№ 19
гр. Гълъбово, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100188 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес: ************ срещу „ГРАНД КОМЕРСИАЛ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, кв.
„Съединение“, партер - офис, бл. 29, представлявано от П.К.Н. в качеството
му на Управител.
С исковата молба се твърди, че на 09.08.2021г., ищецът е бил назначен в
ответното дружество на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил“,
на пълен работен ден, с трудово възнаграждение в размер МНР за страната
към онзи момент - 650лв /шестстотин и петдесет лева/, което следвало да бъде
заплащано от работодателя не по-късно от двадесето число на месеца,
следващ месеца на заработване.
Ищецът декларира, че през месеците декември и януари не получил
заплащане за положения труд, което го мотивирало на 26.01.2022год да
депозира заявление за прекратяване на трудовия договор с работодателя на
осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 008,78лв.
/хиляда и осем лева, седемдесет и осем стотинки/, представляващи
незаплатено трудово възнаграждение за месец декември 2021 год. и месец
януари 2022 год., ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.
410 ГПК в съда, до окончателно изплащане на задължението, за което има
издадена заповед за изпълнение № 62/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 100/2022 г. по
описа на РС Гълъбово, както и разноски по производството.
Моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Трудов
1
договор № 77/06.08.2022год. и Заявление от 26.01.2022г.
Моли съдът, на основание чл. 190 от ГПК, да задължи ответника, да
предостави намиращо се у него писмено доказателство, а именно преписката
по уволнение на ищеца, ведно с трудовото му досие.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявеният иск е допустим, исковата молба е подадена в рамките на
преклузивния срок, но неоснователна.
Твърди, че от петитума на исковата молба не става ясно как е формиран
размера на претендираната от ищеца сума - 1 008,78 лв. /хиляда и осем лева,
седемдесет и осем стотинки/- незаплатено трудово възнаграждение за
месеците 12.2021 г и месец 01.2022 г, или обезщетение в размер на една
брутна заплата по чл. 221 от КТ.
Заявява, че работната заплата на работника е заплащана редовно без
закъснение и няма основание да се подава заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ.
Твърди, че дължимо към ответника е единственото трудовото
възнаграждение за м. декември 2021 год., което е подготвено за изплащане и
неполучено от ответника, поради отказ на последния да го приеме.
Твърди, че за месец януари 2022 г трудово възнаграждение не е дължимо,
тъй като работника не е изпълнявал трудовите си задължения.
Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан.
Не се противопоставя да бъдат приети като писмени доказателства
представените от ищеца писмени документи.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства: Молба за
напускане от Г. Я. И. от 30.12.2021 г.; Разходен касов ордер от 20.01.2022 г. за
получаване на заплатата; Писмо с изх. № 3/ 31.01.2022 г. до Г. Я. И.,
съдържащо покана за получаване на заплата и даване на писмени обяснения;
Фактура от 31.01.2022 г. за изпратена и заплатена куриерска услуга от страна
на дружеството - ответник и касов бон към нея; Фактура от 02.02.2022 г. за
върната пратка, която е изпратена на 31.01.2022 г. и неполучена от лицето Г.
Я. И.; Опаковка с неполучената пратка от Г. И..
Прави доказателствени искания да бъдат допуснати гласни доказателства
по делото, чрез разпита на двама свидетели, при режим на довеждане в
съдебно заседание, които да установят изложените факти и обстоятелства в
писмения отговор, а именно какви разговори е провеждал ищеца с работници
от фирмата, на кои дати се е явявал на работа и на кои не се е явявал, какви
телефонни разговори са провеждани с него и какви други нарушения на
трудовата дисциплина е извършвал, чрез злоупотреба с доверие на
работодателя - зареждане на гориво на личен автомобил на ищеца на
06.12.2021 г в 16:59 часа от автобазата на дружеството - ответник, а именно
49.55 литра дизелово гориво на стойност 116, 44 лева, без знанието на
работодателя.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени
2
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
На 09.08.2021г., ищецът е бил назначен в ответното дружество на
длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил“, на пълен работен ден, с
трудово възнаграждение в размер МНР за страната към онзи момент - 650лв
/шестстотин и петдесет лева/, което следвало да бъде заплащано от
работодателя не по-късно от двадесето число на месеца, следващ месеца на
заработване.
На 30.12.2021 ищеца Г. Я. депозирал молба да бъде освободен от
работа, считано от датата на подаване на заявлението.
