Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 319
04.01.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Валентина
Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1000
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „ПИМК“ ООД с.М., обл.Пловдив, ЕИК : *********, с управител А.И.Й., против Решение № 78/23.07.2021
г., постановено по АНД № 758 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд e неправилно и незаконосъобразно. Въпросното нарушение било
извършено несъзнателно, като, както било отбелязано в Наказателно постановление
№ 5586450339258/02.02.2021 г., действията на жалбоподателя не довели до вреда
на бюджета и до неотразяване на приходи. Моли се за отмяна на решението на
районния съд.
Ответникът,
в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва касационната
жалба, като счита същата за неоснователна. Заявява, че извършеното
административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин и че в хода
на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП. Счита обжалваното
решение на Районен съд - Хасково за правилно и законосъобразно. Моли да бъде постановено
решение, с което подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита. В
случай, че жалбата бъде уважена и при претендиране от ответната страна на
разноски и по-конкретно на адвокатско възнаграждение, се моли то да бъде
присъдено в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като съобрази с нормата на
чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С
обжалваното Решение № 78 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 758/2021 г., Районен
съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 558645-0339258/02.02.2021
г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на „ПИМК” ООД с.М.
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 24.09.2020 г. била извършена проверка от инспектори в
ЦУ на НАП -Пловдив в обект - Бензиностанция, находяща се в кариера в землището
на с.Гарваново, стопанисвана от „ПИМК” ООД с.М.. При проверка на касовия апарат
в обекта ЕФСП - „Ойл Сис“ рег.№ ***. с ИН *** и ФП *** било извършено отпечатване на КЛЕН
/отчет контролна лента/ от ФУ за периода от 03.09.2020 г. до 10.09.2020 г. и
било установено, че за периода има издадени фискални бонове с реализиран
оборот, но в края на работния ден не бил отпечатван дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет на ФУ, за всеки от дните в периода. Това
било сторено едва на 11.09.2020 г., под номер блок фискална памет 35 с общ
оборот от 14 759.78 лв. Съдът е цитирал разпоредбите на чл. 3 и чл. 39,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства и е посочил, че дружеството е лице
по чл. 3 от Наредбата, съответно е имало задължението по чл. 39, ал. 1 да
отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. За периода от
03.09.2020 г. до 10.09.2020 г. били регистрирани продажби и следователно в края
на работния ден трябвало да се извърши отпечатване на пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за деня, което не било сторено. В
тази връзка съдът е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Обсъдил е и приложимата санкционна норма, както и
факта, че на дружеството е наложена имуществена санкция в минимален размер,
като е приел, че наказанието е правилно определено квалификационно и като
размер и вид.
Настоящата
инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като споделя
изложените в него доводи.
Съгласно чл.
39, ал. 1, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството
са регистрирани продажби.
Санкционната
норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС постановява, че извън случаите по ал. 1, на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1.
Съставът на
чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 118, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, вр. чл. 39, ал. 1
от Наредбата, е формален и се осъществява чрез бездействие, а именно не се
изпълнява задължението на лицето по чл. 3 да отпечатва пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Този положителен факт
изисква активно поведение по отпечатване на пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет. Неизпълнението му чрез бездействие при
знание за извършена продажба, регистрирана в устройството, сочи на осъществен
от обективна и субективна страна състав на административно нарушение.
Нарушението
е на просто извършване, поради което и законодателят е предвидил с разпоредбата
на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция –
от 500 лв. до 2 000 лв. В настоящия случай наложената имуществена санкция е в
минимален размер от 500 лв. и няма основание да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Само
по себе си обстоятелството, че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета,
не е достатъчно нарушението да бъде определено като "маловажен
случай", което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая това
обстоятелство може да бъде преценено като смекчаващо обстоятелство по смисъла
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, релевантно за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и което е взето предвид от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в
законово регламентирания минимален размер.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на
обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания,
които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в
настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото
за основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/23.07.2021 г., постановено по АНД № 758
по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
ОСЪЖДА
„ПИМК“ ООД, ЕИК : *********, с.М., обл.П., с
управител А.И.Й.,***, сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за
защита пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.