Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5282 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищцата А.Л.Ц.
твърди, че е собственик на апартамент, находящ
се в гр.Р., по бул.”Г. Д.” № ., бл.. вх.., ет.., ап.., непосредствено, над който е
апартамента на ответника Д. С. Т.. Ищцата твърди още, че около година преди завеждане на настоящото
производство в тавана на банята й се появила влага, която с течение на времето
се увеличавала в размерите си и се превръщала в растящо петно. Влага се появила
и по стените на банята, като се разпространила и в коридора и нишата между
входната врата и банята. Заявява, че понастоящем всички стени в банята, нишата
и таваните на баня, както и част от коридора са постоянно мокри, а на места се
появил и мухъл. На места мазилката започнала да се рони. Правила многократни
опити да се свърже със собственика на апартамента над нея с цел да констатират
от къде е влагата, но той не отварял вратата при позвъняване. Потърсила
съдействие от домоуправителя, но и там претърпяла неуспех. Обърнала се за помощ
и към Община Русе, като на 18.07.2019г. в дома й дошла комисия от Община Русе и
извършила оглед , при което констатирала следното: 1. Наличие на големи петна
от теч по тавана около канализационния щранг в санитарния възел на апартамента
й. Мазилката на целия таван е паднала; 2. Комисията не била допусната в
апартамента над нейния, на 3 етаж; 3. Произходът на теча може да бъде установен
след щателен оглед на състоянието на вертикалните водопроводни и канализационни
тръби, както и хидроизолацията на покрива, което е от компетенцията на етажната
собственост.
Ответникът отказвал доброволно да отстрани причинените в
имота му вреди, което обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия
иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 500.00 лева, представляваща
стойността на ремонтните работи за отстраняване на нанесените в жилището вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 26.07.2018г.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид наведените в исковата молба фактически твърдения, на които се
основават предявения иск и формулиран петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.45, вр.чл.50 от ЗЗД.
Ответникът
Д. С. Т., оспорва предявения иск като
неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По
делото няма спор относно обстоятелството, че ищцата А.Л.Ц. е собственик на
апартамент находящ се в гр.Р., по бул.”Г. Д.” № ., бл.. вх.., ет.., ап... Ответникът не оспорва
обстоятелството, че притежавания от него апартамент се намира точно над този на
ищеца.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че към настоящия момент щетите са основно по тавана на санитарния
възел –видими следи от течове по вертикалния канализационен щранг и тръбата на
тоалетната чиния на ответника, която минава
през плочата между двата апартамента и се зауства във вертикалния щранг.
Тази влага се е просмукала и по стените
на санитарния възел, както и по тавана на коридора и е избила по тавана на
кухненския бокс. Около тръбата за мръсната вода
от тоалетната чиния на горния апартамент на места мазилката е опадала и
плочата се е оронила до арматура. Това
говори за продължаващо във времето
намокряне, но по време на огледа влага няма. Следите от течове са сухи.
Като цяло санитарния възел е за основен ремонт. От направения оглед на
санитарния възел на ответника се установява, че същия е с тоалетна чиния
монтирана върху постамент с височина около 20 см, който е облицован с теракотни
плочки- същите като тези на пода. Вертикалният щранг на канализацията е скрит и
е облицован с фаянсови плочки- същите като останалата част от стените на
санитарния възел. Съдейки по вида на
теракота и фаянса вещото лице прави извод , че ремонт в това помещение не е
правен поне от седем-осем години. Единствено са подменяни тръбите на
водопроводната инсталация и там е налепен друг вид фаянс. Вещото лице
заключава, че теча е бил причинен от вертикалния щранг на канализацията и от
канализационната тръба на тоалетната чиния на ответника. Към настоящия момент
не може да се установи обаче в кой момент, коя от двете тръби е текла (в
момента на огледа следите от течове са сухи).
За да се отстранят нанесените щети е необходимо да се изстърже
подкожушената боя, да се грундират повърхностите и да се боядисат с латекс. В
проведеното с.з. на 05.11.2019г. преценява че общата сума, която ще е
необходима за отстраняване на цялостната щета е в размер на 500 лева.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Съобразно непротиворечивата
практика на ВКС, отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна и безвиновна, като за
успешното провеждане на този иск следва да бъде установено, че е налице
причинна връзка между вредоносния резултат и свойствата на вещта, която е
собственост или се намира под надзора на ответниците.
По делото не е спорно, че на
ищеца са причинени вреди, вследствие течове от от вертикалния щранг на канализацията и от
канализационната тръба на тоалетната чиния на ответника, при което са настъпили вреди в
апартамента на ищеца.
Посочените по горе вреди, са
настъпили вследствие на тези течове в санитарния възел на собственото жилище на
ищцата, които щети се установяват от огледа на място извършен от вещото лице,
като от посоченото в заключението на вещото лице се установява,че тези вреди са
пряка и непосредствена последица от течове от тавана на ищеца, над който таван
се намира апартаментът на ответника. Съобразно установената трайна практика на
българските съдилища, собственикът на вещта носи отговорност за причинени на
друг етажен собственик имуществени вреди възникнали поради естеството на самата
вещ. Правното основание е
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, установяваща безвиновната отговорност за вреди,
произлезли от каквито и да са вещи, солидарно за собственика на вещта и лицето,
под чийто надзор те се намират. Вредата следва да произтича от обективно присъщи
(вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. Ето защо, за увреждането в
резултат от такива вътрешни свойства на вещта – както в случая излизане на
заустващия в канализацията маркуч на пералнята на ответницитеа, което е довело
до поява теч и вреди в жилището на пострадалия ищец, се дължи възстановяване на
вредите. Съгласно общото правило на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 ЗЗД че всеки
е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова вещ се налага, че
ответниците, като собственици на повредената пералня, ще отговаря спрямо ищеца
за вредите от повредената вещ в обем, съответстващ на действителните вреди.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД,
макар и да е обективна и безвиновна, се ангажира в пределите очертани в общия принцип на чл. 45, ал. 1 и
чл. 51 от ЗЗД, че обезщетението е за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В конкретната хипотеза дължимото
обезщетение по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещи представлява разходите, необходими
за възстановяване на увредените части от
апартамента на ищеца, вследствие на течовете. Вследствие на изтичането на вода,
в жилището на ищеца в санитарния възел, коридора и кухненския бокс са нанесени щети, описани в заключението
на вещото лице и остойностени в нарочна таблица към заключението.
Т.е. от изложеното дотук се
установява по безспорен начин, че в имота собственост на ищеца са настъпили
вреди, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от течове от
апартамента на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което предявения иск е доказан по своето основание, а предвид
оценъчната експертиза, същият е доказан и по размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500.00
лева обезщетение (съобразно направено
изменение на размера на иска по чл.214 ГПК).
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 895.00 лева – внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съобразно представения списък на разноските,
съгласно чл.80 ГПК.
Мотивиран
така и на основание чл.258 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.
Стоянов Т. , ЕГН:**********,***, да заплати на А.Л.Ц., ЕГН:**********,***, сумата
от 500.00 лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 895.00 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
Районен съдия: