Р Е Ш Е Н И Е
14.11.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
18.10. 2017
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2077 2016
дело № по описа за година.
Производството
е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в
сила решение от 11.04.2017г. съдът е допуснал делба между Д.П.Д. с ЕГН:**********
и В.П.С. с ЕГН:********** на следните обекти: първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 от жилищна сграда с
идентификатор 68789.607.371.1, със застроена площ от 83 кв.м., брой етажи – 3,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сграда с идентификатор 68789.607.371.3 със застроена площ от 18
кв.м., брой етажи – 1, предназначение: хангар/депо и сграда с идентификатор 68789.607.371.5, със застроена площ от
В законоустановения срок съделителката В.П.С. е направила искане за възлагане на основание чл.349, ал.2 вр. с ал.4 ГПК на първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1, а съделителят Д.П.Д. искане за възлагане на основание чл.349, ал.2 вр. с ал.4 ГПК на сграда с идентификатор 68789.607.371.3 със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: хангар/депо.
От съделителката В.П.С. са предявени в законоустановения срок претенции с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на Д.П.Д. да й заплати сумата от 795 лева, представляваща стойността на извършените от нея подобрения първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 през периода от 20.09.2008г. до 2012г., както и сумата от сумата 5200 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствени помещения - сграда с идентификатор 68789.607.371.3 и сграда с идентификатор 68789.607.371.2 (по сто лева месечно за всяка от сградите).
От съделителя Д.П.Д. са предявени в законоустановения срок претенции с правно основание чл.346 ГПК за осъждане на В.П.С. да му заплати сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 за периода от 07.04.2015г. до 31.07.2017г., сумата от 500 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.04.2015г. до 29.12.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
С протоколни определения от 05.07.2017г. и 13.09.2017г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенциите за възлагане и исканията за сметки с правно основание чл.346 ГПК, направени от съделителите.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
основателността на претенцията за възлагане на В.П.С.:
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК сочи, че: “Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари”.
Въпросът за предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, при които се извършва възлагане на допуснат до делба имот, е разрешен с т.7 и т 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. За приложимостта на този способ за делба е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: предмет на делбата да е жилище; същото да е неподеляемо; съсобствеността върху неподеляемото жилище да е възникнала в резултат на наследяване; съделителят, поискал възлагането, да е живял в жилището при откриване на наследството; съделителят, поискал възлагането, да не притежава друго жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл.349, ал.2 ГПК, респективно – обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.
От заключението на вещото лице Й.А., което съдът кредитира, се установява, че първият жилищен етаж от сграда е изграден около 1954г. Етажът се състои от три стаи и вестибюл, като на него няма санитарен възел, като се ползва намиращия на сутеренния етаж под стълбищната площадка такъв При спазване изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ от първия жилищен етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 без големи преустройства не може да се обособят повече от едно жилище, т.е. е неподеляем. Пазарната му стойност е 14 490 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от назначената експертиза, се установява, че етажът е неподеляем, като съсобствеността между страните върху него е възникнала от наследяване. Установява се също и обстоятелството, че В.П.С. е живяла на този етаж към момента на откриване на наследството (съответно през 2002г. и 2007г.)– т.е. и четвъртата предпоставка по отношение искането по чл.349, ал.2 ГПК е доказана. Ангажирани са от нея доказателства, че тя не притежава друго жилище освен това, чието възлагане иска. Поради наличието на всички кумулативно необходими предпоставки, претенцияна на В.П.С. за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена, а делът на другия съделител да се уравни в пари.
Съдът възприема оценката на етажа по заключението на вещото лице.
По
основателността на претенцията за възлагане на Д.П.Д.:
Въпросът за предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, при които се извършва възлагане на допуснат до делба имот, е разрешен с т.7 и т 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Тези предпоставки вече бяха изрично посочени. По отношение на искането на Д.П.Д. за възлагане на сграда с идентификатор 68789.607.371.3, не е налице първата предпоставка - тази сграда да е жилище, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна и е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки.
