№ 21286
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110137062 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ общо за сумата от
432 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на сумата.
Ищците-Д. И. Р., С. М. Р. и Р. С. Р., чрез пълномощник, излагат в исковата молба,
че са роднини на М. С. Р. /майка, баща, сестра/, която е била в трудово
правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „експерт“ в ЦУ, Дирекция
„Управление на човешките ресурси“. Поддържа се, че на 17.02.2022 год. М. Р. е била
командирована за изпълнение на служебните й задължения в гр. Бургас, за където е
пътувала с личния си автомобил „Тойота Аурис“. Сочат, че на автомагистрала
„Тракия“ е претърпяла ПТП, при което е починала. Излагат, че след подадена
декларация за трудова злополука от НОИ ТП София-град е издадено Разпореждане
№31531/21.04.2022 год., с което инцидентът е признат за трудова злополука. Твърдят,
че семейството е било задружно и сплотено, цяряла е привързаност и силна обич.
Твърдят, че смъртта й им е причинила много болка и страдание. Молят съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответинка да им заплати, на всеки
както следва: на Д. И. Р. сумата от 141 000 лева /от претенция в размер на 150 000
лева/, на С. М. Р.-141 000 лева /от претенция в размер на 150 000 лева/ и на Р. С. Р.-150
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от деня следващ настъпването на трудовата злополука-18.02.2022 год.
до окончателното плащане. Претендират сторените в производството разноски.
Ответникът-„Обединена Българска Банка“ АД оспорва предявените искове.
1
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Р., тъй
като при управление на автомобила е допуснала груба небрежност. Оспорва размера
на претендираните вреди.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между него и М. Р., в
периода, в който е настъпила злополуката, длъжността която е заемала, както и
настъпването на трудова злополука.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че към момента на настъпване на трудовата
злополука между „Обединена Българска Банка“ АД и М. С. Р. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността „експерт“ в
Централно управление, Дирекция „Управление на човешките ресурси“.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2022-1039-37 от
17.02.2022 год. се установява, че на 17.02.2022 год., около 10:15 часа, на АМ Тракия,
км 274 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег.
№********, при което водачът на автомобила М. С. Р. е починала.
Във връзка с пътното транспортно произшествие е образувано досъдебно
производство №25/2022 год. по описа на РУ „Тунджа“-Ямбол, пр.пр. №207/2022 год.,
което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
27.06.2023 год., за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
С Разпореждане № 31531/21.04.2022 г. на длъжностно лице при ТП-София град
– НОИ на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от „Обединена Българска
Банка“ АД с Декларация вх. № 311/01.04.2022 год. злополука, станала на 17.02.2022 г.,
е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО.
От удостоверение за наследници №55/01.02.2023 год. е видно, че М. С. Р. е
оставила наследници по закон Д. И. Р.-майка и С. М. Р.-баща.
От удостоверение за родствени връзки №56/01.02.2023 год. на Р. С. Р. се
установява, че М. С. Р. /починала на 17.02.2022 год./ е нейна сестра.
На 02.06.2021 год. между „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и „Обединена
Българска Банка“ АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на
работодателя“, обективиран в застрахователна полица №212821213000115, с предмет
на застраховане-отговорността на застрахования, в качеството му на работодател, за
вредите претърпени от негов работник и/или служител на трудов договор в резултат на
трудова злополука. Уговореният лимит на отговорност за едно събитие е 100 000 лева,
агрегатен лимит-200 000 лева и подлимит за един пострадал работник/служител-100
000 лева. Срокът на застрахователно покритие е от 00:00 часа на 03.06.2021 год. до
2
24:00 часа на 02.06.2022 год.
От платежни нареждания от 25.09.2023 год. е видно, че „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е изплатил на Д. И. Р. сумата от 50 000 лева и на С. М. Р. сумата от
50 000 лева.
В приетата автохническа експертиза вещото лице е определило механизма на
ПТП, като е взело предвид приетите по делото доказателства, а именно: „На
17.02.2022 год., около 10:00 часа лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. №******** се
движи по АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр. Бургас със скорост около 139
км./ч., в лявата пътна лента, при условия на дневна светлина и суха пътна настилка. В
района на км. 274+600 на прав участък от пътното платно на около 30 метра преди
МЛ, превозното средство се отклонява надясно по посоката си на ориентация, като
започва едновременно транслационно и ротационно движение (странично плъзгане по
часовниковата стрелка), при което достига и настъпва удар с предната част на МПС-то
в метална предпазна ограда (мантинела). След удара в мантинелата, лек автомобил
„Тойота Аурис“ с рег. №******** продължава своята ротация, достигайки вериткален
„П-образен“ профил със закрепена предпазна мрежа за прелитащите птици, при което
настъпва втори удар между вертикалния стълб на профила и задната лява част на
МПС-то в зоната около средна лява колона и задна лява врата. От силата на удара
превозното средство започва ротационно движение, обратно по часовниковата стрелка,
при което напуска пътното платно, преминава през затревен скат с наклон след
банкета и се установява в покой в крайпътната канавка“. Вещото лице е дало
заключение, че може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Тойота Аурис“, който не спазва траекторията
на движението си в пътната лента, отклонява се надясно, при което настъпва удар в
метална предпазна ограда и вертикален „П-образен“ профил със закрепена предпазна
мрежа за прелитащите птици, след което напуска пътното платно в крайпътния банкет
отдясно и се установява в покой в крайпътната канавка. Направен е извод, че при
липса на данни за техническа неизправност на лекия автомобил най-вероятна причина
за отклонението надясно е упражняване на усилие върху волана на МПС-то от страна
на водача. Установява се, че автомобилът се е движил със скорост 139 км./ч. при
максимално позволена 140 км./ч. От зключението се установява, че водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати процесното ПТП ако е упражнявал
постоянен контрол върху превозното средство и е запазил траекторията на движението
си в пътната лента. Посочено е, че по делото няма данни за техническото състояние на
автомобила преди настъпване на произшествието.
От заключението по приетата СПЕ се установява, че има пет фази на тъгата:
първа-на отричане или изолация, при която човек се затваря в себе си и се изолира от
близките си, не разговаря с познати, не допуска никога до себе си, отговаря само с
3
кратки реплики, а на въпроси свързани със състоянието му насочва разовора към други
теми; втора фаза-гняв, изпитва гняв, ярост и яд към загубата, който може да се
проектира върху околните на случаен принцип; трета фаза-пазарене, в която се опитва
да преговаря с тези, за които смята, че имат контрол върху живота му или преговаря
със себе си; четвърта-депресия, в което започва да приема загубата и усеща тъга и/или
изпада в депресия, като се наблюдават различни оплаквания като безсъние,
главоболие, загуба на апетит и пета фаза-приемане, в която човек преработва чуствата
си, приема случилото се и се адаптира към новата ситуация. От заключението се
установява, че Д. Р. е в първи етап на тъгата си, като не е ясно кога ще се придвижи
напред, въпреки изминалите две години. Вещото лице е дало заключение, че
състоянието й може да се определи като смесено тревожно депресивно разстройство,
като нивото й на тревожност и депресия е в рамките на умерено ниво на клинична
изразеност и на двете състояния, като въпреки приема на медикаменти, предписани от
лекар, към момента на изготвяне на експертизата, нивата на депресия и тревожност са
доста високи. Установява се, че при Д. Р. състоянието започва да се хронифицира,
въпреки провежданото лечение и може да трае години. От заключението се
установява, че е нужно да се мине през всички етапи на тъгата, да се приемат
подходящи за състоянието медикаменти и да се извършва психотерапия.
От експертизата се установява, че състоянието на С. Р. изпълнява критериите на
адаптационно разстройство причинено от стрес, което е състояние на субективен
дисстрес, което нарушава социалното функциониране и възниква в период на
адаптация към стресогенно жизнено събитие. Оплакванията при тази клинична
картина включват подтиснато настроение, тревожност, чувство за невъзможност да
продължава съществуването в настоящата ситуация. Установява се, че при него няма
данни за клинично изразена депресия, но че тъгува за дъщеря си ежедневно, като има
хиподепресивни оплаквания и тревожни симптоми, и адаптационната стресова
реакция още не е преминала.
От експертизата се установява, че състоянието на Р. Р. изпълнява критериите на
адаптационно разстройство причинено от стрес, което е състояние на субективен
дисстрес, което нарушава социалното функциониране и възниква в период на
адаптация към стресогенно жизнено събитие. Оплакванията при тази клинична
картина включват подтиснато настроение, тревожност, чувство за невъзможност да
продължава съществуването в настоящата ситуация. Установява се, че страда от
безсъние и кошмари. Вещото лице е дало заключение, че ходът на заболяването е
флуктуиращ, като продължителността е различна и е възможно хронифициране на
състоянието, поради което е необходимо да продължи психотерапията. Посочено е, че
по принцип адаптационното разстройство трае около половин година, но при Р. Р. все
още има белези на това разстройство и няма данни да е изчезнало.
4
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и
неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на
трудово правоотношение с ответника, М. С. Р. е претърпяла трудова злополука, която е
довела до смъртта й. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен
административен акт – разпореждане на НОИ № 31531 от 21.04.2022 год.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил
риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на
трудовите му функции. По реда на чл.201, ал.2 КТ тази отговорност може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен
резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че не може да се
направи категоричен извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.
Р.. В случая не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин да обосноват
извод за проявена груба небрежност от страна на пострадалата. От приетата по делото
автотехническа експертиза се установява, че М. Р. е шофирала лекия автомобил с
позволената за съответния участък скорост. Съдът не кредитира експертизата в частта,
в която вещото лице прави извод за причините за настъпване на ПТП, а именно
единствено поведението на водача на автомобила, тъй като няма категорични данни за
изправността на управлявания автомобил, нито за здравословното състояние на М. Р.
към момента на настъпване на произшествието, за да се направи обоснован извод, че
единствената причина за настъпването му е нейното поведение още повече да
предвиждала възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се
е надявала да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. Освен
това произшествието е настъпило при условия на дневна светлина и суха пътна
настилка и не може да се направи извод, че не се е съобразила с пътните условия.
Следва да се посочи, че съпричиняването не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
5
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване респ., че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем. Предвид изложеното съдът намира,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в
резултат на трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която обезщетението следва да бъде
определено с оглед принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта
на обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните
емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на
размера на паричната репарация, съдът взема предвид последиците от злополуката, а
именно настъпилата смърт на М. С. Р.-дъщеря на Д. И. Р. и С. М. Р. и сестра на Р. С. Р..
Претърпените от тях неимуществени вреди се установяват от показанията на
свидетелите М.Д.Д. и Н.П.Ч., които съдът кредитира като обективни,
безпротиворечиви, достоверни и непосредствено възприети. В тях свидетелите
установяват преживяваните и към настоящия момент душевна болка, страдание и
непрежалима загуба предизвикана от смъртта на М. Р., която към момента на леталния
изход е била на 27 години. От показанията им се установява, че семейството е било
сплотено, задружно, подкрепящо се, контактите помежду им са били ежедневни,
контактували са с много хора, а след инцидента са станали затворени, сприхави, не
спират да посещават гроба на М. Р.. Изводът за непрежалимата загуба и душевното им
състояние се подкрепя и от приетите по делото съдебно-психологични експертизи. По
отношение на Д. Р. е дадено заключение, че тя е в първи етап на тъгата си, че
състоянието й може да се определи като смесено тревожно депресивно разстройство, с
ниво на тревожност и депресия- умерено на клинична изразеност и на двете
състояния. Заключението на вещото лице е, че състоянието е започнало да се
хронифицира, въпреки приеманите медикаменти и че може да продължи с години.
Установява се, че състоянието на С. Р. отговаря на критериите за адаптационно
разстройство причинено от стрес, което нарушава социалното функциониране и
възниква в период на адаптация към стресогенно жизнено събитие. Дадено е
заключение, че оплакванията при тази клинична картина включват подтиснато
настроение, тревожност, чувство за невъзможност да продължава съществуването в
6
настоящата ситуация. Относно Р. Р. вещото лице е направило заключение, че
състоянието й отговаря на критериите за адаптационно разстройство причинено от
стрес, което нарушава социалното функциониране и възниква в период на адаптация
към стресогенно жизнено събитие. При тази клинична картина оплакванията включват
подтиснато настроение, тревожност, чувство за невъзможност да продължава
съществуването в настоящата ситуация. Вещото лице е дало заключение, че ходът на
заболяването е флуктуиращ, като продължителността е различна и е възможно
хронифициране на състоянието, поради което е необходимо да продължи
психотерапията, тъй като адаптационното разстройство трае около половин година, но
при нея все още има белези на това разстройство. На следващо място от свидетелските
показания се установи и дълбоката, и емоционална връзка между М. Р. и Р. Р.. Двете са
израснали заедно, живели са заедно в гр. София, били са свързани емоционално, а М.
Р. като по-голяма сестра е била нейна подкрепа и упора.
При съобразяване с всички приети по делото доказателства съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл.52 от
ЗЗД е 150 000 лева за всеки от ищците.
В случая обаче, следва да се вземе предвид, че от страна на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, в полза на Д. И. Р. и С. М. Р. са платени застрахователни
обезщетения в размер на по 50 000 лева, поради което ответникът следва да бъде
осъден да им заплати по 100 000 лева.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. А. Г. С. сумата от 10 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от претенцията.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 17 200 лева, представляваща дължима държавна такса и
възнаграждение на вещите лица изготвили съдебно-медицинската експертиза и
автотехническата експертиза.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №30, чрез адв. Богданова да заплати на Д.
И. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ №5,
ет. 1, офис 7, чрез адв. С., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 100 000 лева
(сто хИ.ди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 17.02.2022 год. с М. С. Р., ведно със
7
законната лихва върху тези суми считано от 18.02.2022 год. до окончателното плащане,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева, като
неоснователен, поради платено застрахователно обезщетение в хода на
производството.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №30, чрез адв. Богданова да заплати на С.
М. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ №5,
ет. 1, офис 7, чрез адв. С., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 100 000 лева
(сто хИ.ди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на трудова злополука, настъпила на 17.02.2022 год. с М. С. Р., ведно със
законната лихва върху тези суми считано от 18.02.2022 год. до окончателното плащане,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева, като
неоснователен, поради платено застрахователно обезщетение в хода на
производството.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №30, чрез адв. Богданова да заплати на Р.
С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Кирил и Методий“ №5,
ет. 1, офис 7, чрез адв. С., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 150 000 лева
(сто и петдесет хИ.ди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 17.02.2022 год. с М. С. Р.,
ведно със законната лихва върху тези суми считано от 18.02.2022 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. А. Г. С., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата от 10 650 лева (десет
хИ.ди шестстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* да
заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 17 200 лева
(седемнадесет хИ.ди и двеста лева), представляваща дължимата държавна такса и
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8