№ 3723
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110107252 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от Ж. Т. Р.
срещу „*****“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
316.80 лева, представляваща сбор от платени без основание 12 месечни
вноски за допълнителни услуги пакет „*****“ в периода 06.01.2019г. –
06.12.2019г. от 26.40 лева всяка, предвидени в Договор за допълнителни
услуги към заем *****г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 06.06.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2018г. ищцата сключила с
ответното дружество Договор за заем *****г., въз основа на който й бил
предоставен заем от 3000 лева, който тя се задължила да върне до
06.12.2019г. на 12 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 30.91 % и
годишен процент на разходите 50 %. Общата сума за погасяване била в
размер на 3 525.60 лева. в погасителния план към договора размерът на всяка
една погасителна вноска бил 293.80 лева с падежна дата шесто число от
месеца за срока на договора. На 22.11.2018г. между страните бил сключен
Договор за допълнителни услуги към заем *****г., по силата на който ищцата
се задължавала да заплати цената на пакетите допълнителни услуги „*****“ ,
включващи : посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски;
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата
1
сметка на „*****“АД; безплатно внасяне на вноски директно в офис на
„*****“АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема при просрочие
до 15 дни, в размер на 316.80 лева, разсрочено на 12 вноски, всяка от които
26.40 лева, с падеж шесто число на месеца. Възнаграждението за
допълнителните услуги било включено към всяка погасителна вноска по
погасителен план.
Твърди се, че клаузата регламентираща заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги Пакет „*****“ противоречи на добрите нрави, че е
нищожна и противоречи на закона. Сочи се, че това възнаграждение не
представлява такса или комисионно за допълнителни услуги по смисъла на
чл.10 а, ал.1 ЗПК и че по естеството си услугата, за която е предвидено, е
свързана с усвояване и управление на кредита и съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащането му.
Сочи се, че процесната клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1
ЗЗД и заплатеното във връзка със същото възнаграждение е недължимо.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че исковата молба е подписана от лице без представителна
власт и представеното по делото адвокатско пълномощно е неавтентично.
Сочи се, че исковата молба е нередовна.
Твърди се, че Договор за допълнителни услуги към заем *****г. има
напълно самостоятелно действие и създавал различни права и задължения от
тези по Договор за заем *****г. допълнителният пакет услуги се предоставял
на съвсем отделно от договора за заем правоотношение и нямал характер на
договор за потребителски кредит. Предмет на същия бил предоставянето на
услуги и правоотношенията, произтичащи от него се регулирали от общите
разпоредби на ЗЗД. Касаело се за договор за услуги, който имал възмезден
характер. Възнаграждението било функция на извършената уговорена
дейност.
Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност на договора.
Сочи се договорът е сключен по изрично искане на ищцата и попълване
на формуляр и не бил задължително условие за отпускане на кредита.
2
Излагат се подробни съображения за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно Договор за заем *****г. „*****“АД е предоставило на Ж. Т. Р.
в зае сумата от 3000 лева, като последната е поела задължение да върне
заемната сума на месечни вноски 12 на брой, всяка в размер на 293.80 лева в
срок до 06.12.2019г., съгласно обективирания в договора погасителен план.
Посочена е обща сума за погасяване 3 252.60 лева, ГПР 50%, фиксиран
лихвен процент 30.91 %. На същата дата е подписан и Договор за
допълнителни услуги към заем №1*****г., съгласно който „*****“АД е
предоставило на Ж. Р. допълнителен пакет услуги „*****“ , включващ
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно
внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„*****“АД; безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „*****“АД;
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва за
просрочие при закъснение до 15 дни, срещу което последната е поела
задължение да заплати 12 вноски по 26.40 лева, като вноската е включена в
месечното плащане на заема съгласно погасителния план.
Представени са 6 броя платежни нареждания за извършени плащания от
ищцата към „*****“АД през 2019г. в общ размер на 1921.20 лева.
Между страните е сключен и Договор за заем ***** от 12.06.2019г. за
сумата от 3 200 лева, като е посочено, че с 1627.71 лева от заеммната сума се
рефинансира задължение по заем *****.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за кредит при твърдените в исковата молба
параметри и плащането на заявените за възстановяване суми. Респективно
ответната страна следва да установи, че договорът за кредит е валиден.
По делото безспорно се установява, че ищецът има качеството на
3
потребители по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а ответникът, предоставил
кредита е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие
както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на
потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е
налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по
договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума до
падежната дата ведно с уговорената възнаградителна лихва.
От представените платежни документи се установява, че ищцата е
заплатила всички вноски по процесния кредит включително и таксата за
допълнителни услуги, което не се оспорва от ответната страна.
Предвидената главница за допълнителни услуги от кредитора за
предоставяне и събиране на кредита по естеството си са такива по
управление на кредита, за които е налице забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
за изискване от страна на кредитора заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
„Допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
- предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването
на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното
поведение на клиента. В същото време изброените от заявителя допълнителни
услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението
на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като да помогнат
последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, като уговорката в този смисъл влиза в пряко противоречие на закона,
4
поради и което е нищожна, на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предвид изложеното платената сума за допълнителни услуги е
недължима и следва да бъде върната на ищцата, поради и което предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за платена държавна такса и 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК :***** с седалище и адрес на управление
гр.*****, да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН: ***** с адрес гр.Варна, ***** сумата
от 316.80/триста и шестнадесет лева и осемдесет ст./ лева , представляваща
сбор от платени без основание 12 месечни вноски за допълнителни услуги
пакет „*****“ в периода 06.01.2019г. – 06.12.2019г. от 26.40 лева всяка,
предвидени в Договор за допълнителни услуги към заем *****г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
06.06.2023г. до окончателното изплащане, на основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК :***** с седалище и адрес на управление
гр.*****, да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН: ***** с адрес гр.Варна, ***** сумата
от 450/четиристотин и петдесет/лева, представляваща разноски по делото,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5