По
претенцията на В.П.С. с правно основание чл.346 ГПК за заплащане на подобрения:
Подробно посочените в молбата на С. от 05.07.2017г. СМР в помещения, които са част от допуснатия до делба първи жилищен етаж, не представляват подобрения, както тя ги определя, а дребни ремонтни дейности, свързани с обикновеното амортизиране на жилищните помещения. Тези дребни ремонтни дейности, дори и да са извършени от нея или за нейна сметка, като за последното липсват доказателства, не представляват подобрения, които да увеличават стойността на етажа. Дребните освежителни ремонти на стаите от първия етаж, следва да бъдат за сметка на неговите ползватели през процесния период 2008г. – 2012г., а именно семейството на В.П.С.. Предвид изложеното разглежданата претенция е явно неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
претенцията на В.П.С. с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС
за заплащане на обезщетение за лишаването й от право на ползване:
За да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС е необходимо да бъде доказано, че съсобственик е лишен от възможността да ползва съсобтсвена вещ от останалите съсобственици, че лишеният от ползването съсобственик е отправил писмено искане до тези, които са си служили с вещта, за заплащане на обезщетение за ползата, от което е лишен. Поканата има действие само за в бъдеще – от получаването й занапред се дължи обезщетение, а не за периода преди това. Освен това писменото искане ползва само съсобственика, който го е направил, в отношенията му с ползващия имота съсобственик.
В разглеждания случай претенцията на С. касае два обекта – сграда с идентификатор 68789.607.371.3 и сграда с идентификатор 68789.607.371.2. Доколкото последната сграда с идентификатор 68789.607.371.2 не е предмет на настоящото производство, то по отношение на нея претенцията е явно неоснователна. По отношение на сграда с идентификатор 68789.607.371.3 не е доказана първата предпоставка, а именно че другият съделител Д.П.Д. я е ползвал еднолично, по начин който е препятствал възможността на В.П.С. също да я ползва съобразно с правата й. В поканата от 15.04.2015г. до другия съсобственик Д. са посочени няколко обекта, които се твърди, че са съсобствени и че се ползват само от един от съделителите. Последното обстоятелство не доказано в производството, поради което разглежданата претенция следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
По
претенцията на Д.П.Д. с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС
за заплащане на обезщетение за лишаването му от право на ползване:
Безспорно се установява от събраните доказателства по делото, че В.П.С. и съпругът й обитават процесния първи жилищен етаж от 2002г., включително те са живели в него и през процесния период от 07.04.2015г. до 31.07.2017г. По делото са представени също така доказателства, че с отправена на 06.04.2015г. покана до В.П.С., получена от нея на 07.04.2015г., същата поради едноличното ползване за свои и нужди на семейството й на първия жилищен етаж, е поканена да заплаща на другия съсобственик сумата от 150 лв. месечно. Предвид изложеното следва да се приеме, че считано от 07.04.2015г. С. дължи обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС за възможността, от която е лишен другият съсобственик да ползва общия етаж. Съдът счита, че претендираният размер на това обезщетение е завишен, като за определянето му следва да бъде съобразено, че процесният жилищен етаж е строен около 1954г. и че на него няма изграден санитарен възел, а се ползва общ такъв, намиращ се на сутеренния етаж от къщата. Освен това отдаването под наем, доколкото в такива случаи за определяне на размера на обезщетение се ползва пазарен аналог на наема цена, на ½ част от жилищен етаж, намиращ се в гр.Дупница предвид предлагането и търсенето ще предполага допълнително намаляване на наемната цена. Поради изложеното и съгласно чл.162 ГПК съдът намира, че справедливият размер на дължимо обезщетение ще е по 80 лв. месечно или за процесния период общо сумата от 2240 лв., като над този размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Напълно неоснователна е и претенцията за мораторна лихва върху дължимия размер на обезщетение за периода от 07.04.2015г. до 29.12.2016г., доколкото поканата по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е предпоставка за възникване на правото на обезщетение, но не може да постави длъжника в забава за дължмостта на съответния размер на обезщетение. В разглежданият случай длъжникът е поставен в забава и дължи мораторна лихва, считано от 06.07.2017г., когато е предявена претенцията по сметки по чл.346, ал.1 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС и той е поканен да заплати конкретен размер на обезщетение за конкретен период.
