№ 55
гр. Котел, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Й. Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100043 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. М. М., ЕГН
**********, адрес: с. Тича, ул. „Хаджи Димитър“ № 23, общ. Котел, подадена
чрез адв. Г. от АК Сливен, с адрес за призовки и книжа: гр. Сливен, пл.
„Хаджи Димитър“ № 11-Б-1, срещу Д. В. К. и Х. М. А., за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки, странаания,
неудобство, страна, срам, напрежение, затруднено дъвчене и неувереност/ в
размер на 24500 лв., следствие непозволено увреждане – нанесена от техния
син Д. М. средна телесна повреда на 08.11.2020 г., изразяващо се в
травматично избиване на четири зъба, ведно със законната лихва за забава,
считано от 09.11.2020 г. до предявяване на иска, както законната лихва до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че на 08.11.2020 г. в с.
Тича, общ. Котел, синът на ответниците - Д. М., роден на 24.05.2004 г., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири зъба –
два горни (леви резци) и два долни (десни резци), както и травматично
разклащане на един зъб – горен десен централен резец. Нанесената телесна
повреда осъществявала медико-биологичния признак избиване на зъби, без
които се затруднявало дъвченето и говоренето. За случая било образувано
НОХД №100/2021 г. на КРС, което приключило със споразумение, в което
ищецът не взел участие, като подс. Д. Х. М. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Ищецът посочва, че предявява осъдителния иск срещу ответниците, тъй
като те са родители на Д. Х. М., който към момента на деянието е бил
непълнолетен.
Възникналите болки продължили няколко дни, като през това време
1
ищецът не е ставал от леглото, приемал обезболяващи и усещал силни болки
в главата.
Твърди още, че е претърпял и други значителни неимуществени вреди-
мъки, странаания и физически болки, които били устойчиви и с висока
интензивност. Синът на ответниците като непълнолетен го нападнал без да е
бил предизвикан и ищецът не е имал възможност да се защити, поради
внезапното нападение. Нанесеният побой му причинил изключително голям
стрес и той претърпял промяна в начина на общуване с околните. Промяната
била продиктувА. от страна, душевен тормоз, породени от поведението на Д.
М., както и поради това, че поради дефектен говор е стА.л обект на
подигравки от страна на съученици и приятели. Причинената травма
препятствала възможността му да се храни пълноценно, продължавал да
фъфли и да изпитва срам при общуване. За да избегне подигравките на своите
съученици, ищецът твърди, че се е преместил в друго училище и сложил
временна протеза на мястото на избитите зъби. В резултат от инцидента
започнал да странаа и от безсъние, появило се напрежение и неувереност при
връщане на обичайния ритъм на ежедневието. Все още носил протезата,
поради младата си възраст, като по преценка на стоматолог, временната
протеза щяла да бъде заменена с постоянна.
Ищецът счита, че споразумението следва да бъде приравнено и взето
предвид от гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
Иска от съда да уважи предявения иск като доказан по основание и
размер. На основание чл. 39. Ал. 2 от ЗА процесуалният представил прави
искане да му бъде определено възнаграждение в размер по-нисък от
предвидения в чл. 36, ал. 2 от ЗА, като бъде осъден ответника да го плати.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, които считат, че предявеният иск е частично основателен за
сумата до 5000 лв., а за горницата следвало да бъде отхвърлен. Макар синът
им да се е признал за виновен по НОХД № 100/2021 г. на РС Котел, за
настъпването на инцидента и вредата имал вина и ищеца, който твърдят, че
първи е нанесъл на сина им юмручен удар и с агресията си е провокирал
техния син. Техният син бил добре възпитан и с добро поведение в
обществото, но провокацията на ищеца го е накарала да отвърне на удара. С
ищеца отраснали в едно село и нямали лични проблеми, а конфликтът им бил
породен от бащата на ищеца, който имал връзка с момиче. Последната
прекратила връзката си с бащата на ищеца и започнала да излиза с техния
син. Бащата на ищеца обаче не се примирил и през септември 2020 г.
