О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр. Шумен, 15 Октомври 2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 369
по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 13498/24.07.2019 г.
депозирана от С.Г.Г. от гр. С.З.чрез адв. Г.П.Ч. *** срещу определение №
1972/03.07.2019г. по гр. д. № 3631/2018 г. по описа на РС – Ш., с което на
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по същото дело, до
приключване на производството по гр. д. № 11940/2017г. по описа на СГС.
Жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като делото било
спряно без да е налице основание за това. Излага, че двете дела били с различно
правно основание - пред РС – Ш. иска е с правно основание чл. 200 от КТ, а
делото пред СГС, а не както е посочил първоинстанционния съд СРС (пред СРС
нямало образувано дело), е срещу застрахователя и правното основание на иска е
обезщетение по КЗ по риска „Гражданска отговорност“. Сочи, че няма законови
пречки ищеца да търси обезщетение на две различни правни основания, поради
което моли съда да отмени определението за спиране на производството по делото.
Ответната страна „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД –
гр. Ш. е депозирала отговор, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановения акт. Излага, че със спирането на
производството не са накърнени по какъвто и да е начин правата на ищеца да търси
обезщетение на две различни правни основания, като целта на спирането била
единствено с оглед преценка на евентуалния размер на претендираното
обезщетение, тъй като претенциите за обезщетение произтичали от едно и също
застрахователно събитие – ПТП и решението по делото срещу застрахователя, който
е и трето лице помагач в процесното дело, ще бъде от съществено значение за
правилното решаване на спора между страните.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна, поради следните съображения:
Производството пред първата
инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателя С.Г.Г. от гр. С.З.срещу „Телепол“ ЕООД гр.
Ш., представлявано от В.В.В. по иск с правно основание чл. 200 от КТ с искане
за присъждане на обезщетение за
претърпяна трудова злополука, представляваща ПТП, настъпило на 28.07.2016 г. С определение от 23.01.2019 г., на осн. чл.
219 от ГПК по делото е конституиран като
трето лице-помагач на страната на ответника - ЗД „Бул инс“ АД гр. С.,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. и е приет за съвместно разглеждане и
депозирания от ответника срещу третото лице-помагач обратен иск, предявен при
условията на евентуалност. От материалите по делото, съда е констатирал, че е
налице висящо гражданско производство пред СГС (погрешно посочен в обжалваното
определение СРС) с № 11940/2017 г.
образувано по искова молба на С.Г. ***, с предмет претенция на ищеца за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от същото
ПТП, настъпило на 28.07.2016 г. Приел е, че понастоящем са висящи две производства, в
които се претендира обезвреда на едни и същи неимуществени вреди, настъпили от
един и същ факт и с обжалваното определение на осн чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
е спрял производството по делото до приключване на производството по гр. д. №
11940/2017 г. по описа на СГС. В мотивите си съда е посочил, че решението по
цитираното дело, водено срещу застрахователя по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ще има значение при решаването на процесния спор, тъй
като при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
следвало да бъде взето предвид евентуално платеното от застрахователя
обезщетение на пострадалия.
Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното определение за неправилно.
На осн. чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, висящо производство се спира, когато в
същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на предявения иск. Действително при определяне на
обезщетението за претендираните вреди, следва да се вземе предвид платеното от
другите задължени лица, в случая от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, доколкото пострадалият е насочил иска си към него, но приключването
на производството по гр.д.№11940/2017г. по описа на СГС /влизане в сила на
решението/ не означава, и не предполага реалното получаване на присъдената сума.
Сумата може да бъде изплатена скоро след влизане в сила на решението, но
изпълнението на задължението може и да се забави значително, поради което и не
може да се ограничава правото на увредения да получи реално обезщетение за
претърпените от него вреди. От друга страна е необходимо да се отбележи, че
както обективните, така и субективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението по гр.д.№11940/2017г., не се разпростират по отношение на участниците
в производството по чл.200 от КТ, за да е налице преюдициалност на спора по
застрахователното правоотношение. Съдът е длъжен да съобрази единствено
осъществено плащане в другото производство, което следва да се приспадне от
присъденото обезщетение. Интереса на третото лице помагач и ответник по
обратния иск в настоящото производство, ще е обуславящ да уведоми съда при
евентуално осъществено плащане от него по застраховката "Гражданска
отговорност", и да осуети двойно плащане, съответно неоснователно
обогатяване. Няма
пречка в хода на производството съдът да вземе предвид, и да съобрази
изплатеното от застрахователя обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК, но на този етап от производството същото не е от значение за
правилното решаване на настоящия спор. Предвид депозираните от страните
възражения следва да се посочи, че плащането
от което и да било отговарящо спрямо увреденото лице обезщетение за вредите
освобождава от отговорност другите. Вредата е една, и въпреки че на увреденото
лице е предоставено право да търси обезщетение от различни лица на различно
основание, обезвредата касае реално претърпените имуществени и неимуществени
вреди, и не може да служи за неоснователно обогатяване. Единствено допустимото
кумулиране е с личните застраховки "Живот" и "Злополука",
които нямат пряко обезщетително действие, доколкото при проявлението на
съответното застрахователно събитие не се дължи компенсирането на настъпилите
вреди в размера, в който са причинени, а плащане на изначално уговорена сума. В
горния смисъл е и значителна част от съдебната практика по аналогични случаи -
Решение №29/11.07.2019г. по гр.д.№1865/2018г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение
№116/03.07.2017г. по т.д.№1921/2016г. І т.о. на ВКС, Решение №211/29.03.2010г.
по гр.д.№719/2009г. ІV г.о. на ВКС, ППВС №4/25.05.1961г., Тълкувателно решение
№2/06.06.2012 г. по т.д.№1/2010 г., ОСТК на ВКС, и др.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да
бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд, за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 1972/03.07.2019г. по гр. д. № 3631/2018 г. по описа на РС – Ш., с което на
основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по делото, до
приключване на производството по гр. д. № 11940/2017г. по описа на СГС.
ВРЪЩА гр. д. № 3631/2018
г. по описа на РС – Ш. на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.