Относно
способа за извършване на делба на сграда с идентификатор 68789.607.371.3 и
сграда с идентификатор 68789.607.371.5:
Допуснатите до
делба сграда с идентификатор 68789.607.371.3 със застроена площ от 18 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение: хангар/депо и сграда с идентификатор
68789.607.371.5, със застроена площ от
На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка страна следва да заплати по 4 % върху стойността на дела си, като от дължимата такса от Д.П.Д. ще бъдат приспаднати внесената от него първоначална държавна такса от 80 лв. Съделителите следва да внесат и държавна такса в размер 4 % върху стойността на предявените и разгледани от съда претенции по сметки.
Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА В.П.С. с ЕГН:**********
на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, следния
недвижим имот: първи етаж с
идентификатор 68789.607.371.1.1 от жилищна сграда с идентификатор
68789.607.371.1, със застроена площ от 83 кв.м., брой етажи – 3,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор 68789.607.371 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-56 от 30.07.2004 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес
на поземления имот: гр. Дупница, п.к. 2600, ул. " Пирин " № 1, с площ
от 301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. с ЕГН:********** на основание чл.349, ал.2 ГПК и чл.349, ал.6 ГПК, ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЕЛА му сумата от 7245 лева в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК, считано от влизане на решението за възлагане на имота в сила.
УКАЗВА, че при неплащане на присъденото
парично уравнение в посочения шестмесечен срок, включително и при неточно
изпълнение спрямо някои от съделителите, получилият възлагане на имота В.П.С. с ЕГН:********** няма да стане
негов собственик, а решението за възлагане се обезсилва по право.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните обекти: сграда
с идентификатор 68789.607.371.3 със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи
– 1, предназначение: хангар/депо и сграда
с идентификатор 68789.607.371.5, със застроена площ от
Стойността на изнесените на публична продан обекти е както следва: за сграда с идентификатор 68789.607.371.3 - 2268 лева, а за сграда с идентификатор 68789.607.371.5 – 1143 лева. Получените при публичната продан суми да се разпределят между съделителите, както следва: за Д.П.Д. с ЕГН:********** и В.П.С. с ЕГН:********** по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на Д.П.Д. с ЕГН:**********
за възлагане на сграда с идентификатор
68789.607.371.3 със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: хангар/депо, построена в поземлен имот с идентификатор
68789.607.371 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от
30.07.2004 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на
поземления имот: гр. Дупница, п.к. 2600, ул. " Пирин " № 1, с площ от
301 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до
ОСЪЖДА на основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС В.П.С. с ЕГН:********** да заплати на Д.П.Д. с ЕГН:********** сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 за периода от 07.04.2015г. до 31.07.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за обезщетение за размера над присъдената сума до 4200 лева и за сумата от 500 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.04.2015г. до 29.12.2016г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.3о, ал.3 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД на В.П.С. с ЕГН:********** за осъждане на Д.П.Д. с ЕГН:********** да й заплати сумата от 795 лева, представляваща стойността на извършените от нея подобрения в първи етаж с идентификатор 68789.607.371.1.1 през периода от 20.09.2008г. до 2012г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС на В.П.С. с ЕГН:********** за осъждане на Д.П.Д. с ЕГН:********** да й заплати сумата от 5200 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствени помещения - сграда с идентификатор 68789.607.371.3 и сграда с идентификатор 68789.607.371.2 (по сто лева месечно за всяка от сградите) за периода от 16.04.2015г. до 16.06.2017г.
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в производството за делба в размер на 278 лв., както и сумата от 98.40 лв., представляваща държавна такса за разгледаните претенции по сметки.
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН:********** да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в производството за делба размер на 358 лв., както и сумата от 329.40 лв., представляваща държавна такса за разгледаните претенции по сметки.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: