№ 20795
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110168155 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. Й. Е. е предявила искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу “Зaстрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД за сумата от 5179,58 лева – застрахователно обезщетение за
щети върху л.а. „Н., модел „** с рег. № ** , обект на сключен между страните договор за
застраховка „Каско и Злополука“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0537891, които
щети са причинени при ПТП от 27.11.2020г., в гр. Дупница на бул. „Аракчийски мост“, за което
събитие при ответника е заведена щета № 1012003016802, ведно със законна лихва от 14.12.2022г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 346,74 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.02.2021г. до 13.12.2022г.
Ищцата твърди, че в периода на сключен с ответника договор за имуществено застраховане на
л.а. с рег. № ** възникнало застрахователно събитие – ПТП от 27.11.2020г. Произшествието
настъпило при управление на автомобила от съпруга на ищцата – Ф.Е., докато пътувал от гр.
София към гр. Дупница. При движение по бул. „Аракчийски мост“ в гр. Дупница водачът на
автомобила е трябвало да направи ляв завой, за да продължи движението си по ул. „Св. Иван
Рилски“, но поради липса на поставени пътни знаци и маркировка същият е бил поставен в
невъзможност да се ориентира, тъй като не познавал района. На кръстовището водачът на
движещия се пред него автомобил завил наляво и водачът на процесния автомобил завил зад него
по същия начин. Оказало се обаче, че за да направи ляв завой, водачът Е. е трябвало да пресече
двулентов път, за да влезе в кръговото кръстовище, но с десен завой. Тези обстоятелства били
възприети от водача впоследствие поради липса на знаци и маркировка. След като направил левия
завой, водачът видял, че срещу него се движи друг автомобил – „Ш.“ с рег. № * ВН, и между двата
автомобила настъпил удар. Съпругът на ищцата се обадил на полицията, като на мястото на
произшествието пристигнали полицейски служители, които не съставили протокол за ПТП поради
липса на пострадали и съгласие между водачите относно причините за инцидента. Полицейските
служители споделили, че на същото място често се случват произшествия поради липса на знаци и
маркировка. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол между водачите –
участници в произшествието. Пред ответното застрахователно дружество било подадено заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение по повод процесното събитие. От застрахователя бил
направен оглед на автомобила, при който били констатирани увредените детайли, които подлежали
1
на ремонт и възстановяване. Ответникът отказал заплащане на застрахователно обезщетение.
Впоследствие бил направен и допълнителен оглед, защото при отремонтирането на автомобила се
установили и неописани при първоначалния оглед щети, за което ответникът бил уведомен. Поради
неоснователния отказ от ответника да плати застрахователно обезщетение по повод процесния
инцидент ищцата била принудена да извърши ремонт на автомобила за своя сметка.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му по имуществената застраховка „Каско“ на МПС. Оспорва твърдението в исковата
молба, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС.
Възразява, че е налице изключен риск по т. 14.5 от Общите условия, а именно проявена от водача
груба небрежност, тъй като при навлизане в кръстовище с кръгово движение същият е предприел
маневра „ляв завой“, вместо задължителен десен, с което нарушил хоризонтална и вертикална
пътна маркировка Г12 „Кръгово движение“ и това поведение е станало причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Евентуално било налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно чл.395, ал.4, изр.1 КЗ, вр. т.50.9 ОУ поради неизпълнение на
задължения по т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ. В условията на евентуалност възразява, че
неизпълнението на договорни задължения от страна на застрахования представлява предпоставка
за намаляване размера на застрахователното обезщетение с 80 %. Оспорва иска и като завишен по
размер, тъй като не всички вреди, за които се претендира обезщетение, са в причинна връзка с
процесното събитие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца по иска по чл. 405 КЗ е да докаже, че е настъпил покрит от застраховката
риск – твърдяното събитие при описания в исковата молба механизъм, вследствие на което са
настъпили процесните щети върху автомобила, обект на сключен между страните договор за
имуществено застраховане, както и размерът на действително причинените вреди към датата на
събитието, а по иска по чл. 86 ЗЗД – и че преди завеждане на делото ищецът е канил ответника да
плати претендираното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на изключен риск, а именно че
при процесното събитие водачът на лек автомобил „Н., модел „** с рег. № ** не е съобразил с
въведената пътна маркировка Г12 „Кръгово движение“, което поведение е в причинна връзка с
процесното събитие.
Съдът приема за установено, че на 27.11.2020г. в светлата част на денонощието водачът на л.а.
„Н. ** с рег. № ** – Ф.Е., се е движил по бул.“Аракчийски мост“ в гр. Дупница. Достигайки кръгово
кръстовище, водачът е предприел завой наляво, за да продължи движението си по ул. „Св. Иван
Рилски“, като така попаднал срещу посоката на движение на моторните превозни средства,
излизащи от кръговото кръстовище. По същото време в кръговото кръстовище с посока изход от
същото се движил водачът на л.а. „Ш.“ с рег. № * ВН. Между двата автомобила последвал удар,
като зоната на удара спрямо л.а. „Н. ** с рег. № ** била дясната габаритна част, а спрямо л.а. „Ш.“
с рег. № * ВН – предната лява габаритна част.
Горните фактически изводи съдът основава на събраните по делото доказателства, вкл. и на
заключението по съдебно – техническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира
от съда.
В приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол от 27.11.2020г. е
отбелязано, че между МПС „Н. ** с рег. № **, управлявано от Ф.Е., и МПС „Ш.“ с рег. № * ВН, е
настъпило пътнотранспортно произшествие при навлизане в кръгово движение. Нарисувана е
схема на произшествието, като в полето „забележки“ в колоната на МПС „Н. ** с рег. № ** е
изписан текст „вината е моя“ и протоколът е подписан от двамата водачи.
Като доказателство по делото е прието и заявление за заплащане на вреди на МПС, подадено
на 30.11.2020г. от Ф.Е. до ответното застрахователно дружество, по което е заведена щета №
10120030106802 от 30.11.2020г. В същото Ф.Е. е декларирал, че на 27.11.2020г. в 13:42 ч. в гр.
Дупница неправилно е навлезнал в кръгово кръстовище от ул. „Аракчийски мост“, направил е ляв
2
завой по ул. „Свети Иван Рилски“ и е бил ударен от таксиметров автомобил марка „Ш.“, който се
движил в кръговото кръстовище.
За установяване на обстоятелствата при настъпване на процесното събитие по делото са
събрани свидетелски показания от двамата водачи – участници в произшествието.
Свидетелят К. Г. Х. съобщава, че при управление на л.а. „Ш.“ е претърпял ПТП през есента на
2020г. Посочва, че на кръгово кръстовище в края на града има ж.п. прелез. Свидетелят навлезнал в
кръстовището, като бил с предимство. Обърнал се, за да провери дали отдясно се задава автомобил,
когато от лявата страна бил ударен от джип „Н.. Водачът на другия автомобил навлезнал в
кръговото кръстовище и директно завил наляво, вместо да предприеме правилните действия - да
навлезне в кръговото кръстовище, да заобиколи и след това да завие надясно. Свидетелят посочва,
че е бил с предимство дори и кръстовището да не е било с кръгово движение. След инцидента
другият водач спрял и съобщил, че не е знаел, че въпросното кръстовище е с кръгово движение.
Свидетелят му отговорил, че непосредствено преди кръстовището има знак, табела и маркировка за
кръгово движение. Кръстовището с кръгово движение, на което възникнало произшествието, било
изградено от около половин година преди инцидента, като преди това е било обикновено
кръстовище. Самото кръстовище било изнесено по – навътре, а не в центъра на улиците. Имало и
поставена табела, че предстои кръгово кръстовище. Имало две пътни ленти за навлизане в
кръстовището, като в самото кръгово кръстовище също имало две пътни ленти. От всички изходи
имало знаци за кръгово движение. Пристигналите на място служители на пътна полиция
констатирали, че вина за настъпване на произшествието има водачът на другия автомобил. На
кръстовището с кръгово движение имало 5 бр. изходи и всички били отворени за преминаване. За
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол.
Свидетелят Ф.Д.Е. съобщава за претърпяно от него ПТП при управление на л.а. „Н. ** през
есента на 2020г. Посочва, че в деня на инцидента трябвало да пътува до гр. Дуница, тъй като
съпругата му се намирала в града на гости при приятели. При пътуването до Дупница ползвал
навигация, тъй като пътят не му бил познат. След напускане на магистралата поел по бул.
„Аракчийски мост“, като се движил зад автомобил с кюстендилска регистрация. Малко преди
мястото на пътния инцидент имало ж.п. прелез. Водачът на автомобила, който се движил отпред,
спрял на ж.п. прелеза, огледал се и направил ляв завой, като веднага след него и свидетелят завил
наляво. В момента, в който направил левия завой, свидетелят забелязал приближаващо се такси.
