Р
Е Ш Е Н И Е № 260054
гр.Пловдив,
17.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Ваня
Казакова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 208 по описа за 2021
година, намери за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 25, ал.4
от ЗЮЛНЦ.
С.Х.К.
***, съдебен адрес:*** – адв. Т. Т., твърди, че е член и председател на ВСК при
Областна администрация – Пловдив с Булстат *********, която е юридическо лице с
нестопанска цел. Твърди също, че на извънредно общо събрание на ВСК, проведено
на 10.03.2021 г., е взето решение за освобождаването му като председател.
Счита, че това решение е незаконосъобразно, тъй като общото събрание не е
свикано от най-малко една трета от членовете на ВСК, с което е нарушена разпоредбата на чл.17, т.12 от
Устава й. Твърди също, че на проведеното събрание не е представен актуален
списък на членовете на касата; липсват доказателства за поканване на членовете,
както и за посочване на дневен ред в поканата за събранието; не са представени
доказателства за упълномощаване на делегираните членове. Твърди, че двама от
членовете на т.нар.инициативен комитет, свикал събранието, не са членове на
касата – Н.К.М.и Д.Ш.. Ето защо претендира решенията, обективирани в Протокол
от 10.03.2021 г. от проведено общо събрание на ВСК, да бъда отменени като
незаконосъобразни. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответната
ВСК при Областна администрация – Пловдив с Булстат ********* оспорва иска. Оспорва факта, че проведеното
общо събрание е свикано от 1/3 от членовете на ВСК като заявява, че е
инициирано от ревизионната комисия на ВСК на основание извършена от нея
проверка.
Оспорва
твърденията на ищеца относно пороци при иницииране и свикване на събранието. На
основание изложеното, счита, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Представено
е удостоверение за актуално състояние с № 20210311130132, издадено от Агенция
по вписванията, от което се установява, че към 11.03.2021 г. ответникът е
регистриран като Взаимоспомагателна каса при областна администрация - Пловдив,
със седалище и адрес на управление в град Пловдив, ул. Р. Даскалов № 53, ет.2,
ст. 25 и председател С.Х.К., на основание удостоверение № 17/02.11.1984 г.,
издадено от Областна администрация – Пловдив.
Съдът
намира, че в процесния случай, относно статута на ответника, приложима е
разпоредбата на § 1, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ /ДВ
бр.81/2000 г./, съгласно която заварените към датата на влизане в сила на този
закон в сила юридически лица с нестопанска цел, запазват правоспособността си
на юридически лица без да се регистрират по този закон. Ето защо, същият е
правнолегитимиран като ответник в настоящото производство, а приложимия закон е
ЗЮЛНЦ.
Съгласно
чл.15 от Устав на ответника към посочената дата, неговите органи на управление
са Общото /делегатско/ събрание, Управителен съвет и Ревизионна комисия, а
съгласно чл.17, т.10.6 „Решенията на Общото събрание подлежат на съдебен
контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава.“
По
делото е приет като доказателство и протокол № 1/12.12.2018 г. от проведено
редовно годишно отчетно-изборно събрание на ответника, с което се приемат
промени в Устава, съгласно които навсякъде в текста му, Ревизионната комисия се
заменя с Контрольор. Ответникът, в писмено становище от 20.01.2022 г. е заявил,
че така представеният протокол е „с невярно и подправено съдържание, както и с
фалшифицирани подписи“. Заявил е също, че на такова събрание не са присъствали
39 делегати, а ищецът не е бил избран за Председател. По повод на това
оспорване, съдът намира следното:
Според
заявеното от ответника в цитираното писмено становище, протоколът от проведено
ОС на 12.12.2018 г. се представя, за да легитимира ищеца като председател на
ответната ВСК. В този смисъл е направено и оспорването му. По делото не се
ангажираха доказателства решенията на общото събрание на ВСК, проведено на
12.12.2018 г. да са били обжалвани пред съда, а взетите от него решения –
отменени. Всъщност, активната легитимация на ищеца да предяви настоящия иск, не
произтича от това дали е председател или не на ответната ВСК, поради което
направените оспорвания на този протокол, са ирелевантни за настоящия спор.
Искът
по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ представлява предоставено на всеки член на сдружението с
нестопанска цел потестативно право да иска отмяна на решение на Общото събрание
на членовете на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на
закона или на клаузи на устава. Той има конститутивен характер и неговата
правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или
контрол за законосъобразност на решенията на сдружението, свързани с дейността
му за постигане на общата нестопанска цел.
Активно
легитимиран да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е всеки член на сдружението.
В настоящото производство на служебна проверка, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който
принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове /какъвто
е настоящия/, а наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в
притежаване на качеството на член на сдружението.
Представеното
удостоверение за актуално състояние, цитирано по-горе, не бе оспорено от
ответника, както и не се оспорва от него, че към датата на провеждане на
процесното общо събрание – 10.03.2021 г., ищецът е бил член на ответната ВСК,
поради което съдът намира, че същият е активно легитимиран да сезира съда с
предявения иск, а производството по него е допустимо.
На
следващо място, следва да се посочи, че посоченото качество трябва да
съществува към датата на провеждане на общото събрание, на което са взети решенията. Прекратяването на членството впоследствие,
включително чрез изключване на ищеца в хода на съдебното производство или преди
него, но след проведеното ОС, няма за последица загуба на легитимацията на
ищеца и недопустимост на иска.
По
делото е приет като доказателство Протокол за проведено извънредно общо
събрание на членовете на ВСК при Областна администрация – град Пловдив, на
10.03.2021 г. от 17.30 ч. в залата на библиотека „Иван Вазов“ – град Пловдив.
Видно от съдържанието на протокола, на събранието са присъствали 39 членове на
ВСК по списък, приложен към протокола; 11 членове на ВСК са се легитирали като
участници с пълномощно в полза на г-жа М.А.П., а г-жа Р.В.Й. е участвала, чрез
пълномощник С.М..
Съгласно
отразеното в протокола, на събранието е присъствал лично и ищеца С.К.,
обстоятелство, което последният не оспорва.
Съгласно
чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, искът по ал.4 може да се предяви пред окръжния съд по
седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или
от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година
от датата на вземане на решението.
Обжалваното
общо събрание се твърди, че е проведено на 10.03.2021 г., а настоящият иск е
предявен на 24.03.2021 г., поради което съдът намира, че законоустановения срок
е спазен, а искът е допустим и на това основание.
Разгледан
по същество е основателен.
Искането
за отмяна на решението на Общото събрание на ответното сдружение, проведено на 10.03.2021
г., на първо място, се основава на твърдение за процесуална незаконосъобразност
на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване на Общото събрание.
Съгласно
чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ, ако не е предвидено друго в устава, поканата за свикване
на общо събрание на сдружението се обявява в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от АВ.
Съдът
не споделя доводите на ответната ВСК, че тъй като процесното общо събрание е
извънредно, за неговото свикване и провеждане, не е необходима изрична покана
до членовете на ВСК, нито че се прилагат други правила относно проверката на
кворума му и начина на взимане на решения.
Видно
от разпоредбата на чл.17 на устава на ответната ВСК, общите или делегатски събрания
са „редовни“ и „извънредни“ като разликата между тях е единствено в това кога и
как се свикват. Така, редовното общо събрание се свиква веднъж в годината –
чл.17, т.11, а извънредните – по решение на УС, РК или по искане на не по-малко
от две трети от членовете на ВСК. Казаното означава, че процесното общо
събрание, е извънредно единствено досежно начина на свикването му, тъй като то
е предизвикано от твърдени извънредни обстоятелства, които налагат да не се
изчаква редовното годишно събрание за отчитане дейността на сдружението.
Никъде
в устава на сдружението не е предвидено, че за т.нар. „извънредни“ общи
събрания не се прилаган изискванията на устава и закона относно реда и начина
на свикване. Такава разлика е посочена единствено относно това кой може да
свика извънредното общо събрание, именно предвид посочените му характеристики.
В
устава на ответната ВСК не се съдържат норми относно свикването на общото
събрание. Ето защо, съдът следва да вземе предвид нормите на ЗЮЛНЦ. Съгласно чл.
26, ал.1 от ЗЮЛНЦ, Общото събрание се свиква от управителния съвет по негова
инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Ако в
последния случай управителният съвет в двуседмичен срок не отправи писмено
покана за свикване на общото събрание, то се свиква от съда по седалището на
сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях
лице.
Съгласно
ал.2 „Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за
провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква.
Съгласно
ал.3, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се
поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на
сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден.
Казаното
означава, че за да се проведе каквото и да е общо събрание на ответната ВСК е
задължително наличието на отправена писмена покана със съдържанието, посочено в
ал.2 на чл. 26, в срока по ал.3.
Доклада,
постановен по делото, изрично е указано, че в тежест на ответната ВСК е
доказване редовното свикване и провеждане на събранието, в т.ч. отправянето на
покана до всеки от членовете на ВСК.
По
делото не се ангажираха доказателства въобще за наличие на писмена покана до
членовете на сдружението, нито за нейното съдържание.