Работодателя приел депозираната молба за едномесечно предизвестие
по чл. 326,ал.2 КТ и уведомил работника, че следва стриктно да спазва
трудовата дисциплина и изпълнява задълженията си в срока на
предизвестието.
На 18.01.2022 г ищеца Г. Я. И. уведомил механика и ръководител
транспорт в дружеството „ГРАНД КОМЕРСИАЛ“ ЕООД, че е взел решение
да не напуска. При все това, в срока на действащото предизвестие, работника
отново не се явил на работа, а именно на дати 25.01.2022 г.; 26.01.2022 г.;
27.01.2022 г.; 28.01.2022 г. и 31.01.2022 г. включително, без да уведоми
работодателя за причините за отсъствието си.
Поканен да получи трудовото си възнаграждение за м. декември
2021год, в офиса на дружеството, ищецът Я. отказал, което принудило
работодателя му- ответника по настоящото производство- на 31.01.2022г. да
изпрати дължимата към Я. сума чрез куриерска фирма Спиди до адрес на
ищеца.
Пратката била върната в цялост на 02.02.2022 г., тъй като адресата Г. Я.
И. отказал да я получи.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и бе прието от съда.В заключението си, вещото лице В. К. сочи, че
съгласно представените от ответника разчетно-платежни ведомости и фишове
за заплати, размера на трудовото възнаграждение на лицето Г. Я. И. е както
следва:
за месец Декември 2021г. е следния - брутно трудово възнаграждение
650,00лв., а чистата сума за получаване е 509,39лв.
за месец Януари 2022г. е следния - брутно трудово възнаграждение
487,50лв., а чистата сума за получаване е 372,44лв.
Видно от справка от счетоводството на дружеството за този период,
дружеството разполага с пари в брой към 01.01.2022г. в размер на 1462,57лв.
За периода 01.01.2022г. - 20.01.2022г. няма движение и осчетоводявания по
тази сметка. Към 20.01.2022г. в касата на дружеството е имало пари в брой в
размер на 1462,57лв.
Видно от присъствената форма от счетоводството на дружеството, за
дните от 25-28.01.2022г. присъствието на Г. Я. И. е отбелязано с буква „С“,
3
което означава самоотлъчка. За периода 29-30.01.2022г. в описанието към
отчетната форма е записана буква „П“, което означава празнични и почивни
дни. Това означава, че лицето не се е явявало на работа от 25.01.2022г. до
30.01.2022г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
и приложени по делото писмени доказателства - копия на: Трудов договор №
77 от 06.08.2021г.; Заявление от 26.01.2022г.; писмо с изх. № 3/ 31.01.2022 г;
пратка/товарителница № 5300360301133, както и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Слави Димитров
Зафиров - механик в дружеството „Гранд Комерсиал“, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като
последователни и достоверни предвид, че свидетелят не е заинтересован от
изхода на спора, както и защото кореспондират с останалите събрани по
делото писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Исковете за заплащане на неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец декември 2021г и м. януари 2022год. са частично основателни по
следните съображения:
За да бъдат уважени предявените искове, в съдебното производство
следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния
период; работникът/служителят да е престирал труд; и работодателят да не е
изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на
работника/служителя за положения от него труд.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че за
процесния период, страните са се намирали в трудово правоотношение, като
ищецът е престирал труд.
Правоотношението между страните е прекратено след депозирана от
ищеца Я. молба да бъде освободен от работа, считано от 30.12.2021год
/датата на подаване на молбата/, а работодателят приел депозираната молба за
едномесечно предизвестие по реда на чл. 326, ал.2 КТ.
Последващото изявление на ищеца Я. пред свидетеля Слави Димитров
Зафиров - механик в дружеството „Гранд Комерсиал“, че оттегля молбата си
за напускане, както и твърденията на работодателя, че трудово
възнаграждение към ищеца за срока на предизвестието не му се дължи,
защото той е бил освободен от работа дисциплинарно, не следва да бъдат
взети под внимание, доколкото не е спазена писмената форма за
действителност.
Положеният от ищеца труд е бил възмезден, предвид естеството на
всяко трудово правоотношение. Срещу положения труд, с оглед
императивното изискване на закона, за работодателя е възникнало
насрещното задължение да заплати на работника трудово възнаграждение
съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор такова.