Последното се задавало от кръговото кръстовище, а свидетелят бил извън него. Опитал се да
избегне пътния инцидент, като натиснал спирачка, навил волана максимално наляво, но не успял за
избегне удара с другия автомобил. Ударът по управлявания от свидетеля автомобил бил в преден
десен калник. Свидетелят посочва, че не е видял знаци или маркировка за кръстовище с кръгово
движение. Видимо имало кръгово движение, което било след двулентов път. Кръговото движение
било много по – навътре от главния път, на който се случило произшествието. Веднага след
инцидента се обадил в полицията. Пристигналите на място полицейски служители отказали да
съставят протокол. Те съобщили, че на същото място постоянно настъпват произшествия, тъй като
кръговото кръстовище не било добре проектирано, защото било много по – навътре от пътя и
водачите не знаели как да преминават през него. Свидетелят посочва, че полицаят съдействал за
съставяне на двустранния констативен протокол, като свидетелят не го е попълвал, включително не
е изписвал, че е виновен за произшествието, а само се е подписал върху протокола след
попълването му, като се е доверил на верността на попълненото съдържание.
Относно хоризонталната и вертикалната маркировка на кръстовището, на което е възникнало
процесното събитие, от Община Дупница с писма от 23.08.2023г. и от 14.06.2024г. са постъпили
снимки и схема от кръстовището. В писмото от 14.06.2024г. е отбелязано още, че от пускане в
експлоатация на кръстовището от 2016г. маркировката е в показания вид. От предоставената от
община Дупница информация става ясно, че кръстовището между ул. „Венелин“ и ул. „Свети Иван
Рилски“, на което е настъпило произшествието, е кръгово, като преди навлизане в същото е
поставен знак „Б1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство!) и под него знак „Г12“
(„Кръгово движение“), а на самото кръгово кръстовище е поставен знак „Б3“ („Път с предимство“).
От приложената схема на кръстовището, предоставена от община Дупница, се установява още, че
по пътя, по който се е движил Ф.Е. – бул. „Аракчийски мост“, преди достигането на кръговото
3
кръстовище, е бил поставен и пътен знак „Ж1“ (предварителен указател за посоките към
определени цели), над който е имало знак „Б26“ и знак „А29“ (кръстовище с кръгово движение).
Съдът приема, че така описаната по – горе сигнализация на движението чрез пътни знаци е
била налична на кръстовището, на което е възникнало произшествието, към датата на събитието.
Към този извод насочват, както показанията на водача на автомобила „Ш.“ – К. Х., чиито показания
се кредитират от съда като незаинтересовани, последователни и съответни на останалите събрани
по делото доказателства, който изрично съобщава, че кръстовището е било обозначено с пътни
знаци относно кръговото движение, както и това, че е била поставена табела, че предстои кръгово
кръстовище. Съобщеното от този свидетел се подкрепя и от схемата върху двустранния
констативен протокол, върху която на бул. „Аракчийски мост“ (по който се е движил Ф.Е., преди да
достигне до кръстовището) е направено отбелязване за наличие на пътни знаци, които по форма
напълно отговарят на знаци „Б1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство!) и под него знак
„Г12“ („Кръгово движение“), съответстващи на пътната маркировка на кръстовището по
изпратените снимки и схема от община Дупница. Свидетелят Е. заяви, че пристигналите на място
полицейски служители са съдействали за съставянето на двустранния констативен протокол и
затова свидетелят се е доверил при подписването му. Съдът цени показанията на св. Е. в частта
относно съобщения от него механизъм на събитието, доколкото в тази част показанията му
напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
показанията му само относно съобщеното от него, че не е видял пътни знаци, указващи кръгово
движение, като в тази част показанията му са в противоречие с останалите доказателства и съдът
взема предвид и възможната му заинтересованост (чл.172 ГПК), тъй като като съпруг на ищцата
има интерес да затаи факти от значение за установяване на вината за произшествието, която е от
значение за възникване и обема на отговорността на ответника. Предвид изложеното съдът приема,
че схемата на произшествието върху двустранния констативен протокол относно наличието на
вертикалната пътна маркировка отговаря на действителното фактическо положение към датата на
настъпване на произшествието.
По делото има данни за това, че през 2019г. е било налице преустройство на въпросното
кръстовище в такова с кръгово движение, за което съобщава свидетелят К. Х.. На последното
обстоятелство навежда и представените от ищцата и приети като доказателства по делото писмо от
община „Дупница“ с изх. № 94- Д – 719 – (1) 15.01.2024г. и представеното към него удостоверение
№ 40/23.08.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж. От последните документи се установява,
че въпросното кръстовище е било предмет на ремонтни дейности на уличната мрежа по проект,
като строително – ремонтните дейности са стартирали на 15.03.2019г. и кръстовището е въведено в
експлоатация в актуалния му вид на 23.08.2019г. Последните доказателства са в подкрепа на
извода, че към датата на произшествието – 27.11.2020г., ремонтните дейности по процесното
кръстовище са били приключили и то е имало вида и сигнализацията, за които са представени
сведения посредством изисканата информация от община Дупница. Ирелевантно е по делото дали
установената по – горе сигнализация е била налична през 2016г., както се сочи в писмото от
общината от 14.06.2024г., защото от значение за делото е установяване на пътната сигнализация
към 27.11.2020г., която безспорно се доказва от събраните по делото доказателства.
Предвид горното съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на Ф.Е. в качеството
му на водач на МПС „Н. ** с рег. № **, който не е спазил пътни знаци „Б1“ („Пропусни движещите
се по пътя с предимство!) и поставения под него знак „Г12“ („Кръгово движение“), както и
предварителното указание за предстоящо кръстовище с кръгово движение, поради което при
навлизане в кръстовище с кръгово движение не е спазил указаната с пътен знак посока на
движение, а е навлезнал в обратната посока на движението и при това поради нарушение на
нормата на чл.6, т.1 ЗДвП е станал причина за настъпване на процесния инцидент. Не се
установяват обстоятелства, които да оборят презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на
процесното събитие л.а. МПС „Н. ** с рег. № ** е бил обект на сключен между страните договор по
застраховка „каско“ по застрахователна полица № 0306X0537891.
Претендираното от ищцата право да получи застрахователно обезщетение по повод процесния
инцидент е оспорено с позоваване на изключен риск съгласно клаузата на т.14.5 от Общите
4
условия. Съгласно посочената клауза застрахователят не покрива щети вследствие на умишлени
или с груба небрежност действия на застрахования и водача на МПС, чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие.
В теорията и съдебната практика се приема, че небрежност според гражданското право е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по -
засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост - този смисъл е решение №
184/24.02.2016г. по т.д. № 3092 по описа за 2014г. на ВКС, II ТО.
Настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на
застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е
нарушил основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно
превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се
обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования,
че е възможно да увреди застрахованото имущество – в този смисъл е решение № 366 от
17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2023 г., IV г. о., ГК. За да се приеме, че от страна на водач на
МПС е налице груба небрежност, следва да се установи съзнателно нарушаване на такива правила
за движението по пътищата, които сериозно повишават риска от настъпване на ПТП, като такива
могат да бъдат : избор на скорост, значително превишаваща позволената за съответния пътен
участък, преминаване през ж.п. прелез при забраняваща преминаването сигнализация,
необезопасяване на МПС срещу самопотегляне и др.
В случая нарушението на правилата за движение по пътищата се състоят в несъобразяване на
пътни знаци, указващи предимство и посока на движение, като в случая макар да е била налице
надлежна сигнализация, се установява, че кръговото движение е било изградено по необичаен
начин за кръстовище с такъв вид на движение, защото преди кръговото кръстовище е имало
двулентов главен път. За последното свидетелстват и двамата водачи – участници в
произшествието. Следва да се съобрази и обстоятелството, че пътят е бил напълно непознат за
свидетеля Е., като същият не е съумял своевременно да се ориентира в пътната обстановка, за което
допринася и необичайното позициониране на кръговото кръстовище. При това в случая не може да
се приеме, че водачът Е. е действал самонадеяно, съзнавайки, че извършва нарушение на правилата
за движение по пътищата.
Предвид изложеното по – горе неоснователно е правоизключващото възражение на ответника
за наличие на изключен риск.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в
закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът
на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза щетите върху МПС „Н. ** с
рег. № ** към датата на ПТП възлизат на сумата от 5179,58 лева. Съдът приема, че обезщетение се
дължи не само за щетите, описани от ответника, но и допълнително установените щети, които не са
били описани от застрахователя, а именно щети по опис на л.9 от делото (позиция от 7 до 15 от
описа на стр.5 от заключението на вещото лице), защото относно тях вещото лице при изслушване
на заключението изрично потвърди, че са в причинно – следствена връзка с процесното събитие,
тъй като се намират в зоната на удара.
