Р Е Ш Е Н И Е
№
......................., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
VІІ касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 1664/2020 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
С.П.С., подадена чрез адв. В.С. – ВАК, уточнена на 06.08.2020 г., срещу Решение
№ 760 от 08.06.2020 г. по АНД № 312/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 442а-229 от 27.11.2019 г.,
издадено от Началника на Сектор ОП в ІV РУ към ОД на МВР Варна.
С жалбата се поддържа, че решението
на ВРС е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка, неправилно
тълкуване на закона и анализ на доказателствата по делото, погрешно третирана
доказателствена тежест, както и неправилно прилагане на материалния закон. Сочи
се, че ВРС въобще не е осъдил доводът за липсата на реално разглеждане и
обсъждане на възражението срещу акта за установяване на административното
нарушение (АУАН), доколкото неправилно приема, че не е постъпило такова в срока
по чл. 44 от ЗАНН. На следващо място се настоява, че ВРС е разсъждавал върху
аргументи, каквито не са излагани от наказаното лице (по отношение вписването в
АУАН, че издалият го е присъствал при установяване на нарушението). Според
касатора, нито от преписката, нито от мотивите на съда става ясно защо на място
не е съставен АУАН, ако действително са били констатирани нарушения, а на
по-късен етап АУАН е съставен от служител, който не е присъствал при
констатирането на нарушенията. Твърди се и вътрешно противоречие в
разсъжденията на съда, доколкото АУАН е съставен от лице неприсъствало на
проверката на база констативен протокол, а в същото време ВРС посочва, че
обстоятелството, че проверяващите органи от МТ са съставили протокол, в който
са описали своите констатации от деня на проверката на 01.08.2019 г., е
ирелевантно за АНП, доколкото началото на АНП се поставя със съставения АУАН.
Изтъква се, че не следва разсъжденията на съда да заместват липсващите
разсъждения на наказващия орган за липсата на основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. Касаторът настоява, че доколкото служителите на МТ са извадили
телефоните си, за да проверят местоположението си, това е в подкрепа на тезата
за неяснота на местоположението, независимо от позоваването на ВРС на
посоченото от служителите на МТ, които са категорични, че от двете страни на
подстъпите към плажа е имало поставени информационни табели с точното
обозначение на местоположението на дюните. Искането е да се отмени решението на
ВРС и да се отмени НП. В хода по същество на делото адв. С. поддържа изложените
в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът – Сектор „ОП“ в ІV РУ
към ОД на МВР Варна, с писмени бележки чрез ст. юриск. К.Л.-А.поддържа
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение. Искането е да се остави в сила решението на ВРС,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК.
Административният съд, като
прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на С.П.С. срещу НП № 442а-229
от 27.11.2019 г., издадено от Началника на Сектор ОП в ІV РУ към ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 30,
ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
Според НП нарушението се състои в
следното: На 01.08.2019 г., около 17:20 ч., в КК Шкорпиловци, с. Шкорпиловци, С.П.С.
е паркирала собствения си лек автомобил ** **с рег. № ** ** в границите на сиви
дюни на морски плаж „Шкорпиловци-юг“, пред оградата на Комплекс „Панорама“,
като нарушението е установено с Констативен протокол № 365000-31019. Посочено
е, че виновно е нарушена забраната за преминаване, паркиране и престой на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морски плаж.
Наказващият орган е посочил, че е разгледал възражение с № 446000-1346/19 г.,
доказателствата по преписката и справка № 442р-27992/19г. на назначената със
заповед на Началника на ІV РУ комисия. Обективирано е в НП и че не са налице
хипотезите по чл. 28, б. „А“ и чл. 29 от ЗАНН.
Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства ВРС установява от фактическа страна, че на 01.08.2019г.
автомобилът на въззивника е бил паркиран в границата на сивите дюни, върху
пясъка на морския плаж. На същия ден около 17:20 часа длъжностни лица от
Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерство на туризма,
съвместно с автоконтрольори от ІV РУ при ОД на МВР - Варна, извършили съвместна
проверка на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“. На място при проверката били
установени множество паркирани превозни средства и каравани в границите на
сивите дюни на морския плаж, пред оградата на комплекс „Панорама“. Сред
паркираните автомобили бил и автомобилът на С.С.. Констатациите при проверката
били документирани в протокол, съставен на 01.08.2019 г. и подписан от всички
участващи в проверката, като на 06.08.2019 г. от МТ протоколът е изпратен на ІV
РУ при ОД на МВР Варна. След запознаване с изпратения протокол, св. Ц.М.-
служител в ІV РУ-Варна установил, че паркирането на горепосочените автомобили,
в това число и този на въззивника било в нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. На
20.08.2019 год. св. М. съставил АУАН в присъствието на св. Д.Л.и на още един свидетел, като Л. бил присъствал
при установяване на нарушението. В съдържанието на съставения акт били описани
установените на 01.08.2019 год. факти и била посочена правна квалификация по
чл. 17б от ЗУЧК. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с
отбелязване, че има възражения. Такива обаче не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН. Началникът на Сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР Варна, на
27.11.2019 год. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка
ВРС установява от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно
кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите М., Л., С. и Ш.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол от извършена
проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“ и други.
