№ 27466
гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110108405 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
48870/12.02.2025г., подадена от *******, срещу *********, с която са предявени искове по
чл.411, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 17 615
лева – изплатено от ищеца на правоимащите лица застрахователно обезщетение по щета №
1001-1261-19-407001, както и сумата от 4996,26 лева – обезщетение за забава за периода от
01.08.2022г. до 01.11.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2019г. е настъпило ПТП, при което т.а. „РЕНО
Г340 ТИ“, рег. № ОВ****АК, управляван от П.Г.П., с посока на движение към гр.Ловеч, се
блъска поради неспазване на дистанция в задната част на движещото се пред него ППС
марка „ФЕНДТ 828 ВАРИО“, рег. № ОВ****, управлявано от Е.Ц.С., поради което
последният навлиза в лентата за насрещно движение и блъска л.а. „ТОЙОТА ФЖ КРЮЗЪР“
с рег. № ОВ*****ВС, управляван от М.П.П.. В резултат на удара се твърди, че е настъпила
смъртта на лицето М.П.П., като освен това са настъпили и множество щети по лекия
автомобил, описани в исковата молба. Твърди се, че към датата на застрахователното
събитие л.а. „ТОЙОТА ФЖ КРЮЗЪР“ с рег. № ОВ*****ВС е имал валидна застраховка
„Каско“ при ищеца. Поддържа се в исковата молба, че причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на П.Г.П., който е управлявал т.а. „РЕНО Г340 ТИ“, рег. № ОВ****АК и
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който ответникът
********* оспорва основателността на предявените срещу него искове, като излага
съображения. Оспорва се и фактът, че причина за процесният инцидент е поведението на
застрахования при него водач П.Г.П.. В тази връзка се твърди, че във връзка с процесното
ПТП и срещу П.Г.П. е образувано НОХД № 328/2020г. по описа на ОС – Ловеч, в хода на
което е постановена присъда № 13 от 21.11.2022г., която е била отменена с решение № 132
от 13.11.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД № 78/2023г., като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Ловеч. Ответникът сочи, че след
връщане на делото за ново разглеждане пред ОС – Ловеч е образувано НОХД № 445/2023г.
Сочат се и други наказателни дела, които имат връзка с процесното ПТП – НОХД №
215/2024г. по описа на ОС – Ловеч и ВЧНД № 94/2024г. по описа на АС – Велико Търново. С
оглед на това, ответникът е направил в отговора на исковата молба искане за спиране на
производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като висящите
дела имат значение за правилното разрешаване на спора по делото, като влязлата в сила
присъда би имала задължителен характер на основание чл.300 ГПК.
С разпореждане от 10.04.2025г. съдът служебно е изискал информация по НОХД №
1
328/2020г. по описа на ОС – Ловеч; ВНОХД № 78/2023г. по описа на АС – Велико Търново;
НОХД № 445/2023г. по описа на ОС – Ловеч; НОХД № 215/2024г. по описа на ОС – Ловеч и
ВЧНД № 94/2024г. по описа на АС – Велико Търново, относно това какъв е предметът на
делата, движение и етап на развитие, съответно дали има постановени крайни съдебни
актове, които да са влезли в сила, като са изискани и заверени преписи от тези актове, както
и относно лицата, срещу които е внесен обвинителен акт, съответно обвинение за какво
деяние е повдигнато, както и дали лицето П.Г.П. е страна и в какво процесуално качество
участва.
По делото е постъпило писмо с вх. № 144205/24.04.2025г. от Окръжен съд – гр. Ловеч, в
което е посочено, че с решение № 132/13.11.2023 г. по ВНОХД № 78/2023г. на Апелативен
съд – Велико Търново е отменена присъда № 3/21.11.2022г., постановена по НОХД 328/2020
г. по описа на Окръжен съд Ловеч и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав. В Окръжен съд – гр. Ловеч е образувано ново НОХД №
445/2023 г., по което е постановено протоколно определение № 9/11.01.2024 г, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч
за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения. Това протоколно
определение е обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново, като е образувано е
ВНОХД № 94/2024 г., по което с определение № 119/01.04.2024 г. е потвърдено протоколно
определение № 19 /11.01.2024 г., постановено по НОХД № 445/2023 г. по описа на Окръжен
съд - Ловеч. На 04.06.2024 г. е образувано ново НОХД № 215/2024 г. по внесен
обвинителен акт срещу П.Г.П. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
пр.последно, б." б", предложение 1, във връзка с ал. 1 б. "в", във връзка с чл. 342, ал. 1,
предложение 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП.
