№ 707
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100902612 по описа за 2021 година
Предявени от М. З. З., ЕГН: ********** срещу АЙ ПИ АКТ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Б.Б., са главни искове по чл. 124 ГПК за установяване
нищожността на решенията, взети на ОС и Б.Б., като едноличен собственик на капитала от
30.11.2021 година и в условията на евентуалност - конститутивни искове с правно
основание чл. 74 ТЗ за отмяна на горните решения на общото събрание на съдружниците в
ответното ООД от 30.11.2021 година, поради незаконосъобразност, както и искове по чл. 124
ГПК - за установяване нищожност на решенията, взети от Б.Б. като едноличен собственик на
капитала на ответното дружество от същата дата.
Оспорват се следните решения от ОС/на едноличния собственик на капитала от
30.11.2021 година – 1) решение за изключване на съдружника М. З. З.; 2) решение за
разпределяне и поемане на освободените дружествени дялове на изключения съдружник; 3)
поемане на дружествените дялове на М. З. З. от другия съдружник Б.Н.Б.; 3) решение за
приемане на нов учредителен акт; 4) промяна на правната форма на дружеството.
Други искове в производството не са предявени. Този въпрос е обсъден от съда
изрично в определение от 24.12.2021 година.
Ищецът твърди, че на проведеното на 30.11.2021 година ОС са взети нищожни,
съответно- незаконосъобразни решения по всички точки от дневния ред.
На първо място твърди, че решенията са нищожни- като невзети такива, тъй като Б.Б.
не е бил съдружник към датата на ОС и няма причина да участва в състава на общото
събрание.
Решенията, взети от Б. като едноличен собственик на капитала от същата дата,
ищецът намира за нищожни по изложената по-горе причина – липсата на качеството на
едноличен собственик на капитала и съдружник в ответното дружество, както и поради
това, че решенията не са обективирани в предвидената от закона форма – писмена с
нотариална заверка на подписите.
Ищецът твърди и че са незаконосъобразни, тъй като не е спазена установената в
закона процедура по изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ – не е отправено
предупреждение от оправомощено за това лице и не е предоставен срок за отстраняване
1
нарушенията. Не са посочени ясно и конкретно действията, станали повод за изключване на
съдружника. Налице е несъответствие между описаните в представеното по делото
предупреждение за изключване и мотивите, отразени в протокола от ОС. Сочи и че не са
налице извършени нарушенията, за които е ангажирана отговорността на ищеца като
съдружник.
Твърди и че е налице опорочена процедура по свикване на общото събрание, тъй като
Б. не е притежавал това правомощие.
Ответникът възразява, като сочи, че събранието е свикано редовно, спазена е
процедурата по чл. 126 ТЗ и изключеният съдружник е извършил
нарушенията/действията/бездействията, за които е ангажирана отговорността му. Счита, че
решенията са приети с необходимото мнозинство, както и са в обхвата на компетентност на
ОС. Поддържа, че протоколът от ОС е в предвидената от закона форма. Сочи, че и
понастоящем е съдружник и управител на ответното дружество, като реферира за
нищожност на предходно взети решения от ОС в тази насока.
В тежест на ищеца е да докаже качеството си на съдружник към датата на
предявяване на исковете и вземане на решенията и съдържанието на решенията, предмет на
исковете.
В тежест на ответника е да докаже, че е имал качеството на съдружник при взимане
на решенията/съответно – на едноличен собственик на капитала, спазване на законовите
изисквания за свикване на ОС и предпоставките за изключване на съдружника по чл. 126, ал.
3, т. 3 ТЗ /процесуалните предпоставки и материалните основания – причинени
имуществени вреди на дружеството в посочения размер от ищеца в качеството му на
съдружник/.
По допустимостта.
На първо място, ищецът има качеството съдружник към датата на предявяване на
настоящата искова молба, а също така и към датата на проведеното общо събрание,
решенията от което се атакуват в настоящото производство – 30.11.2021 година. Това се
установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, които имат правно действие
по отношение на всички трети лица. Това обстоятелство обосновава активната правна
легитимация, вкл. по иска чл. 74 ТЗ / така Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009
г. на ВКС, I т. о.; Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение
№ 186 от 30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на ВКС, I т. о. и други/.
На следващо място, в задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че
нищожни са единствено следните решения на Общото събрание на дружество с ограничена
отговорност: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/
решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в
протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3)
решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт
компетентност на органа, който го е приел. Посочено е и че решенията на върховния орган
на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на императивни
разпоредби на закона са незаконосъобразни т.е., отменяеми, но не и нищожни.
В конкретната хипотеза ищецът сочи нищожност, поради това, че решенията от
общото събрание от 30.11.2021 година от 14.35 часа, са взети от лице, което няма качеството
на съдружник в дружеството /съответно- няма качеството на едноличен собственик на
капитала/. Тези твърдения обуславят приложимост на хипотезата, когато е налице липсващо
/невзето/ решение на общо събрание, доколкото е резултат от формирана от чуждо за
дружеството, трето, лице /в който смисъл е РЕШЕНИЕ № 56 ОТ 24.02.2025 Г. ПО Т. Д. №
402/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/. Следователно, пороците на решението на ОС/едноличния
2
собственик на капитала на ответното дружество, на които се позовава ищецът в исковата
молба, са такива, които при съобразяване на горното водят до тяхната нищожност.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно, е и съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен и е налице,
ако се твърди засягане на негови права. В случая, качеството на ищеца на съдружник и
взетите решения от ОС, които подлежат и на вписване в търговския регистър и по
съществуването на които е налице спор, са достатъчни, за да обусловят наличието на правен
интерес и от исковете по чл. 124 ТЗ, в защита на накърнените му членствени права.
По исковете по чл. 124 ГПК.
Установява се от представените по делото доказателства /протокол на л. 7 и сл. и
протокол на л. 11 от делото/, че в посочените документи от 30.11.2021 година са
обективирани взети и описани по – горе решения.
Не се спори, че по заявлението за вписване на промени в обстоятелствата въз основа
на горните решения № 20211202183433 е вписан отказ, който няма данни да е обжалван.
При извършена служебна проверка в търговския регистър по партидата на ответника
и в ЕИСС, а и видно от представените по делото доказателства се установява, че преди
общото събрание, на което са взети оспорените в настоящия процес решения, на 26.10.2017
г. е проведено друго заседание на върховния орган на дружеството, на което е прието
решение за изключване на съдружника Б.Б.. Това се доказва от съставения на посочената
дата протокол /л. 14 и сл. от делото/ за проведено общо събрание на съдружниците в "АЙ
ПИ АКТ" ООД, а от извършена служебна проверка за образуваните пред СГС дела се
установява и това, че по подадена от Б.Б. срещу дружеството искова молба е образувано т.д.
№ 2152/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-15 състав, предмет на което е иск за
прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците, приети на
26.10.2017 г., вкл., с което Б.Б. е изключен като съдружник. Тези искове са отхвърлени и
решението по тях е влязло в законна сила. Не са налице данни и доказателства решенията от
общото събрание от 26.10.2017 година да са атакувани и като незаконосъобразни, в
сроковете и по реда на чл. 74 ТЗ.
Във формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (Решение № 690 от
3.12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 135 от 9.11.2009 г., по т. д. №
184/2009 г. на I т. о. ВКС, Решение № 39 от 15.04.2011 г., по т. д. № 526/2001 г. на I т. о.; на
ВКС, Решение № 86 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК и др.) е
застъпено становището, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, решения,
подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е., от вземане на
решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ. Посочено е, че
изчерпателно са предвидените от законодателя случаи, сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, когато
вписването има конститутивен ефект и е елемент от правопораждащия фактически състав -
условие за настъпване на целената правна промяна. Посочено е и че дори и
при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата
законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за дружеството и
неговите съдружници момент на настъпване на промените, подлежащи на вписване и
произтичащи от взетото от ОС решение, е моментът на постигане необходимото съгласие,
формиращо волята на събранието. В този смисъл решенията на общото събрание, касаещи
промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на
управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници
пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на
вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Само следва да
се допълни в тази връзка, че същото е и действието на вписването на решението за
3
освобождаване на управител на ООД /Решение №135/09.11.2009г., т.д.№184/2009г., ВКС, І
Т.О./, каквото също е взето на ОС от 26.10.2017 година, поради което дори във вътрешните
отношения между съдружниците Б.Б. да няма качеството управител на ответното дружество,
считано от 26.10.2017г., то по отношение на третите лица вписването има конститутивно
действие, поради което освободеният управител до вписването в ТР представлява
дружеството пред трети лица, вкл. и по настоящото дело.
Посоченото налага извод за това, че Б.Б. е загубил качеството на съдружник в "АЙ
ПИ АКТ" ООД от 26.10.2017 г. що се отнася до вътрешните отношения между съдружниците
и дружеството. Следователно, считано от 26.10.2017г. Б.Б. няма качеството на съдружник в
ответното дружество, като единствен съдружник и едноличен собственик на капитала се
явява М. З. З., независимо че това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ.
Решенията, чиято нищожност, евентуално отмяна, се претендира в настоящия процес
са взети на 30.11.2021 г. от Б.Б., в качеството му на съдружник, но предвид изложеното по-
горе, същият вече не е бил в членствено правоотношение с "АЙ ПИ АКТ" ООД, тъй като е
изключен с предходно решение на общото събрание на съдружниците, проведено на
26.10.2017 г., чиято нищожност е отречена по съдебен ред.
Тоест, изразената от Б. воля е била такава на трето за дружеството лице и взетите от
него решения изначално не пораждат правни последици /нито като съдружник, притежаващ
част от капитала на дружеството, нито като едноличен собственик на капитала на
дружеството/, защото въобще не е изразена воля от орган на дружеството. Следователно
решенията са нищожни и поради това предявените установителни искове са основателни.
При това положение предявените при условията на евентуалност конститутивни
искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията не подлежат на
разглеждане, тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното условие за това - отхвърляне
на главните установителни искове.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени разноски
в размер на общо от 1360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Мотивиран така, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. З. З., ЕГН: ********** срещу
АЙ ПИ АКТ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.Б., искове по чл. 124
ГПК, че решенията, взети на Общо събрание на дружеството от 30.11.2021 година и
обективирани в Протокол от 30.11.2021г., с нотариална заверка на подпис рег. № 34531 от
30.11.2021 г. и със заверка на съдържанието рег. № 34532, том 11, акт № 27 на нотариус И.Д.,
с рег. № 039 НК и тези, взети от Б.Б., в качеството на едноличен собственик на капитала от
30.11.2021 година и обективирани в Протокол от 30.11.2021г., а именно: 1) решение за
изключване на съдружника М. З. З.; 2) решение за разпределяне и поемане на освободените
дружествени дялове на изключения съдружник; 3) поемане на дружествените дялове на М.
З. З. от другия съдружник Б.Н.Б.; 3) решение за приемане на нов учредителен акт; 4)
промяна на правната форма на дружеството, са нищожни, като липсващи/невзети.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5