РЕШЕНИЕ
№ 3114
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110208215 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.” ЕООД с ЕИК/Булстат – * със седалище
и адрес на управление *, представлявано от управителя В.Г.Н. чрез адв.С. А.
от САК със съдебен адрес * срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-
0006454 от 09.05.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ София, с което
на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на
чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита. В тази връзка се акцентира, че в наказателното
постановление еднократното разрешително за международен превоз на
1
товари в Босна и Херцеговина не е индивидуализирано, а резервацията е с
грешна дата след изписания код. Липсва идентификация на издателя на
разрешителното, дата на издаване, както и срок на валидност. След кода на
резервацията погрешно е изписана датата 16.01.2022 г., която не отговаря на
заявката направена по електронен път на 16.01.2023 г. Еднократното
разрешително на дружеството за извършване на автомобилен превоз на
товари в Босна и Херцеговина е издадено през м.януари 2023 г., важи до
31.01.2023 г. и съгласно чл.25 от Наредба № 11 подлежи на връщане в срок до
01.03.2024 г. Спорното разрешително 0016 не е получено от водача на
превозното средство на ГКПП – Калотина, каквото е изискването на чл.21 от
Наредбата. Това наложило да бъде заплатена нова такса в Босна и
Херцеговина. Тъй като не е изтекъл срокът за връщане на еднократното
разрешително, издадено от Министерството на комуникацията и транспорта
на Р.Босна и Херцеговина по направена от дружеството жалбоподател
резервация с код *, с валидност до 31.03.2023 г., то отговорността на „С.”
ЕООД е неправилно ангажирана.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа изложеното в жалбата, моли наказателното постановление да бъде
изцяло отменено, като претендира направените по делото разноски съгласно
приложен списък.
Въззиваемата страна – Директор на РД „АА“ София, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното
писмо, с което цялата административно-наказателна преписка е изпратена до
съда, изразява становището си за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като същевременно прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№
2
336649 от 03.04.2023 г. на Б.В.Д. на длъжност главен инспектор в РД „АА” -
гр. София е установено, че на 03.04.2023 г., в гр. София, ул. "Витиня" № 1 в
РД "АА" - София, като управител на дружеството превозвач С. ЕООД, ЕИК:
*, притежаващо Лиценз №* за товарни превози в Общността е извършил
следното нарушение : Превозвачът не е организирал и не е отчел в
установения срок до 01.03.2023 г. полученото с резервация №* разрешително
№16 за Република Босна и Херцеговина. В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Въз основа на акта е издадено процесното НП № 42-0006454 от
09.05.2023 г. на Ч.А.К. – Директор на РД „АА“ София, с което на основание
чл. 99, предл. 4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни
наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е
подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл. 25 от НАРЕДБА
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Съобразно тази разпоредба, получените разрешителни по реда на
раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в
срок до 1 март на следващата календарна година.
От приобщените доказателства по делото, безспорно се установява,
че превозвачът е получил разрешително за международен превоз на товари за
Р.Босна и Херцеговина с резервация с идентификационен номер *, с
3
валидност за периода от 14.00 часа на 16.01.2023 г. до 24.00 часа на
19.01.2023 г.
В обстоятелствената част на АУАН и НП, непосредствено след
идентификационния номер на резервацията за издаденото разрешително е
посочена датата 16.01.2022 г., а действителната дата е 16.01.2023 г. –
обстоятелство, което се установява безспорно от приложените писмени
доказателства по делото. Със съставянето на АУАН, на дружеството
жалбоподател е вменено извършването на нарушение по чл. 25 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС, като е посочено, че превозвачът не е организирал и
не е отчел в срок до 01.03.2023 г. процесното разрешително № 16 За Р.Босна и
Херцеговина, получено с резервация №*. Съгласно цитираната разпоредба,
получените резервирани разрешителни в рамките на календарната година,
следва да бъдат отчетени до първи март на календарната година, следваща
годината на издаването им. Тълкуването на тази разпоредба и фактът, че
разрешителното е получено с резервация от 16.01.2023 г. води до еднозначен
извод, че задължението на дружеството-жалбоподател да организира и да
отчете разрешителното, е със срок на изпълнение до 01.03.2024 г. Това
означава, че към датата на съставяне на АУАН, а именно 03.04.2023 г. срокът
за изпълнение на задължението от страна на дружеството жалбоподател все
още не е изтекъл, от което съдът намира, че липсва извършено нарушение от
страна на санкционираното лице, изразяващо се в бездействие
(непредприемане на действия по организиране и отчитане на
разрешителното). С оглед изложеното, съдът намира доводите, изложени в
жалбата от дружеството-жалбоподател за основателни в тази насока.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
4
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представените писмени доказателства – договор за правна защита и
съдействие от 18.10.2023 г. и копие на платежно нареждане /кредитен превод/
жалбоподателят е заплатил по банков път сумата от 500.00 лв. /петстотин
лева/, за процесуално представителство и защита от адвокат С. Д. А. от САК.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./,
според която ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция /какъвто е настоящия случай/ и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, то
направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в случая следва да бъде уважено. Същото е определено съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и съответства на фактическата и
правна сложност на делото. В този смисъл съдът намира направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0006454 от
09.05.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ София, с което на
жалбоподателя „С.” ЕООД с ЕИК/Булстат – * със седалище и адрес на
управление *, представлявано от управителя В.Г.Н. на основание чл. 99,
предл. 4 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на жалбоподателя „С.” ЕООД с ЕИК – * със
5
седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя В.Г.Н.
сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатски хонорар за
представителство в съдебното производство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6