нападнал сина им в дискотека в гр. Търговище, а след това въздействал на
своя син и ищец по делото, да заплашва сина им Д. за да не излиза с
момичето. Твърдят още, че бащата на ищеца имал криминални прояви,
тормозил своя син и ищец по делото, а в селото се говорило, че двамата се
занимават с наркотици. Имали съмнения, че ищецът бил приел наркотици на
датата на инцидента.
Ответниците твърдят още, че синът им получил заплахи през септември,
октомври и дните преди инцидента през ноември 2020 г., чрез телефон, лични
2
разговори и разговори с техни познати. Тези заплаха държали сина им под
постоянен емоционален стрес и психическо напрежение. Така на 08.11.2020 г.
при разговор в центъра на селото ищецът пръв нанесъл юмручен удар върху
сина на ответниците, а той му отвърнал за да преустанови нападението. Синът
им се разкайвал, но бил въвлечен в конфликта от ищеца и не е целял
неправомерния резултат. Ответниците считат, че ищецът е допринесъл за
вредните последици.
В заключение твърдят, че разговаряли с дядото на ищеца, като
предложили парично обезщетение в размер на 5000 лв., но той отказал.
Изрично се оспорва твърдението, че ищецът дълго време не посещавал
училище поради срам, както и че това е довело до преместването му в друго
училище. В тази насока ответниците твърдят, че ищецът бил ученик в СУ „
Димитър Рохов“ в гр. Сивен, но и преди случката не посещавал учебните
занятия, а си стоял в с. Тича. След инцидента баща му бил задържан и ищецът
остА.л без финансова възможност да продължи да учи в гр. Сливен, тъй като
нямал средства да пътува. През учебната 2021/2022 г. се записал в гр.
Омуртаг, поради причината, че могъл да ползва безплатен транспорт до
училището и обратно, каквато възможност нямало в Сливен. Ищецът си
направил зъбите през 2022 г. и до тогава си запазил всички социални
контакти, и излизал често с приятели, и се забавлявал. Към момента ищецът
избягал в чужбина, тъй като нанесъл побой над жена. Ответниците твърдят,
че техният син се затворил и наказанието "Пробация“ се изпълнявало трудно
в с. Тича, тъй като кметът е чичо на ищеца, и препятствал посещенията.
Техният син също постранаал физически от побоя.
Претендира се уважаване на иска до сумата от 5000 лв. Претендират и
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
В с. з. ищецът счита предявените искове за доказани по основание и
размер, като претендира разноски. В писмената защита формулира
фактически и правни доводи за доказаност на претенцията му в пълен размер.
В с. з. ответниците считат предявеният осъдителен иск по чл. 48 от ЗЗД
за доказан до сумата от 5000 лв., а за горницата за неоснователен.
Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК. В писмената
защита формулира подробни фактически и правни доводи за недоказаност на
претенцията за сумата над 5000 лв., тъй като твърдените вреди не са пряка и
непоследствена последица от извършеното деяние. Ищецът бил възстановил
само горните два леви резеца чрез мостова конструкция, възстановяваща
естетичния вид. Освен това той се преместил по собствено желание, като
имал възможност да завърши обучението си в гр. Сливен при друга форма на
обучение. Считат, че възражението за съпричиняване е основателно, тъй като
ищецът със собствено поведение е провокирал техния син. Нанесените на
ищеца вреди били напълно възстановими, а ищецът не бил потърсил
своевременно дентална помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени
средства, преценени по отделна и в тяхната съвкупност, установи следното
от фактическа грешка:
3
Със споразумение № 9/15.06.2021 г., по НОХД № 100/2021 г. по описа на
РС Котел, Д. Х. М. се е признал за виновен в това, че на 08.11.2020 г. в с.
Тича, общ. Котел, причинил на Д. М. М. средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично избиване на четири зъба- два горни (леви резци) и два долни
(десни резци) и травматично разклащане на един зъб- горен десен централен
резец, съвкупно осъществили медико-биологичния признак избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето, като макар и непълнолетен
към момента на извършване на деянието, е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, с което е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
През учебната 2020-2021 г. Д. М. М. бил ученик в десети клас в дневна
форма в СУ „Димитър Рохов“ Сливен.