От
ответника е представено решение на Ревизионната комисия на ВСК, взето на
08.02.2021 г., съгласно което предвид в резултат на извършена проверка от
председателя на РК и контрольор, както и констатациите от нея, се свиква
извънредно общо събрание на ВСК, което ще се проведе на 10.03.2021 г. в 17.30
ч. в град Пловдив, в залата на Народна библиотека „Иван Вазов“ с посочения
дневен ред. Не се ангажираха доказателства по делото обаче за това в резултат
на така взетото решение на РК, писмена покана, с посоченото съдържание, да е
отправена до членовете на ВСК.
Съдът
намира, че посочения порок не може да се санира, независимо от броя на
членовете на ВСК, които са присъствали при провеждане на събранието.
На
следващо място, не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за това да е
спазен и начина на свикване, посочен в ал.3 на чл.26 от ЗЮЛНЦ, а именно – поканата
за общо събрание да е обявена в регистъра на ЮЛНЦ към АВ, да е поставена на
място за обявления в сградата, в която се намира ВСК, като и двете
обстоятелства да са настъпили най-малко месец преди провеждане на събранието на
10.03.2021 г.
Всяко
едно от посочените обстоятелства – липсата на писмена покана до членовете на
ВСК, със съдържанието на дневния ред, посочено в чл. 26, ал.2, както и неспазването
на ал.3, сами по себе си са достатъчни, за да се направи извод, че проведеното
Общо събрание е незаконосъобразно, а взетите на него решения да се отменят.
За
пълнота на изложеното, съдът ще посочи, че основателни са доводите на ищеца, че самото събрание също е
проведено незаконосъобразно, поради липса на кворум.
Съгласно
чл. 27 от ЗЮЛНЦ, ако уставът не разпорежда друго, общото събрание е законно,
ако присъстват повече от половината от всички членове. При липса на кворум
събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред
и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът не
разпорежда друго. Съгласно чл.17,
т.13 от Устава, Общото събрание е редовно и може да взима решения, когато
присъстват не по-малко от 2/3 от членовете на ВСК.
В
тази насока, в отговора на исковата молба, както и в допълнителния отговор, се
поддържа от ответника, че при провеждане на извънредно общо събрание,
изискванията на устава и закона за наличие на кворум, са неотносими.
Съдът
не споделя този довод като основателен. Такава норма няма нито в Устава, нито в
закона, а изискванията за провеждане на самото общо събрание, са посочени ясно,
както в устава, така и в закона.
Изцяло
в тежест на ответника е установяване както на точния брой членове на ВСК към
датата на провеждане на събранието, така и броя на присъствалите,
респ.редовността на упълномощаването на онези от тях, които са били
представлявани от пълномощници.
Ответникът
е представил списък на членовете на ВСК към 01.01.2021 г. като твърди, че
същите са членове и към датата на провеждането на събранието 10.03.2021 г.
Видно от така посочения списък е, че членовете на ВСК към този момент са 277, а
2/3 от тях, следователно са 185. От представеният списък на членовете на ВСК, присъствали
на процесното събрание, се установява, че те са общо 39. Един – Р.В.Й. е
упълномощила свой представител – С.М., а други 11 са упълномощили също
представител – М.А.П.. Така, без да се коментира редовността на упълномощаването
за събрание, което се провежда без покана и обявен дневен ред и място на
провеждане, се налага извод, че в най-добрия случай, на същото са присъствали,
лично или чрез пълномощник, общо 51 човека, далеч по-малко от изискуемия по
закон кворум от 2/3 или 185 членове на ВСК.
Предвид
изложените мотиви, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, общо
в размер на 425 лева.
Предвид
изложените мотиви, съдът на основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразни, по иск на С.Х.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– адв. Т.Т., решенията, взети на извънредно общо събрание на Взаимоспомагателна
каса при Областна администрация - Пловдив, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление в град Пловдив, ул. Р. Даскалов № 53, ет.2, ст. 25, съдебен
адрес:*** – адв. Л. Ч., проведено на 10.03.2021 г., а именно: „1/ Запознаване с
доклад от проверка на касата на 22.12.2020 г. и жалба, подадена до Районна
прокуратура Пловдив и др.документи, приложени към тях; 2/ Освобождаване на
председателя на УС и членове на УС на ВСК – С.К., З.Р.и М.Т.; 3/ Избор на нов
УС с членове: С.Г.Х.; К.Д.П..; С.В.К.; В.И.М.и Н.К.М..; 4/ Избор на нов
Председател на УС – Н.М.; т.5/ Избор на нов Председател на РК – Д.Ш..
ОСЪЖДА
Взаимоспомагателна каса при Областна администрация - Пловдив, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, ул. Р. Даскалов №
53, ет.2, ст. 25, съдебен адрес:*** – адв. Л. Ч., да заплати на С.Х.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – адв. Т.Т., направените по делото разноски в размер на 425
лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: