Р Е
Ш Е Н И
Е
№ 1202
гр.Пловдив, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 737/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В против Решение № 280/21.01.2019
г., постановено по гр.дело № 1010/2018 г. по описа на РС – Пловдив, ХІІІ
гр.с-в, което се обжалва
в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** иск за установяване вземане,
присъдено по ч.гр.д. № 12833/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр. състав за
разликата над уважения размер от 1 641,20 лв. до пълния претендиран размер от
4 763,76 лв. Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че решението на районния съд в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови въззивно решение по съществото
на спора, с което искът да се уважи изцяло. Излагат се оплаквания относно това,
че съдът неправилно е приел, че предсрочната изискуемост на процесния договор
не е надлежно обявена на длъжника, както и че неправилно е констатирал, че
клаузата уговаряща дължимото възнаграждение по сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожна, поради заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави.
Въззиваемият
чрез особения му представител адв.В.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Пловдивски
окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението
съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на
обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството по делото е образуваното по предявени искове по
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от Профи Кредит България” ЕООД, за признаване за установено, че ответникът Д.Д.Д. му дължи сумата от 4 763,76 лв., представляващо остатъчното неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № *** от 16.07.2016 г., обявен за
предсрочно изискуем, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. № 12833/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ХV гр.
състав. Твърди се,
че предоставената в заем сума била в размер от 2100 лв. със срок на издължаване
– 24 месеца. Уговорена била фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер от
41,17 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 49,89 %, както и възнаграждение за
пакет допълнителни услуги в размер от 2
100 лв. Счита се, че поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни
е настъпила автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, поради което
договорът е прекратен, за което ответникът е уведомен с писмо.
В писмения си отговор ответникът чрез назначения му
особен представител адв.В.К. е оспорил предявените исковете. Направил е
възражение за нищожност на договора за потребителки кредит поради
противоречието му със закона и накърняващ добрите нрави. Възразява, че договорената лихва в
размер от 41,17% е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, поради прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от
главницата. Прави възражение за нищожност на споразумението за закупуване на
пакет от допълнителни услуги поради липса на основание, като такова,
заобикалящо закона, като счита, че същото прикрива допълнителна лихва и е
накърняващо добрите нрави. Счита, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги в размер
на сумата от 2 100 лв. равно на размера на кредита е такова за услуги, които не са поискани и не
са предоставени.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че на
16.07.2016 г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № **********, по силата на който е предоставена в
полза на ответника обща сума в размер от 2 100 лв., от която сума в размер от 2 070 лв. за рефинансиране на
задълженията към Кредисимо АД. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на
вноската по кредита 129,82 лв., ГПР – 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %.
Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 3 115,68 лв.
Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника
възнаграждение в размер на 2 100 лв., платимо на вноски от по 87,50 лв.
месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да
върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е
5 215,00 лв., платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на
месечната погасителна вноска е 217,32 лв., а падежът й е до 18-тия ден от
месеца.
Във въззивната
жалба и с отговора на същата тези фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд не
се оспорват, ето защо тези факти следва да се приемат за безспорни.
С решението си районният съд е формирал извод, че така сключеният договор
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Изложени са аргументи в същия да се съдържат само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема, без да е налице ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,89 % /. Приел е още, че уговорката за заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
2 100 лв. е нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите
на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10 а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит. При този извод съдът е приел, че на основание на чл. 23 от ЗПК,
поради недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. С решението
по тази причина изобщо не е изследван въпросът настъпила ли е предсрочна
изискуемост на кредита.
Оплаквания
за неправилност на решението във въввъззивната жалба се свеждат единствено до
това, че съдът неправилно е приел, че предсрочната изискуемост на процесния
договор не е надлежно обявена на длъжника, както и че неправилно е констатирал,
че клаузата уговаряща дължимото възнаграждение по сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожна, поради заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави. Тъй като в решението липсва обсъждане на въпроса настъпила ли е
предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.269 ГПК следва да се
разгледа единствено оплакването касателно извода за нищожност на клаузата,
уговаряща дължимо възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги в размер на 2100 лв. Доколкото останалите изводи на съда не се оспорват,
включително и извода за нищожност на договора поради липсата на ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /,
този извод не следва да се преразглежда, а се приема и от настоящия съдебен
състав, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния
съд.
Действителността
на подписания между страните договор за потребителски кредит следва да се
прецени и с оглед и на подписаното заедно с договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Видно от същото, допълнителните
услуги се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдът намира, че сами по себе си тези
„допълнителни услуги“ се явяват безпредметни, като за тях не би следвало да се
дължи каквото и да било допълнително възнаграждение, поради което липсва
основание за заплащане на възнаграждение. Реализирането на услугите не зависи
само от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните при
последващи преговори било за разсрочване на задълженията по договора или за
промяна на падежа на погасителните вноски. В т.5 се неопроделено се визират
преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. Съдът
намира, че нито една от изброените услуги не съставлява конкретна полза за
потребителя, за да се дължи от негова страна възнаграждение, още повече, че
предвиденото такова е в размер на получения по договора кредит. Не на последно
място, предвидено е предварително заплащането възнаграждението от потребителя,
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде изобщо реализирана по време на
действието на договора.
Ето защо се
споделя извода на районния съд да е налице налице нищожна клауза в договора за потребителски
кредит, с която ответникът като потребител се е задължил да заплати
възнаграждение на ищеца за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 2 100 лв. Уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
2 100 лв. се явява нищожна и като противоречаща на императивни правни
норми – чл.10, ал.2 предл. 2 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
Предвид
нищожността на посочените клаузи от договора за потребителски кредит, на
основаноие чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане единствено на главницата по
сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 2 100 лв. Липсва
спор пред тази инстанция, че неизплатената част от същата възлиза на признатата
с решението на РС сума от 1 641,20 лв.,
за която искът е уважен и по отношение на която липсва обжалване. За разликата
над тази сума до пълния предявен размер за вземането от 4 763,76 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и като такова ще се потвърди.
По тези съображения и на основание
чл.272 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/21.01.2019 г., постановено по гр.дело №
1010/2018 г. по описа на РС – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** иск за
установяване вземане, присъдено по ч.гр.д. № 12833/2017 г. на Районен съд -
Пловдив, ХV гр. състав за разликата над уважения размер от 1 641,20 лв. до
пълния претендиран размер от 4 763,76 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: