РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Враца, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 07.06.2018г., през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 187 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.233 от Закона за МВР.
Образувано е въз основа на жалба на Г.В.Г.
*** против Заповед рег.№369з-471/15.03.2018г.
на ВПД ДИРЕКТОРА на ОД на МВР Враца , с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.03.2018г.
В жалбата се сочи, че издадената заповед
е незаконосъобразна поради допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването й, противоречие
с материалноправните разпоредби и необоснованост, като се прави искане за отмяната
й. Излагат се съображения, че оспорената заповед е издадена извън
законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението, както и че
издателят й не е имал съответната компетентност да я издаде. Заявява се, че е
допуснато нарушение на дисциплинарната процедура, тъй като тя е започнала и се
е развила под контрола на един орган, а крайният акт е издаден от друг орган, лицето
не е уведомено за началото на процедурата по съответния ред, не е
назначена комисия, която да провери
фактите и да изготви съответна справка, с която жалбодателят да бъде
запознат. Също така се изтъква, че в заповедта не са посочени обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и
доказателствата, въз основа на които то е установено, което прави акта
немотивиран. Такива съображения се развиват в с.з. и в писмена защита от процесуалния
представител на жалбодателя * Л.В. Претендира се заплащането на разноски.
Ответникът по оспорването
Директор на ОД на МВР Враца чрез
процесуалния си представител * Д.П. в с.з и в писмено становище оспорва жалбата и прави искане за нейното
отхвърляне. Изтъква съображения, че при издаване на оспорената заповед не са
допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон,
същата е мотивирана, изложени са фактическите и правни основания за издаването
й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят работи
като * в група „Охранителна полиция“ към РУ – АЕЦ – Козлодуй, по допълнителния
щат, утвърден със МЗ
рег.№8121К-5632/30.06.2017г. към щата на ОД на МВР Враца. Въз основа на писмо
рег.№7855р-1019/07.02.2018г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ ответникът
е разпоредил да се извърши
проверка за срок от десет дни, считано от 07.02.2018г., удължена с разпореждане
от 16.02.2018г. с 20 дни, относно обстоятелството декларирани ли са от
жалбодателя изброените три броя регистрирани на негово име МПС в декларациите по чл.160 от ЗМВР и уведомявал ли е същият за всяко едно от
напусканията си на пределите на Република България. Проверката е извършена от *
А.П., който е изготвил Доклад за извършената от него работа рег.№369р-4659/07.03.2018г.,
приет от ответника с резолюция „да“ на 06.03.2018г. В него се сочи, че по време
на проверката е извършен преглед на заявленията за отпуск и болничните листове на
жалбодателя, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г., декларации по чл.160 от ЗМВР с рег.№369р-16879/05.11.2015г.,рег.№369р-4934/28.03.2016г., рег.№5735р-1389/17.03.2017г.,
уведомление рег.№369р-13942/10.09.2016г., копия от документи, представени в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца за
първоначална регистрация на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег.№***и на
товарен автомобил „Мицубиши пикап“ с рег.№*** и ежедневни ведомости рег.№291/06.07.2016г. и рег.№5735р-5894/26.09.2017г. При проверката е установено, че л.а. „АУДИ
А3“ с рег.№*** е деклариран от жалбодателя с декларация рег.№369р-16879/05.11.2015г. по чл.160 от ЗМВР и в декларация рег.№369р-4934/28.03.2016г. Л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с
рег.№***, негова собственост от 04.10.2015г. до 20.01.2017г., не е деклариран
от жалбодателя, което е следвало да
стори с декларации по чл.160 от ЗМВР с рег.№369р-16879/05.11.2015г. и
рег.№369р-4934/28.03.2016г. По отношение на липсата на декларация за този автомобил извършващият проверката
орган е приел, че не следва да се налага
дисциплинарно наказание поради изтичане на сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР.
При проверката е установено също, че т.а. „Мицубиши Пикап“ с рег.№***е придобит
от жалбодателя на 10.08.2016г. и е бил
негова собственост до 04.07.2017г., поради което е следвало да бъде деклариран в декларация рег.№5735р-1389/17.03.2017г.,
попълнена от жалбодателя, но в т.3 на същата е посочено, че не притежава МПС /
копие от декларацията е приложена по делото/. В приетото по време на проверката
сведение от жалбодателя с дата 26.02.2018г. същият заявява, че действително е
закупил автомобила на посочената дата, но дълго време не го регистрирал, а след
като го сторил, веднага го продал. По
време на проверката е установено също, че за закупуване на моторните превозни
средства жалбодателят е напускал
пределите на страната, без да подаде
уведомление съгласно т.1.1 от МЗ №8121з-1591/20.12.2016г., с изключение на
уведомление рег.№
369з-13942/10.09.2017г., касаещо пътуване до Република Македония/приложено по
делото/. При първоначалната регистрация на л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ жалбодателят е заявил, че автомобилът е
закупен от него в *на *същият не спори, че е пътувал до там. От представеното по време но проверката
сведение рег.№369р-3321/13.02.2018г. е видно, че жалбодателят признава факта, че не е
уведомявал за напускането на страната,
въпреки задължението си, а от приетия по
делото Протокол рег.№5935р-7116/29.12.2016г.
е видно, че жалбодателят е
запознат срещу подпис със Заповед на
министъра на вътрешните работи рег.№8121з-1591/20.12.2016г., определяща реда за
уведомяване в МВР в изпълнение на чл.18 ал.2 и ал.4 от ЗЗКИ. Жалбодателят се е запознал с изложеното в
доклада и с материалите към него на 12.03.2018г., видно от отметката върху
същия, като е заявил, че не желае да дава допълнителни обяснения. Приемайки дисциплинарните провинения за доказани, дисциплинарно наказващият
орган е издал оспорената пред съда заповед, с което е наложил на жалбодателя дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване
в длъжност за срок от една година“. Като дисциплинарно нарушение, извършено от него,
в мотивите на заповедта е посочено: неизпълнение
на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи , квалифицирано
като нарушение по смисъла на чл.194 ал.2
т.1 пр.второ от ЗМВР , изразяващо се в това, че не е уведомил ръководителите си
за задграничното си пътуване преди 29.10.2017г.
за закупуване на л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ , негово задължение по силата на т.1.1 от МЗ №8121з-1591/20.12.2016г. относно
определяне на реда за уведомяване в МВР. За това дисциплинарно нарушение се
предвижда дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР „Порицание“. Прието е за доказано и второ дисциплинарно
нарушение, квалифицирано по чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР, изразяващо се в недекларирането
в декларация по чл.160 от ЗМВР рег.№5735р-1389/17.03.2017г. на собствеността върху товарен автомобил „Мицубиши Пикап“ с
рег.№***, определено като такова по чл.201 ал.1 т.4 от ЗМВР – „потвърждаване
на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл.160 ал.3 от ЗМВР,
довело до несъответствие между
декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи“. За това
нарушение е предвидено наказание по чл.197 ал.1 т.4 от ЗМВР „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години“, като
административнонаказващият орган е
определил срок за налагането му от една година. Ответникът е приложил
разпоредбата на чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР
и тъй като жалбодателят е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, му е наложил по-
тежкото наказание.
Заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена на жалбодателя на 16.03.2018г., а жалбата против нея е предявена на 29.03.2018г.
с вх.№767/29.03.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е
допустимо. Разгледано по същество , същото е и основателно по следните
съображения:
Дисциплинарното
производство е проведено от компетентния дисциплинарнонаказващ орган съгласно
разпоредбата на чл.204 т.3 от ЗМВР, тъй като на съда е известен факта, че
именно Ц.С. е изпълнявал длъжността *на
ОД на МВР при налагането на наказанието.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните
реквизити, поради което не може да се приеме за нищожна. Неоснователно е
възражението на жалбодателя, че поради обстоятелството, че дисциплинарното
производство е осъществено от един орган, а наказанието е наложено от друг, е
допуснато съществено процесуално нарушение в дисциплинарното производство. Проверката
и изготвения въз основа на нея доклад за
установени нарушения не е такава,
разпоредена от органа във връзка с
образувано дисциплинарно производство,
но няма пречка същият да се ползва от
установите в нея факти и обстоятелства, както и да приеме, че те са достатъчни
за доказване на нарушението и не следва да се извършва допълнително събиране на
доказателства. По тази причина не може да се приеме като процесуално нарушение
неуведомяването на жалбодателя за започването й. Дисциплинарното производство може
да започне без издаване на нарочна заповед за нарушенията по чл.201 ал.1 т.4 от ЗМВР и чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, каквито се твърди, че е извършил жалбодателят, съгласно
чл.208 от същия закон, като то започва с
първото действие за установяване на нарушението.
Съгласно чл.196 ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарнонаказващ орган, а съгласно ал.1 на същата разпоредба
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В настоящата хипотеза съдът счита, че първото
действие за установяване на нарушението, извършено от компетентния орган, е датата 06.03.2018г.,
когато изготвеният доклад от извършената проверка е бил
предоставен на ответника, поради което
следва да се приеме, че на тази дата то е било и открито. Едното нарушение е било извършено на
17.03.2017г. с подаване на декларация рег.№5735р-1389 с декларирани в нея
неверни данни, а другото на 29.10.2017г.
с неуведомяването на съответните ръководни органи за предприетото задгранично
пътуване на жалбодателя. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена на 15.03.2018г., т.е. в едногодишния срок от извършване на
нарушенията по чл.195 ал.1 от ЗМВР.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР, която позволява
при две едновременно открити нарушения на служебната дисциплина да се наложи
едно наказание и то по-тежкото. При налагане на наказанието обаче ответникът е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.206 ал.1 от ЗМВР, според която
дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. В настоящата хипотеза дисциплинарно наказаното лице не е поканено
от дисциплинарно наказващия орган да даде обяснения пред него – устно или
писмено, няма и твърдения в тази насока.
В мотивите си ответникът е обсъдил сведенията, дадени от жалбодателя по време
на извършваната от А.П. проверка и
обстоятелството, че при запознаване с
доклада от тази проверка същият е заявил, че няма да дава повече обяснения, но
това не го освобождава от задължението да му поиска такива. От представените ксероксни копия на дадените от жалбодателя
сведения с дати 13.02.2018г. и 26.02.2018г.
е видно, че те са приети от извършващия проверката А.П., а не от
дисциплинарно наказващия орган. Отказът да даде повече обяснения също не е направен във връзка с искане за
даване на такива, направено от ответника, а е
упражняване на правото му по чл.207 ал.10 от ЗМВР. След като
дисциплинарното производство започва от
датата, в която дисциплинарно наказващият орган е приел доклада за извършената
проверка – 06.03.2018г., то всички
обяснения на дисциплинарно наказаното лице, дадени преди това, не са част от
това производство. Неизслушването на дисциплинарно преследваното лице
или неприемането на негови писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание от дисциплинарно наказващия
орган е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита
на лицето и сочи на незаконосъобразност
на издадената заповед за дисциплинарно
наказание. По тези съображения заповедта следва да бъде отменена заедно с
всички произтичащи от това законни
последици.
С оглед
изхода на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира за основателно
своевременно направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане на
разноски. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя
сумата от 10/десет/ лева, представляваща
внесена от него държавна такса. По
отношение на адвокатското възнаграждение, видно от представения договор за
правна защита и съдействие, такова е договорено при условията на чл.38, ал.1,
т.3, вр. чл.2 Закона за адвокатурата. Тази разпоредба регламентира безплатна
правна помощ на лица, които са роднини или близки на адвоката, осъществяващ
правната защита. Алинея 2 на същия текст предвижда, че ако насрещната страна е
осъдена на разноски, както е в случая, то адвокатът има право на
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл.36, ал.1 ЗА, т.е в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В случая, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие * Л.В. е
упълномощена на 04.06.2018г. да представлява оспорващия по настоящото дело до
приключването му във всички инстанции. Делото е разгледано и обявено за решаване
в едно заседание, на което упълномощеното лице се е явило, а след това е
представило и писмена защита. Настоящото дело е административно без определен
материален интерес и не попада в случаите, изброени в чл.8, ал.2 от Наредбата.
За процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид дела ал.3 на
чл.8 предвижда адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В случая обаче в
представения списък на разноските*Л.В. е заявила искане за присъждане на
възнаграждение в размер на 400/четиристотин/лв., поради което съдът намира, че
следва да й бъде присъдена тази сума.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
рег.№369з-471/15.03.2018г. на ВПД
ДИРЕКТОРА на ОД на МВР Враца,с която на Г.В.Г.
*** е наложено дисциплинарно наказание “Забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА ОД на МВР ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Г. ***/десет/ лв.
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ОД на МВР ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на *Л. В. от Адвокатска
колегия Враца сумата 400/четиристотин/ лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: