Решение по дело №890/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба подадена от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управителя си М. М. П., чрез адв. Б. П. от Адвокатска колегия – [населено място] срещу решение № 375/06.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 1348/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че Наказателно постановление № Р - 006069 от 26.06.2024 г. не отговоря на формалните изисквания на закона, тъй като не съдържа в пълнота всички реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че липсата на правилна правна квалификация представлява съществен пропуск на наказателното постановление, който до нарушаване възможността на сочения като нарушител да разбере в какво точно е обвинен, така че да организира адекватно и да упражни правото си на защита. На следващо място се излагат аргументи, че са необосновани и в противоречие с доказателствения материал по делото изводите на Районен съд - Плевен, че „Хит Кредит“ ООД е извършило по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Твърди се, че като е приел, че в случая е налице неточно посочване на годишния процент на разходите административно, наказващият орган, както и съдът са допуснали нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът при постановяване на решението не е взел предвид, че съгласно разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК тези показатели се изчисляват и посочват в договора за потребителски кредит към датата на сключването му, когато все още не е ясно, какви задължения могат да възникнат в бъдеще за кредитополучателя. Навеждат се доводи, че изводът на Районен съд - Плевен, че предвидената в чл. 19, ал. 1 от договора неустойка има характер на „скрита“ възнаградителна лихва е неправилен.Твърди, че в договора изрично и ясно е посочено, че посочената сума се дължи само при неизпълнение на конкретно задължение на кредитополучателя в определен срок, след сключване на договора за потребителски кредит, т.е. има акцесорен характер и възникването на задължението за плащането на неустойка зависи единствено и само от изпълнението или неизпълнението от страна на длъжника след датата на сключване на договора за кредит. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът – „Хит кредит“ ООД,редовно призоват не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован не се явява и не се представлява По делото е представено становище от юрк. Р. М., в се оспорва жалбата, счита че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление № Р - 006069 от 26.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище [населено място], към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], затова че на 22.11.2023г. в [населено място], в офис за кредити с адрес [населено място], общ.Плевен, [улица] сключил договор № 5008328/22.12.2023г., който не отговаря на изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, е е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН и НП, съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. По съществото на спора е прието въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на адм. нарушение визирано в акта и НП, не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 ЗПК в минимален размер. В резултат на така приетото, въззивният съд е потвърдил изцяло оспореното НП, като законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите за правилното изясняване писмени и гласни доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал до направените от него правни изводи за законосъобразност на НП, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. На осн. чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК изложените мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях .

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районния съд, че от страна на касатора е извършено посоченото нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което правилно дружеството е санкционирано с издаденото НП на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК. В случая от доказателствата по делото /договора за потребителски кредит/ се установява, че не е налична пълната информация по чл. 11, ал. т. 10 от ЗПК, а именно – в договора не се съдържа по ясен и разбираем начин формирането на ГПР, което налага извод за осъществен състав на нарушението. Не са налице основания да се приеме, че деятелността носи по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения, поради което не може да намери приложимост института на "маловажния случай" на административно нарушение по см. на чл. 28 ЗАНН. Правилно е прието от РС, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Предвид на изложеното и възраженията на касатора, че не е извършено нарушение по ЗПК са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК съдът намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375/06.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 1348/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.