Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на ТД Митница София, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Г. Р., е оспорил решение № 1239/12.12.2024г. по АНД № 2746/2023г. по описа на Районен съд Бургас. С решението е отменено наказателно постановление №BG2023/5800-54/НП от 15.05.2023г., издадено от директора на ТД Митница София, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.4 от ЗМ на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 19 114,17 лв., представляваща 100% от размера на избегнати публични държавни вземания.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Касаторът счита, че районният съд не е осъществил цялостен контрол за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, не е анализирал събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка. Затова е извел несъответни на закона правни изводи. В решението няма отговор на направените от страната възражения. Касаторът счита, че изводът на съда за наличие на нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН е неправилен. Счита, че самостоятелната липса на систематизирано описание на нарушението в края на АУАН чрез фиксиране на обективните признаци от неговия състав съобразно нормата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ не представлява порок от категорията на съществените, който да обосновава незаконосъобразност и да предпоставя отмяна на издаденото постановление, защото при описанието на фактите в табличен вид изрично е посочен размерът на дължимото мито и ДДС. Счита, че по този начин не е създадена неяснота за наказаното дружество. И на последно място касаторът счита, че пропускът, допуснат в акта за установяване на административно нарушение може успешно да бъде преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото от касатора наказателно постановление. В условията на евентуалност иска обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна по делото.

В съдебно заседание касаторът директор на ТД Митница София, чрез старши юрисконсулт Г. Р. поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозиран отговор на касационната жалба, в който са изложени съображенията на страната по съществото на спора и е направено искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представена е и писмена защита с доводи, идентични на тези, описани и в отговора на касационната жалба и искане тя да не бъде уважена.

Представителят на Прокуратура счита, че касационната жалба не е основателна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Според обжалваното решение на Районен съд Бургас при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Нарушена е разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, доколкото в издадения АУАН няма пълно и точно описание на твърдяното нарушение, защото то не е описано с всички негови обективни признаци. В случая в АУАН не е посочено изпълнителното деяние, с което се осъществява съставът на административното нарушение. Този пропуск според съда води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Всички съставомерни признаци на състава на нарушението на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ са описани едва в наказателното постановление. Съдът е приел, че това нарушение е съществено, не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и обосновава единствено порочност на наказателното постановление. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че на 20.04.2022г. в Митническо бюро „София изток“ „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с митническа декларация № 22BG005808086546R1 от 20.04.2022 г. е декларирало неправилен код по Т., а именно 7212 3000 20, представяйки пред митническите органи 1 брой Mill Test Certificate, издаден от GALVA METAL [интернет адрес] TIC.A.S. Република Турция, който неточно отразява обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, буква „а“ и буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0% по митническа тарифа на Европейския съюз въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. – 7212 3000 80, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25%, като по този начин дружеството е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер 19 114,17 лв., от които мито в размер на 15 928,47 лв. и ДДС в размер на 3185,70 лв., с което е осъществило състава на административното нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Според тази разпоредба който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на други публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама.

Правилно районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, тъй като в АУАН не се съдържа описание на следните признаци на състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а именно „избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания“. В АУАН, както и в наказателното постановление се съдържат подробни описания на действията на митническия орган от момента на възлагане на проверка в рамките на последващ контрол, които касаят процеса на установяване на правилния код по Т.. Тези обстоятелства имат значение за извода дали субектът е избегнал заплащането на публични държавни вземания, защото предпоставят наличието на факти, които предопределят дължимостта на съответните вземания, но никъде в АУАН не е заявено на привлеченото към отговорност лице, че то с деклариране на неправилния код по Т. е избегнало заплащането на дължими публични държавни вземания. Това е особено съществен обективен елемент от състава на нарушението. Обстоятелството, че в АУАН в табличен вид са посочени размерите на дължимите мито и ДДС, не предполага и не предпоставя разбирането, че дружеството е избегнало заплащането на тези публични вземания. Този елемент от състава на нарушението, който се явява изпълнителното деяние, задължително е следвало да присъства в АУАН, защото по този начин се информира привлеченото към отговорност лице за деянието, което се твърди, че е извършило. В процесния АУАН е посочено единствено, че лицето е декларирало некоректен код по Т., съгласно който се е възползвало от непреференциална тарифна квота и не е изпълнило задължението си, произтичащи от чл.15, §2, буква „а“ и буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Същинското изпълнително деяние за пръв път е описано в наказателното постановление, което представлява правораздавателният акт, с който е наложено наказанието. Абсолютно недопустимо е привлеченото към отговорност лице да научава в какво е обвинено, че е извършило едва с акта, с който му се налага наказанието. Функцията на АУАН е именно в насока да уведоми лицето за какво се води производството и в какво е обвинено, че е извършило, за да може то да организира защитата си. Правилно районният съд е приел, че това процесуално нарушение засяга правото на защита на санкционираното лице и обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователно е възражението на касатора за приложимостта в случая на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на АУАН, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което се изразява в отсъствие на описание на изпълнителното деяние, за което ще се ангажира отговорността на съответния субект.

Неоснователни са и възраженията за допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата. Обратно на твърдението, в мотивите на обжалваното решение се съдържа анализ на събраните доказателства, както и изводи относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетата от съда фактическа обстановка е установена от събраните доказателства, тя не се и оспорва от страните. Затова доводите на касатора, че съдържанието на приобщените доказателства налагат други изводи, са неоснователни.

Касационната жалба е неоснователна и в частта, в която се оспорва размера на присъдените в полза на ответника по касация разноски. Според чл.63, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт и отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С обжалваното решение настоящият касатор е осъден да заплати на дружеството „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски в размер [рег. номер]. с ДДС.

Неоснователни са възраженията на касатора за липса на доказателства, обвързващи претендираните разноски за процесуално представителство със съдебното производство, състояло се пред районния съд. Пред съда дружеството е представило договор за правна защита и съдействие, в който е договорена сумата в размер на 112 262,40 лв., като с договора са договорени действия, които надхвърлят тези, извършени по процесното съдебно производство. Към него е представена проформа фактура, в т.6 по която е посочено производството по процесното наказателно постановление и сумата [рег. номер]. без ДДС. Индивидуализиращият белег в тази проформа фактура е номерът на митническата декларация, която по .6 съвпада с митническата декларация, описана в настоящото производство.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед този изход от спора разноски се дължат в полза на ответника по касация, но такива пред настоящото инстанция не са претендирани.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1239/12.12.2024г. по АНД № 2746/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.