Р Е Ш Е Н И Е
№ 578
гр. В.
Търново, 16.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито съдебно заседание
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
в присъствието на секретаря С.А.и
с участието на прокурора СВЕТЛАНА
ИВАНОВА - ВТОП
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно АНД
№ 10 346/2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от името на
М.Ю.Х., действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 41/ 25.10.2023г., постановено по АНД
№ 62/2023г. по описа на Районен съд Елена. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0260-000079/ 20.04.2023г., издадено от началника на РУ
-Елена при ОД на МВР В. Търново, с което на Мл. Х. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП
е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
В касационната
жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушаване на закона и
съществено нарушение на процесуални правила. Упълномощеният ***настоява, че РС
не е отчел, че от АНО не са представени доказателства кога е възникнала
техническата неизправност. Това е обстоятелство, което е от съществено значение
за преценка дали следва да се приложи общата разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП или специалната на чл.101, ал.1 от ЗДвП. РС не отчел обстоятелството, че
МПС не е собственост на подзащитния му, който го е управлявал инцидентно и то
след ремонт. Освен това ПП оспорва и квалификацията на повредата като опасна.
Смята, че липсата на един от 5 болта на джантата на колелото на автомобила, при
условия, че другите 4 са на място и са затегнати и прикрепени към
главината не води до този извод. Обръща
вниманието на съда върху това, че според Методиката към Наредба №
Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи, липсата на болт може да означава
както значителна, така и опасна
неизправност, в зависимост от конкретните обстоятелства. Преценка за това обаче
ПИ не са направили. В заключение адвокатът посочва, че РС изобщо не е обсъдил
възражението им, че липсва вина у Х. с оглед това, че не е знаел за
възникналата неизправност. По тези съображения страната иска АСВТ да отмени
решението на РС и самото НП.
В открито с.з. касаторът редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпило е
писмено становище от упълномощения адвокат, който поддържа КЖ и пледира същата
да бъде уважена. Не се претендират
разноски.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по
КЖ.
Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че Решението
на РС е правилно постановено. Поради това предлага да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността
на наведените в нея касационни основания.Извърши и дължимата служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, която разкри следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 на с.р. – неправилно приложение на
закона и съществено нарушение на процесуални правила.
Разгледана по същество КЖ е ОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС приел от фактическа страна, че повдигнатото от АНО
обвинение се потвърждава от събраните гласни доказателства. Органите за контрол
на пътното движение са спрели автомобила в тъмната част на денонощието и са
установили, че на задна дясна джанта липсва един болт от общо 5, който следва
да прикрепя джантата към главината на колелото. РС намерил за установено, че
лицето е предприело управление на технически неизправен автомобил, т.к. не е
извършил оглед преди това. РС споделили преценката на АНО, че се касае за
опасна неизправност. Поради това приел нарушението за доказано. От формална страна
преценил, че АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в предвидените
срокове и са предявени на нарушителя. При тези констатации РС достигнал до
извода за материална законосъобразност на НП и потвърдил същото.
Касационната инстанция не сподели тези изводи и намери
Решението на РС за неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени
нарушения при преценка на доказателствата и неправилно тълкуване на приложимия материален
и процесуален закон. Съображенията за този резултат от касационната проверка са
следните:
Констатацията на РС, че водачът е предприел управление
на автомобила като е знаел за установената техническата неизправност не се
подкрепя от нито едно доказателство. Действително Х. признава, че не е извършил
външен оглед на МПС, а само на документите. Това обаче не доказва, че
неизправността е била съществувала към този момент и водачът я е игнорирал.
Шофьорското място е от ляво по посока на движението Било е в тъмната част на денонощието.
Спътникът е минал от дясно и седнал до шофьора. Междувременно Х. е спрял на
бензиностанция преди да го проверят ПИ/вж. л./. Там е осветено, а отворът за
резервоара е отдясно, но не е видял нищо нередно. Както водача така и спътникът
му потвърждават, че не са възприели или усетил нещо нередно при движение на
автомобила. Полицейските органи не са взели предвид възражението на наказаното лице, че не е знаел за тази неизправност
докато не са ги спрели за проверка. Обстоятелство, което се подкрепя от
показанията на свидетеля Я.. Всъщност съда и АНО изграждат необосновано
предположение, че водачът е знаел за неизправността. В акта и НП не е отразено при
движението на автомобила ПО да са видели отклонения, че трудно се придвижва или
криволичи или някакви други външни признаци, които да насочат водача към
мисълта за неизправност. Житейската логика сочи, че приет след ремонт автомобил
следва да е изправен технически. От друга страна е възможно болтът да е бил на
място, но при ремонта да не е бил затегнат достатъчно силно, което да е довело
до развиване и отпадането му от гнездото в процеса на движение на автомобила. В
този случай водачът дори да е извършил оглед преди път няма експертиза, нито
уред, с което да установи това.
По изложените съображения касационният състав намира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения от РС при преценка на
наличните доказателства. Всъщност по делото няма такива, които да подкрепят
обвинението, че лицето е знаело за неизправността и въпреки това е управлявало
автомобила. Напротив, налице са гласни доказателства и обстоятелства/косвени
улики, че повредата е възникнала по време на движение, без да даде отражение
върху поведението на автомобила на пътя. При това положение квалификацията на
нарушението по чл.139, ал.1 от ЗДвП е неприложима към установените факти. Поради
това е неправилен извода на РС, че деянието е наказуемо във всички случаи,
независимо дали е извършено умишлено или по непредпазливост. Всъщност се касае
за възникнала по време на движение неизправност, която хипотеза се описва в
нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП и предписва правила за поведение в зависимост
от вида на неизправността – опасна или не. В случая става въпрос за деяние,
което изобщо не е наказуемо, доколкото не е извършено виновно, съгласно чл.6 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 от НК, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва както умисъла така и непредпазливата форма на вина.
Полицейските
органи/ПО/ не са изяснили въпроса дали неизправността е съществувала и водачът
е управлявал автомобила като е знаел за нея или е възникнала при движение. Видно
от доказателствената съвкупност, описаният в НП фактически състав на
нарушението не съответства на действителните факти, а квалификацията му неправилно е отнесена към
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. С това АНО е нарушил изискванията на 57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН. В тази връзка като не е провел разследване на възражението на
лицето и не е отграничил доказателствата за приложението на чл. 139 и чл.101 от ЗДвП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което е възпрепятствало правото
на защита на наказаното лице. От своя страна като не е отчел тези съществени процесуални нарушения
и при недоказано обвинение РС е приложил неправилно материалния закон.
Във връзка с горните съображения, които изключват
деянието да бъде квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, то
не се следва приложението на санкционната норма на чл.179, ал.6 от ЗДвП, която
диференцира санкцията според вида на техническата неизправност. Поради това
какъв е видът на установената неизправност е въпрос ирелевантен за настоящото
производство, т.к. се установиха обстоятелства, които изключват отговорността
на М.Х.. Въпроса за вида на неизправността е от значение за ПАМ-спиране то
движение, който е обект на друго производство.
В този ред на мисли касационната инстанция намира за
необходимо да посочи следното за правна прецизност:
В хипотезата на чл.101 от ЗДвП видът на техническата
неизправност е от значение за поведението на водача и дали автомобилът може да
продължи да се движи. Ако неизправността е такава, че застрашава безопасността
на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за отстраняването й. В
случая органите за контрол на пътното движение са приложили неправилно НАРЕДБА
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В частност т.5.2.1., б“а“ на
Методиката, съставляваща Приложение № 4 към чл.31, ал.1 от Наредбата. Тъй като не
са изследвали всички обстоятелства с отношение към преценката дали
придвижването на автомобила би застрашило безопасността на пътното движение.
Точка пета
от Методиката е посветена на повредите в окачването и ходовата част, а т.5.2.
касае колела и гуми, както в случая. В т.5.2.1., б“а“ на същата част е
посочено, че липсваща или хлабава гайка или шпилка
за колело, липсващо или хлабаво
закрепване до степен, която много сериозно засяга безопасността на движението може
да бъде както значителна, така и опасна неизправност. Очевидно е, че е
необходима конкретна преценка на обстоятелствата, която ПО в случая не са
извършили.
По изложените мотиви, като съобрази действително
установените факти от значение за случая и приложимия закон, касационната
инстанция намери, че следва да отмени решението на РС и самото НП. Допуснатите
от РС нарушения са такива, че не налагат връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол, който е подписан, както и
самото решение. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, както и самото НП.
При този изход на спора на касационния жалбоподател не
се следват разноски, т.к. такива не са поискани.
Мотивиран така
и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът,
действащ в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41/ 25.10.2023г., постановено по АНД № 62/2023г. по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0260-000079/ 20.04.2023г., издадено от началника на РУ -Елена при ОД на МВР В. Търново, с което на М.Ю.Х. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 23-0260-000079/ 20.04.2023г., издадено от началника на РУ
-Елена при ОД на МВР В. Търново, с което на М.Ю.Х. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :