Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9, 21.01.2020 г., гр.
Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АНД № 312 по описа за 2019 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.С.Е. ***, чрез
адв. Г.Г. от АК – София, против Наказателно постановление № 837/ 04.11.2019 г.
на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, му е
наложена „Глоба” в размер на 50.00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от
ЗГ, „Глоба” в размер на 50.00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ, и
на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата вещите, предмет на
нарушението – 0.50 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, както и
вещта, послужила за извършване на нарушението – автомобил марка „Форд”, модел
„Транзит” рег. № ВН 9761 ВТ.
В
жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като
жалбоподателя твърди, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство, са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП не
съдържат задължителните реквизити. Твърди се, че констатациите в АУАН и НП не
отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че жалбоподателя не
е извършил нарушение на ЗГ.
В
съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г.Г. от САК,
поддържа жалбата против НП и пледира съдът да отмени същото. Като основание за
исканата отмяна сочи и други обстоятелства, освен изложените в жалбата: че
погрешно е посочено ЕГН – то на нарушителя в така издаденото Наказателно
постановление, както и регистрационния номер на отнетото в полза на държавата
МПС. Твърди, че отнетата в полза на държавата вещ – товарен автомобил, е
ползван без съгласието на собственика, поради което и неправилно е била отнета
с издаденото Наказателно постановление. Пледира, че е нарушен и принципа,
залегнал в чл. 20, ал. 4 ЗАНН – стойността на отнетата в полза на държавата
вещ, многократно надвишава стойността на вещите, предмет на нарушението.
Представено
е и копие от свидетелство за регистрация на МПС, част І на отнетото в полза на
държавата МПС, послужило за извършване на нарушението. По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя, е допуснат до разпит и един свидетел.
Въззиваемата страна не изпращат представител в о.с.з.
Представени са Писмени бележки от процесуалния представител на наказващия
орган, в които се моли, съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление,
поради доказаност на извършеното нарушение.
По делото е допуснат и разпитан и свидетеля на въззиваемата
страна – В.Д.Н. – актосъставител.
С оглед извършване на преценка за спазване на принципа
залегнал в чл. 20, ал. 4 ЗАНН, съдът е допуснал изслушването на съдебно –
оценителна експертиза – за определяне пазарната стойност на отнетото в полза на
държавата МПС, с което е транспортиран дървения материал, както и за определяне
на стойността на вещите, предмет на нарушението – транспортираните без
контролна горска марка и превозен билет дърва за огрев.
Заключението
на вещото лице по изготвената експертиза, не е оспорено от страните и е приобщено
към останалия доказателствен материал по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното
ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е частично
основателна.
Съображенията на съда са следните :
Свидетелят на въззиваемата страна – В.Д.Н., на длъжност „горски надзирател” при
СЗДП ТП ДГС – Белоградчик, с разпита си установи, че на 19.10.2019 г., заедно с
колега му Б. Ж. били дежурни. Предвид предварително постъпила информация, че в
с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин, всяка неделя се транспортира дървесина
за огрев, горските надзиратели обикаляли района. Около 16.30 ч., се ситуирали в
началото на с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин и малко след това забелязали,
че към тях пътува бус, управляван от жалб. Д.Е.. Контролните органи опитали да
спрат товарния автомобил, посредством подаден знак със стоп палка, но водача
първоначално ги подминал и спрял едва след 200 м. Контролните органи
установили, че товарния автомобил се управлява от жалб. Д.Е., като с него
пътувала и жена му. Констатирали, че в
буса се транспортират дърва за огрев. Поискали на водача на автомобила
документи за транспортираната дървесина – превозен билет, но жалбоподателя
казал, че няма превозен билет. При извършената проверка, горските надзиратели
установили, че дървесината не била маркирана с контролна горска марка. При
измерването й, било установено, че количеството е 0.5 пр. куб. метра дърва за
огрев, от вида „цер”.
За
нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, св. В.Д.Н., съставил на
жалбоподателя Д.Е., АУАН № 837/ 19.10.2019 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено
наказателно постановление № 837/ 04.11.2019 г. на
Директора на РДГ –
Берковица.
От правна страна, съдът намира
следното :
Съдът, като обсъди събрания по
делото доказателствен материал, намира, че в хода на делото се доказа, че жалб.
Е., е осъществил съставите на административните нарушения на ЗГ, за които е
наказан. Установи се от показанията на свидетеля на въззиваемата страна, че на
посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателя е транспортирал дървен материал в
посоченото количество, от вида „цер”, немаркирани с контролна горска марка и
непридружени с превозен билет. Свидетелят на въззиваемата страна установи по
неоспорим начин самоличността на нарушителя и извършените от последния противоправни
действия. Възприятията му са лични, непосредствени и корелират с констатациите
в АУАН и НП. Актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при изяснена
фактическа обстановка. Жалбоподателят
е бил спрян за проверка, в момента в който е транспортирал дървения материал.
Установено е количество и вид на дървесината. При огледа на транспортираната
дървесина е установено, че същата не е била маркирана с контролна горска марка
и непридружена с превозен билет, какъвто се изисква по закон.
Поради
това, съдът приема за доказано, че с действията си, жалбоподателя е нарушил
разпоредбите на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, по смисъла на които се забранява
транспортирането на дървесина,
немаркирана с
контролна горска марка и непридружена с превозен билет.
В хода на
съдебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и
наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, издадени са
в законоустановените срокове. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло
съответства на направените изводи и правната квалификация на деянието. Нарушението в двата основни акта е
описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено
нарушение на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
По
отношение на наведения довод от процесуалния представител на жалбоподателя, че
е допусната грешка при посочването на ЕГН – то на жалбоподателя в издаденото
Наказателно постановление, което според защитата е основание за неговата
отмяна, съдът намира следното:
Действително,
ЕГН – то на жалбоподателя в издаденото Наказателно постановление, е погрешно
посочено. Това обстоятелство се установи при установяване на самоличността на
нарушителя в о.с.з. Въпреки това, съдът намира, че горното не съставлява
съществен процесуален пропуск. С погрешното изписване на ЕГН на нарушителя по
никакъв начин не са нарушени правата му, в частност – правото му на защита. Още
повече, че в съставения АУАН, ЕГН – то е изписано правилно. Самоличността на
извършителя е безспорно установена, доказана е вината му, нарушителя е наясно
какво обвинение му е повдигнато, поради което и съдът намира, че допуснатия
пропуск – погрешно посочване на някои от цифрите от ЕГН – то му в Наказателното
постановление, не е съществен по своя характер.
Същите
мотиви са относими и по отношение на погрешното посочване на регистрационния
номер на отнетото в полза на държавата МПС – разменени са цифрите на
регистрационни номер на автомобила при описанието му в издаденото НП. Пропускът
в случая е техническа грешка при индивидуализиране на автомобила, което по
никакъв начин не нарушава правата на наказаното лице в настоящото производство.
Поради
това, съдът намира, че така констатираните пропуски не са съществени и не водят
до порочност на производството.
Съдът
намира, че правилно е определена и административнонаказателната разпоредба, на
основание на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл. 266, ал. 1
ЗГ. Правилно е определен и вида на всяко едно от административните наказания за
всяко от констатираните нарушения – „глоба”, предвид на това, че нарушителя е физическо
лице.
Правилен и
законосъобразен е и размера на наложените наказания „Глоба”, в размер на 50.00
лв. – за всяко. Размерът на наказанията е определен в законовия минимум, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Поради това, съдът намира,
че в тази част Наказателното постановление, е правилно и законосъобразно.
В частта, в
която с Наказателното постановление, е постановено отнемане на вещите, предмет
на нарушението – 0.50 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, съдът приема, че и в тази му
част, същото е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ,
вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от
това чия собственост са. Приложима е и общата разпоредба на ЗАНН – чл. 20, ал. 2
ЗАНН, по смисъла на която, се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на
нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното
количество и стойност, където и да се намират. Дървесен материал, който е
транспортиран без да е маркиран с контролна горска марка и непридружен с
превозен билет, представлява
вещ, притежаването на която е забранено, поради което и правилно
наказващия орган е постановил отнемането й в полза на държавата. Поради горните мотиви, и в тази част Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
В частта
на НП, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила
за извършване на нарушението – автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” рег. № ВН
9761 ВТ (ВН 91 67 ВТ), съдът намира, че Наказателното постановление е незаконосъобразно.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите,
предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против
волята на собственика им.
Въпреки
въведеното правило с горецитирания законов текст, при извършването на преценката
за правилност и законосъобразност на НП в тази част, съдът не може да не се
съобрази с принципа, заложен в чл. 20, ал. 4 ЗАНН – общия процесуален закон,
приложим в този вид производства. Във всеки случай, когато наред с административното
наказание, административнонаказващия орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите,
послужили за извършване на адм. нарушение, то
приложение намират общите разпоредби на чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Разпоредбата
на чл. 20, ал.
4 от ЗАНН, въвежда ограничение за отнемане на вещи, когато тяхната
стойност явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност
между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена
опасност на извършеното административно нарушение.
С Наказателното
постановление, жалб. Е., е наказан за това, че е транспортирал 0.50 пр.
куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер”, немаркирани с контролна горска
марка и непридружени с превозен билет. Съдът, използвайки знанията на вещо лице
в процеса, установи стойността на
дървения материал, предмет на нарушението. От заключението се установи, че
стойността на дървата към датата на деянието, е 31.00 лв.
От друга
страна, от съдебно – оценителната експертиза, се установява, че пазарната
стойност на отнетото в полза на държавата ППС, с което е транспортирана
дървесината, е 2 400 лв.
Очевидно
е, че стойността на отнетото МПС, надвишава многократно пазарната стойност на
дървесината, предмет на нарушението, която е на ниска стойност – 31.00 лв. Поради
това, с отнемането автомобила, на стойност 2 400 лв., с който е превозван
дървения материал на стойност 31 лв., е нарушен основен принцип в
административнонаказателното производство – наложеното наказание да съответства
на тежестта на нарушението.
Предвид горните изводи, настоящият съдебен състав намира, че
Наказателното постановление в тази му част, е
постановено в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗАНН, тъй като е нарушен принципа на съразмерност, поради което и следва да бъде
отменено.
Нещо повече – установи се, че е
налице и изключението на правилото, залегнало в специалния законов текст на чл.
273, ал. 1 ЗГ. От разпита на изслушания в съдебно заседание свидетел – Милен
Цветанов Бинков, се установи, че автомобила е използван независимо от волята на
собственика му – Красимира Асенова. За това, че последната е собственик на
автомобила, са представени безспорни доказателства – свидетелство за
регистрация на МПС, Част І. Св. Бинков заяви, автомобила е предоставен за
ползване на жалбоподателя, тъй като последния заявил, че ще го ползва, за да
прекара мебели. На уговорката присъствал св. Бинков. Поради това, собственика
на автомобила не е знаел за какво ще бъде използвано МПС – то му.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019
г.), в съдебните производства
по ал. 1, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В случая, съдът потвърди
Наказателното постановление в една част и отмени същото – в друга част. Поради
това, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати само
част от направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса, предвид изхода на делото. Съдът намира, че разноските, които следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
за адв. възнаграждение, са в размер на 100 лв., като в останалата част до 300
лв., отхвърля претенцията. За това, че разноските са реално направени има
безспорни доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е
посочен размера на възнаграждението и че същите са платени в брой.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 837/ 04.11.2019
г. на Директора на РДГ – Берковица, в частта, в
която на Д.С.Е. ***, с ЕГН **********,
са му наложени наказания: „Глоба” в
размер на 50.00 лв. – на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, за нарушение на чл. 213,
ал.1, т. 1 ЗГ, и наказание „Глоба” в
размер на 50.00 лв. – на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, за нарушение на чл. 213,
ал.1, т. 2 ЗГ.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 837/
04.11.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, издадено на Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, в
частта, в която на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението – 0.50 пр. куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид „цер”.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 837/ 04.11.2019
г. на Директора на РДГ – Берковица, издадено на Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, в
частта, в която на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението
– автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” рег. № ВН 9761 ВТ (ВН 91 67 ВТ).
ОСЪЖДА
РДГ – Берковица, гр.
Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, представлявана от С. К. –
Директор, да
заплати на Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лв. съобразно изхода на делото, като в останалата
част до претендирания размер от
300.00 лв., отхвърля искането.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :