Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 27.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 62 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по молба с правна квалификация чл.49 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по
искова молба на ищцата А.Ю.Х., ЕГН:**********о***, чрез пълномощника адв. Велеслав Аврамов от
АК-Пазарджик, с адрес за призоваване гр.Велинград, ул.„Булаир"№2, срещу
К.Ц.Х., ЕГН: ********** ***.
Ищцата
твърди, че с ответника К.Ц.Х., са сключили граждански брак
на 01.06.2014г. в с. Драгиново, Община Велинград, съгласно удостоверение
№0007/01.06.2014г. По време на брака имат родено едно дете - Амина Красимирова Х.,
ЕГН: **********. Живели в семейно жилище в с.
Драгиново, ул. „Детски мир" № 3, собственост на родителите на ответника. В
началото на брака им всичко вървяло нормално, но след това различията във
възгледите им за живота, ролята на семейството и на детето в него съществено се
разминавали между двамата, като ищцата започнала сама да издържа детето си, да
се грижи за него, а ответника не проявявал никаква заинтересованост към него и
съпругата си. Това е довело до дълбоко отчуждаване между страните, в следствие
на което настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Правили и
опити да спасят брака си, но разбрали, че това не е възможно.
Твърди също,
че съпрузите са във фактическа раздяла са от месец май 2018 г., не желаят, а и
считат да няма никакви възможности да живеят заедно и да запазят брака си. В
момента ищцата живеела с детето в дома
на родителите си в с. Драгиново, ул. „Трети март " № 18, като и била
безработна от 28.05.2020 г., а се грижела
за детето с помощта на родителите си. Нямало данни ответника да работи, но
демонстрирал добър начин на живот - обличал се добре, излизал по заведения,
поддържал социални контакти, но не проявява никакъв интерес към семейството си.
На лице бил един формален брак, който бил дълбоко и непоправимо разстроен и не
било възможно да бъде заздравен, тъй като липсвали необходимите: взаимност ,
любов и уважение между съпрузите. Издръжката на детето била поета изцяло от
ищцата. Детето в момента било в четвърта
група на Детска градина „Пролет" - с.Дорково, а от месец септември 2021 г.
щяло да е ученик в първи клас. С израстването на детето се увеличавали и
нуждите му за дрехи, храна, учебни пособия, всичко необходимо за един нормален
живот. Ищцата не възразява ответника да
се вижда с детето им в рамките на нормалния режим на лични контакти - два пъти
месечно за по два дена - от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в събота и от
08.00 часа в неделя до 18.00 часа в неделя, всяка втора и четвърта седмица от
месеца, както и 20 дена през лятото, когато майката не е в отпуск, като
взимането и връщането на детето да става пред дома на майката. В семейното
жилище, собственост на родителите на съпруга, да живее ответника. Не желае
издръжка от него и иска да запази фамилното си име от брака - Х.. От
гореизложеното произтичал и правния интерес за предявяване на настоящия иск.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска съдът да се произнесете с решение, с което да прекрати брака по обективни
причини - без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака: да се предостави
упражняването на родителските права спрямо детето Амина Красимирова Х., ЕГН: **********
на майка му А.Ю.Х.; да се определи режим
на лични отношения на детето с баща му - ответника К.Ц.Х., като взема детето
при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя и двадесет дни годишно през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; да бъде осъден ответника К.Ц.Х., да
заплаща на малолетното си дете Амина Красимирова Х., ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 250 лева, чрез законния му представител - майка му А.Ю.Х.,
считано от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2021 година, както и да
бъде осъден да заплати на малолетното си дете Амина Красимирова Х., с ЕГН: **********
месечната издръжката за минало време в размер на 100 лева, чрез законния му
представител - майка му А.Ю.Х., считано от 25.01.2020 г. до датата на подаване
на исковата молба - 25.01.2021 г.; ищцата да запази брачното си фамилно – Х.. Не се претендира за заплащане
на издръжка между съпрузите. Семейното жилище в с. Драгиново, ул. „Детски
мир" № 3, да се предостави на ответника К.Ц.Х.. Претендира и разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.Аврамов редовно упълномощен. Поддържа молбата за
развод.
В съдебно заседание ответникът,
редовно уведомен не се явява, не се представлява, не взема отношение по иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
са съпрузи като са сключили граждански брак на 01.06.2014г. в с.Драгиново,Община Велинград, за което е
съставен Акт за граждански брак № 7/01.06.2014 г. - видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак.
От представеното удостоверение за
раждане се установява, че от брака си съпрузите имат родено едно дете Амина Красимирова Х., ЕГН: **********,
родено на ***г. съгласно акт за раждане №414/15.09.2014г., което към момента е
на шест години.
От
педставената служебна бележка изх.№42/11.01.2021г. издаден от Детска градина
„Пролет“ –с.Драгинов се установява детето Амина Красимирова Х., ЕГН: **********
да посещава това детско, като е записано в 4-та група за учебната 2020/2021г.
От показанията на този свидетеля Айше
Хаджиоглу–майка на ищеца, се установява,
че дъщеря й има сключен брак с ответника.
След като са се оженили са живели заедно в дома
на ответника, но ищцата сама се грижила за детето им и това довело до отчуждение между страните. Правили опит
да спасят брака си, но се установило, че това е не възможно. Съпрузите
били във фактическа раздяла от май 2018
година и от тогава до сега били разделени.
Ищцата в момента живеела в дома на родителите си с детето. Грижила се за детето си с помощта на
родителите си. Свидетелката твърди, че ответникът работи като строителен работник и получава минимална надница от 40
лева, а също така че
демонстрира добър начин на живот. Твърди също така, че ответника не е изпращал пари за детето и не
бил ходил да го вижда. Свидетелката твърди още, че ищцата осигурява средствата за издръжка на
детето с тяхна помощ.Твърди и детето има проблеми
и месечно дават около 100 лева за
лекарства на детето.
При
тези факти съдът намира предявеният иск за развод на основание чл. 49 СК, поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между страните за доказан по основание. От
данните по делото в съответствие с твърденията на ищеца се установява, че
съпрузите са живели заедно до м.май 2018г., когато съпругата е напуснала семейното жилище,
след което са във фактическа раздяла и не живеят заедно до момента. По време на
фактическа раздяла съпрузите не са общували изобщо, т.е. в продължение на повече от две години, не живеят заедно и не
подържат никакви контакти помежду си.
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. От събраните по делото
доказателства по недвусмислен и категоричен начин се установява, настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла продължила повече от две години, през което
време съпрузите не са подържали връзка помежду си и не са се търсили. Съдът
приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е
останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в
закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може
да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При
това положение, продължителната фактическа раздяла между съпрузите, е довела до
лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е
спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде
прекратен с развод, на основание чл. 49 от СК.
Съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, предвид желанието на
съпрузите.
Съгласно чл.53 от СК
- след развода съпругата може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Тъй като съпругата не е поискала това и желае да си
носи брачното си фамилно име Х.,
а и това нейно искане не е оспорено от ответника, като и съдът намира при
продължил брак в период от 7 години ищцата да е известна с брачното си фамилно
име както и това да е фамилното име на детето й, то съдът ще постанови след
прекратяване на брака ищцата да носи
брачното си фамилно име Х..
Относно ползването на
семейното жилище, съдът намира следното:
Не се спори по
делото, че съпрузите основно са живели в жилище, находящо се в с.Драгиново, което е собственост на родителите на
ответника.
Установява се също, че ищцата е
напуснала семейното жилище и в него е останал да живее единствено съпруга
– ответник. След като ищцата е напуснал семейното жилище, а и няма
претенции за ползването на семейно жилище, то и съдът счита, че следва да се
запази съществуващото положение. Поради което и това искане следва да бъде
уважено, като семейното жилище бъде предоставено за ползване на ответника
К.Ц.Х..
Страните нямат
претенции за издръжка един към друг, до колкото ищеца не претендира такава, а и
ответника не заявил претенции за издръжка. Ето защо и ще се постанови, че след
развода страните няма да си дължат издръжка един на друг.
По отношение на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака
дете:
Съдът намира, че при
постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите
на детето родено от брака, което в случая е малолетното дете Амина Красимирова Х., ЕГН: **********. С приемането на новия
Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и
обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос,
като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед
промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл. 59, ал.4
от СК, съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на
кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите, както и издръжката на децата, след като
обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно
се установи, че детето на страните- Амина Красимирова Х., ЕГН: **********, към настоящият
момент е малолетно, като е родено на ***г., и е на 6 години.
От раздялата на родителите, продължила повече от 2 год. и към момента
детето живее с майка си, в дома на
нейните родители в с.Драгиново,община Велинград.
От представените по делото писмени доказателства – социални
доклади от ДСП -Велинград се установява, че на детето Амина са осигурени и в
дома на майката необходимите условия за отглеждането на детето, съобразени с
неговите нужди и възраст. Жилището се поддържа чисто и подредено и е осигурена
от майката сигурна семейна среда, като за отглеждането му помагат и бабата и
дядото по майчина линия. Детето Амина е в четвърта група на ДГ “Пролет“ в с.Драгиново,
а от месец септември 2021 година ще е в първи клас. Социалните
работници са установили, че майката и детето ползват един самостоятелен етаж и
притежава необходимото за нормален живот на семейството в него и за
задоволяване на потребностите на детето от дом.
Според данни от социален доклад майката А.Х. работи като сервитьорка в
хотел „Свети Спас“ –Велинград и реализира месечен доход в размер на 800лв.
Освен това е подпомагана от ДСП по реда на чл.7 от ЗСПД с 40лв. месечно. Видно
от доклада на ДСП е, че и двамата
родители имат изградена връзка с детето, като детето посещава веднъж седмично
обикновено събота и неделя баща си и тога контактува с него и неговите роднини.
Според доклада майката притежава нужния родителски капацитет и има желание да
се грижи за детето Амина.
Установява се от
показанията на свидетеля, че бащата работи като строителен работник и реализира доходи в размер в размер на
40 лева - минимална
надница, при което и реализира
месечен доход в размер на около 800лв. т.е. повече минималната за страната
работна заплата – 650 лв.
Преценявайки на кого
от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете и след като
направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените
от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето,
съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на
родителските права върху детето Амина на неговата майка- А.Ю.Х., тъй като от събраните доказателства
се установи, че майката отдадено и непрекъснато се е грижила за детето от неговото
раждане и до момента продължава да се грижи за детето с помощта своите родители. Детето е привързано към нея,
чувства се добре в дома, където понастоящем живее майката, общува и с
останалите членове на семейството в този дом, посещава детска градина в същото
населено място и има изграден приятелски кръг. Така изброените обстоятелства са
особено значими в преценката и предвид възраст на детето, което е само на 6
години и като момиче се нуждае от грижите и вниманието на своята майка.
По отношение режима
на лични отношения на бащата с детето:
Личните отношения
между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките
относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е
определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове
между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения
и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез
режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да
се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко
дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По
тази причина мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
следва да предоставят по-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Ето защо и съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични контакти на детето Амина Красимирова Х. с родителя, неупражняващ родителски права - бащата, който режим е
съобразен с установената съдебна практика. Като се отчете и обстоятелството, че
родителите живеят в едно населено място,
а и в интерес на детето е то да общува с баща си по време на учебните ваканции
и по време на празници, то и съдът, намира да следва са се определи режим на
лични отношения на бащата с детето Амина, както следва - всяка втора и четвърта
седмица от месеца за по два дена с приспиване - от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, като вземането и връщането на детето става от
дома на майката, както и 20 дена през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
По основателността на
исковете по чл. 143, ал.2 и чл.149 от СК:
Претендира се от
майката, на която се предоставя упражняването на родителските права, месечна
издръжка за детето Амина в размер на 250
лева месечно, считано от датата на входиране на исковата молба – 25.01.2021г.,
както издръжка за минало време –една година назад в размер на по 100 лв.
месечно.
Всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали е трудоспособни
и дали може да се издържа от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК,
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои
деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя да дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за
страната е определен в ПМС, която към датата на постановяване на настоящия
съдебен акт /от 01.01.2021г./ е 650 лв., следователно минималният размер на
месечната издръжка на едно дете е 162,50лв.
Предвид изложеното за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта, задоволяване
нуждите на детето с оглед правилното м отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето Амина Х., което е на 6 години има нужда от средства за
издръжка в размер на 320 лева, които да се осигуряват от дамата му родители.
При разпределяне на тези издръжки следва да се има предвид, че детето ще живее
при майката и същата ще полага непосредствени грижи за него. Майката претендира
издръжка от 250лв., което представлява по-малко от 2/3 от нужните средства за
издръжка. Бащата се установи да реализира доходи в размер на 800 лв. месечно,
при което заплащането на издръжка от 250 лв. не би представлявало особено
затруднение за него. Поради което и с оглед изложеното по-горе съдът намира, че
ответникът следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за малолетното си
дете Амина, а останалите съответно
следва да се осигуряват от майката.
Така
определената издръжка по чл. 143 от СК
се дължи, считано от постъпване на исковата молба – 25.01.2021г., до колкото не
се установи ответникът да е предоставял ежемесечно средства за издръжка на
дъщеря си Амина от тогава и до момента.
По иска по чл.149 от СК -за издръжка за минало време в размер на 100 лв. –за една година назад или
за периода 25.01.2020г.-25.01.2021г., съдът намира следното. Установява се по
делото, че родителите са разделени от м.05.2018 г., като в процесния период,
посочен по горе, детето Амина е живяло с майка си и е отглеждано от нея. Не се
установява в това време ответникът да е предоставял ежемесечно средства за
издръжка на детето си Амина. От показанията на св.Хаджиоглу, се установява
ответникът да не давал изобщо средства за издръжка на дъщеря си Амина, от раздялата
на родителите и до момента в което време е и периода 02.12.2019г.-02.12.2020г.,
то и иска ще се уважи в претендирания размер,
който за този период от 1 година е 1200лв. /100лв.х12/.
Съгласно разпоредбата
на чл.
329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. При което ищцата няма право на разноски, а направените от нея такива
остават за нейна сметка. На основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, следва да бъде определена окончателна
държавна такса за производството в размер на общо 50 лв. До колкото ищеца е
внесла първоначално 25,00 лв. държавна такса, то и ще се осъди ответника да
заплати допълнителна държавна такса от 25 лв. по развода, както и да заплати
държавна такса в размер на 408лв., представляваща държавна такса за
определената издръжка за напред и за минало време.
С оглед на горното
съдът на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
гражданския брак сключен на 01.06.2014г. в с.Драгиново,
между А.Ю.Х.,
ЕГН:********** *** и К.Ц.Х., ЕГН: ********** *** с
Акт за
граждански брак с №7 от 01.06.2014 г., на осн. чл.49 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село Драгиново, което е
собственост на родителите на съпруга, на К.Ц.Х., ЕГН: **********
***.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите
няма да си дължат взаимно издръжка.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата А.Ю.Х., ЕГН:********** ще носи брачното си
фамилно име Х..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака малолетното дете Амина
Красимирова Х., ЕГН:********** на майката А.Ю.Х., ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата К.Ц.Х., ЕГН: ********** ***, с малолетното му дете АМИНА КРАСИМИРОВА Х., ЕГН: **********, както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за
по два дена с приспиване - от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като
вземането и връщането на детето става от дома на майката, както и 20 дена през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.Ц.Х., ЕГН:
********** ***, да заплаща на малолетното си дете
АМИНА КРАСИМИРОВА Х., ЕГН: **********, месечна издръжка
в размер на 250,00 лв. ( двеста и петдесет лева ), считано от 25.01.2021
г. до настъпване на законоустановени
причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К.Ц.Х., ЕГН:
********** ***, да заплати на малолетното си дете
АМИНА КРАСИМИРОВА Х., ЕГН: **********, СУМАТА от общо 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща
издръжка
за минало време една година назад в размер на по 100 лв. месечно за периода 25.01.2020г.-25.01.2021г.
ОСЪЖДА К.Ц.Х., ЕГН:
********** ***, да
заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Велинград, сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща допълнителна държавна
такса за развода,както и сумата от 408.00. (четиристотин и осем лева),
представляваща държавна такса за определената издръжка за напред и за минало
време.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщението на страните по делото, а копие от него да им се
изпрати със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………..