С разпореждане от 09.06.2025г. съдът е изискал и заверен препис от обвинителния акт,
въз основа на който е образувано НОХД № 215/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч
срещу П.Г.П.. По делото е постъпил такъв заверен препис, от който се установява, че с
обвинителен акт от 04.06.2024г. на П.Г.П., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника по настоящото дело, е повдигнато обвинение пред Окръжен съд – гр. Ловеч за
това, че:
На 17.06.2019г. на път Ш-401, км. 14 + 900 при управление на МПС- товарен
автомобил „Рено“ с д.к. № ОВ **** АК, собственост на ***** Ловеч, с посока на движение
гр. Ловеч, нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП - при избиране
скоростта на движение от 70,72 км./ ч. не се съобразил с релефа на местността-
движение по прав участък от 200 м. с наклон спускане 1,5 -2 %., с характера на
движението- движение в същата посока пред него на бавнодвижещ се колесен трактор с
държавен рег.№ ОВ **** от 33,62 км./ ч. с прикачена дискова брана като не могъл да спре
пред това предвидимо препятствие и настъпил удар с предната дясна част на товарния
автомобил в лявата задна част на дисковата брана на трактора, вследствие на което
трактора с дисковата брана навлезли в насрещната пътна лента и настъпил удар между
предната противотежест на трактора с лек автомобил „Тойота ФЖ Крюизър“ с д.к.№
ОВ ***** ВС, движещ се в тази пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на
водача на лекия автомобил М.П.П., ЕГН *********, б.ж. на ***** и е управлявал без да има
необходимата правоспособност по реда на чл. 7 Б ал.1 от Закона за автомобилните
превози – престъпление по чл.343 ал.3, пр. пр.последно б." б", предложение 1, във връзка с
ал. 1 б." в", във връзка с чл.342 ал.1, предложение 3 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 изр.1 от
ЗДвП.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4
ГПК за спиране на производството по настоящото дело, като съображенията за това са
следните:
Според чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг
2
съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. При тази хипотеза до спиране се стига поради наличието на преюдициална връзка на
едното дело спрямо другото, като по този начин изходът по едното дело се явява обусловен
от изхода на друго обуславящо такова. Преюдициалността се изразява във възможността със
сила на пресъдено нещо да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното /обусловено/ производство. За да бъде едното дело
обуславящо, е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между
страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на
правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.
Спирането на това основание позволява на съда, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази
решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване. Разяснено
е в Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и в Тълкувателно решение
№ 8 от 07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК, че основанието за спиране по чл.229, ал.1,
т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата
спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението
между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо
на решението по преюдициалното правоотношение.
Следва да се съобразят и разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019г. по
тълк.дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК
императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и
приключването на делото с решение по съществото на спора. Съдът е длъжен да спре
делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на
спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му
(гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след
обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с
оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса
по обусловеното дело.
В чл.300 ГПК е посочено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съгласно формираната задължителна съдебна практика за приложението на чл. 300
ГПК от значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и
доколко същите са идентични с елементите на деянието, предмет на наказателното
производство, за да бъде обвързваща гражданския съд постановената присъда - осъдителна
или оправдателна, съгласно чл. 300 ГПК. Образувано наказателно производство за деяние,
напълно идентично по съдържание с противопоставеното в гражданско производство
непозволено увреждане, е основание за спиране на гражданското съдопроизводство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В Определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. №
1732/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС е разяснено, че предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за
спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската
отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо
пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования
делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато
обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното
деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност
3
на делинквента, като според настоящия състав тази хипотеза е приложима и в настоящия
казус.
В случая са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание
чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на иска по чл.411 от КЗ е обусловена от
установяването на следните факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между ищеца и увредения и плащането по същия договор на обезщетение за
настъпилите вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и
застрахователя - ответник, т.е. част от фактическия състав на вземането на ищеца включва
установяването на въпросите относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на П.Г.П., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество и за когото се твърди, че е причинил вредите. Ищецът твърди, че
вредите по л.а. „ТОЙОТА ФЖ КРЮЗЪР“ с рег. № ОВ*****ВС, който е застрахован по
застраховка „Каско“ при него, са настъпили на 17.06.2019г. от виновното и противоправно
поведение на П.Г.П., който при управление на т.а. „РЕНО Г340 ТИ“, рег. № ОВ****АК, се
блъска в задната част на движещото се пред него ППС марка „ФЕНДТ 828 ВАРИО“, рег. №
ОВ****, което в резултат на удара навлиза в лентата за насрещно движение и блъска л.а.
„ТОЙОТА ФЖ КРЮЗЪР“ с рег. № ОВ*****ВС, управляван от М.П.П.. За същото това
деяние на застрахования при ответника водач - П.Г.П. е повдигнато обвинение с обвинителен
акт № 11 от 04.06.2024г. пред Окръжен съд – гр. Ловеч, въз основа на който е образувано
НОХД № 215/2024г., което все още е висящо, като в неговия ход на изследване подлежат
въпросите относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, респективно постановената по това наказателно дело присъда
/осъдителна или оправдателна/ ще бъде обвързваща по отношение на гражданския съд
относно тези въпроси – чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.2 НПК.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че е налице преюдициална връзка между
настоящото гр.дело № 8405/2025г. по описа на СРС, 27 състав /обусловено дело/ и НОХД №
215/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч /обуславящо дело/, поради което се явяват
налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на обусловеното дело до
приключване с влязъл в сила акт на НОХД № 215/2024г. по описа на Окръжен съд – гр.
Ловеч.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.дело №
8405/2025г. по описа на СРС, 27 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по НОХД № 215/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Делото да се докладва на всеки 6 месеца за преценка дали са налице основания за
възобновяване на производството по същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4