Решение по дело №207/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод жалбата на Ж. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Заповед №ЗСП/Д-А/7 от 29.01.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. С оспорената заповед е отказана на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.01.2024 г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответсттвие с целта на закона. В нея се сочи, че за 2024 г. жалбоподателят не е получавал социална помощ, както и че първоначално отпуснатата му месечна помощ е прекратена със заповед на директора на ДСП. По същество се иска обявяване нищожност на заповедта, алт.- отмяна на същата.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Назначеният процесуален представител на същия моли за отмяна на оспорения акт, като счита, че жалбоподателят отговаря на предвидените в ЗСП и ППЗСП условия за отпускане на месечна помощ и действащият при обвързана компетентност административен орган следва да отпусне исканата помощ.

Пълномощникът на ответника- директор на Д. „Социално подпомагане“- Бургас оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, като сочи, че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на търсената помощ.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят Ж. М. С. е депозирал в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/7 от 02.01.2024 г., с искане да му бъде отпусната месечна социална помощ. В заявлението същият отбелязал, че е безработен, неосигурен и страда от заболяване, установено от ЛКК.

Във връзка с подаденото заявление била извършена социална анкета от социален работник при дирекция „Социално подпомагане“- Бургас. В изготвения социален доклад последният отбелязал, че заявителят Ж. М. С. е в трудоспособна възраст (на 39 г.), регистриран е в дирекция „Бюро по труда“ на 15.11.2021 г. и живее в едностайно общинско жилище. Отбелязал също, че към момента на изготвяне на доклада решение на ЛКК не е представено от същия. При извършена служебна проверка социалният работник установил, че на С. не са издавани и експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК, както и че същият няма установени психични заболявания и за него няма медицинска информация в Центъра за психично здраве в [населено място]. Констатирал също, че със заповед на директора на ДСП е наложена санкция на С. по реда на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП и на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от ППЗСП месечната социална помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП е прекратена, считано от 01.04.2023 г. до 31.03.2025 г., поради неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, за полагане на 14 дни общественополезен труд. В хода на проверката било установено също, че последният не притежава движими и недвижими вещи и няма данни за сключени сделки с такива, както и че няма близки, които да му оказват финансова подкрепа. При извършената преценка относно нуждите от социално подпомагане, социалният работник счел, че не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като С. няма 3-месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“ и не са налице изключенията по чл. 10, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ППЗСП. Поради това и предвид данните за наложена санкция по реда на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за срок от две години, считано от 01.04.2023 г., направил предложение до административния орган да откаже отпускане на месечна социална помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП по подаденото заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/7 от 02.01.2024 г.

Въз основа на съдържащите се в социалния доклад констатации, на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗСП, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ППЗСП била издадена оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/7 от 29.01.2024 г., с която директорът на ДСП- Бургас отказал да отпусне на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите.

С Решение № 3/20.02.2024 г., издадено на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане- Бургас е отхвърлил подадената от С. жалба срещу заповедта, като неоснователна. Решаващият орган е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В мотивите на решението същият е отбелязал, че не е изпълнено от С. изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП и не са налице изключенията по чл. 10, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ППЗСП. Отбелязал е също, че на С. е наложена санкция по реда на чл. 12, ал. 6 от ППСЗП (ред. ДВ, бр.89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) за срок две години, считано от 01.04.2023 г. до 31.03.2025 г., поради повторен отказ за полагане на общественополезен труд.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 13, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗСП. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изпълнено е и изискването на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, като е проведен предвиденият с нормата задължителен административен контрол.

Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Според нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социалните помощи са месечни, целеви и еднократни (чл. 12, ал. 1 от ЗСП) и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства (ал. 2). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от диференциран минимален доход, определен от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето (ал. 2). С нормата на чл. 10 от ППЗСП са предвидени допълнителни условия за отпускане на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, в т.ч. изискването по т. 7- безработните лица да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ. Н. основание чл. 10, ал. 3 от ППЗСП това изискване не се прилага при определени предпоставки, посочени в т. 1 до т. 8 на същата норма, включително по отношение на лица с увреждания с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто (т. 2) и лица с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи (т. 4).

От данните по делото е видно, че жалбоподателят С. е безработен и не получава доходи от други източници, като това обстоятелство не е спорно между страните. Следователно, изискванията на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП са изпълнени. Независимо от това, искането на същия за отпускане на социална помощ е неоснователно, поради неизпълнение на останалите кумулативно предвидени изисквания. Видно от приложените по делото писмени доказателства- справка с рег. № 10-02-02-908#1/06.06.2024 г. и заявление-декларация с рег. № 80038660/15.11.2023 г., С. е регистриран в дирекция „Бюро по труда“- Бургас на 15.11.2023 г. и не е спазен изискуемият 3-месечен срок по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. Не са налице и изключенията, предвидени с нормата на чл. 10, ал. 3 от ППЗСП. По делото няма данни същият да е освидетелстван с валидно към датата на подаване на заявлението решение на ТЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност, няма и такива твърдения. Данни за издадено решение на ТЕЛК не са установени при извършената от социалния работник служебна справка, а и не е налична актуална информация за здравословното състояние на С., поради неявяване на последния за профилактични прегледи от 2019 г. От приложените справки от директора на РЗИ- Бургас и от управителя на ЦПЗ- Бургас, се установява, че за него няма открита медицинска документация и не е освидетелстван. Доколкото се твърдят от ответника отрицателни факти, в тежест на жалбоподателя е да докаже с документ от компетентните органи положителните факти: че е лице с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто, или с психически заболявания. Това процесуално задължение не е изпълнено от последния. Ето защо съдът приема, че не са налице изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ППЗСП, поради което и предвид отсъствието на предвидената с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП материалноправна предпоставка (3-месечна регистрация в бюрото по труда), законосъобразно е отказано отпускане на исканата помощ.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя С. за незаконосъобразност на заповедта, поради наличие на предходна регистрация в бюрото по труда. Видно от приложените по делото заявление-декларация от 28.09.2023 г. (на л. 101) и решение от същата дата, издадено от директора на Д. „Бюро по труда“ (на л. 108), предходната регистрация на същия е прекратена, по негово желание. Заявление за нова регистрация е подадено от С. едва на 15.11.2023 г. и на същата дата е регистриран, но от тази дата до датата на подаване на заявлението не е изтекъл изискуемият 3-месечен срок.

В мотивите на оспорената заповед се сочи, че на С. е наложена санкция по чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за срок от две години, считано от 01.04.2023 г., поради повторен отказ за полагане на общественополезен труд. В тази част заповедта не е надлежно мотивирана от административния орган. Не е индивидуализиран административният акт, с който е наложена санкцията, което ограничава правото на защита на адресата на заповедта, а и не позволява на съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност. Така допуснатото процесуално нарушение при издаване на заповедта обаче не съставлява основание за нейната отмяна, доколкото е установено с допустимите доказателствени средства наличието на обсъденото по-горе в изложението друго основание за отказ по заявлението на жалбоподателя за отпускане на социална помощ.

В административната преписка е приложен протокол, съставен на 02.01.2024 г. от комисия в състав: В. К. и С. П., служители на ДСП- Бургас, в който е отразено, че на 02.01.2024 г., при подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/7 от 02.01.2024 г. от лицето Ж. М. С., същият отказва да попълни декларация, че е запознат с условието да извършва общественополезна дейност и с необходимостта да декларира хроничните и други заболявания. Този протокол е оспорен от жалбоподателя и на основание чл. 193 от ГПК е открито производство за проверка на истинността му. За установяване факта на удостоверения с протокола отказ, в съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел В. А. К.- съставител на посочения документ. В показанията си пред съда същата заявява, че е съставила протокола, тъй като, след преглед на съдържащите се в преписката документи, установила, че не е приложена изискуемата декларация. Заявява, че не е присъствала лично при подаване на заявлението за подпомагане, но и е известно от по-рано, че жалбоподателят отказва да попълва бланките на декларации, предоставяни му от социалния работник, който приема заявленията. Отразените в протокола обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение и не следва да се вземат предвид при формиране на изводите по съществото на спора, а и в случая са ирелевантни, доколкото касаят само уведомяването на заявителя за задължението му да полага общественополезен труд, което би възникнало при отпускане на социална помощ, но не и при отказ за предоставяне на такава. Неотносимо към предмета на спора е и оспореното от жалбоподателя писмо, в което д-р Н. Н. сочи, че не разполага с информация относно здравословното му състояние, поради което същото не следва да се взема предвид при формиране изводите на съда досежно релевантните за спора факти.

Недоказано е направеното от жалбоподателя Ж. М. С. оспорване на истинността на приложените в административната преписка социален доклад и лист за извършен предварителен контрол. За установяване тяхната неистинност не са ангажирани каквито и да било доказателства от оспорващия, въпреки дадените му изрични указания.

При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци, водещи до нищожност на обжалваната заповед. Не са налице и основания за отмяна на същата. Ето защо жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Заповед №ЗСП/Д-А/7 от 29.01.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас.

Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6, изр. 2 от ЗСП.