Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ граждански състав в
открито заседание, на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При
секретаря : А.Х. като разгледа
докладваното от съдия ДИЛОВА гражданско дело № 5388 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Пред *** е
депозирана искова молба от *** против *** с ЕГН **********,*** и *** с ЕГН **********,***
против Н.И.В. от ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Твърди се,
че между*** от една страна като кредитор и Н.И.В. от друга страна, като
кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, по силата на който банката
е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3 396лв., със
срок на издължаване 22 месеца, считано от усвояване на кредита. Твърди се, че
поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание т.19.2 от ОУ на *** за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Твърди, че е било образувано
заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д 3612/2016г.
по описа на ***, но срещу издадената заповед за изпълнение е било депозирано
възражение от длъжника. Претендира се да се признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които била издадена заповедта за
изпълнение в заповедното производство.
Ответницата Н.В. е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции. Твърди се, че въпреки очевидно затрудненото
финансово положение на длъжника, банката – кредитор не е отправила предложения
за предоговаряне на условията по договора при по-облекчен режим за
кредитополучателя, което би довело до редовно плащане на погасителните вноски.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №3612/2016г. по
описа на ***, че на 18.05.2016г. ищецът е депозирал заявление по реда на чл.417
от ГПК, с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника Н.И.В..Видно
от същото дело е, че съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата 2 776, 17 лв., представляваща главница, сумата 120, 00 лв.,
представляваща заемни такси,сумата 522, 00 лв., представляваща лихва за забава
за периода 23. 09. 2015 год.-17. 05. 2016 год. /вкл./, сумата 30, 62 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода 16. 05. 2016 год.- 17. 05. 2016
год. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18. 05.
2016 год. до изплащане на сумата, както и сумата 419, 69 лв., представляваща
разноски по делото.Видно от приложеното ч.гр.д. 3612/2016г. е, че срещу
заповедта за е постъпило възражание. С определение,
връчено на заявителя на 01.07.2016г., на същия е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта, на основание
чл.415, ал.1 от ГПК и такъв е подаден в срок, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
От приложеното искане за стоков кредит
и договор за стоков кредит от 23.04.2015г. се установява, че между *** от една страна като кредитор и от друга – Н.И.В., в
качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит по силата на който банката
се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 3
396лв., а последния се е задължил да го върне на 22 месечни вноски, като са
уговорили падеж на 23 число на месеца. Страните са уговорили, че при забава на
плащанията на главница или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Страните са
уговорили, че последиците от предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а
ако законът го изисква след уведомление до клиента. Съгласно чл. 13 от Общите
условия кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в
случаите когато длъжникът забани уговорените плащания за главница или лихва,
както и по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително
изпълнение. Според обективираното в чл.12 от договора неразделна част от
договора за кредит за общите условия, които са връчени на кредитополучателя. По
делото е представен погасителен план, от който е видно че кредитът следва да се
издължи на 22 равни месечни вноски всяка от 201,90 лв на падежа- 23 число от
съответния месец с начало 23.05.2015г. и последна вноска на
23.02.2017г.Представено е и уведомление от *** до ***.
От приложеното извлечение от сметка
е видно, че ответника е забавил
плащането на сумите за главница и лихва за периода 23.11.2015г.- 23.04.2016г.
От представения препис на нотариална
покана рег.№3296 от 27.04.2016г. на нотариус с рег.№516 на НК и разписка
връчването й №113/09.05.2016г. се установява, че банката кредитор е уведомила
на 09.05.2016г. кредитополучателя, че обявява договора за банков кредит от 23.14.2015г.
за предсрочно изискуем.
Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа експертиза
е, че стоковия кредит отпуснат на Н.И.В. съгласно договор от 23.04.2015г. е
усвоен, като е издадена фактура на стойност 3396 лв от ***.ВЛ е установило, че
сумата е преведена на 23.04.2015г. ВЛ е установило, че по заемна сметка с
титуляр Н.И.В. са постъпили погасителни вноски в размер на 1024,92 лв , с които
са погасени главница в размер на 619,83 лв, договора лихва в размер на 619,83
лв.Последната погасителна вноска е на 27.10.2015г. в размер на 13,61 лв и след
тази дата няма извършвани плащания. Към 18.05.2016г.- датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК неплатеното задължение на кредитополучателя е
възлизало на 2 776,17 лв, лвихвата за забава за периода 27.10.2015- 17.05.2016г. е в размер на 522
лв. а за периода 23.10.2015г.- 17.05.2016г. ответникът дължи и санкционираща
лихва в размер на 30.62 лв, както и сумата 120 лв за такса при предсрочна
изискуемост на кредита. В заключение общия размер на кредита е 3448,79 лв.Съдът
кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така обсъдените доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
От
обсъдените по-горе доказателства се установява, че между ищеца *** и
ответницата Н.В. е бил сключен договор за стоков кредит,въз основа на който в полза на
кредитополучателя е предоставен стоков кредит в размер на 3 396 лв. със срок на договора 22 месеца. С
подписване на договора, страните са се съгласили с обективираните в него и
приложимите ОУ уговорки относно начина и срока на връщане, дължимите лихви и
такси, и съответните последици при забава в плащанията. От представените по
делото доказателства се установява, че поради забава на плащането на сумите за
главница и лихви за период повече от 90 дни, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и кредитополучателят/ ответник в настоящото производство/ е уведомен
за това, видно от представената по делото нотариална покана връчена на
ответницата на 09.05.2016г. С оглед на изложеното съдът намира, че банката –кредитор е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, уведомявайки изрично
кредитополучателя за това. Обстоятелството, че банката е знаела че
кредитополучателят не разполага със средства да погаси задължението си е
неотносимо към предсрочната изискуемост на кредита и не обуславя недължимост на
последния. С оглед горното, съдът приема, че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по
процесния договор за кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното
производство размери,предявения установителен иск е основателен и доказан, и следва
да бъде уважен.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4
от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е ,
че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 419,69 лв
представляваща направени разноски в заповедното производство.
С
оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
основателно е искането на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски
направени в исковото производство за държана такса и вещо лице в размер на 318,98 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, че Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ***,
със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 2 776,17
лв. главница,522,00лв. договорна лихва за забава за периода 23.09.2015г. – 17.05.2016г.,
30,62лв. санкционна лихва за периода 16.05.2016г. – 17.05.2016г. и 120лв.
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК, *** по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 419,69 лв, представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№3612/2016г. на ***.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
НА ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 318,98лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: