Р Е Ш
Е Н
И Е №.….
гр.К.,
……...2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.................Х. К.……………................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №1018 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак
на 22.06.1975г. в гр.К., а на 18.07.1977г. със свои собствени средства купили
дворно място от 77 кв.м. и къща, която ремонтирали и тя станала семейно
съсобствено жилище независимо, че в нотариалният акт за собственост било
записано, че купувач бил само ответникът. През време на брачния им живот бил
изграден и гараж в дворното място от лека конструкция с ламарина. Поради
неуважителното и грубо отношение на ответника към нея, застрашаващо правото й
на живот и телесната й неприкосновеност предявила иск за развод и с решение
№601/09.10.2009г. постановено по г.д.№1573/2008г. по описа на РС-К. бракът им
бил прекратен по изключителна вина на ответника и ползването на съсобственото
им семейно жилище било предоставено на нея. Поради страх от саморазправа с нея
и от страх, да не бъде отново бита и тормозена от ответника не реализирала правото
си да извади ответника от жилището, дворното място и гаража. Принудена била от
обстоятелството, че той винаги се нахвърлял да я бие, да го остави той да
продължи да ползва цялото съсобствено жилище, дворно място и гараж и след
прекратяването на брачния им съюз. С
нотариална покана от 07.10.2008г. с рег.№ ***, том III, №78 на нотариус П. П. с
рег.№443 НК, с район РС-К., връчена лично на ответника на 13.10.2008г. го
поканила, считано от фактическата им раздяла- 06.05.2008г. да й заплаща ***лв. месечен наем за това, че ползва нейната
1/2 ид.част от съсобственият им имот без нейно съгласие, ведно със законната
лихва за забава. От получаването на поканата ответникът не й е заплатил
нищо, не и предоставил възможност да ползва своите части от съсобственият им
имот. Независимо от това, всяка година плащала съответните данъци и такси за
своята част от съсобственият имот. Тъй като за периода от 06.05.2008г. до
01.04.2014г. не можела да иска заплащане на обезщетение, че е била лишена от
ползването на нейната идеална част поради давност от имота, но за периода от
01.04.2014г. до 01.04.2019г. правото й не било погасено по давност. На
основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника Д.П.В., с ЕГН-********** *** да заплати на Р.Г.К., с
ЕГН-********** ***, обезщетение за лишаване от ползване на собствените й 1/2
идеална част от съсобственият им имот, както следва:
- ***лв. главница, явяваща се сбор от наеми от
по ***лв. за месеците 04, 05, 06, 07,
08, 09, 10, 11 и 12.2014г. / общо 9месеца по 250лв./ и ***лв. лихва за забава на главницата за
периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- ***лв. главница, съставляваща сбор
от наеми от по 250лв. за дванадесетте месеца на ***г. и ***лв. лихва за забава за периода от
01.04.2016г. до 01.04.2019г., както и законната лихва върху главницата от ***лв., считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.04.2019г. до окончателното й изплащане; - ***лв. главница, съставляваща сбор от наеми от
по 250лв. за дванадесетте месеца на 2016г. и ***лв. лихва за забава за периода от
31.12.2016г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 01.04.2019г. до окончателното й
изплащане; - ***лв. главница, съставляваща сбор от наеми от по ***лв. за дванадесетте месеца на ***г., ***лв. лв. лихва за забава за
периода от 31.12.***г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-01.04.2019г. до
окончателното й изплащане; - ***лв. главница, съставляваща сбор от наеми от по ***лв.
за дванадесетте месеца на ***г., ***лв. лихва за забава за периода от 31.12.***г.
до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 01.04.2019г. до окончателното й изплащане;
-250лв. главница съставляваща обезщетение - наем за м.01.2019г., ***лв. лихва за
забава за периода от 31.01.2019г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -01.04.2019г.
до окончателното й изплащане; -250лв. главница, съставляваща обезщетение - наем
за м.02.2019г., 2.22 лв. лихва за
забава за периода от 28.02.2019г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.04.2019г.
до окончателното й изплащане, както и -250лв. главница, съставляваща
обезщетение - наем за м.03.2019г., 0.07 лв. лихва за забава за периода от
31.03.2019г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.04.2019г. до окончателното
й изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва исковете. С исковата молба се навеждали доводи
за възникнала обикновена съсобственост, след прекратяването на брака им и се
навеждала мисълта за предоставено ползване на семейно жилище по отменения СК от
1985г. Постановеното по гр.д.№1573/2008г. на РС-К. решение от 09.10.2009г. било
осем дни след влизащия в сила 01.10.2009г. нов Семеен кодекс. Това ползване не
било обвързано с отглеждането на деца от брака и не било възможно
съществуването му към настоящия момент. За исковия период действал новият
семеен кодекс и опитите за насочване на вниманието към вината за прекратяването
на брака било неотносимо и безпочвено. В нормативната уредба на действащия ЗС,
липсвали правила относно личните отношения на бивши съпрузи и мотивите им за
прекратяване на брака между тях. Правото на собственост можело да принадлежи на
две или повече лица, като това правило не било обвързано с емоционални мотиви.
Както било известно, вещта загивала само за собственика и не упражняването й
водило до нейното погасяване. От представената нотариална покана с дата на
депозиране пред нотариуса 07.10.2008г. била достоверна, връчена на 13.10.2008г.
и се отнасяла за период, в който били в законен брак, прекратен на 09.10.2009г.
или почти цяла година преди това. Не било възможно да се претендира предишен
период, защото поканата да се считала за връчена от 06.05.2008г. На
17.10.2008г. с нотариална покана с рег.№***, том III, №*** чрез същия Нотариус
П.П., отговорил и на ищцата били предоставени ключове и достъп до жилището и
била поканена да ползва собствената част по предназначение. Предоставените от
закона права следвало да се упражняват добросъвестно и след като съсобственика
бил поканен да ползва своята част и не се възползвал, това било негов избор.
Неоснователен бил самоопределения от ищцата размер на иска, като абсолютно
произволно посочен. Моли съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо, алтернативно да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни. Претендира съдебни разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Не е спорно, а и от приложеното
гр.д.№1573/2008 г. по описа на РС-К. е видно, че с влязло в сила решение
№601/09.10.2009 г., сключеният на 22.06.1975 г. в гр.К. граждански брак между Р.Г.
В., с ЕГН-********** и Д.П.В., с ЕГН-********** е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на Д.П.В., като ползването на семейното жилище в
гр.К., ул.“К. В.“ №27 е предоставено на Р.Г. В. и е постановено след развода
жената да носи предбрачното фамилно име К..
Видно от приложеното по гр.д.№1573/2008 г. по описа на РС-К. заверено копие на
постановление №2648/12.09.2008 г. на РП-К. /л.5/ е отказано да се образува наказателно
производство срещу Д.В. по жалба от Р. Г.В., като в мотивите е посочено, че в
хода на проверката по указание на РП-К. В. доброволно е осигурил достъп до
къщата на съпругата си, тя е взела необходимите й вещи и е предоставил ключ от
бравата на входната врата.
Съгласно заверено копие на нотариален
акт за продажба на недвижим имот №57, том , дело №1039/1977 г. наК.районен съдия, на
18.07.1977 г. Д.П.В. е закупил дворно място от кв.м.,
находящо се в гр.К.,, което е обособено в пл.№*** в кв.*** по плана на града,
заедно със застроената паянтова жилищна
сграда, при съседи /посочени/.
С нотариална покана рег.№ ***, том , №78/07.10.2008 г. на Нотариус П.П., рег.№.
на НК с район РС-К., връчена на ответника на 13.10.2008 г. ищцата Р.Г. В.
поканила Д.В. да и заплаща от 06.05.2008 г. ежемесечно по ***лв. наем, заедно с лихва за забава, затова,
че ползва нейната ½ идеална част от семейното им жилище, находящо се в
гр.К., ул.“К.В.“ №.- къща, дворно място и гараж, което била принудена да
напусне, тъй като се обогатявал за нейна сметка, а тя обеднявала като плащала
наем за жилището, което ползвала.
С
нотариална покана рег.№***, том III, №***/17.10.2008
г. на Нотариус П. П., рег.№443 на НК с район РС-К., връчена на ищцата на
30.10.2008 г. ответникът Д.П.В. поканил Р. В. да ползва собствената си част от
имота по предназначение, тъй като „още на 12.09.2008 г.“ и предоставил ключове
и достъп до жилището, и не съществувала пречка.
Съгласно показанията на св.Г.Г.К. и св.П.Д.С., ищцата напуснала
семейното жилище и се преместила да живее в жилище под наем поради упражняван
от ответника тормоз. След развода в семейното жилище останал да живее
ответникът. Ищцата се страхувала да се върне в имота. /“…Когато напускаше
къщата, лично аз бях с нея и пренесохме багажа й в една квартира.…в семейното
жилище – къщата, живее Д.….Майка ми
напусна семейното жилище, защото имаше тормоз. Като по-малък съм присъствал на
скандали с насилие. Майка ми е била със синини, яла е бой от Д.. След като съм
се махнал от къщата, от майка си знам, че са продължавали да се случват
побоища, кавги. Присъствал съм на побоища към майка ми, към мене и сестра
ми…Знам, че ключ не е вземала…Майка ми се страхува от Д.. Абсолютно съм
сигурен, това й се чете по очите… аз съм сигурен, че няма да се върне, защото я
е страх, от психически тормоз…“ св.К.; „…Майка ми не живее с баща ми повече от
10 години….По думите на майка ми, тя го е напуснала, заради системния тормоз -
психически и физически. Физическия, че тя беше бита, а психическия, че е
нагрубявана от баща ми….Последно, майка ми е била в жилището, за да си вземе
багажа след развода им….Майка ми се страхува от баща ми, защото е била
тормозена от него. Присъствала съм на такива тормози като малка…Майка ми е
споделяла, че я е страх, че баща ми я е удрял… Присъствала съм, когато баща ми
е удрял шамар на майка ми…След като майка ми е напуснала жилището след развода,
там живее баща ми….В момента се страхувам да говоря и от баща ми и от неговия
племенник, който е отвън – казва се К.…“ св. П./.
От показанията на св.В.С.К. се
установява, че преди развода ищцата напуснала семейното жилище и наела жилище
под наем. Тя се страхувала от ответника поради агресивното му поведение към
нея. /“… Д. я беше набил, тя дойде у
нас и поиска да остане няколко дена, докато си намери квартира… стоя две
седмици… Казвала ми е, че я бие и тормози…Напуснала го, защото я набил. Беше
много пребита, кракът й беше счупен, а по лицето имаше синини. Р. си намери
квартира и отиде да живее там….Д. си живее в семейното жилище…Когато дойде у
нас, беше само с една чанта… Казвала е, че я е страх от Д. да се върне….че няма
да се върне никога, защото не могат да се разбират с Д., защото не могат да
живеят под един покрив, страхува се от Д.…“св.К./.
По делото е допусната комплексна
съдебна техническо-икономическа експертиза, с депозирано основно и допълнително
заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключенията светлата
използваема площ на процесното жилище е 52.65 кв.м.В жилищната сграда на първия
етаж има една самостоятелна тоалетна и баня. Подпокривното пространство не е
жилищен етаж, не е обособяван като такъв и е едно помещение, в което е
поставена тоалетна чиния. Сградата се състои от коридор, всекидневна с
кухненски бокс, спалня, баня с преходно помещение и тоалетна. Входът към стаи е
един. Гаражът е с носеща метална и дървена конструкция, покривът и стените са с
ламарина и подръчни материали, а застроената му площ е ***кв.м. Средният
пазарен наем на целия имот /сграда и гараж/ за претендираните години е както
следва: за периода м.04.-м.12.2014 г. -*** лв., за *** г.- *** лв., за ***г.-***
лв., за *** г.-*** лв., за *** г.-*** лв. и за периода м.01.-м.03.2019 г.- ***
лв. Лихвата за забава за претендирания период е посочена в два варианта: първи
вариант в таблица на стр.17 от заключението и втори вариант на стр.3-4 от
допълнителното заключение.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Страните са бивши съпрузи.
Процесният недвижим имот, находящ се в гр.К., на ул.“К. В.“ №.е закупен от
ответника през 1977 г., по време на брака му с ищцата и е бил семейното им
жилище. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
съдът приема за установено, че през 2008 г. ищцата е напуснала семейното жилище
поради упражнено от ответника насилие и оттогава имотът се ползва единствено и
само от ответника. С влязлото в сила решение по бракоразводното дело №1573/2008
г. по описа на РС-К. недвижимият имот в гр.К., на ул.“К. В.“ №27, в качеството
му на семейно жилище е предоставен за ползване на ищцата без оглед интересите
на навършили пълнолетие деца от брака.
Претенцията на ищцата е за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.част от процесния
имот в качеството на съсобственик, за периода от 01.04.2014 г. до 01.04.2019 г.
т.е. след прекратяването на брака на 10.09.2009 г.
Придобиването на имота е възмездно
поради което съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./ той
принадлежи общо на двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.26, ал.1 от СК /отм./ респ.
чл.27, ал.1 от СК имуществената общност се прекратява при развод, а съгласно
чл.27 от СК /отм./ респ. чл.28 от СК при прекратяване на съпружеската общност
дяловете на съпрузите са равни. Следователно с прекратяването на брака са страните
съпружеската имуществена общност е прекратена и между тях е възникнала
обикновена съсобственост при равни дялове.
Предвид прекратяването на брака
на основание чл.99, ал.1 от СК /отм./, основанието и периода на претенцията,
съдът счита, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл.31, ал.2 от ЗС,
по аргумент от обратното от § 4, ал.1 от ПРЗ на СК /Обн. ДВ,бр.47/23.06.2009
г., в сила от 01.10.2009 г./. Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на
иска по чл.31, ал.2 от ЗС са: ищецът и ответникът да са съсобственици на вещта;
ползването на общата вещ да се осъществява само от единия съсобственик по начин
и обем, превишаващ обема на дела му от съсобствеността и този начин на ползване
да препятства другия съсобственик да ползва процесната вещ; да е налице
отправено от неползващия съсобственик до ползващия вещта съсобственик писмено
искане /покана/ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на общата
вещ. Поканата е условие за възникване на задължението за плащане на обезщетение
по чл.32, ал.2 от ЗС и има действие само за напред. Със задължителните
разяснения дадени в Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г.
на ВКС, ОСГК и в Тълкувателно решение №5/24.06.*** г. по тълк.д.№5/2014 г. на
ВКС, ОСГК е прието, че задължението за плащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. поради което е равнозначно на поканата по чл.84,
ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава и от този
момент той дължи обезщетение. Фактическият състав на обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата
вещ, достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение.
Причина за разместване на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си,
поради което не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия
съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не
възниква задължение за плащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия
обезщетение съсобственик да ползва общата вещ заедно с него или му предостави
такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. Прието е също,
че „разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС е приложима и при съпружеска имуществена
общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия
съпруг изцяло или над правата му, лишеният от ползване съпруг може да води иск
по чл.31, ал.2 от ЗС като поиска заплащане на обезщетение от ползващия съпруг
след като му е отправил писмена покана. След получаването на поканата
съсобственикът изпада в забава, от този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“. Следователно
за да се освободи от отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик
следва да предложи на съсобственика общо /съвместно/ ползване или да му осигури
възможността реално да упражнява това свое право. Обезщетение не се дължи ако
на съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Предвид цитираните по-горе
тълкувателни решения, както и в ТР №67/25.11.1969 г. по гр.д.№67/69 г. на ВС,
ОСГК са дадени насоки и относно разбирането „за лично ползване“, следва да се
приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия
съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно
не съществува, като за този извод са от значение данните за вида,
предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на
съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото /
Решение №241/10.11.2014 г. по гр.д.№928/2014 г. на ВКС, I г.о./. В настоящия
случай въпреки, че ответникът нотариално е поканил ищцата да ползва собствената
си част от имота по предназначение, то покана е формална и на практика
неизпълнима, тъй като се установи, че жилището има един вход, всекидневна с
кухненски бокс, спалня и едно санитарно помещение и е невъзможно да се ползват
от две домакинства, предвид влошените отношения на страните /бивши съпрузи/,
което се установи и от събраните по делото гласни доказателства. По тези
съображения съдът приема, че е налице ползване на съсобствения имот от един от
съсобствениците, поради което предявеният иск се явява основателен. С
обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се репарират вреди, поради което то се
дължи, когато реално са претърпени т.е. за минало време, поради което
ответникът дължи на ищцата обезщетение за лишаване от ползването на ½
ид.част от имота, за претендирания период, който е след писменото поискване до
подаването на исковата молба. Размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде определен на
база пазарната наемна цена на имота, която в настоящия случай съгласно
експертиза
е както следва: периода м.04.2014 г.- м.12.2014 г. вкл. е *** лв. съответно за
½ част -***лв. или по 72 лв./месечно;
за периода м.01.*** г.- м.12.*** г.вкл.- *** лв. съотв. за ½
част-*** лв. или по ***лв./мес.; за периода м.01.***г.- м.12.***г.вкл.-*** лв.
съотв. за ½ част-*** лв. или по ***лв./месечно; за периода м.01.***г.-
м.12.*** г.вкл.-*** лв. съотв. за ½ част-*** лв. или по ***лв./месечно;
за периода м.01.*** г.-м.12.*** г.вкл.-*** лв. съотв. за ½ част- *** лв.
или по ***лв./месечно; и за периода м.01.2019 г.-м.03.2019 г.вкл.- *** лв.
съотв. за ½ част-*** лв. или по ***лв./месечно. Предвид изложеното
ответникът следва да заплати на
ищцата Р.Г.К. обезщетение за лишаване от
ползването на 1/12 ид.част на съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.К.,
ул.“К. В.“ №. за периода от 01.04.2014 г. до 01.04.2019 г. в общ размер ***лв.,
като в частта над уважения до претендирания общ размер ***лв. исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно акцесорните искове за лихви:
С оглед основателността на главната искова претенция е основателно и вземането за лихва забава съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на вземане с основание чл.31, ал.2 от ЗС писмената покана до ответника играе роля на покана съгласно чл. 84 ЗЗД, и след получаването й съсобственика изпада в забава. За периода след получаване на нотариалната покана, с която ищцата е поканила ответника да и заплати обезщетение за ползване на ½ част от имота е налице забава за изпълнение, поради което за релевирания период от 01.04.2014 год. до 01.04.2019 год. размерът на лихвата за забава върху главниците, определен от съда на основание чл.162 от ГПК предвид основното заключение на СИЕ, е в общ размер ***лв. Предвид изложено ответникът следва да заплати на ищцата както следва: ***лв. лихва за забава за периода 01.04.***г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на ***лв. за времето от м.04.2014 г. до м.12.2014 лв. вкл.; ***лв. лихва за забава за периода 01.04.***г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на *** лв. за *** лв.; *** лв. лихва за забава за периода 01.01.*** г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на *** лв. за ***лв.; ***лв. лихва за забава за периода 01.01.*** г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на *** лв. за *** лв.; ***лв. лихва за забава за периода 01.04.2019 г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на *** лв. за *** лв.; ***лв. лихва за забава за периода 01.02.2019 г.-01.04.2019 г. върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на *** лв. за времето от м.01.2019 г. до м.03.2019 лв., като акцесорните исковете в частта над уважените до претендираните размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на ***лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.В., с ЕГН-**********
*** да заплати на Р.Г.К.,
с ЕГН-********** *** следните суми:
- ***лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.04.2014 г. до м.12.2014 лв. вкл.,
от ведно със законната лихва от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане и
***лв.
лихва за забава за периода 01.04.***г.-01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените до претендираните размери
като неоснователни;
-*** лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.01.*** г. до м.12.*** лв. вкл., от ведно със законната лихва от
01.04.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода 01.04.***г.-01.04.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта
над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-*** лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.01.***г. до м.12.***лв. вкл., от ведно със законната лихва от
01.04.2019 г. до окончателното изплащане и *** лв. лихва за забава за периода
01.01.***г.-01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-*** лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.01.*** г. до м.12.*** лв. вкл., от ведно със законната лихва от
01.04.2019 г. до окончателното изплащане и *** лв. лихва за забава за периода
01.01.***г.-01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-*** лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.01.*** г. до м.12.*** лв. вкл., от ведно със законната лихва от
01.04.2019 г. до окончателното изплащане и ***лв. лихва за забава за периода
01.04.2019 г.-01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта над уважените до претендираните размери като неоснователни;
-*** лв. обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за лишаване от ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“К. В.“ №27 за времето от м.01.2019 г. до м.03.2019 лв. вкл.,
от ведно със законната лихва от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане и
***лв.
лихва за забава за периода 01.02.2019 г.-01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над
уважените до претендираните размери като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.П.В., с ЕГН-**********
*** да заплати на Р.Г.К.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на ***лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението суми
следва да бъдат заплатени от Д.П.В. по банкова
сметка: ***, в „Б. ДСК“ ЕАД, офис
К., с титуляр Р.Г.К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: