Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2022 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание, проведено на тридесет и първи януари 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Наталия Зирковска,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2223 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.76а, ал.4
от ЗЗО във вр. с чл.145 и
следващите от АПК.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на оспорения административен акт. По точки 1-16 се твърди, че
проверяващите неправилно са преценили, че документите са подписани от лекари,
които са отсъствали по смисъла на чл.388, ал. 1 от НРД. По втората част от
писмената по точки 1-11 се твърди, че в НРД няма забрана лекари, които са
вписани в приложение №1 към договора на лечебното заведение да работят на 4
часово работно време. Наведени са и твърдения за допуснати процесуални нарушения
в хода на административното производство.
С съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът Управителя на НЗОК-София, чрез процесуален
представител изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
„Специализирана болница по акушерство и гинекология
за активно лечение – проф. д-р Д.С. – Варна“ ЕООД по силата
на сключен с
НЗОК индивидуален договор № 030808/25.02.2020 г., се е задължила да извършва здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, подробно разписани
в съответните договорни клаузи.
Със Заповед № РД-25-330/03.06.2021 г., управителят на НЗОК е разпоредил на основание
чл.72,ал.2 от ЗЗО извършване на контрол
по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична
медицинска помощ в съответствие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.
За
проверяващи са определени О. В. – началник отдел в дирекция КАПДЗЗО, д-р Г. П.
и А. Б. – главни експерти в дирекция
КАПДЗЗО. Проверката е извършена в периода от 07.06.2021 г. до 11.06.2021 г. и е
приключила със съставянето на констативен протокол №РД-25-330-1/14.07.2021
г., който е връчен на 21.07.2021 г. на управителя
на лечебното заведение. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми №
РД-25-330-2/14.07.2021
г. връчен по същия начин.
Във втория протокол проверяващите са изложили
констатации за неспазване от страна на лечебното заведение на изисквания
залегнали в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. /НРД/.
Макар в протокола констатациите да са изложени по клинични
пътеки, съдът намира, че нарушенията следва да се систематизират в две групи.
Първата е за неспазване на изискването на чл.388,
ал.1 от НРД, а втората е за неспазване на изискването на чл.262, ал.1 т.6 вр.
чл.352, ал.1 т.5 от НРД и чл.59, ал.10а от ЗЗО.
В първата група влизат нарушения допуснати по ИЗ№№ 2199/2021 г.; 25/2021 г.; 1634/2021 г.; 1529/2021 г.;
2019/2021 г.; 390/2021 г.; 26/2021 г.; 2068/2021 г.; 1542/2021 г.; 1482/2021
г.; 369/2021 г.; 371/2021 г.; 313/2021 г.; 406/2021 г.; 399/2021 г. и 389/2021
г., съответно описани в точки от 1 до 16 включително, в първата част на
процесната писмена покана.
Във всички изброени истории на заболяванията
проверяващите са установили, че на датите, на които на пациентите са извършени
клинико-лабораторни изследвания, с разписано име на лекаря специалист д-р З. Б. Д. или д-р С. М. последните две не са били
на работа съгласно предоставения от лечебното заведение график на работното
време. Проверяващите са квалифицирали горното, като неспазване на изискването
на чл.388, ал.1 от НРД.
Във втората група влизат нарушения допуснати по
ИЗ№№ 169/2021 г.; 1496/2021 г.; 65/2021 г.; 321/2021 г.; 373/2021 г.; 2179/2021
г.; 2014/2021 г.; 212/2021 г.; 2223/2021 г.; 322/2021 г. и 2096/2021 г.,
съответно описани в точки от 1 до 11 включително, във втората част на
процесната писмена покана.
За всички изброени истории
на заболяванията проверяващите са установили, че на здравноосигурените лица са
били извършени оперативни интервенции от специалисти, доц. д-р Е. Х. И., доц.д-р В. Р. И., д-р Ц. Е. К. и д-р Н. Г. Т., които са имали сключен
трудов договор с лечебното заведение с определен 4 часов работен ден.
Проверяващите са квалифицирали горното, като неспазване на изискването на
чл.262, ал.1 т.6 вр. чл. 352, ал.1 т.5 от НРД за МД 2020-2022 г. и чл.59,
ал.10а от ЗЗО.
След връчването на протокола, на 02.08.2021 г.
СБАГАЛ „“Проф. д-р Д.С. Варна“ ЕООД е депозирало възражения, на основание
чл.76а, ал.2 от ЗЗО /40-44/.
След разглеждане на възраженията, на основание
чл..76а, ал. 4 от ЗЗО управителя на НЗОК е издал процесната Писмена покана за
възстановяване на суми получени без правно основание № РД-25-ПП-260/30.08.2021
г., в която е приел, че сумите за отчетената медицинска дейност по
1. ИЗ № 2199
по КП № 162 - 935.00 лв.
2. ИЗ № 25 по
КП № 162 - 935.00 лв.
3. ИЗ № 1634
по КП.№ 160 -1232.00 лв.
4. ИЗ № 1529
по КП № 160 - 1232.00 лв.
5. ИЗ № 2019
по КП № 160 - 1232.00 лв.
6. ИЗ № 390 по
КП № 163 - 411.40 лв.
7. ИЗ № 26 по
КП № 165 - 565.40 лв.
8. ИЗ № 2068
по КП № 15.2 - 8459.00 лв.
9. ИЗ № 1542
по КП № 15.1 - 4741.00 лв.
10.ИЗ № 1482 по КП № 15,2 - 8459.00 лв.
11.ИЗ № 369 по КП № 163- 411.40 лв.
12.ИЗ № 371 по КП № 163- 411.40 лв.
13.И3.№ 313 по КП № 163 - 411.40 лв.
14.ИЗ № 406 по КП № 163 - 411.40 лв.
15.ИЗ № 399 по КП № 163 - 411.40 лв.
16.ИЗ № 389 по КП.№ 163 - 411.40 лв.
17.ИЗ № 169 по КП № 160 -1232.00 лв.
18.ИЗ № 1496 по КП № 160 -1232.00 лв.
19.ИЗ № 65 по КП № 167 - 2706.00 лв.
20.ИЗ № 321 по КП № 162 - 935.00 лв.
21.ИЗ № 373 по КП № 162 - 935.00 лв.
22.ИЗ № 2179 по КП № 163 - 411.40. лв.
23.ИЗ № 2014 по КП № 163 - 411.40 лв.
24.ИЗ № 212 по КП № 163 - 411.40 лв.
25.ИЗ №2223 по КП№ 163-411.40 лв.
26.ИЗ № 322 по КП №163 - 411.40 лв.
27.ИЗ № 2096 по КП №. 163 - 411.40 лв., подлежат на
възстановяване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, по отношение на
който е налице правен интерес от оспорването му.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушение, които да водят до
незаконосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен
орган, в определените от закона срокове.
Останалите възражения, касаещи незаконосъобразност
и необоснованост на атакуваното решение, съдът намира за основателни по отношение на ИЗ№№ 169/2021 г.; 1496/2021 г.; 65/2021 г.;
321/2021 г.; 373/2021 г.; 2179/2021 г.; 2014/2021 г.; 212/2021 г.; 2223/2021
г.; 322/2021 г. и 2096/2021 г., съответно описани в точки от 1 до 11 включително,
във втората част на процесната писмена покана, както и по отношение на ИЗ№№
2199/2021 г.; 25/2021 г.; 1634/2021 г.; 1529/2021 г.; 2019/2021 г.; 390/2021
г.; 26/2021 г.; 2068/2021 г.; 1542/2021 г.; 1482/2021 г., съответно описани в
точки от 1 до 10 включително, в първата част на процесната писмена покана.
В останалите точки, касаещи ИЗ№№ 369/2021 г.; 371/2021 г.; 313/2021 г.;
406/2021 г.; 399/2021 г. и 389/2021 г., описани в точки от 11 до 16
включително, в първата част от писмената покана съдът намира жалбата за
неоснователна.
По тези точки от 11 до 16 включително, в първата
част от писмената покана административния орган е приел, че сумите изплатени за
медицинските дейности по изброените ИЗ следва да бъдат възстановени на
основание чл.388, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г. В цитирания текст е посочено,
че лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради
ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да
извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да
подписва документи по чл. 294, първични медицински и финансови документи и
епикризи за периода на отсъствието си.
От документите приложени към ИЗ№№ 2199/2021 г.;
25/2021 г.; 1634/2021 г.; 1529/2021 г.; 2019/2021 г.; 390/2021 г.; 26/2021 г.;
2068/2021 г.; 1542/2021 г.; 1482/2021 г. е видно, че в периода 20.01.2021 г. –
25.01.2021 г. на ЗОЛ са провеждани клинични изследвания, върху които е
посочено, че са извършени от д-р З. Б. Д.
Видно от приложения по делото график /л.131/ в този
период д-р Д. е била
в отпуск поради заболяване.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, за
неосъществен състав на нарушение във връзка с ИЗ №313, тъй като д-р Д. е била на работа. Видно
от клиничното изследване на л.112 от преписката същото е с дата 20.01.2021 г.,
когато вече д-р Д. е била в болничен.
Не се споделя и възражението за липса изобщо на
извършени нарушения във връзка с проведените клинични изследвания, тъй като
същите не представлявали медицински дейности. В чл.17 от НРД за МД за 2020-2022
г. е посочено, че изпълнителите на медицинска помощ извършват в полза на ЗОЛ
медицински дейности, предмет на сключените договори с НЗОК. В чл.5 т.1 от
Договор 030808/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК /л.36 от делото/, сключен между
дружеството жалбоподател и НЗОК е посочено, че Изпълнителят се задължава да
осигурява договорената медицинска дейност по КП/АПр/КПр, съгласно НРД за МД за
2020-2022 г. Тоест всички дейности извършени за лечението на ЗОЛ по клиничните
пътеки, съдът приема за медицински дейности.
Безспорно е между страните, че от 20.01.2021 г. до
30.04.2021 г. д-р Д. е била в отпуск по болест и не би следвало да извършва медицински
дейности. В същия смисъл е и Решение №8297/26.06.2020 г. на ВАС по адм.д.
№13651/2019 г.
Не така стои въпроса с останалите констатации в
процесното писмо.
По точки от 1 до 10 включително, в
първата част от писмената покана административния орган е приел, че сумите
изплатени за медицинските дейности по изброените ИЗ следва да бъдат
възстановени на основание чл.388, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като са отчетени
медицински дейности извършени от д-р С. М., по време когато не е трябвало да бъде на работа,
съгласно представените графици.
Вярно е, че в посочените дни д-р М. не е била включена в
графика, но съдът намира, че в конкретния случай следва да намери приложение
хипотезата на чл.388, ал.2 от НРД, където е посочено, че лекар специалист,
оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложение № 1 към договора на
лечебното заведение, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в
представения месечен график по чл. 271, т. 3 в същото лечебно заведение.
В тази връзка е и представената от страна на
жалбоподателя Заповед №55/02.03.2020 г. на управителя на СБАГАЛ/л.35 от
делото/, в която е наредено на лекарите специалисти в болницата да бъдат на
разположение и да извършват възложените им дейности и извън часовете за работа
в утвърдените графици на работното време всеки път, когато това се налага с
оглед лечебно-диагностичния процес на хоспитализираните пациенти и когато
лекарите специалисти не са в неплатен или платен годишен отпуск, в отпуск
поради временна неработоспособност или в командировка.
Ето защо, съдът намира, че след като липсват
доказателства за невъзможността на д-р М. да изпълнява задълженията
си, няма пречка тя да извършва медицински дейности и в дните, в които не е
включена в графика, когато това се налага с оглед лечебно-диагностичния процес
на хоспитализираните пациенти.
Съдът намира за незаконосъобразна и втората част на
писмената покана.
Административният орган е приел, че изплатените от
НЗОК средства по ИЗ№№ 169/2021 г.; 1496/2021 г.; 65/2021 г.; 321/2021 г.;
373/2021 г.; 2179/2021 г.; 2014/2021 г.; 212/2021 г.; 2223/2021 г.; 322/2021 г.
и 2096/2021 г., съответно описани в точки от 1 до 11 включително, във втората
част на процесната писмена покана следва да бъдат възстановени от лечебното
заведение поради допуснато нарушение на изискването на чл.262, ал.1 т.6 вр. чл.
352, ал.1 т.5 от НРД за МД 2020-2022 г. и чл.59, ал.10а от ЗЗО.
За всички изброени
истории на заболяванията административият орган е приел, че на здравноосигурените лица са били
извършени оперативни
интервенции от специалисти, доц. д-р Е. Х. И., доц.д-р В. Р. И., д-р Ц.Е. К. и д-р Н. Г. Т., които са
имали сключен трудов договор с лечебното заведение с определен 4 часов работен
ден. Органа е
приел, че това е в нарушение на изискването тези специалисти да работят за
лечебното заведение на „основен трудов договор“.
В чл.262, ал.1 т.6 от НРД за МД за 2020-2022 г. е
въведено изискването в лечебното заведение да работят специалисти на основен
трудов договор, посочени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение.
Между страните не се спори, че изброените в писмената покана специалисти
доц. д-р Е. Х. И., доц.д-р В. Р. И., д-р Ц. Е. К. и д-р Н. Г. Т., са били посочени в
приложение № 1 към договора на лечебното заведение.
Спорен е въпроса, дали последните са работили към
лечебното заведени на основен трудов договор или не.
В мотивите към писмената покана, административният
орган не е посочил, защо смята, че приложените към административната преписка
трудови договори, не удовлетворяват изискването за „основен трудов договор“.
Нито в ЗЗО, нито в НРД, нито в КТ е разписана
легална дефиниция на понятието „основен трудов договор“. В КТ, където
най-детайлно е уреден въпроса с видовете трудови договори, могат да се откроят
единствено „трудов договор“ /Глава V, раздел І/ и „трудов договор за
допълнителен труд“ /Глава V, раздел ІХ/. В чл.113, ал.1 от КТ уреждащ работното
време по трудовия договор за допълнетелен труд е посочено, че то заедно с
работното време по „основното трудово правоотношение“, не може да надвишава
определени стойности. Тълкувайки тази разпоредба, действително се налага
извода, че един работник или служител може да работи само по едно основно
трудово правоотношение и по едно или няколко правоотношения за полагане на
допълнителен труд при същия или при друг работодател./чл.110 и чл.111 от КТ/ Единственото
ограничение е сбора от часовете да не надвишава 48 на седмица. Същевременно в
чл.66, ал.1 от КТ, където е уредено съдържанието на трудовия договор, в т.8 е
посочено, че се уговаря между страните „продължителността на работния ден или
седмица“. Вярно е, че в чл.136, ал.3 от КТ е посочено, че нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа, но никъде в уредбата
не е предвидено обвързване между продължителността на работния ден и характера
на договора, дали той е по основно трудово правоотношение или по такова за
полагане на допълнетелен труд.
Предвид изложеното се налага извода, че работника
или служителя е този който решава, кой от договорите които е сключил е такъв по
основно трудово правоотношение и кой за полагане на допълнителен труд.
В тежест на административния орган е да докаже, че
в конкретния случай трудовите правоотношения между посочените в поканата лекари
и СБАГАЛ са такива за допълнителен труд, а не по „основно трудово
правоотношение“. По делото няма представени такива доказателства. Дори
напротив. Представените от жалбоподателя трудови договори са сключени на
основание чл.67, ал.1 т.1 вр. чл.70 от КТ, а не на основание чл.111 и сл. от КТ. /л.74-92 от делото/ Тоест от приложените по делото доказателства, липсват
такива, които да доказват, че трудовите договори сключени между доц. д-р Е. Х.
И., доц.д-р В. Р. И., д-р Ц. Е. К. и д-р Н. Г. Т. и СБАГАЛ не са „основни
трудови договори“.
Предвид приетия по
спора краен правен резултат /материален интерес 40178,60 лв., уважена част 37710,20 лв., отхвърлена
част 2468,40 лв., претендиран разноски
2138 лв. / и своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващото лечебно заведение искане за присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно и ще
следва да се присъдят такива на основание чл.143,ал.1 от АПК, съобразно
уважената част от жалбата в размер на 2006,65 лв. Съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй
като същото е съобразено с материалния интерес и разпоредбата на чл.8, ал.1 т.4
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно дължимото
юрисконсултско възнаграждение съобразно резултата от делото се определя от съда
в размер на 12,29 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1994,36 лв.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми,
получени без правно основание № РД-25ПП-260/30.08.2021 г. издадена от
управителя на НЗОК по отношение на ИЗ № 2199 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 25
по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 1634 по КП.№ 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 1529 по КП №
160 - 1232.00 лв.; ИЗ № 2019 по КП № 160 - 1232.00 лв.; ИЗ № 390 по КП № 163 -
411.40 лв.; ИЗ № 26 по КП № 165 - 565.40 лв.; ИЗ № 2068 по КП № 15.2 - 8459.00
лв.; ИЗ № 1542 по КП № 15.1 - 4741.00 лв.; ИЗ № 1482 по КП № 15,2 - 8459.00 лв.;
ИЗ № 169 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 1496 по КП № 160 -1232.00 лв.; ИЗ № 65
по КП № 167 - 2706.00 лв.; ИЗ № 321 по КП № 162 - 935.00 лв.; ИЗ № 373 по КП №
162 - 935.00 лв.; ИЗ № 2179 по КП № 163 - 411.40.00 лв.; ИЗ № 2014 по КП № 163
- 411.40 лв.; ИЗ № 212 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ №2223 по КП№ 163-411.40 лв.;
ИЗ № 322 по КП №163 - 411.40 лв. и ИЗ № 2096 по КП №. 163 - 411.40 лв., на обща
стойност 37710,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част,
с която са определени суми за възстановяване по ИЗ № 369 по КП № 163- 411.40 лв.;
ИЗ № 371 по КП № 163- 411.40 лв.; И3.№ 313 по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 406
по КП № 163 - 411.40 лв.; ИЗ № 399 по КП № 163 - 411.40 лв. и ИЗ № 389 по КП.№
163 - 411.40 лв., на обща стойност 2468,40 лв.
ОСЪЖДА НЗОК - София
да заплати на „Специализирана
болница по акушерство и гинекология за активно лечение – проф. д-р Д.С. –
Варна“ ЕООД, представлявана от управителя проф. д-р Е.Г.К., д.м.н., със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №150, сумата
от 1994,36 (хиляда деветстотин
деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки) лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи обжалване на Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :