Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 925 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Д...“ ЕООД, ЕИК: ……… срещу решение № 175/22.10.2019г., постановено по гр.д. № 230/2019 г. на
РС- Самоков, с което е отхвърлен изцяло като
неоснователен, предявения от „Д...“ ЕООД срещу „С.“ АД, ЕИК: ………., иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „С.“ АД дължи на „Д...“ ЕООД следните суми: 6803,44 лева, претендирани
като главница неизплатени от възнаграждение по договор от 15.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2019 година до
окончателното изплащане;1600 лева претендирани като мораторна лихва за забава за времето от 18.09.2016 г. до
17.01.2019 г. и 868,10 лева, претендирани като
разноски по ч. гр.д. № 54/2019 г. на РС Самоков, от
които 168,10 лева за ДТ и 700 лева адвокатски хонорар, за които суми по частно
гражданско дело № 54 по описа на РС-Самоков за 2019 г. е издадена на
07.02.2019 г. заповед № 84 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 „Д...“ ЕООД е
осъдено да заплати на „С.“ АД разноски в размер на 1200 лева.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ищеца с доводи за неправилност, незаконосъобразност и при допуснати
процесуални нарушения. Посочва, че първоинстанционния
съд неправилно приел, че не са представени приемо-предавателни
протоколи, които да установяват, че извършения монтаж е приет от възложителя.
Представени били два броя протоколи, касаещи монтажи в село Р. и село Д., приети от представител на възложителя без забележки - инж. С. Т.. Без да бъдат събрани доказателства РС- Самоков
приел, че лицето подписало протоколите не е представител на възложителя. На
следващо място съдът кредитирал представения от ответника констативен протокол
от 02.09.2016 г. за сметка на представените от ищеца два броя такива. Намира за
неправилен и извода на съда, че неизпълнението на част от възложеното е
достатъчно основание да се приеме, че изпълнителя не е представил на ответника
точно изпълнение в съответствие с договореното и не е налице приемане от страна
на възложителя. С извършване на плащането на сума в размер на 1364, 72 лева с
включен ДДС, ответника от една страна е приел частично извършената работа, а от
друга страна е признал основание за плащане, като спорен единствено се явява
размерът, който дължи. Възразява и срещу присъдените разноски на ответника. По
същество моли да
бъде отменено постановеното решение изцяло и да бъде уважен предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемата страна "С.
.." АД не е изразила становище.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищец по иска „Д...“ ЕООД,
в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът "Д.
-.." ЕООД е предявил установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че „С.“ АД, ЕИК: ………., дължи на „Д.-..“ ЕООД, ЕИК: ……… сумата от 6803, 44 лв. главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 1600 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2016 г. до 17.01.2019
г. Претендират се и разноски.
Съдът от фактическа страна установи
следното:
На 15.08.2016 г. е сключен договор между
ответника „С.“ АД в качеството му на възложител и ищеца „Д...“ ЕООД, като изпълнител. „Д...“ ЕООД се е задължило да извърши монтаж на енергоспестяващи светодиоди /LED/, улични осветители, както и демонтаж на съществуващите осветителни
тела в населени места на територията на Община С.,
описани в Приложение № 2-график на изпълнение /I етап/,
а именно в с. Д. 165 броя, село
Р.190 броя и село Г.
118 броя. Възнаграждението е уговорено в чл. 2, ал. 1 от договора, съобразно
Приложение № 1 и възлиза в общ размер на 13508, 88 лв. /с ДДС/ за общо 473 бр.
осветителни тела, при единична цена за демонтаж и монтаж на осветително тяло в
размер на 23,80 лв. /без ДДС/. В приложението е посочено, че се прави търговска
отстъпка от цената на I етап в размер на
7446, 04 лв. с ДДС, като крайната цена за плащане е 6062,84 лв. с ДДС.
Представени от ищеца са фактура № 2/09.09.2016 г. на стойност 1364,72 лева и фактура №
3/07.11.2016 г. на стойност 6803,44 лева за извършени услуги по договор
–демонтаж и монтаж на осветителни тела.
Представен е констативен протокол
относно монтираните осветителни тела и изразходвани материали в с. Р. на 31.08.2016 г. и 01.09.2016 г., в който е
отбелязано, че от предвидените за монтаж 190 бр. за двата дни са монтирани общо
150 броя. Протоколът е изготвен и подписан от инж. С.
Т..
Представен е констативен протокол
относно монтираните осветителни тела и изразходвани материали в с. Д. на 29.08.2016 г. и 30.08.2016 г., в който е
отбелязано, че от предвидените за монтаж 165 бр. за двата дни са монтирани общо
136 броя. Протоколът е изготвен и подписан от инж. С.
Т..
Представен и приет от ответника е
констативен протокол от 02.09.2016 г., подписан от инж. Б. Н. и инж. К. П. /представители
на „С.“ АД/, *** са монтирани 136 броя осветителни тела, а в с. Р. са монтирани 150 броя.
Пред въззивната
инстанция са приети копие от трудов договор № 16 от 27.02.1980г., и копие от
допълнително споразумение № 10/04.01.2011 г., от които се установява, че С. Д. Т. изпълнява длъжността „специалист“ към отдел „П.“ при работодател „С.“ АД, ***, за неопределено
време.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Не е спорно, че на 15.08.2016 г. е сключен между страните договор за
изработка. Не е спорно, че „Д...“ ЕООД се е
задължил да извърши монтаж на енергоспестяващи светодиоди /LED/, улични осветители,
както и демонтаж на съществуващите осветителни тела в населени места на
територията на Община С., описани в
Приложение № 2-график на изпълнение, а именно в с. Д.
165 броя, село Р. 190 броя и село
Г. 118 броя.
Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, неформален, възмезден договор. Съгласно разпределената от въззивния съд доказателствена
тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: възникване на валидно
облигационно отношение между страните с източник договор за изработка, точно и
пълно изпълнение на задълженията по договор от страна на изпълнителя, приемане
на извършената работа от възложителя, както и че размерът на претендираното вземане възлиза на спорната сума. В тежест
на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите възражения срещу съществуването или
възникването на вземането.
От представеният
договор от 15.08.2016 г. съдът прави извод, че е възникнало валидно
облигационно отношение между страните. От констативни протоколи от 02.09.2016
г. /посочена дата 02.09.2046 г., вероятно поради техн.
грешка/, се установява, че в с. Р. на 31.08.2016
г. и 01.09.2016 г., са монтирани общо 150 броя осветителни тела, а в с. Д. на 29.08.2016 г. и 30.08.2016 г., са монтирани общо
136 броя. Протоколът е изготвен и подписан от инж. С.Т., който е служител на възложителя. Тези констатации
също са отразени и в констативен протокол от 02.09.2016 г., подписан от инж. Б. Н. и инж. К. П. /представители
на „С.“ АД/, от което се прави извод, че работата е приета. Отразените
забележки в представения констативен протокол от ответника, касаят
обезопасяването на работниците при монтиране на осветителните тела и броя на осветителите – 29 бр. по-малко в с. Д. и 40 бр. по-малко в с. Р..
При това положение спорен остава въпроса, каква цена се дължи по договора за
извършения демонтаж и монтаж на 286 бр. осветителните тела, тъй като в отговора
на исковата молба ответникът е заявил, че изпълнителят се е съгласил да даде
търговска отстъпка за услугата.
При изясняване на действителната обща
воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото
тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД, като следва да отчете и съпостави свързаните
със сключването на договора факти. В този смисъл са постановените по реда на
чл.290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
решение № 75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 191/13.12.2016 г. по т.д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Видно от Приложение № 1 към договора е,
че изпълнителят се е съгласил да направи търговска отстъпка от цената на I етап в размер на 7446, 04 лв. с ДДС, като е
посочено, че крайната цена за плащане е 6062,84 лв. с ДДС. В чл. 2, ал. 2 от
договора изрично е записано, че цената е окончателна и не подлежи на промяна.
Съобразявайки
дадената търговска отстъпка, цената за монтаж на едно тяло възлиза в размер на 12,82 лева. От
констативните протоколи се установява, че са монтирани общо 286 тела, за които
възложителят дължи възнаграждение в размер на 3666,52 лева. Ищецът посочва, че
ответникът е извършил едно единствено плащане в размер на 1364,72, за което е
представена и фактура № 2/09.09.2016 г. на същата стойност. Други доказателства за
извършени плащания от страна на ответника не са представени. С оглед
изложеното, съдът намира, че възложителят не е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца оставащата сума от 2301, 80 лева и искът е основателен до тази
сума. Другата представена от ищеца фактура № 3/07.11.2016 г. на стойност
6803,44 лева не може да се приеме за признание на задължението от страна на
ответника, тъй като не са ангажирани доказателства в тази посока.
Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, има формална доказателствена
сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като
свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая демонтаж и монтаж на осветителни тела).
Представените по делото фактури, като
счетоводен документ отразяват вида на услугите, съответно каква е стойността,
която следва получателят на услугата да заплати. С поредица свои решения
постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС ,
ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото
в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването
и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
(решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). В
случая не са ангажирани доказателства в тази посока.
С оглед
изложеното се налага извод за основателност на претенцията до размер от 2301, 80 лева, като решението на РС-Самоков в тази част следва да се отмени и потвърди в
частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 6803,44 лева. Претендираната мораторна
лихва за периода от 18.09.2016 г. до 17.01.2019 г. възлиза в размер на 544, 77
лева / съдът сам при условията на чл.162 ГПК определя
размера/, до която сума следва да се уважи претенцията, като
решението на РС в тази част следва да се отмени и съответно потвърди в частта,
в която е отхвърлен до сумата от 1600, 00 лева. Съобразно уважената част на
иска, на заявителят в заповедното производство се следват разноски в общ размер
на 294, 05 лева, от които 56, 94 лева за държавна такса и 237, 11 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В първоинстанционното
производство на ищеца "Д..."
ЕООД ще се следват разноски в размер на същата сума, както в заповедното производство,
съобразно приложен списък, а именно 56, 94 лева за
държавна такса и 237, 11 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника „С.“ АД не се дължат разноски, поради липса на
представени доказателства за уговорено, съответно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200, 00 лева. Ето защо, решението на РС-Самоков следва да се отмени в тази част.
За въззивното
производство въззиваемата страна "С." АД ще
дължи на въззивника "Д..." ЕООД разноски в размер на 56, 94 лева за държавна такса и 237, 11 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част. На въззиваемата
страна „С.“ АД не се дължат разноски, поради липса на представени доказателства
за уговорено, съответно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200,
00 лева.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 175 от 22.10.2019 год. по гр. дело № 230/2019 год. по описа на РС- Самоков, в ЧАСТТА, с която съдът
е отхвърлил като неоснователен, предявения от Д...“ ЕООД с ЕИК: ……… срещу „С.“ АД, ЕИК: ………, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „С.“ АД дължи
на „Д...“ ЕООД следните суми: 2301,80 лв. /две хиляди триста и един лева и
осемдесет стотинки/, претендирани като главница
неизплатени от възнаграждение по договор от 15.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.01.2019 година до окончателното изплащане;
544,77 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/,
претендирани като мораторна
лихва за забава за времето от 18.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и 294,05 лв.
/двеста деветдесет и четири лева и пет стотинки/, претендирани
като разноски по ч. гр.д. № 54/2019 г. на РС Самоков,
от които 56,94 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ за ДТ
и 237,11 лв. /двеста тридесет и седем лева и единадесет стотинки/ адвокатски
хонорар, за които суми по частно гражданско дело № 54 по описа на РС-Самоков за 2019 г. е издадена на 07.02.2019 г. заповед № 84 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и в частта, в която на осн. чл. 78, ал. 3, „Д...“ ЕООД е
осъдено да заплати на „С.“ АД разноски в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска на „Д...“ ЕООД с ЕИК: ……… срещу „С.“ АД,
ЕИК: ………, че ответника „С.“ АД, ЕИК: ………. дължи на ищеца „Д...“ ЕООД с ЕИК: ……… следните суми: 2301,80 лв. /две хиляди триста и един лева и осемдесет
стотинки/, претендирани като главница неизплатени от
възнаграждение по договор от 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.01.2019 година до окончателното изплащане; 544,77 лв.
/петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ претендирани като мораторна лихва
за забава за времето от 18.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и 294,05 лв. /двеста
деветдесет и четири лева и пет стотинки/, претендирани
като разноски по ч. гр.д. № 54/2019 г. на РС Самоков,
от които 56,94 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ за ДТ
и 237,11 лв. /двеста тридесет и седем лева и единадесет стотинки/ адвокатски
хонорар, за които суми по частно гражданско дело № 54 по описа на РС-Самоков за 2019 г. е издадена на 07.02.2019 г. заповед № 84 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 22.10.2019 год. по гр. дело № 230/2019
год. по описа на РС- Самоков в
останалата част, с която искът с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен за
следните суми: за горницата над 2301,80 лв. /две
хиляди триста и един лева и осемдесет стотинки/ до 6803,44 лева, претендирани като главница неизплатени от възнаграждение по
договор от 15.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.01.2019 година до окончателното изплащане; за горницата над 544,77 лв.
/петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ до 1600, 00
лева, претендирани като мораторна
лихва за забава за времето от 18.09.2016 г. до 17.01.2019 г. и за горницата над
294,05 лв. /двеста деветдесет и четири лева и пет стотинки/ до 868,10 лева, претендирани като разноски по ч. гр.д. № 54/2019 г. на РС Самоков, за които суми по частно гражданско дело № 54 по
описа на РС-Самоков за 2019 г. е издадена на
07.02.2019 г. заповед № 84 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Д...“ ЕООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление *** разноски за първоинстанционното производство в размер на 294,05 лв. /двеста деветдесет и четири лева и пет стотинки/, от които 56,
94 лева за държавна такса и 237, 11 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Д...“ ЕООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление *** разноски за въззивното производство в размер на 294, 05 лв. /двеста деветдесет и четири лева и пет стотинки/, от които 56,
94 лева за държавна такса и 237, 11 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.