Съдът приема, че е налице неизпълнение от застрахования на задължението по т.50.5 от
Общите условия, която клауза вменява задължение за стриктно спазване на правилата за движение
5
по пътищата. Установи се, че водачът на автомобила, обект на имуществената застраховка, е
допуснал нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП. Предвидената последица по т.50.9 за неизпълнение на
задължения по предходните клаузи, вкл. и по т.50.5 ОУ, а именно право на отказ или намаляване на
застрахователно обезщетение, следва да се тълкува заедно с клаузата на т.14.5 ОУ. При това в
случая следва да се приеме, че основание за отказ от плащане на обезщетение е не всяко нарушение
на правилата за движение по пътищата, а само такова, което съставлява груба небрежност, т.е.
тежките нарушения на правилата за движение по пътищата се санкционират с отказ от плащане на
застрахователно обезщетение, а нарушенията, които сочат на обикновена небрежност, обосновават
единствено намаляване на обезщетението. При това основателно е възражението на ответника за
намаляване на обезщетението съгласно чл.395, ал.4 КЗ и предвид клаузата т.50.9, вр. т.50.5 ОУ.
Степента на намаляване на дължимото обезщетение зависи от тежестта на допуснатото нарушение
на правилата за движение по пътищата и значението му в механизма на настъпване на събитието. В
случая причина за инцидента е единствено противоправно поведение на водача на автомобила,
обект на сключен при ответника договор за имуществено застраховане, изразяващо се в
пренебрегване на пътни знаци, свързани с указание за предимство и посока на движение, които са
основни за регулиране на движението и предотвратяване на пътни инциденти. Макар и по – горе да
се прие известна необичайност при изграждането на кръговото движение, при проявено по –
голямо внимание водачът Е. би могъл да осъществи управлението на автомобила правомерно -
съобразно наличната пътна сигнализация. Освен това се установи, че освен надлежна сигнализация
непосредствено преди кръстовището, на бул. „Аракчийски мост“ (по който път се е движел водачът
преди достигане на кръстовището) е бил поставен пътен знак, който е указвал, че предстои
кръстовище с кръгово движение. При посочените обстоятелства съдът приема, че обезщетението
следва да се намали с 60 % или размерът на дължимото обезщетение се равнява на сумата от
2071,83 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до размер от 2071,83 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение в срок до 15 работни дни – чл.405, ал.1, вр. чл.108, ал.1 КЗ. Установява се, че
претенцията е предявена на 30.11.2020г., а отказът е постановен на 11.12.2020г. (писмо от ответника
– л.10 от делото). От това следва, че за процесния период ответникът е бил забава за плащане на
процесното обезщетение. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главното вземане от 2071,83 лева за периода 09.02.2021г. – 13.12.2022г. възлиза на сумата от 387,31
лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426 от
18.12.2014г. При това предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи до пълния предявен размер.
По разноските:
Ищцата има право на разноски за настоящото производство съразмерно с уважената част от
исковете или от разноски в общ размер от 1104,35 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, за
извършването на които са представени доказателства, следва да се присъди сумата от 483,31 лева.
На ответника при пълен размер на разноските от 130 лева (30 лева – депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП, поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
съразмерно с отхвърлената част от исковете се следва сумата от 73,11 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да плати на Д. Й. Е., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Юнак“№ 24, ап.4 – адв. Д., на основание чл.405 КЗ
6
сумата от 2071,83 лева - застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Н., модел „** с рег. № ** ,
обект на сключен между страните договор за застраховка „Каско и Злополука“, обективиран в
застрахователна полица № 0306Х0537891, които щети са причинени при ПТП от 27.11.2020г., в гр.
Дупница на бул. „Аракчийски мост“, за което събитие при ответника е заведена щета №
1012003016802, ведно със законна лихва от 14.12.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане и сумата от 346,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.02.2021г. до 13.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 КЗ за разликата
до пълния предявен размер от 5179,58 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да плати на Д. Й. Е., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Юнак“№ 24, ап.4 – адв. Д., на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 483,31 лева – разноски.
ОСЪЖДА Д. Й. Е., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Юнак“№ 24, ап.4 – адв.
Д., да плати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 73,11 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7