През учебната 2021-2022 г. Д. М. М. отново е бил в десети клас в дневна
форма на обучение по професия „Техник на транспортна техника“ и
специалност „Автотранспортна техника“ в Професионална гимнация по
транспорт и лека промишленост – гр. Омуртаг, област Търговище. При
записване в посоченото училище в гр. Омуртаг не се изисквало причини за
записване.
М.М.Ю. и Х.М. Я. като родители на Д. М. М., ученик в десети клас за
учебната 2021/2022 г., специалност „Борба“, на 16.09.2021 г. подали
заявление, с което поискали Д. М. М. да бъде приет за ученик на X „б“ клас за
учебната 2021-2022 г., специалност „Автотранспортна техника“ в
Професионална гимнация по транспорт и лека промишленост гр. Омуртаг.
За периода от 01.09.2020 г. до 08.11.2020 г. Д. М. е направил 12 отсъствия
по уважителни причини и 3 по неуважителни. Формата на обучение за
периода от 01.09.-28.10.2020 г. е присъствена, а от 29.10.-11.11.2020 г. в
електронна среда. Учебните занятия са били присъствени и в периода от
12.11-20.11.2020 г., а от 23.11.-04.12.2020 г. не присъствени. Занятията са
били присъствени и в периода от 07.12.-18.12.2020 г., а след това от 21.12.-
23.12.2020 г. в електронна среда. След приключване на учебната година в
училище „Димитър Рохов“ Д. М. се е преместил в друго училище по
собствено желание.
От показанията на свид. И.Ю., баба на ищеца, се установява, че на
08.11.2020 г. се е прибрал в 11.00ч в много лошо състояние, целият в кръв и с
паднали зъби. Д. споделил, че Д. дошъл при тях, като ударил първо М. и след
това него. Свидетелката полагала грижи за Д., тъй като той се хранел само със
супи и избягвал да се събира с приятелите си, които идвали да го видят. Д. се
хранел със сламка близо между месец и половина –два. Теглото му се
променило заради консумираната храна, като отслабнал значително. През
този период вземал обезболяващи и търсел лекарска помощ. Провел лечение
след инцидента, но не му сложили зъби, защото бил малък. Децата в училище
му се подигравали, и смеели, защото Д. съскал заради зъбите. Д. споделил на
свидетелката, че не иска да посещава училище, тъй като не говорил добре и
съучениците му се подигравали и заради това желаел да се премести в
4
Омуртаг. Той не завършил учебната година в гр. Сливен, защото се преместил
в гр. Омуртаг. След това му сложили отгоре зъби и мост за да не му се
подиграват децата. Състоянието му към момента останало болезнено, тъй
като го боляло долната част. Когато яде месо се налагало да го нареже добре
за да не изпитва дискомфорт. Зъбите на горната челюст били поставени
миналата година. Д. нямал конфликт с Д. и приятелите. Д. започнал да излиза
с приятелите си след втория месец след инцидента, а след това се преместил в
Омуртаг да учи.
От показанията на свид. С.Х. се установява, че на 08.11.2020 г. е бил в
парка на с. Тича, където седял на пейка с още момчета, когато се появила
кола, която спряла отпред до парка, а след това се преместила от дясната
страна, където те стояли. Тогава свидетеля и другите момчета отишли до
колата, от която слезнали Е. и Д. и започнали да говорят. Внезапно изскочил
Д., който първо ударил М., а след това Д., който паднал на земята, устата му
била разкървавена, а устата му счупена, като се виждал счупеният му зъб.
Свидетелят посетил Д. на следващия ден, но не бил добре, бил подут, като той
му споделил, че много го боли устата и не може да говори добре. Баба му
била там и го хранела със сламка. Свидетелят ходил у тях да го вижда и почти
всеки ден, когато бил на село го посещавал, викал го да излизат навън, но той
около два месеца и половината след случилото се, не е искал да излиза с
компанията си. След това започнал да излиза с тях, но не искал да излиза по
центъра, а само с по-близките си приятели. Били съученици в един клас. Един
месец след случилото се Д. отишъл на училище, но всички му се подигравали,
защото не може да говори добре. Д. не искал да излиза и все споделял на
свидетеля, че го боли устата и не може да говори добре. Д. напуснал спорното
училище в гр. Сливен, защото му се подигравали и споделил, че иска да се
премести да учи в гр. Омуртаг. След първия месец от инцидента идвал само
веднъж на училище, но му се подигравали, защото не може да говори и да яде
нормално, все търсил храни като супи, които да консумира.
От показанията на свид. Е.О. се установява, че е присъствал на
инцидента през 2020 г., като всичко станало заради момиче на име Кристиана,
с която бащата на Д. имал връзка по същото време, когато Д. имал връзка с
нея. Дразгите започнали между Д. и бащата на Д. близо два месеца преди
инцидента. Конфликът бил между М.Ю. и Д., но свидетелят лично не е чувал
Д. да заплашва Д.. В с. Тича се събрала компанията на Д., която искала да бие
Д., който пък се обадил на свидетеля, защото го било страна. Тогава
свидетелят качил Д. в колата и намерил Д. и компанията му в парка.
Свидетелят Е.О. слезнал от колата да им каже никой друг да не скачал, а те
сами да решат проблема по между си. Било тъмно, но той видял, че Д.
излезнал от колата, а Д. прескочил оградата, като те хукнали един срещу друг.
Не видял какви удари си нанесли, защото било тъмно. Виждал Д. да излиза
през 2020-2021 г., с приятели.
От показанията на свид. Н- К., баба на ответника, се установява, че
научила за инцидента на следващия ден от дъщеря , която се обадила на
телефон 112, защото Д. бил целия окървавен по ръцете и лицето. Ответникът
5
споделил на свидетеля, че с ищеца се получило недоразумение и единият
ударил другия. Те били големи приятели и се учидила от случилото се.
Разбрала, че на Д. зъбите били избити, но тя постоянно го виждала с
компания навън, в която не присъствал нейният внук, който бил затворен и не
излизал никъде. Свидетелката ходила с нейния зет при дядото на Д. за да
предложат финансова подкрепа, но те отказвали да я приемат. Виждала, че Д.
е на свобода, винаги изглеждал усмихнат, винаги с приятелите си, докато
нейният внук бил затворен. Инцидентът се случил на 08.11.2020 г., като на
следващия ден видяла на Д. приятелите му.
От заключението на назначената съдебномедецинска експертиза се
установява, че в резултат от нанесения на ищеца на 08.11.2020 г. побой в
парка на с. Тича, той е получил следните телесни увреждания: 1) разкъсно-
контузна рА. по лигавичната повърхност на горната устна, в нейната лява
половина с дължина около 2 см, изразен травматичен оток на меките тъкани в
областта и кръвонасядане с травматична експулсия на двата резеца от лявата
половина на зъбната редица на горната челюст; 2) разкъсно-контузна рА. на
долната устна, в нейната дясна половина с размери около 1-1,5 см., засягаща
цялата дебелина на устната с травматична експулсия на двата десни резеца от
дясната половина на зъбната редица на долната челюст; 3) контузия на горния
десен централен резец с установена по време на прегледа от съдебен лекар
луксация от първа степен.
Вещото лице е заключило още, че уврежданията, получени от ищеца са с
характеристики, които предполагат търпене на болки и странаания за около 1-
1,5-2 месеца. При извършения преглед ищецът съобщил за умерена
болезненост при опит за отхапване на по-твърди храни. От извършения личен
преглед вещото лице е установил още, че е нарушено съзъбието в предната
част на горната и долната челюст, в резултат на инцидена, стА.л на 08.11.2020
г. Ищецът продължавал да търпи лека до умерена болезненост при хранене и
то най-вече във фазата на отхапване. Налице е и естетически дефект, въпреки
временната конструкция на горната челюст. В резултат от инцидента са
избити четири постоянни зъба, поради което те не се регенерират. Това
увреждане има постоянен характер и е за цял живот, въпреки възможностите
на съвременнта дентална медецина за функционално и естетично
възстановяване чрез изкуствени материали.
В с. з. вещото лице допълва, че видимо не се вижда значително
разместване на зъбите, което да попречи на бъдещия реконструктивен процес.
На долните зъби се вижда корена на втория странаичен резец, от дясната
половината на зъбната редица на долната челюст. Короната на този зъб е
счупена на ниво на венеца, поради което този зъб не може да изпълнява нито
естетичната, нито предназначените му функции и се приравнява на неговото
избиване. Първа степен на разклащане е най-ниската степен, която при млади
хора завършвала с пълно възстановяване.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, приобщеното НОХД № 100/2021
г. по описа на РС Котел, както и заключение на съдебномедецинска
6
експертиза.
Съдът дава пълна вяра на събраните по делото писмени доказателствени
средства, като не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната
доказателствена стойност.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. И.Ю., тъй като същите са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви. Единствено не са
взети предвид показанията на свидетелката в частта, с която се установява
местоживеенето на Д., тъй като този факт е неотносим към предмета на спора.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. С.Х. в часта, в която се
установява, че три месеца след инцидента Д. е започнал да излиза с
приятелите си, тъй като са вътрешнопротиворечиви с вече посочения от
свидетеля факт, че ищецът е излизал след втория месец с тях. Не е дадена
вяра на показанията в частта, с която свидетелят излага съждение, че Д. не е
имал друга причина да се премести в гр. Омуртаг. При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не е взел предвид и изложения от
свидетеля факт касаещ местоживеенето и издръжката на ищеца, тъй като
показанията са неотносими към предмета на делото. В останалата част съдът
дава пълна вяра на показанията, тъй като последователни, вътрешнологични и
непротиворечиви, и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната
достоверност.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Е.О. в частта, в която
възпроизвежда слухове за заплахи от неизвестен източник, тъй като
показанията не са достоверни в тези части. Съдът не дава вяра на показанията
и в частта, с която се установява колко дни след инцидента е виждал Д. да
излиза, тъй като противоречат на показанията на свид. Х. и свид. Ю.. Не е
дадена вяра на показанията и в частта, в която се установяват съждения на
свидетеля относно това дали някой в селото се е подигравал на Д., понеже не
бил изоставено дето. Не е дадена вяра и в частта, с която се сочи, че свид. Х.
не е могъл да възприеме случилото се понеже било тъмно, тъй като
противоречат на показанията на свид. Х.. Съдът няма съмнение в
достоверността на показанията Х., който лично е възприел случилото се, тъй
като е присъствал и е бил в близост. Фактът, че е било тъмно не изключва
възможността на свид. Х. да вижда по-добре от свид. О., доколкото по делото
не се установява свид. Х. да е с влошено зрение. Не е дадена вяра на
показанията в частта, в която се установява, че Д. не е променил начина си на
живот първоначално след инцидента, тъй като противоречат на останалия
доказателствен материал. Не са взети предвид показанията и в частите, в
които свидетелят не е възприел и не знае причините за преместването. В
останалата част показанията на свидетеля са последователни и
непротиворечиви, поради което им е дадена вяра.
С оглед проведения разпит и показанията на свид. Е.И. О., съдът
констатира, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 290 от
НПК, тъй като при проведения разпит свид. О. е затаил истината, като пред
съда потвърди, че не е видял нанесените удари, понеже било тъмно, а само
кой е паднал първи на земята. Очевидно е несъответствието с дадените от
7
свидетеля показания по ДП 343/22.12.2020 г., приложено към НОХД
№100/2021 г. по описа на РС Котел, в които е посочил, че първо Д. нападнал
Д. и в резултат от това Д. имал изибити зъби. Ето защо, следва да бъде
изпратен сигнал до РП Сливен, който да прецени дали са налице достатъчно
данни за извършено престъпление по чл. 290 от НК.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Н- К. в частта, в която се
установява кой е нанесъл първия удар. В тази част показанията представляват
производство доказателствено средство, което противоречи на показанията на
свид. Х.. Не следва да бъде дадена вяра на показанията и в частта, в която
свидетеля излага свои съждения за това дали на Д. са му се подигравали.
Установяването на факти въз основа на мисли и съждения на свидетели е
недопустимо. Освен това, свидетелката споделя, че не е попадала в средата на
Д. за да знае с точност, че са му се подигравали. Явно е че тя не е възприела
лично или чрез другиго този факт, поради което в тази част показанията са
недостоверни. Съдът не дава вяра и на показанията в частта, в която се
установява, че е виждал Д. няколко дни след инцидента, както и че Д. ударил
първи Д., тъй като противоречи на доказателствения материал. В останалата
част съдът дава вяра на показанията, тъй като те са последователни и
непротиворечиви.
Съдът дава пълна вяра на заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза, тъй като е изготвено от компетентно вещо
лице, което обективно и пълно е отговорило на поставените въпроси. В с. з.
вещото лице е допълнилно заключението си, като посочва, че констатираното
разместване на зъбите не е значително и няма да попречи на бъдещия
реконструктивен процес. Дадено е вяра и на това допълнение, тъй като не
противоречи на констатациите от заключението.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 48 вр. чл. 45
от ЗЗД за осъждане на ответниците, в качеството на родители на деликвента
Д. М., да платят сумата от 24500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от противоправно деяние извършено от
техния син спрямо ищеца. Законната лихва е предявена за периода от
09.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Релевирано е и насрещно възражение за съпричяване по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, което в разглеждания случай е допустимо, тъй като съпричиняването не
е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, за
което детето на ответниците е признато за виновно.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното споразумение по НОХД
№100/2021 г. по описа на РС Котел, е приравнено на влязла в сила присъда и
е задължително за гражданския съд на основание чл. 413, ал. 3 от НПК.
Поради това приравняване на законодателя и съобразно чл. 300 от ГПК, съдът
намира, че безспорно са налице елементите на фактическия състав на иска по
чл. 45 от ЗЗД, а именно, че на 08.11.2020 г. в с. Тича, общ. Котел, Д. Х. М.,
8
роден на 24.05.2004 г., който към момента на деянието е бил непълнолетен, е
нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
избиване на четири зъба- два горни (леви резци) и два долни (десни резци) и
травматично разклащане на един зъб- горен десен централен резец.
Безспорно е, че ответниците са родители на непълнолетния Д. Х. М. към
момента на деянието. Този факт е основен и характеризиразщ отговорността
по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Тази отговорност по чл. 48, ал. 1 ЗЗД на родителите,
които упражняват родителските права, е за вредите, причинени от децата им,
които не са навършили пълнолетие и живеят при тях, като тази отговорност
не е отговорност за действията на детето. Отговорността на родителите за
непозволено увреждане извършено от техните деца, е санкция за недобре
изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на невършилите
пълнолетие деца. Принципът за справедливост е в защита интересите на
увреденото лице, чиито болки и странаания следва да бъдат репарирани от
родителите в доказания размер.
Въведеното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
неоснователно в разглеждания случай, тъй като по делото не се установи
ищецът да е отправял заплахи, с които да е предизвикал деликвента Д. М..
Доказването на фактите на които се основава възражението е изцяло в тежест
на ответниците, но съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни
доказателствени средства не се установява поведение на ищеца, което да е
допринесло за настъпилия съставомерен резултат или претърпени
неимуществени вреди. Съпричиняването, което е допустимо да бъде
установено в производството по обезщетение на вредите от престъплението,
следва да се приеме като такова обстоятелство, което не изключва престъпния
характер на извършеното от деликвента деяние, който е бил установен с
одобреното споразумение, а като такова поведение от страна на ищеца, което
да е било във връзка с извършеното от деликвента и което да е улеснило
формиране на волята му да причини на ищеца телесното увреждане. По
делото не се установи между ищеца и Д. М. да е имало предходен конфликт,
който да е предизвикал противоправното деяние. Възможно е такъв конфликт
да е имало между деликвента и бащата на ищеца, но не и между ищеца и
деликвента, така че ищецът да е предизвикал със свои лични действия или
бездействие извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Поради това
съдът не може да направи извод, че личните действия/бездействия на ищеца
са доприснели за настъпилия вредоносен резултат. Не се доказа и
твърдението, че ищецът не е потърсил дентална помощ, тъй като от
показанията на свид. И.Ю. и заключението на вещото лице се установява
точно обратното. Следва да бъде посочено и че частичната поправа на
вредите, настъпили от доказано престъпление, не е поведение допринасящо
за търпените болки и странаания, а е такова насочено към тяхното
намаляване, поради което това поведение не представлява „допринасяне“ по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за да бъде отчетено като такова.
По делото не се установява ищецът да е започнал сбиването между
двамата. Независимо обаче от доказването на този факт, твърдението на
9
ответниците, че именно това поведение е провокирало Д. М. да отвърне, по
своето естество е позоваване на неизбежна отбрана., а такова възражение е
изначално неоснователно в разглеждания случай. Престъпният характер на
извършеното от Д. М. деяние е установен и изследването на обстоятелството
дали деликвента е действал при условията на неизбежна отбрана. е
недопустимо в гражданския процес. Въпросите извършено ли е деянието,
противоправно ли е и виновен ли е деецът, както беше посочено, са
разрешени с одобреното споразумение, което обвързва съда да приеме, че е
налице извършеното от страна на Д. М. престъпление. Съгласно чл. 12, ал. 1
НК не е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана., а
съгласно чл. 9, ал. 1 НК престъплението е установено като деяние (действие
или бездействие) чрез своите обективни признаци- обществена опасност,
противоправност и наказуемост, и субективния си признак- същото да е
извършено виновно. Предвид изложеното, и доколкото липсата на които и да
от тези признаци на деянието, правят извършеното непрестъпно, за съда е
недопустимо да преразглежда въпроса дали извършеното от деликвента е
общественоопасно.
С оглед на изложеното до тук съдът достигна до извода, че на ищеца
следва да се определи обезщетение за причинените вследствие на деянието
неимуществени вреди по правилата на чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
същото не следва да се отчита какъвто и да било принос от негова страна по
отношение на вредоносния резултат. Неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли
да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в
чл. 52 ЗЗД- по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстранатно понятие. То е
свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При това положение при определяне на
конкретното обезщетение следва да се има предвид, че от процесния деликт
на ищеца са причинени както болки и странаания от нанесените телесни
увреждания / избити четири постоянни зъба; разклащане от първа степен на
пети зъб; две разкъсно-контузни рани от 2см и 1,5 см; естетичен дефект и
незначително разместване на зъбите в централната част на горната и долната
челюст/, така и отрицателни емоции –унижение, срам и безпокойство. Тези
отрицателни емоции са променили ежедневието на ищеца, тъй като той е
отказал да се среща с приятелите си известен период след инцидента, както и
да посещава училище, под страна, че ще му се подиграват. странаът на ищеца
освен това е бил оправдан, доколкото е безспорно, че е стА.л обект на
подигравки от страна на своите съученици за това, че има говорни
затруднения. Болките и странаанията са били значителни първите дни след
инцидента и са продължили първите два месеца след инцидента, но не са
затихнали напълно, защото ищецът продължава да търпи лека до умерена
болезненост при отхапване, въпреки предприетите мерки за лечение. Тези
неимуществени вреди са безспорно пряка и непосредствена последица от
10
неправомерното деяние, което Д. М. е осъществил спрямо ищеца. При тези
факти и с оглед смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя като справедливо
парично обезщетение за причинените на ищеца вследствие на деянието
неимуществени вреди, сумата в размер на 21 000 лв. За горницата до пълно
претендирА. сума от 24 500 лв., съдът намира искът за неоснователен, тъй
като болките и странаанията от противоправното деяние не са от такова
естество и интезитет за да обусловят основателност на иска в пълен размер.
При причиняване на вреди от непозволено увреждане делинквентът
изпада в забава от момента на извършване на деликта- арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
без да е необходима покА.. В конкретния случай ищецът претендира
законната лихва от следващия деянието ден – 09.11.2020 г., поради което с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то следва да бъде
присъдено с този начален момент. В исковата молба ищецът е смесил лихвата
за забава с тази, която е последица от уважаване на осъдителния иск, но макар
в практиката да съществува противоречие дали законната лихва върху
обезщетение за деликт е мораторна и компенсаторна, нейното значение касае
периода от който се дължи. Началната дата е датата на деликта, като върху
нея не се дължи държавна такса и увеличението и в хода на процеса не
съставлява увеличение на иска, доколкото размерът и при предявяването на
иска е неопределен, а е определяем с оглед окончателно установения размер
на главницата. Т.е. не се касае за самостоятелен иск за който би се дължал и
нарочен отхвърлителен диспозитив / в този смисъл Решение № 14/14.02.2022
г. по т. д. № 1293/2020 г. по описа на ВКС./
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
странаите имат право на разноски съразмерно уважената, респ. отхвърлената
част от осъдителния иск. Процесуалният представител на ищеца е
предоставил безплатна правна помощ, която оценена с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2009 г. за МРАВ, е в размер на 2232 лв..
Така ответниците следва да заплати съразмерно уважената част от иска на
адвоката на ищеца сумата от 2286 лв., представляваща предоставена на ищеца
безплатна правна промощ. Ищецът следва да заплати съразмерно
отхвърлената част от иска на ответниците сумата от 373,57 лв.,
представляваща сторените от тях разноски за адвокатски хонорар и държавни
такси.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК странаите следва да заплатят съразмерно
уважената/отхвърлена част от исковете държавна такса и възнаграждение за
вещо лице, като дължимата от ищеца сума е в размер на 197,15 лв., а
дължимата от ответниците сума е в размер на 1182,52 лв.
Ръководен от горното, Районен съд Котел
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, и Х. М. А., ЕГН **********,
двамата с адрес с ********************** представлявани от адв. С., със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1, офис № 7, пасивно
11
солидарно отговорни помежду си, в качеството им на родители на Д. Х. М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ************************, представляван от адв. Г., със съдебен
адрес: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №11-Б-1, , на основание чл. 48 от
ЗЗД, сумата от 21 000 лв /двадесет и един хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи затруднение в
дъвченето и говоренето, болки и странаания, неудобства, стрес, страна, срам
и неувереност, причинени от сина на ответниците Д. Х. М., в резултат от
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на
четири зъба – два горни леви резци и два долни десни резци, и травматично
разклащане на един зъб – горен десен централен резец, съвкупно
осъществили медико-биологичния признак избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, за което със споразумение №
9/15.06.2021 г. е приключило НОХД № 100/2021 г. по описа на РС Котел,
ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск над
присъдената сума до пълно предявения размер от 24 500 лв.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, и Х. М. А., ЕГН **********,
двамата с адрес с ********************** представлявани от адв. С., със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1, офис № 7, пасивно
солидарно отговорни помежду си, в качеството им на родители на Д. Х. М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат М. Г. от АК Сливен, със
съдебен адрес: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №11-Б-1, съразмерно
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2232 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес:
************************, представляван от адв. Г., със съдебен адрес: гр.
Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №11-Б-1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. К., ЕГН
**********, и Х. М. А., ЕГН **********, двамата с адрес с
********************** представлявани от адв. С., със съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1, офис № 7, пасивно солидарно отговорни
помежду си, в качеството им на родители на Д. Х. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска, сумата
от 373,57 лв., представляваща сторените от ответниците разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, и Х. М. А., ЕГН **********,
двамата с адрес с ********************** представлявани от адв. С., със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1, офис № 7, пасивно
солидарно отговорни помежду си, в качеството им на родители на Д. Х. М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметката на РС Котел, сумата от
1182,85 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес:
************************, представляван от адв. Г., със съдебен адрес: гр.
12
Сливен, пл. „Хаджи Димитър“ №11-Б-1, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС
Котел, сумата от 197,15 лв., представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Сливен в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ сигнал на РП Сливен, ведно с препис от решението и
протокол от о. с. з., провело се на 16.05.2023 г., относно показанията на свид.
Е.О..
Препис от решението да се изпрати на странаите.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
13