№ 488 / 20.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.07.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 14.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 221 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 441, изр. 2 от ГПК – за причинени имуществени вреди от извършена от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г. публична продан по изпълнително дело № 1218/ 2005 г. по описа на ДСИ при Pайонен съд Лом, с твърдение, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона от 06.11.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.
Направено е възражение за погасено по давност вземане.
На основание чл. 219 ал.1 ГПК е привлечено като трето лице – помагач в процеса А.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx, Държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом, от град Монтана, ЖК „Плиска", бл. 8, вх. А, ап. 17.
На основание чл. 219 ал. 3 от ГПК е приет за съвместно разглеждане ОБРАТЕН ИСК, с правно основание чл. 54 във връзка с чл. 49 от ЗЗД, предявен от МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на правосъдието Цецка Цачева, чрез пълномощника - Л.Д. - гл. юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" в Министерството на правосъдието срещу А.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx, Държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом, от град Монтана, ЖК „Плиска", бл. 8, вх. А, ап. 17.
На основание чл. 219 ал.1 ГПК е привлечено като трето лице – помагач в процеса Е.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом с адрес: ул. „Стефан Стамболов“ № 31, гр. Монтана.
На основание чл. 219 ал. 3 от ГПК е приет за съвместно разглеждане ОБРАТЕН ИСК, с правно основание чл. 54 във връзка с чл. 49 от ЗЗД, предявен от МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на правосъдието Цецка Цачева, чрез пълномощника - Л.Д. - гл. юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" в Министерството на правосъдието срещу Е.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом с адрес: ул. „Стефан Стамболов“ № 31, гр. Монтана.
Ищците, Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Р.В.Б.,xxx са предявили иск срещу МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО гр. София, ул. „Славянска" № 1, с правно основание: чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 441, изр. 2 от ГПК – за причинени имуществени вреди от извършена от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г. публична продан по изпълнително дело № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом, с твърдение, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона от 06.11.2010 г., на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.
В исковата си молба твърдят, че Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx е длъжник по изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом, С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx е ипотекарен длъжник по изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом, като изпълнителното дело е образувано по молба с входящ номер от 26.10.2005 г и приложен изпълнителен лист от 03.10.2005 г. по ч.гр.д. № 621/ 2005 г. на PC Монтана, с взискател ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил способ - опис и публична продан на ипотекиран в полза на ЦКБ АД имот на ищците, като са извършени няколко неуспешни продани, инициирани от взискателя с молби, постъпили при ДСИ при PC Лом на 05.04.2006 г., 14.04.2008 г., 24.07.2008 г. и 05.11.2008 г. (с тази молба взискателя е поискал определяне на нова начална цена по която да бъде изнесен ипотекирания в полза на банката НИ/ недвижим имот/).
С молба по факса, постъпила в СИС при PC Лом на 19.11.2008 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК до депозиране на нова молба за възобновяване на производството.
Следващата молба за изпълнение по изпълнителното дело е с вх. № 1277/ 02.05.2012 г. на ДСИ при PC Лом и се иска продължаване на изпълнението.
С Молбата от 05.11.2008 г., с която взискателя е поискал определяне на нова начална цена, по която да бъде изнесен ипотекирания в полза на банката, взискателя е поискал извършване на изпълнителни действия.
Следващата молба на взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия е с вх.№ 1277/ 02.05.2012 г. на ДСИ при PC Лом и се иска продължаване на изпълнението.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия (какво е „изпълнително действие" е посочено в мотивите към т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 26.06.2015 Г. По Тълкувателно дело № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица) в продължение на две години, като прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона, без да е нужен акт на съдебния изпълнител за това, а ако има акт на съдебния изпълнител - то той с него само констатира настъпването на това прекратяване по силата на закона, като в този смисъл е задължителната практика на ВКС обективирана в т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 238/ 30.01.2013 г. по гр.д. № 1668/ 2011 г. 3-то ГО на ВКС, РЕШЕНИЕ № 42/ 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/ 2015 г. 4-то ГО на ВКС, РЕШЕНИЕ № 451/ 29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/ 2015 г. 4-то ГО на ВКС и др.,
Счита, че в конкретния случай изпълнително дело № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом е прекратено по силата на закона от 06.11.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - 2 години след като за последно с Молбата от 05.11.2008 г. взискателя е поискал определяне на нова начална цена по която да бъде изнесен ипотекирания в полза на банката, взискателя е поискал извършване на изпълнителни действия.
Въпреки настъпилата „перемпция" от 06.11.2010 г. (прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ), по изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом е извършена от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г. публична продан на имота на доверителите му по изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом, а на 29.11.2016 г. имота на доверителите му е възложен на взискателя „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД за сумата от 14 751 лв., а постановлението за възлагане е влязло в сила на 01.01.2017 г.
По отношение предпоставките за търсене на деликтна отговорност е посочена практика на ВКС: Решение № 372/ 29.03.2013 г. по гр.д. № 127/ 2012 г. 3-то ГО на ВКС, Решение № 264/ 08.04.2010 г. по гр.д. № 474/ 2009 г. 4-то ГО на ВКС, Решение № 196/ 20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/ 201 1 г. 3-то ГО на ВКС решения на ВКС- решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., IV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., IV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на III г.о., отнасящи се до отговорността на частните съдебни изпълнители, които дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
Взискателят по делото по никакъв начин не е прекъсвал давността с никой от посочените в чл. 116 от ЗЗД действия, спирането на изпълнението по реда на чл. 432, т. 2 от ГПК - не прекъсва давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД - в този смисъл е задължителната практика на ВКС обективирана в мотивите към т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г„ ОСГТК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 238/ 30.01.2013 г. по гр.д. № 1668/ 2011 г. 3-то ГО на ВКС, РЕШЕНИЕ № 42/ 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/ 2015 г. 4-то ГО на ВКС, РЕШЕНИЕ № 451/ 29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/ 2015 г. 4-то ГО на ВКС и др.
В случая е на лице фактическия състав на деликта: противоправно поведение (незаконосъобразно публична продан и постановление за възлагане по прекратено на 06.11.2010 г. изпълнителното дело (изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом) по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), вреда (14751 лв. продажната цена на имота), вина (предполага се), причинна връзка между вредата и противоправното поведение (ако ДСИ при PC Лом беше отказал да извърши публичната продан и беше прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - имота на доверителите му нямало да бъде продаден за 14751 лв.).
Твърди, че това противоправно поведение на ДСИ при PC Лом по изп.д. № 1218/2055 г. на ДСИ при ЛPC не е изолиран случай, понеже са извършено и следното:
-на л. 21 от изп. д. е приложена ПДИ до длъжника Б.К., която е получена на 14.11.2005 г. от МОНИ СВЕТЛИЕВ Д. - син на доверителката му, но не е отразено, че се е задължи да я предаде на адресата, ПДИ след това НЕ Е ВРЪЧВАНА, а това е изключително грубо нарушение при водене на изп. дело по реда на ГПК /отм./;
-на л.209 от изп. д. е приложено съобщение до Б.К., с което и се изпраща оценката на имота, но ДСИ е приел, че е редовно уведомена на основание чл. 41. ал. 2 от ГПК, въпреки, че на доверителката му не е връчвана ПДИ, с указанията по чл. 41, ал. 1 от ГПК, освен това съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 41, ал. 2 от ГПК - следвало е доверителката му да бъде търсена поне 3 - пъти в рамките на 1 м. през различни дни - за да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, в този смисъл са РЕШЕНИЕ № 488/ 02.06.2010 г. по гр.д. № 539/ 2010 г. 4-то ГО на ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 318/ 05.07.2011 г. по ч.гр.д. № 154/ 2011 г. 2-ро ГО на ВКС и др.
Въпреки многократните им покани, разговори, и-мейли с деликвента и императивните разпоредби на закона, ответника не е заплатил на доверителите му претендираната сума от общо 14 751 лв., представляваща причинени на доверителите му от служители на ответника имуществени вреди от незаконосъобразно публична продан и постановление за възлагане по прекратено на 06.11.2010 г. изпълнителното дело (изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом), по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), и до към днешна дата.
Сочат, че за тях е налице правен интерес и се поражда правото им, да потърсят и реализират вземането си по съдебен ред.
Молят съда да постанови Решение, с което :
ДА се ОСЪДИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, да заплати на - Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx, сумите - по основание и размер, както следва:
-по 7 375.50 лв. главници, представляващи причинените им от служители на ответника имуществени вреди от незаконосъобразни публична продан и постановление за възлагане по прекратено на 06.11.2010 г. изпълнителното дело (изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом) по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК);
-законната лихва, върху сумите - главници - по 7375.50 лв. - от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното им изплащане.
-разноски - съдебни и деловодни, направени по и в хода на това производство.
ДА се ОСЪДИ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, да заплати на адвокат при АК Монтана Р.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx - адвокатско възнаграждение в общ размер на 972.53 лв., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес 14 751 лв.
Ответникът, МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на правосъдието Цецка Цачева, чрез пълномощника - Л.Д. - гл. юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" в Министерството на правосъдието, в срока предвиден за отговор, на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК изразява становище по предявената от Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, искова молба срещу Министерството на правосъдието.
Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Оспорва изцяло исковата претенция, както по основание така и по размер.
Моли съда да отхвърли предявената искова молба от Б.К.К. и С.Д.К., с направеното искане да бъде осъдено Министерство на правосъдието да им заплати общо сумата от 14 751 лева или по 7 375.50 лева главници за всеки от ищците, представляващи причинени им от служители на Министерството на правосъдието имуществени вреди от незаконосъобразни публична продан и постановление за възлагане по прекратено на 06.11.2010 г. изпълнителното дело (изп.д. № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом) по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), законната лихва, върху сумите - главници от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното им изплащане, както и разноски - съдебни и деловодни, направени по и в хода на това производство.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Счита, че е погасена възможността за реализиране на исковата претенция на ищеца, поради изтичане на предвидените давностни срокове. Предявяването на иск за обезщетяване на настъпилите от непозволеното увреждане вреди се погасява с общата 5 годишна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от деня на твърдяното увреждане, от който момент възниква и вземането за обезщетяване на всички вреди. От този момент, тъй като деецът е известен, тече и погасителната давност за лихвите върху вземанията от непозволено увреждане, а съгласно чл. 111,6. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност вземанията за лихви се погасяват.
По отношение на исковите претенции за лихви за забава, същите са погасени по давност на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради изтичане на тригодишна давност, с изтичането на която вземанията за лихви се погасяват.
Счита, че така предявеният иск срещу Министерството на правосъдието е недопустим по следните съображения:
Искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация на министъра на правосъдието.
В исковата молба ищецът твърди, че вредите са причинени във връзка с деликт, свързан с незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител към Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - гр. Лом. В тази връзка следва да се посочи, че Министерството на правосъдието не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск. Министърът на правосъдието осъществява правомощията, които са му определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 265 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Те не са служители на Министерството на правосъдието, същите не са в служебни отношения с Министерството на правосъдието. Министъра на правосъдието не е възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 80 от Закона за съдебната власт (в редакциите му към 10.06.2012 г.) председателят на районния съд ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията. Държавните съдебни изпълнители изпълняват трудовите си задължения в районните съдилища и получават възнаграждения от бюджета на съдебната власт. Министърът на правосъдието има ограничени правомощия, които са формални, изразяващи се в контрол по възникване, изменение и прекратяване на трудовото им правоотношение. Той не разполага с правомощия за осъществяване на контрол върху дейността на съдебните изпълнители, поради което счита, че няма основание Министерството на правосъдието да се явява пасивно легитимирана страна в настоящия процес.
От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 435 и сл. от ГПК страните могат да обжалват незаконосъобразните действия на държавните съдебни изпълнители пред Окръжния съд по мястото на изпълнението, поради което може да се направи обоснован извод, че именно съдът е този, който осъществява пряк контрол върху работата на държавните съдебни изпълнители и в този смисъл министърът на правосъдието не може да отговаря за техните действия.
В този смисъл, налице е липса на основание за ангажиране на отговорността на Министерството на правосъдието по съображенията изложени по-горе.
От изложеното следва, че исковата претенция спрямо Министерство на правосъдието е недопустима и делото следва да бъде прекратено.
Счита, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Оспорва изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба.
Оспорва изцяло исковата претенция както по основание, така и по размер.
Твърди се, че молбата за образуване на изпълнително дело взискателя по изпълнително дело № 1218/2005 г. е посочил способ - опис и ПП на ипотекиран в полза на ЦКБ АД имот на ищците, като са извършени няколко неуспешни продани, инициирани от взискателя с молби, постъпили при ДСИ при PC Лом на 05.04.2006 г., 14.04.2008 г., 24.07.2008 г. и 05.11.2008 г. С тази молбата си от 05.11.2008 г. взискателя е поискал определяне на нова начална цена по която да бъде изнесен ипотекирания в полза на банката недвижим имот.
Твърди се също така, че с молба по факса, постъпила в СИС при PC Лом на 19.11.2008 г. взискателя е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК до депозиране на нова молба за възобновяване на производството. Следващата молба за изпълнение по изпълнителното дело е с вх. № 1277/ 02.05.2012 г. на ДСИ при PC Лом и се иска продължаване на изпълнението.
Ищците твърдят, че е налице деликт във връзка с незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Лом, изразяващи се в извършена от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г. публична продан на имота по изпълнително дело № 1218/2005 г. по описа на СИС на ДСИ при PC Лом, а на 29.11.2016 г. имота е възложен на взискателя „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД за сумата от 14 751 лв., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 01.01.2017 г. Твърди се, че тези действия са незаконосъобразни, тъй като от 06.11.2010 г. е настъпила „перемпция" на делото.
Тези твърдения са неоснователни и неподкрепени с приложените към исковата молба доказателства. Същите не намират основание и в нормативните разпоредби.
Твърденията за перемпция на изпълнително дело, настъпила в срока на спиране на същото е неоснователна и в противоречие с нормативните разпоредби. Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Спирането на изпълнителното производство не изисква съгласието на длъжника.
Спирането на изпълнителното производство се урежда в чл. 432 от ГПК, като последиците от спирането са уредени в чл. 61 от ГПК. Съгласно чл. 432, т. 2 ГПК, изпълнителното производство се спира по искане на взискателя. Спиране на изпълнителното производство може да се постанови само на основанията, изрично регламентирани в закона. За съдебния изпълнител съществува задължение само да установи наличието на направено от взискателя искане и да постанови спиране, без да мотивира действието си. Законът не е предвидил наличието на специални условия или предпоставки за упражняването на това процесуално право на взискателя - няма необходимост от аргументи или доказателства които да се представят от взискателя пред съдебния изпълнител. Както спирането, така и възобновяването на изпълнителното производство отново се извършва само по молба на взискателя. Допустимо е както за цялото изпълнително производство, така и за конкретно изпълнително действие. При спряно изпълнително дело не могат да се извършват изпълнителни действия - опис и продажба на имущество, предаване на движими вещи, изготвяне и предявяване на разпределение на суми, както и тяхното изплащане. Спирането на изпълнителното производство има за последица спиране на всички срокове, които текат по делото, включително давностните.
Спирането на изпълнително производство не означава спиране на всички действия по него. Съдебният изпълнител има право да извършва справки, проучвания на длъжниците. Той няма право да извършва изпълнителни действия - описи, продажби, въводи, да изготвя и предявява разпределения на парични суми, да изплаща суми на взискателите.
При наложени запори или възбрани преди спиране на делото същите остават в сила и съдебният изпълнител няма право да ги вдига без съгласието на взискателите. Ако има наложен запор на банкови сметки или запор на трудово възнаграждение, съдебният изпълнител няма право да го вдига. Сумите по запора, ако има такива, се задържат по сметка на органа по принудително изпълнение и се освобождават едва след възобновяване на производството.
При влязло в сила постановление за възлагане, издадено по изпълнителното дело, съдебният изпълнител има право да извърши въвод или предаване на вещта, тъй като тази вещ вече не е собственост на длъжника и постановлението за възлагане се явява самостоятелно изпълнително основание. Спирането на изпълнителното производство по изпълнителния лист няма действие спрямо влязлото в сила постановление за възлагане и при искане на купувача съдебният изпълнител следва да извърши въвод. Спирането би имало ефект до момента на издаването на постановлението за възлагане, тъй като то е крайният акт, с който приключва публичната продан, и след издаването му вече не е налице изпълнение, което да бъде спряно. При спряно изпълнително производство могат да се администрират жалби, тъй като това е действие по движение на производството, а не изпълнително действие.
Видно от исковата молба, с молба от 19.11.2008 г. депозирана по изпълнителното дело № 1218/2005 г., взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 ГПК. С постановление от същата дата, ДСИ е спрял производството на основание чл. 432, ал. 2 от ГПК. На 24.11.2008 г. са изпратени съобщения до страните за спирането на производството, като съобщенията са връчени на длъжниците на 10.12.2008 г. С молба от 02.05.2012 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде продължено. С оглед изложеното, твърденията за извършени от страна на съдебния изпълнител неправомерни действия/бездействия са неоснователни и лишени от доказателства, некореспондиращи с относимата нормативна база.
С оглед така очертания фактически състав ищецът е длъжен в самостоятелно исково производство да докаже, че е налице конкретно незаконосъобразно действие на държавен съдебен изпълнител, установено по надлежния ред, от което като пряка и непосредствена последица са му причинени имуществени вреди в размер на претендираната сума. Видно е, че в настоящия случай изпълнителните действия не са били оспорени в самостоятелно съдебно производство и съответно отменени по предвидения за това законов ред, и в този смисъл, ищецът не е доказал наличието на установени и отменени по надлежния законов ред незаконни изпълнителни действия на съдебния изпълнител. Доколкото процесуалният закон регламентира специален ред за отмяна на действия на органите на принудителното изпълнение, недопустимо е в настоящия исков процес, образуван по предявения иск за обезщетяване на вреди, съдът да извършва преценка за законността на изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител. По настоящето дело следва да бъде доказано от ищеца, че е налице конкретно действие на държавен съдебен изпълнител, установено по надлежния ред, от което като пряка и непосредствена последица да му са причинени имуществени вреди в размер на исковата сума. Няма данни за причинени преки и непосредствени имуществени вреди на ищеца. Твърденията са недоказани, като дори и приложените от ищеца доказателства опровергават неговите твърдения.
Бездействието на ищците, изразяващо се в липса на поискана защита на собствените им интереси, не може да бъде санирано от настоящата искова молба с изложените в нея твърдения за бездействие на Министерството на правосъдието. На първо място, уведомяването на наказващия орган - министъра на правосъдието за твърдените в исковата молба „неправомерни действия" на ДСИ следва да бъде извършено от страна настоящите ищци. Няма данни министъра на правосъдието да е бил сезиран и да е образувано дисциплинарно производство за извършени нарушения от страна на ДСИ при Районен съд - гр. Лом по изпълнително дело, страна по което са ищците - твърдените неправомерни действия. Съгласно чл. 328г от Закона за съдебната власт (ЗСВ), дисциплинарно производство срещу държавен съдебен изпълнител се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Предложението за налагане на дисциплинарно наказание се прави по искане на председателя на съответния окръжен или районен съд и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
За да се ангажира конкретно отговорността на Министерството на правосъдието по чл. 49 от ЗЗД като евентуален възложител на работата, от която се твърди да е причинено увреждането (доколкото държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието и могат да бъдат отстранявани от него), ищецът трябва да докаже, че от виновното и противоправно поведение на конкретно физическо лице - държавен съдебен изпълнител, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди в размер на исковата претенция. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Той ще отговаря за действието или бездействието на служителите, на които е възложил работата, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказване от ищеца. В случая, ищецът не излага съображения и не сочи доказателства по отношение на нито един от елементите от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане. Ищецът не сочи и какви конкретно са твърдените от него вреди - пропуснати ползи или претърпени загуби.
Посочените елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказване. Субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца.
От друга страна, за да е налице непозволено увреждане, необходимо е да бъде доказано със средствата и доказателствата, предвидени в процесуалния закон настъпване на вредоносен резултат - в конкретния случай конкретно понесени от ищеца вреди - заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, вследствие незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при PC - гр. Лом.
Не е посочен нито конкретен вредоносен резултат, нито конкретна причинна връзка между твърдените вреди и деяние, а за да е налице непозволено увреждане по смисъла на закона така, както е посочено по-горе, необходимо е да са налице кумулативно дадени и доказани четирите негови компонента - деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Само обстоятелството, че ищецът по принцип е претърпял вреди само по себе си не би могло да доведе до осъществяване на фактически състав на непозволеното увреждане.
В този смисъл, тъй като ищецът не доказва действително да е осъществено противоправно поведение на лица, на които министърът е възложил някаква работа, не доказва и настъпилите като последица на това поведение неблагоприятни изменения в правната му сфера, прилагането на последиците на доказателствената тежест - недоказаното е несъществуващо за съда, обуславя извода, че не е налице нито един от обективните елементи на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, поради което претенциите за заплащане на обезщетение, са недоказани по основанието си и следва да бъдат отхвърлени.
Постановлението за възлагане по реда на чл. 496, ал.1 ГПК подлежи на обжалване пред Окръжния съд, в случая това е Окръжен съд гр. Монтана. Няма данни това постановление да е било предмет на съдебно обжалване.
Няма данни за причинени преки и непосредствени имуществени или неимуществени вреди на ищеца. Твърденията в исковата молба са недоказани, като дори и приложените от ищците доказателства опровергават твърденията им.
Предвид изложеното, моли съда да бъде отхвърлена като недопустима исковата молба, а ако се приеме за допустима, то следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Моли, да им бъдат присъдени разноските по водене на делото, заедно с юрисконсултско възнаграждение, в размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено изпълнително дело № 1218/2005 г. По описа на ДСИ при Районен съд град Лом.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е, че Изпълнителното дело № 1218/2005 г. на ДСИ при Районен съд - гр. Лом е образувано на 26.10.2005 г. по молба на „Централна кооперативна банка“ АД, срещу Б.К., въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден от Районен съд гр. Монтана, по ч.гр.д. № 625/2005 г., по силата което, длъжникът е осъден да заплати сумата от 9 081.94 лева, представляваща дължима неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2005 г. до окончателното плащане, просрочени договорни лихви в размер на 245.79 лева, 186.55 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 319.83 лева. С молбата за образуване на делото, взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено спрямо недвижим имот, собственост на длъжника ипотекиран в полза на взискателя с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 136, том ІІІ А, рег.№ 2174, дело № 208/11.03.2004 г. по описа на нотариус № 393 с район на действие РС - Лом, представляващ - Втори жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена върху държавен УПИ 12 - 3958, собственост на длъжника Б.К. и съпругът й С.К..
На 02.11.2005 г. по делото е вписана възбрана върху процесния имот в Служба по вписванията - гр. Лом.
По делото е изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена сина на длъжника на 14.11.2005 г. със задължение да го предаде, като в призовката за доброволно изпълнение, е посочено: ,, Съгласно чл. 325, ал.З ГПК сте длъжни, ако промените постоянно или временно адреса си да уведомите съдия изпълнителя.
На 19.12.2005 г. е извършен опис на процесния имот, за който е съставен протокол от същата дата. Протоколът е подписан от длъжника, взискателя, вещото лице и от съдебния изпълнител. С протокола за опис длъжникът Б.К. е назначена за пазач на описания имот.
По делото са обявени три публични продани на процесния имот за периода от 16.02.2006 г. до 16.03.2006 г., за периода от 19.09.2006 г. до 19.10.2006 г. и за периода от 06.11.2006 г. до 06.12.2006 г. - две са обявени са нестанали, поради липса на постъпили наддавателни предложения, а едната /за периода от 19.09.2006 г. до 19.10.2006г./ е отменена, поради нередовно разгласяване.
С молба от 14.04.2008 г. взискателят е поискал да бъде обявена нова публична продан на процесния имот, като за определяне на новата начална цена да се извърши оглед на имота. По делото на 15.04.2008 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжника и съпруга съсобственик за насрочен опис (оглед) на процесия имот на 14.05.2008 г. Призовките са приети за връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК,
Направено е отбелязване от призовкаря: „По сведение на съседката Лиляна К., лицето е извън страната с цялото си семейство.“
По делото е съставен протокол опис /оглед8 от 14.05.2008 г., протоколът е подписан от съдебния изпълнител. С обявление от 15.05.2008 г. е насрочена публична продан на процесния имот /за периода от 09.06.2008 г. - 09.07.2008 г./. Проданта е разгласена, като съобщенията до длъжника и съпруга съсобственик са връчени на 19.05.2008 г., съответно до Б.К. - на Димитър К. Каменов (свекър) и до С.К. – на Димитър К. Каменов (баща). С протокол от 10.07.2008 г. проданта е обявена за нестанала, поради липса на постъпили наддавателни предложения.
С молба от 24.07.2008 г., взискателят е поискал обявяването на нова публична продан. С обявление от 26.08.2008 г. по делото е насрочена нова публична продан /за периода от 15.09.2008 г. - 15.10.2008 г./. Проданта е разгласена, като съобщенията до длъжника и съпруга съсобственик са връчени на 12.09.2008 г., съответно до Б.К. и до С.К. - на Мони Светлиев Д. (син). Проданта е обявена за нестанала, поради липса на постъпили наддавателни предложения.
С молба от 05.11.2008 г. взискателят е поискал обявяването на нова публична продан и определяне на нова начална цена.
На 06.11.2008 г. по делото са изпратени съобщения до страните за дата 19.11.2008 г. за извършване на оглед на имота, с цел определяне на нова начална цена. Съобщенията до Б.К. и С.К., са връчени на 13.11.2008 г. на Мони Светлиев Д. - син.
С молба от 19.11.2008 г., взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. В молбата е посочено, че на по-късен етап взискателят ще поиска възобновяване, тъй като към момента за провежданите публични продани не се явяват купувачи. С молбата е поискано спрямо длъжника да наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС - забрана да напуска страната.
С постановление от 19.11.2008 г., ДСИ е спрял производството на основание чл. 432, ал. 2 от ГПК.
На 24.11.2008 г. са изпратени съобщения до страните за спирането на
производството. Съобщението до Б. Кирова и С.К. е връчено на 10.12.2008 г. на Димитър К..
На 02.05.2012 г. с молба, взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде продължено, като се насрочи нова публична продан на процесния имот, като с постановление от 08.06.2012 г. на ДСИ, изпълнителното производство е възобновено и е разпоредено да бъдат изпратени съобщения до страните. На 13.06.2012 г. е изпратено съобщение до длъжника за възобновяване на изпълнителното производство. На съобщението е направено отбелязване, че е връчено на 20.06.2012 г. на Лиляна К. Кънчева. С молба от 17.12.2012 г. взискателят е поискал да бъде назначено вещо лице, с оглед определяне на актуалната пазарна цена на ипотекирания в негова полза недвижим имот, като с разпореждане на ДСИ от 19.12.2012 г. е назначено вещо лице. На 04.02.2013 г. по делото е представено заключение от вещо лице Евдокия Иванова и на 05.02.2013 г. са изпратени съобщения до страните с приложено заключение на вещото лице. Съобщението до длъжника Б.К.. е връчено на 22.02.2013 г. на Димитър К.Д. със задължение да го предаде.
С молба от 11.02.2013 г. дружество „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е представило по делото договор за прехвърляне на вземане от 28.12.2011 г., сключен между „Централна кооперативна банка“ АД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, по силата на който вземането на банката спрямо Б.К. е прехвърлено. Към молбата е представено уведомление по чл. 99, изр. 3 от ЗЗД. С молбата е поискано по делото да бъде конституиран на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. С постановление от 11.02.2013 г. цесионертът е конституиран в качеството му на взискател по делото. На 04.03.2013 г. по делото са изпратени съобщения до Б.К. и съпруга й С.К. с приложено постановление на ДСИ. Съобщенията и до двамата са връчени на 08.03.2013 г. на Ана Костова (снаха) със задължение да ги предаде.
С молба от 21.02.2013 г. взискателят е поискал по делото да бъде насрочена нова продан на процесния имот. На молбата е поставено разпореждане на ДСИ от 22.02.2013 г., че ще бъде насрочена нова продан след влизане в сила на постановлението на ДСИ от 11.02.2013 г.
С молба от 23.08.2013 г. взискателят е поискал да бъде насрочена нова продан на процесния имот. С разпореждане от 10.09.2013 г. по делото е насрочена публична продан на имота (за периода от 25.10.2013 г. - 25.11.2013 г.). По делото е изготвено обявление. Проданта е разгласена, като на длъжника Б.К. и съпруга и ипотекарен длъжник С.К. е изпратено съобщение на 10.09.2013 г., което е връчено на 12.09.2013 г. на Мони Светлиев Д. (син). Проданта е обявена за нестанала, поради липса на постьпили наддавателни предложения.
С молба от 12.12.2013 г. взискателят е поискал насрочването на нова публична продан. С разпореждане от 12.12.2013 г. ДСИ е насрочил нова продан (за периода от 05.02.2014 г. до 05.03.2014 г.). По делото е изготвено обявление. Проданта е разгласена, като на длъжника Б.К. и съпруга и ипотекарен длъжник С.К. е изпратено съобщение на 16.12.2013 г., което е връчено на 17.12.2013 г. на Мони Светлиев Д. - син, със задължение да предаде. С протокол от 06.03.2013 г. проданта е
обявена за нестанала, поради липса на постъпили наддавателни предложения.
С молба от 02.04.2014 г. взискателят е поискал да бъде насрочена нова публищча продан. С разпореждане на ДСИ е указано на взискателя да внесе депозит за вещо лице, с оглед определяне на актуалната цена на имота. С молба от 24.04.2014 г. взискателят е представил платежно нареждане за внесен депозит. С разпореждане на съдебния изпълнител от 24.04.2014 г. ДСИ е назначил вещо лице. На 16.05.2014 г. по делото е депозирано заключение на вещото лице за определяне на актуалната пазарна цена на процесния имот. На 19.05.2014 г. по делото са изпратени съобщения до длъжника и до съпруга ипотекарен длъжник с приложено заключение на вещото лице. На съобщението до Б.К. е направено отбелязване с текст: “По сведение на С.Д.К.
лицето Б. К К. е извън страната. Съпругът отказва да получи писмото.“. С разпореждане на ДСИ от 22.05.2014 г. съобщението е прието за редовно връчено на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК. На съобщението до С.К. е направено отбелязване е текст: „Лицето С.Д.К. отказва да получи съобщението“. С разпореждане на ДСИ от 22.05.2014 г. съобщението е прието за редовно връчено на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
С молба от 24.11.2014 г. взискателят е поискал да бъде насрочена нова публична продан по делото. С разпореждане от 24.11.2014г. ДСИ е насрочил нова продан (за периода от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г.). По делото е изготвено обявление. Проданта е разгласена, като на длъжника Б.К. е изпратено съобщение на 05.01.2015 г., което е връчено лично на 06.01.2015 г. На съпруга и ипотекарен длъжник С.К.,
съобщението е връчено на 06.01.2015 г. на съпругата му.
С протокол от 19.03.2015 г. за купувач на имота е обявен взискателя „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. С протоколът ДСИ е разпоредил да се изискат данни от НАП за размера на публичните задължения на длъжника, за размера на данъчните задължения за имота, както и да се изискат от Община Лом идентификаторите на поземления имот и на самостоятелния имот в сграда, както и идентификаторите на съседните имоти. На 23.03.2015 г. са изпратени съответните запитвания, съгласно разпореденото от ДСИ. На 02.04.2015 г. по делото е постъпило писмо от Община Лом с изисканата информация. На 21.04.2015 г. по делото е постъпило удостоверение от НАП - ТД Велико Търново, съгласно което длъжникът има публични вземания в размер на 739.86 лева. С постановление от 08.05.2015г. ДСИ е присъединил държавата на основание чл. 458 ГПК. С писмо от 18.05.2015 г. от Община Лом са предоставени данни за дължимите данъци за имота в размер на 473.77 лева.
На 13.05.2015 г. по делото е изпратено съобщение до длъжника, е което е уведомен за присъединяването на държавата до размера на публичните задължения. На разписката за връчване е направено отбелязване с текст: ,,По сведение на съпруга лицето Б.К.К. е в чужбина. Съпругът отказа да получи съобщението.“
На 07.05.2015 г. по делото е изпратено съобщение до взискателя, с което е уведомен, че с протокол по чл. 492, ал. 1 от ГПК е обявен за купувач на процесния имот и по делото предстои да бъде изготвено разпределение на основание чл. 495 от ГПК.
С постановление от 02.06.2015 г. ДСИ е изготвил разпределение на основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 495 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД, като е насрочил и дата за предявяване на разпределението. На 03.06.2015 г. по делото са изпратени съобщения за предявяване на разпределението. На съобщението до длъжника Б.К. е направено отбелязване от дата 11.06.2015 г. е текст: “ По сведение на С.Д.К. - съпруг, лицето Б.К.К. е извън страната в чужбина. Съпругът отказва да получи писмото.“ Съобщението до съпруга и ипотекарен длъжник - С.К., му е връчено лично на 11.06.2015 г. С разпореждане от 22.06.2016 г. ДСИ е пренасрочил предявяването на разпределението за дата 24.07.2015 г. – длъжникът не е редовно уведомен. На 22.06.2015 г. са изпратени съобщения до страните за насроченото предявяване на разпределението. Съобщението до С.К. е връчено на 25.06.2015 г. на Мони Д. (син) със задължение да предаде. На съобщението до Б.К. е направено отбелязване от 25.06.2015 г. е текст: „По сведение на Мони Светлиев Д. - син, лицето Б. К К. е извън страната в чужбина. Синът отказва да получи писмото.“ С протокол от 24.07.2015 г. ДСИ е пренасрочил разпределението за дата 03.09.2015 г. - длъжникът не е редовно уведомен. На 17.08.2015 г. по делото са изпратени съобщения до страните за насрочената нова дата на предявяване на разпределението - 01.09.2015 г. Изпратени са съобщения до страните за новата дата на разпределението. С протокол от 01.09.2015 г. ДСИ е пренасрочил предявяването на разпределението за дата - 19.10.2015 г. поради същите обстоятелства по предходните протоколи. На 14.09.2015 г. по делото са изпратени съобщения до страните. С протокол от 19.10.2015 г. ДСИ е приел, че разпределението е предявено на страните, които са редовно уведомени и е указал, че същото подлежи на обжалване в 3-дневен срок. С разпореждане
от 23.10.2015 г. ДСИ е констатирал, че разпределението е влязло в сила на 23.10.2015 г.
С молби от 23.06.2015 г. и 07.07.2015 г., взискателят е представил платежни нареждания за внесена сума по изготвеното разпределение.
С молба от 26.01.2016 г. взискателят е поискал да му бъде издадено постановление за възлагане. С разпореждане от 05.02.2016 г. ДСИ е разпоредил да се изиска справка от Община Лом за идентификатора на имота, идентификатора на поземления имот и идентификаторите на съседните имоти. На 08.02.2016г. по делото е изпратено писмо до Община Лом, с оглед изпълнение на разпореждането на ДСИ. На 14.03.2016 г., 25.03.2016 г. и 13.04.2016 г. са изпратени общо 4 запитвания до Община Лом, тъй като не е изпълнено разпореждането на ДСИ по делото е изпратено поредно запитване до общината. На 25.04.2016 г. е постъпило писмо от Община Лом, в което са посочени идентификаторите на съседните имоти.
На 29.11.2016 г. по делото е изготвено постановление за възлагане на процесния недвижим имот (с основание чл. 496 ал. 1 от ГПК). На 29.11.2016 г. по делото са изпратени съобщения до страните за изготвеното постановление за възлагане, в които им е указано, че същото подлежи на обжалване пред ОС - гр. Монтана. На разписката за връчване на съобщението до длъжника Б.К. е направено отбелязване с текст: ,Адресът е посетен многократно по различно време, лицето не е открито - 01.12.2016 г. , 09.12.2016 г.; 07.12.2016 г.; 27.12.2016 г.; 03.01.2017 г. По сведение на С.К. - съпруг, лицето Б.К.К. е извън страната в чужбина. Съпруга отказва да получи писмото. “ С разпореждане на ДСИ на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК
връчването е прието за редовно. Съобщението до съпруга ипотекарен длъжник е връчено лично на 01.12.2016 г.
С молба от 14.02.2017 г. взискателят е представил платежно нареждане за внесена такса за изготвяне на постановление за възлагане и поискал постановлението за възлагане да бъде изпратено по куриер.
На 28.03.2017 г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е поискал по делото да бъде насрочен въвод във владение в процесния имот, както и опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане на ДСИ от 11.04.2017 г. е указано на взискателя да внесе дължимите такси за исканите действия, както и да уточни адреса, на който желае да бъде извършен опис на движими вещи.
С молба от 11.04.2017 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изиска скица от АГКК за придобития от него на публична продан недвижим имот. С разпореждане от 24.04.2017 г. ДСИ е разпоредил скицата да бъде изискана. С писмо от 19.06.2017 г. от АГКК по делото е предоставена скица за процесния имот.
С молба от 15.08.2017 г. взискателят е поискал да бъде насрочен въвод в процесния имот. С молба от 17.10.2017 г. взикателят е представил заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане, вписано в Служба по вписванията - Лом.
С разпореждане от 19.10.2017 г. ДСИ е насрочил въвод във владение на дата 05.12.2017 г. от 10.00 часа и е разпоредил страните да бъдат уведомени. На 25.10.2017 г. са изпратени съобщения до страните. Съобщението до длъжника Б.К. и съпруга и ипотекарен длъжник С.К. е връчено на 30.10.2017 г. на Мони Светлиев Д. (син) със задължение да ги предаде.
Съгласно така изяснената фактическа обстановка по делото се налага извода, че липсва основание за ангажиране отговорността на Министерството на правосъдието.
Твърденията на ищеца за перемпция на изпълнителното дело, настъпила в срока на спиране на същото е неоснователна и в противоречие с нормативните разпоредби. Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Спирането на изпълнителното производство не изисква съгласието на длъжника. Спирането на изпълнителното производство се урежда в чл. 432 от ГПК, като последиците от спирането са уредени в чл. 61 от ГПК. Съгласно чл. 432, т. 2 ГПК, изпълнителното производство се спира по искане на взискателя. Спиране на изпълнителното производство може да се постанови само на основанията, изрично регламентирани в закона. За съдебния изпълнител съществува задължение само да установи наличието на направено от взискателя искане и да постанови спиране, без да мотивира действието си. Законът не е предвидил наличието на специални условия или предпоставки за упражняването на това процесуално право на взискателя – няма необходимост от аргументи или доказателства, които да се представят от взискателя пред съдебния изпълнител. Както спирането, така и възобновяването на изпълнителното производство се извършва само по молба на взискателя. Допустимо е както за цялото изпълнително производство, така и за конкретно изпълнително действие. При спряно изпълнително дело не могат да се извършват изпълнителни действия - опис и продажба на имущество, предаване на движими вещи, изготвяне и предявяване на разпределение на суми, както и тяхното изплащане. Спирането на изпълнителното производство има за последица спиране на всички срокове, които текат по делото, включително давностните. От друга страна спирането на изпълнително производство не означава спиране на всички действия по него. Съдебният изпълнител има право да извършва справки, проучвания на длъжниците. Той няма право да извършва изпълнителни действия - описи, продажби, въводи, да изготвя и предявява разпределения на парични суми, да изплаща суми на взискателите. При наложени запори или възбрани преди спиране на делото същите остават в сила и съдебният изпълнител няма право да ги вдига без съгласието на взискателите. Ако има наложен запор на банкови сметки или запор на трудово възнаграждение, съдебният изпълнител няма право да го вдига. Сумите по запора, ако има такива, се задържат по сметка на органа по принудително изпълнение и се освобождават едва след възобновяване на производството. При влязло в сила постановление за възлагане, издадено по изпълнителното дело, съдебният изпълнител има право да извърши въвод или предаване на вещта, тъй като тази вещ вече не е собственост на длъжника и постановлението за възлагане се явяв самостоятелно изпълнително основание. Спирането на изпълнителното производство по изпълнителния лист няма действие спрямо влязлото в сила постановление за възлагане и при искане на купувача съдебният изпълнител следва да извърши въвод. Спирането би имало ефект до момента на издаването на постановлението за възлагане, тъй като то е крайният акт, с който приключва публичната продан, и след издаването му вече не е налице изпълнение, което да бъде спряно. При спряно изпълнително производство могат да се администрират жалби, тъй като това е действие по движение на производството, а не изпълнително действие.
Безспорно е установено, че с молба от 19.11.2008 г., депозирана по изпълнителното дело № 1218/2005 г., взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 2 ГПК. С постановление от същата дата, ДСИ е спрял производството на основание чл. 432, ал. 2 от ГПК. На 24.11.2008 г. са изпратени съобщения до страните за спирането на производството, като съобщенията са връчени на длъжниците на 10.12.2008 г. С молба от 02.05.2012 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да бъде продължено.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” Ирелевантно за спора е твърдението на ищците, че е настъпила перемпция. По време на спирането на изпълнителното производство СПИРАТ ДА ТЕКАТ всички срокове и не може да се твърди, че взискателят е бездействал и на това основание е настъпила перемпция. При тези безспорни доказателства, твърденията за извършени от страна на съдебния изпълнител неправомерни действия/бездействия са неоснователни и изцяло лишени от доказателства, въобще не кореспондират с относимата нормативна база и установена съдебна практика.
Ищецът е длъжен в самостоятелно исково производство да докаже, че е налице конкретно незаконосъобразно действие на държавен съдебен изпълнител, установено по надлежния ред, от което като пряка и непосредствена последица са му причинени имуществени вреди в размер на претендираната сума. От друга страна, в конкретния случай изпълнителните действия не са били оспорени в самостоятелно съдебно производство и съответно отменени по предвидения за това законов ред, и в този смисъл, ищецът не е доказал наличието на установени и отменени по надлежния законов ред незаконни изпълнителни действия на съдебния изпълнител. Доколкото процесуалният закон регламентира специален ред за отмяна на действия на органите на принудителното изпълнение, недопустимо е в исковия процес, образуван по предявения иск за обезщетяване на вреди, съдът да извършва преценка за законността на изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител. Ищците в хода на производството не ангажираха никакви доказателства и не доказаха, че е налице конкретно действие на държавен съдебен изпълнител, установено по надлежния ред, от което като пряка и непосредствена последица да са им причинени неимуществени вреди в размер на претендираната сума. Няма данни за причинени преки и непосредствени неимуществени вреди на ищците.
Бездействието на ищците, изразяващо се в липса на поискана защита на собствените им интереси, не може да бъде санирано от исковата молба, инициирала процеса, още по-малко с изложените в нея твърдения за бездействие на Министерството на правосъдието. На първо място, уведомяването на наказващия орган - министъра на правосъдието за твърдените в исковата молба „неправомерни действия“ на ДСИ следва да бъде извършено от страна настоящите ищци. Няма данни министъра на правосъдието да е бил сезиран и да е образувано дисциплинарно производство за извършени нарушения от страна на ДСИ при Районен съд - гр. Лом по изпълнително дело, страна по което са ищците твърдените неправомерни действия. Съгласно чл. 328г от Закона за съдебната власт ЗСВ), дисциплинарно производство срещу държавен съдебен изпълнител се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Предложението за налагане на дисциплинарно наказание се прави по искане на председателя на съответния окръжен или районен съд и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.
За да се ангажира конкретно отговорността на Министерството на правосъдието по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата, от която се твърди да е причинено увреждането (доколкото държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието и могат да бъдат отстранявани от него), ищците следваше да дакажат, че от виновното и противоправно поведение на конкретно физическо лице - държавен съдебен изпълнител, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди в размер на исковата претенция. Това са правопораждащи факти и доказването им следваше да се извърши от ищците, при пълно и главно такова, без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна.
Той ще отговаря за действието или бездействието на служителите, на които е възложил работата, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказване от ищеца. Ищецът не сочи и какви конкретно са твърдените от него вреди - пропуснати ползи или претърпени загуби. Не се установи и вина.
Посочените елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното.
Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказване. Субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца.
За да е налице непозволено увреждане, необходимо е да бъде доказано със средствата и доказателствата, предвидени в процесуалния закон настъпване на вредоносен резултат - в конкретния случай конкретно понесени от ищеца вреди - заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, вследствие незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпъштител при РС гр. Лом.
Не е посочен нито конкретен вредоносен резултат, нито конкретна причинна връзка между твърдените вреди и деяние, а за да е налице непозволено увреждане по смисъла на закона. Необходимо е да са налице кумулативно дадени и доказани четирите негови компонента - деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Само обстоятелството, че ищците по принцип са претърпяли вреди само по себе си не би могло да доведе до осъществяване на фактически състав на непозволеното увреждане.
В тази връзка, изводът, който прави съда е, че тъй като ищците не доказаха действително да е осъществено противоправно поведение на лица, на които министърът е възложил някаква работа, не доказаха и настъпилите като последица на това поведение неблагоприятни изменения в правната им сфера, прилагането на последиците на доказателствената тежест, т.е. недоказаното е несъществуващо за съда, като не е налице нито един от обективните елементи на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, поради което претенциите за заплащане на обезщетение, са недоказани по основанието си и следва да бъдат отхвърлени.
Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. За ответника по иска, като представляващ работодател по трудовите договори на ДСИ не са налице останалите изисквания за основателност на иска по чл. 441, ал.1,пр.2 от ГПК във връзка с чл. 49 от ЗЗД- противоправност на действията на длъжностното лице, накърняващи правната сфера на ищеца и вреди от тях. Фактическият състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до доказване на противното. В хода на процеса това не се доказа по несъмнен и категоричен начин, което обуславя извода за неоснователност на предявения иск изцяло.
Не на последно място е и обстоятелството, че Постановлението за възлагане по реда на чл. 496, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване пред Окръжния съд, в случая това е Окръжен съд гр. Монтана. Няма данни това постановление да е било предмет на съдебно обжалване. Няма данни за причинени преки и непосредствени имуществени или неимуществени вреди на ищеца.
При този изход на делото по главният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.441, пр.2 от ГПК, а именно, отхвърлянето му като неоснователен, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените обратни искове, депозирани от Министерство на правосъдието София срещу А.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx, Държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом и Е.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, Държавен съдебен изпълнител в Районен съд - гр. Лом. В тази връзка не се дължат и разноски, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.10 ГПК, дължими на третите лица - помагачи.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищците следва да заплатят на ответника по главния иск деловодни разноски в размер на сумата 972.53 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния им представител адвокат Р.В.Б.,xxx, против МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО гр. София, ул. „Славянска" № 1 иск, с правно основание: чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 441, изречение 2 от ГПК – претендирани като причинени от служители на Министерство на правосъдието имуществени вреди от извършена от 18.02.2015 г. до 18.03.2015 г. публична продан по изпълнително дело № 1218/ 2005 г. на ДСИ при PC Лом, поради това, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона от 06.11.2010 г., на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК, за следните суми:
- от по 7 375.50 лв. главници, представляващи причинените им от служители на ответника имуществени вреди за всеки един от тях;
- законната лихва, върху главниците от по 7 375.50 лв., считано от 08.11.2017 година, до окончателното им изплащане, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК в производството по делото са привлечени от страна на ответника - Министерство на правосъдието и конституирани като трето лице - помагач А.Д.А., в качеството си на ДСИ при СИС на РС-Лом и трето лице – помагач Е.С.Д.,xxx.
ОСЪЖДА Б.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx и С.Д.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО гр. София, ул. „Славянска" № 1 сумата от 972.53 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: