№ 1386
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана К. С.а
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500301 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, срещу Решение №4483/11.12.2024г., постановено по гр.д.№5547/2024г. на
Районен съд Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на М. Д. К., ЕГН
**********, сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 3 000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, дръжка на задна дясна
врата, предна дясна врата, заден десен калник и заден десен стоп, на
собствения му лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с peг. № В **** РХ,
причинени в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП, в гр. Варна по
вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № В **** ВН,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, с твърдения, че в частта относно механизма на ПТП и причинната
връзка с вредите същото почива на предположения, а на ответника е
възложена тежестта да доказва отрицателния факт на липсата на този
механизъм. Извършеното доброволно плащане неправилно е преценено като
признание на предпоставките на отговорността. Първоинстанционният съд не
е обсъдил възраженията на ответника, че един увреждащ елемент не би могъл
да нанесе увреждания на различна височина, независимо, че според вещото
лице част от уврежданията не биха могли да настъпят при описания от ищеца
механизъм, както и че по част от увредените детайли се наблюдават следи от
мазилка или друг абразивен елемент, което не съответства на твърдяното
събитие. Твърди се, че свидетелските показания са противоречиви и допълват
възникналите съмнения за опит за застрахователна измама, като са изложени
1
подробни съображения за тяхната недостоверност. В случай, че механизмът и
причинната връзка се приемат за доказани, се оспорва размерът на
претенцията с твърдения, че когато автомобилът е възстановен, се дължи
действителната, а не хипотетична стойност, каквото се явява пазарната
стойност. С отказа си да представи автомобила за оглед ищецът възпрепятства
доказването на действителния размер на щетата. Възразява се срещу
възприетия от първоинстанционния съд размер на действителната стойност на
автомобила – 3174 лева, вместо определената на база специални знания и
умения от вещото лице стойност – 2000 лева, с доводи, че този извод е
немотивиран, базиран на неотносими пазарни аналози с друг вид двигател от
справка от mobile.bg и несъобразен със състоянието на процесния автомобил
(в частност с наличието на корозия) и с флуктационните изменения при
търсенето и предлагането на автомобили. Твърди се, че ако избраният от съда
подход се приложи и по отношение на възстановителната стойност, същата би
била в размер на 1870,36 лева, поради което в този случай не би била налице
тотална щета, след като действителната стойност според съда възлиза на 3174
лева. Поддържа се, че обезщетението следва да бъде определено в размер на
възстановителната стойност от 1870,36 лева, а в условията на евентуалност, в
случай, че се приеме, че е налице тотална щета – в размер на действителната
стойност от 2000 лева, след приспадане на стойността на запазените части 720
лева и доброволно изплатеното обезщетение от 500 лева. Излагат се доводи,
че законната лихва следва да бъде присъдена от момента на представяне на
доказателства за дерегистрация на автомобила.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който поддържа становище за нейната неоснователност.
Оспорва твърденията, че щетите не съответстват на декларирания механизъм,
като голословни и недоказани. Счита за ирелевантно дали е било увредено
дясно огледало или не, тъй като ищецът никога не е твърдял, че то е увредено
от процесното ПТП. Ирелевантно е също дали виновният водач е бил назначен
на трудов договор или не, тъй като това не е необходимо, за да се управлява
дадено МПС, още повече, че свидетелят е заявил, че за няколко дни е бил на
пробен период, но не е започнал работа. Счита за правилно решението
досежно начина на определяне размера на обезщетението и началния момент
на законната лихва.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Обективираните във въззивната жалба доказателствени искания следва
да бъде оставени без уважение. Преразпит на вещото лице не се налага, тъй
като изготвената от него експертиза и дадените обяснения в открито съдебно
заседание са изключително подробни, информативни и изчерпателни.
Събирането на доказателства за трудовата заетост на разпитания като
свидетел застрахован водач към момента на ПТП също не е необходимо, тъй
като по делото липсва спор относно отрицателния факт, че същият не е има
2
сключен трудов или друг подобен договор със собственика на застрахования
автомобил.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
С оглед изложеното и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, срещу Решение №4483/11.12.2024г., постановено
по гр.д.№5547/2024г. на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.04.2025 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираните във въззивната жалба
доказателствени искания за преразпит на вещото лице и за издаване на
съдебно удостоверение за установяване на трудовата заетост на разпитания
свидетел към момента на ПТП.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3