4
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, е видно, че ищеца е изпълнявал добросъвестно
задължението си да престира труд през м. декември 2021год, а през м. януари
2022год не е изпълнил това свое задължение през периода 25.01.2022 г. -
31.01.2022 г. включително, като не е уведомил за това работодателя си и не е
представил никакъв документ за причините за отсъствието си.
Размерът на брутното възнаграждение на лицето Г. Я. И. за месец
12.2021 г. е в размер на 650.00 лева /шестстотин и петдесет/.
След като бъдат приспаднати всички удръжки за сметка на лицето, се
определя нетния размер на възнаграждението за м. 12.2021 г., т.е. чистата
сума за получаване и тя е в размер на 504.39 лева /петстотин и четири лева и
тридесет и девет стотинки/. Тази сума ищеца е бил поканен да получи в офис
на дружеството, а след негово неявяване, е била изпратена до негов адрес
чрез куриерска фирма и върната на адресанта след пореден отказ на Г. Я. И.
да я получи и тази именно сума е дължима към настоящия момент от
дружеството към ищеца.
Брутното трудово възнаграждение на Г. Я. Тодоров за м.01.2022 г. е в
размер на 487.50 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, а дължимата сума след приспадане на всички удръжки за сметка на
лицето, е в размер на 372.44 лева /триста седемдесет и два лева и четиридесет
и четири стотинки/.
Посочената от вещото лице сума за месеците декември 2021 и януари
2022год възлиза на 876,83лв. и е по-малка от претендираната, поради което
искът ще бъде уважен за сумата от 876,83 лева и отхвърлен за разликата над
нея до пълния предявен размер – 1 008,78 лева, т. е. за сумата от 131,95 лева.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ може да
се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума
за получаване след приспадане на дължимия данък и вноските за държавно
обществено осигуряване и здравно осигуряване, като в решението трябва да е
ясно какво се присъжда /вж. в т. см. решение №166/25.02.2010г. на ВКС по гр.
д. №220/2009г., III г. о./.
В депозираната до Районен съд Гълъбово искова молба се претендира
„незаплатеното трудово възнаграждение“, т.е. брутна заплата, след след
приспадане на дължимия данък и вноските за държавно обществено
осигуряване и здравно осигуряване
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, комуто следва
да се възстанови сумата от 435 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска, като в договора за правна защита и съдействие е
отразено, че услугата е на осн.чл. 38, ал.1 от ЗА.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, поради което следва да му се присъди сумата от 65 лева за адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
5
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ГРС сумата от 304 лв. представляваща дължими
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ГРС сумата от 46 лв. представляваща дължими разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРАНД КОМЕРСИАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, партер -
офис, бл. 29 да заплати на Г. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ************,
следните суми: сумата в размер на 504.39 лева /петстотин и четири лева и
тридесет и девет стотинки/ – остатъкът от чистата сума за получаване за
месец декември 2021год., възлизаща на 650лв /шестстотин и петдесет лева/,
след приспадане на дължимия данък и вноските за държавно обществено
осигуряване и здравно осигуряване; сумата в размер на 372.44 лева /триста
седемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ – остатъкът от
чистата сума за получаване за месец януари 2022 год., възлизаща на 487,50лв
след приспадане на дължимия данък и вноските за държавно обществено
осигуряване и здравно осигуряване; и сумата в размер на 435,00 лева
/четиристотин тридесет и пет лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение;
ведно със законната лихва върху горепосочените трудови възнаграждения,
считано от 04.05.2022г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. Я. И., ЕГН:
**********, с адрес: ************, иск с правно основание чл. 128, т. 2 във
вр. чл. 242 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м. декември 2021г. до м. януари 2022г., включително, за разликата
над 876,83 лева до пълния предявен размер – 1008,78 лева, т. е. за сумата от
131,95 лева.
ОСЪЖДА Г. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ************ да
заплати на „ГРАНД КОМЕРСИАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, партер - офис, бл. 29
сумата в размер на 65,00лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГРАНД КОМЕРСИАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, кв. „Съединение“, партер -
офис, бл. 29 да заплати по сметка на Гълъбовски районен съд сумата в
6
размер на 304,00лв. /триста и четири лева/, представляваща държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ************ да
заплати по сметка на Гълъбовски районен съд сумата в размер на 46,00лв.
/четиридесет и шест лева/, представляваща държавна такса и възнаграждение за
вещо лице, съразмерно уважената част от иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7