№ 1083
гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501363 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.272 от ГПК и е образувано по жалба от
страна на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***,
чрез ю.к.Младенов против Решение № 437 от 13.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 3014/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с което
дружеството е било осъдено да заплати в полза на И. М. И. сумата над 1 989
лева до присъдените 2 570.40 лева по осъдителния и обратния, искове.
В жалбата се излага, че е постановил неправилно и незаконосъобрназно
решение.Твърди се, че размера на застрахователното обезщетение следва да
бъде равно на вредата към деня на настъпване на събитието, като следва да
отпадне сумата от 349.80 лева – сума за скраб.Излага се, че съдът е
осъществил неправилни изчисления и на тази база се настоява размера на
дължимото обезщетение да се редуцира до сумата от 1 989 лева.Настоява се
за произнасяне в тази насока.Претендира и разноски.
По делото са постъпили отговори, както следва: На адв.А., като
процесуален представител на „Балчик Трейд“ ЕООД и на адв.А., като
процесуален представител на И. М. И., които намират жалбата за допустима,
но неоснователна.Молят решението да бъде потвърдено, като претендират и
1
разноски.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество, редовно
призовано, се представлява от адв.В., които поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемата Страна „Балчик Трейд“ ЕООД, редовно призовано, се
представлява от адв.А., които настоява съдът да потвърди решението.
Въззиваемия И. М. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.Постъпило е писмено становище от адв.А., като негов
процесуален представител, с което той моли съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Налично е в кориците на делото свидетелство за регистрация на МПС,
което сочи, че именно е собственик на л.а.“***“ д.к.№***.
По делото също така е представено и НП №21-0460- 000974 от
20.12.2021 година на ОДМВР, 5 РПУ Златни пясъци, според което
въззиваемия И. И. е глобен на осн. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, като
нарушението за което е наложено наказанието е станало на 14.12.2021г. в ***
при управление от страна на И. на т.а.“Скания“Г410 с д.к.№*** собственост
на „Транс Варна“ ЕООД при което удареният автомобил е бил тласнат напред
и е ударил друг автомобил стоящ пред него.
За целта е представен и протокол за настъпило ПТП от 14.12.2021г.,
като щетите от ПТП-то са описани от ЗК „Лев инс“ АД в представения по
делото опис заключение.
Не е спорно още, че в полза на ищцовата страна застрахователя е
изплатил сумата от 1 879.80 лева обезщетение.
ВРС е отговорил правилно на въпроса е ли налице или не
съпричиняване, като е приел, че на база представените доказателства такова
липсва.
Следващия момент, които страните оспорват е размера на
обезщетението – въпрос правен, като становищата им се различават.
Съгласно даденото и неоспорено от страните заключение стойността на
автомобила към момента на погИ.ето му е била 4 800 лева, а частите останали
2
неувредени са в размер на 931.20 лева.Разходите за необходим ремонт
възлизат на 11 527.38 лева.
Виждането на съда е следното:
Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса на застраховането, за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този кодекс /в сила от 01.01.2016 година/, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането. По
делото е представена застрахователна полица № BG /23/121000414620,
за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на собственика на
л.а. „Дачиа“, чиито л.а. е бил увреден от т.а. „Скания“, управляван от И.
И..
С оглед разпоредба на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може
да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.
429, ал. 1 от КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" се задължава да покрие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. По смисъла на чл. 400, ал. 1 и
ал. 2 от КЗ, застрахователят, покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществените вреди, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която,
вместо него, може да се купи друго със същото качество, т. е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество.
Няма спор по делото, че водачът на т.а. „Скания Г 410“ с ДК№
*** е причинил пътно-транспортното произшествие, в резултат на което
са причинени имуществени вреди на л.а. на ищеца. Също няма спор, че
ответното дружество е изплатило на ищцовото обезщетение в размер на
1 879.80 лева. Няма спор също така, че обезщетението е определено по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4
3
на приложение № 1, към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г на
КФН. Спори се дали така изплатеното обезщетение покрива изцяло
действително претърпените имуществени вреди. По делото е назначена
Съдебно –техническа експертиза в първата инстанция, вещото лице, по
която е определило размерът на дължимото обезщетение 4 800 лева, а
частите останали неувредени са в размер на 931.20 лева.Разходите за
необходим ремонт възлизат на 11 527.38 лева.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС при
определяне на обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ /аналогичен на чл. 226
КЗ/отм/, прилагането на методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от
Наредба № 24/08.03.2006г на КФН, действаща и към настоящия момент,
не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз
основа на заключение на вещото лице, може да надвишава минималната
долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени
фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с
Наредба № 24/2006г- решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о, в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., и др. Според чл. 499, ал. 2, изр. първо от КЗ
/аналогично чл. 273, ал. 2, пр. първо КЗ/отм/, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинените вреди. В случая дължимото обезщетение се формира като
сбор от сума, дължима за труд и сума, дължима за авточасти.
Съобразно практиката на ВКС на Р България, конкретно Решение
№ 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията А.Б., при причинено увреждане на вещ, съдът
установява вида на повредата и, ако тя е до степен вещта да не може да
бъде ползвана по предназначение, тогава имуществото на собственика
се е намалило с пазарната й стойност, определена по цени и в
състоянието й към датата на увреждането. При положение, че части от
вещта могат да се ползват, включително като материали, тяхната
пазарна оценка в състоянието им към увреждането, се приспадат от
дължимото обезщетение. По същия начин се постъпва и, когато
4
увредената вещ или части от нея са продадени, вкл. и при предаването
им за вторични суровини – получената цена се приспада от пазарната
оценка на вещта.При тези данни и наличната експертиза, ВОС съобрази,
че изменяйки размера на обезщетението по реда на чл.214 от ГПК
/вж.л.59/ ищцовата страна е отчела факта, че са й били изплатени
1 879.20 лева, и именно по тази причина е претендирала сумата от
2 920.20 лева.Съобразявайки практиката на ВКС, ВОС приема, че тази
сума следва да бъде намалена не със стойността на л.а. за скраб – няма
данни за продажбата, а с размера на запазените части, които могат да
влязат в употреба – 931.20 лева.Следователно размера на търсеното
обезщетение възлиза на 1 989 лева и именно тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца.
Решението следва да бъде отменено, като се коригират и
разноските по него.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 437 от 13.02.2023 година, постановено по
гр.дело № 3014/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и първи състав, в
частта, за разликата над сумата от 1 989 лева до присъдения размер от
2 920.20 лева, представляваща обезщетение за настъпило на 14.12.2021
година, ПТП при което е увреден до степен тотална щета л.а.“Дачия“ с д.к.
№*** собственост на ищцовото дружество, като ПТП-то е причинено от
ответника с т.а.“Скания Г 410“ д.к. №*** застрахован при „Лев инс“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“ заедно със законната лихва върху тази
сума считано от 14.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Балчик трейд“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление *** представлявано от Е.П.Е., ЕГН ********** против
И. М. И., ЕГН ********** от *** за сумата от 931.20 лева, представляваща
разликата над сумата от 1 989 лева до присъдените 2 920.20 лева -
обезщетение за настъпило на 14.12.2021г. ПТП при което е увреден до степен
тотална щета л.а.“Дачия“ с д.к.№*** собственост на ищцовото дружество,
5
като ПТП-то е причинено от ответника с т.а.“Скания Г 410“ д.к. №***
застрахован при „Лев инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“
заедно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437 от 13.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 3014/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и първи състав, в
частта, с която е бил осъден И. М. И. ЕГН********** от *** да заплати на
„Балчик трейд“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1 989 лева - обезщетение за настъпило на 14.12.2021г. ПТП при
което е увреден до степен тотална щета л.а.“Дачия“ с д.к.№*** собственост
на ищцовото дружество, като ПТП-то е причинено от ответника с т.а.“Скания
Г 410“ д.к. №*** застрахован при „Лев инс“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“ заедно със законната лихва върху тази сума считано от
14.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437 от 13.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 3014/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и първи състав, в
частта, с която е осъдено „ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на И. М. И., ЕГН ********** от *** сумата от
1 989 лева - обезщетение и действителната стойност на настъпилата щета по
застраховка Гражданска отговорност за ПТП настъпило на 14.12.2021г.,
заедно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, но само при условие, че И. М. И.,
ЕГН********** преди това е изплатил тази сума в полза на „Балчик трейд“
ЕООД, ЕИК*** в изпълнение на настоящото решение.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „Балчик
трейд“ ЕООД, ЕИК*** сумата от 343.93 лева пред ВРС и сумата от 165.75
лева пред ВОС, или общо сумата в размер на 509.68 лева, представляващи
съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции – адвокатски хонорар,
съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Балчик трейд“ ЕООД, ЕИК*** да заплати в полза на И. М.
И., ЕГН ********** от 325.92 лева пред ВРС и сумата от 93.12 лева пред
ВОС, или общо сумата в размер на 419.04 лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред двете инстанции – адвокатски хонорар, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
6
ОСЪЖДА „ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на И. М. И., ЕГН ********** сумата от 325.92 лева
пред ВРС и сумата от 93.12 лева пред ВОС, или общо сумата в размер на
419.04 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции – адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковата
претенция - по обратния иск.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 87.30
лева пред ВРС и сумата от 67.90 лева пред ВОС, или общо сумата в размер на
155.20 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции – адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция - по обратния иск.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7