да го получи. Задължението е търсимо/чл. 68 б.”в” ЗЗД/ - кредитора трябва да потърси изпълнение на място, различно от своето седалище, което не е сторил.

Ищеца е бил неизправна страна по договора за аренда и е изпаднал в забава като кредитор/чл. 97 ал.1 ЗЗД/, доколкото неоправдано не е приемал предложеното от длъжника-ответник изпълнение, нито пък е оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

След като е налице забава на кредитора, то следва да се обсъди и въпроса какви са последиците на тази забава. В никакъв случай длъжникът не се освобождава от задължението си, по силата на съществуващата облигационна връзка, само поради факта на забава на кредитора по договора. Той може да се освободи от задължението си само по правилата на чл. 97 и чл. 98 ЗЗД. В случая, доколкото става въпрос за задължение да се предаде нещо, длъжникът се освобождава от задължението си, стига да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено му от районния съдия - по негово искане /чл. 97 ал.1 ЗЗД/. Ответника не е представил доказателства да е сторил това, от което съдът прави извод, че той не се е освободил от задължението. Поради това, той и понастоящем е длъжен да изпълни в натура, така както законосъобразно е направил избор да стори това./така решение № 285/11.10.2011г. по в.гр.д. № 232/2011г. на ОС Сливен/

            Неоснователност на иска по чл. 8, ал.1 ЗАЗ може да се извлече и от обстоятелството, че в настоящото производство се претендира нещо различно от уговореното с договора, което противоречи на принципа на точното изпълнение и на принципа на реалното изпълнение (чл. 63, ал.1 и чл. 79 ал.1 ЗЗД), а същевременно няма данни за постигане на уговорка за даване вместо изпълнение (чл. 65 ал.1 ЗЗД). В случая няма основание, паричната претенция на ищеца да се тълкува като такава за обезщетение вместо изпълнение, тъй като ищецът недвусмислено я е заявил по този начин/”неизплатени арендни плащания”/, поради което и съдът не я е докладвал с правна квалификация по чл. 79, ал. 2 от ЗЗД. Не е налице и хипотезата на ТР № 114/01.11.1963 г. по гр. д. № 95/1963 г., ОСГК, тъй като искът не е собственически, а облигационен.

             Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с  пр. осн.  чл.79 ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ за сумата 627.90лв. за стопанската 2017/2018г. е неоснователен и като такъв го отхвърля.

             Съдът приема за основателен довода от страна на ответника, че не дължи арендно плащане за стоп. 2016/2017г., тъй като видно от  р-л  “Срок на договора” т.2 същият важи за 5 стопански години, считано от 01.10.2017г. стопанска година. Въпреки записите в същата клауза и р-л “Други разпоредби” т.12 относно влизане в сила на договора от подписването му, съдът приема, че ответника не дължи въобще арендно плащане за стоп. 2016/2017г.

Срокът е такова ограничение на волеизявлението, при което правното действие се поставя в зависимост от едно бъдещо и сигурно събитие.

В случая е налице отлагателен срок, с настъпването на който започва действието на сделката/договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. м/у ищеца и ответника/.

Тълкуването на клаузата за модалитета - начален момент на срока на действие само по първия критерий на чл. 20 ЗЗД би довело до обезмисляне на изрично посочената начална дата в р-л “Срок на договора” т.2. Прилагайки чл. 20 ЗЗД и отчитайки систематичното място на клаузата за началния срок/така Решение № 85/24.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 1207/2014 г., III г.о./, съдът приема, че действителната воля на страните е тази обективирана във волеизявлението чрез конкретна начална дата - действието на договора за аренда да настъпи с начален момент – стопанската 2017г., че същата следва да се схваща в този смисъл с оглед обичаите в практиката и добросъвестността. Датата 01.10.2017г., когато започва стопанската 2017г., съгл. § 2 т.3 от ДР на ЗАЗ е изписана с курсив/с много по-тъмен черен цвят/, което е обичайно в практиката и се прави, за да се обърне внимание, да се подчертае нещо. Изрично след това е налице и записа - стопанска година.

              Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с  пр. осн.  чл.79 ал.1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ за сумата 627.90лв. за стопанската 2016/2017г. е неоснователен и като такъв го отхвърля.

             С оглед неоснователността на главните искове, то неоснователни са и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава съответно в размер 91.74лв. и 28.08лв., поради което, съдът ги отхвърля.

            Предвид изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по делото разноски в размер на 330.00лв. – адвокатско възнаграждение.

                                    Водим от горното, съдът

                                                 Р Е Ш И

                      Отхвърля предявеният от И.В.П. с ЕГН ********** *** срещу ЧЗП Б. И. Б. с ЕГН **********,*** иск за сумата 627.90лв.– неизплатено възнаграждение по договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. за стопанската 2017/2018г.  с пр. осн. чл.79 ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ като неоснователен.

             Отхвърля предявеният от И.В.П. с ЕГН ********** *** срещу ЧЗП Б. И. Б. с ЕГН **********,*** иск за сумата 20.08 лв. – мораторни лихви за периода 02.10.2018г. -  11.03.2019г. с пр. осн.  чл.86 ал.1 ЗЗД като неоснователен.

             Отхвърля предявеният от И.В.П. с ЕГН ********** *** срещу ЧЗП Б. И. Б. с ЕГН **********,*** иск за сумата 627.90лв.– неизплатено възнаграждение по договор за аренда, сключен на 29.09.2016г. за стопанската 2016/2017г.  с пр. осн. чл.79 ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 8 ал.1 ЗАЗ като неоснователен.

             Отхвърля предявеният от И.В.П. с ЕГН ********** *** срещу ЧЗП Б. И. Б. с ЕГН **********,*** иск за сумата 91.74лв. – мораторни лихви за периода 02.10.2017г. -  11.03.2019г. с пр. осн.  чл.86 ал.1 ЗЗД като неоснователен.                     

             Осъжда И.В.П. с ЕГН ********** да заплати на ЧЗП Бойчо Иванов Бойчев с ЕГН ********** направените делото разноски в размер на 330.00лв. – адвокатско възнаграждение.                     

                     Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                     Районен съдия :