За да потвърди наказателното
постановление ВРСприема, че същото е издадено от компетентен орган съгласно т. 5
от Заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР Варна, АУАН и НП
са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. За неоснователно е прието оплакването,
че според АУАН издателят му е присъствал на установяване на нарушението, т.к. в
акта изрично е вписано, че св. Л. е присъствал при установяване на нарушението.
Обстоятелството, че проверяващите са съставили протокол, в който са вписани
констатациите при проверката е ирелевантно според ВРС, т.к. не протоколът, а
АУАН поставя началото на административнонаказателното производство. По същество
ВРС приема, че от събраните доказателства се установява, че С.С. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, за което била
ангажирана административнонаказателната й отговорност, тъй като именно тя на
посочената в НП дата е паркирала автомобила си на територията на морския плаж
„Шкорпиловци–Юг“- върху пясъка. Направен е извод, че правилно е
ангажирана отговорността й съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, която разпоредба предвижда глоба от 1 000 до
3 000 лв., като размерът и видът на наказанието са законосъобразно определени.
Изложени са и мотиви за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция
намира решението на районния съд за неправилно, като постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от НПК, във
вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд
се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния
фиш, както и допуснатите от съда свидетели.
В случая с разпореждането за
насрочване на АНД № 312/2020 г. районният съд е разпоредил да се призове „въззиваемата
страна“, без да посочва кого конституира като въззиваема страна. Призовките за
насрочване и за пренасрочване на делото, както и съобщението за постановеното
решение по АНД № 312/2020 на ВРС са адресирани до „Сектор ОП – Четвърто РУ – ОД
на МВР – Варна“. Същевременно в протоколите от съдебните заседания като въззиваема
страна е посочено Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, което е било представлявано
от юрисконсулт К.Л., упълномощена от Директора на ОД на МВР Варна да
представлява единствено ОД на МВР Варна. В обжалваното пред АдмС – Варна
Решение № 760 от 08.06.2020 г. по АНД № 312/2020 г. на ВРС не е посочено коя е
въззиваемата страна по делото.
В случая не става ясно кой е
ответникът (въззиваемата страна) по АНД № 312/2020 г. дали е Сектор ОП, дали е
Четвърто РУ или е ОД на МВР Варна, а въззиваемата страна следва да е една от
тези административни единици.
(Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР ОД на МВР е основна структурна единица, която по аргумент от чл. 43, ал.
3, т. 4 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 16 от Правилника за устройството и
дейността на МВР е и юридическо лице. Администрацията се организира в дирекции,
отдели и сектори - чл. 4 от Закона за администрацията. Нормата на чл. 42, ал. 3
от ЗМВР регламентира възможността в областните дирекции на МВР да се създават отдели, сектори, районни
управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от
задачите и дейността им.)
Както се посочи участие в двете съдебни
заседания по АНД № 312/2020 г. е взело ІV РУ при ОД на МВР Варна, което ІV РУ обаче
не е било надлежно представлявано, доколкото юрисконсулт К.Л., упълномощена от
Директора на ОД на МВР Варна да представлява единствено ОД на МВР Варна.
Изложеното обосновава извод за
опорочаване на съдебния процес, което влече отмяната на решението на ВРС и
връщане на делото за ново разглеждане, като не следва понастоящем касационната
инстанция да обсъжда изложените от касатора доводи за неправилност на съдебното
решение.
Независимо от горе направения
извод, при новото разглеждане въззивният съд следва да има предвид следното:
Съгласно чл.6, ал.2 ЗУЧК,
морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна
ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Според АУАН и НП, С. е нарушила
разпоредбата на чл.17б, ал. 1 от ЗУЧК, т.к. е паркирала в границите на „сиви
дюни“ на морски плаж „Шкорпиловци-юг“, пред оградата на к-с „Панорама“. С
възражението си срещу АУАН С. настоява, че е спряла автомобила си не върху
пясъчни дюни, а в участък от ведомствен път, от пръст и чакъл, собственост на
ДЛС „Шерба“, граничещ с морски плаж „Шкорпиловци-Юг“, на който няма никакви
обозначителни табели, знаци забраняващи спиране или паркиране на МПС, като
автомобилът по никакъв начин не е засегнал пясъчните дюни. С тези свои
твърдения наказаното лице оспорва обстоятелството, че мястото, на което е бил
паркиран автомобилът му, попада в обхвата на забраната по чл.17б от ЗУЧК.
За да е съставомерно деянието
следва да се установи, че мястото попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУЧК.
Според показанията на св. Л.
(полицейският служител, присъствал на проверката на 01.08.2019 г.) се
установява, че до къмпинг „Панорама“ от много време има обособен паркинг,
направен отстрани на пътя в лявата му част, както и че няма табели, че е дюни.
Този свидетел сочи, че настилката, където били паркирани колите, била пръст,
пясък и камъни, а и има черен път, отиващ надолу. Конкретно мястото, където е
бил паркиран автомобила на С. представлявало като паркинг, а пясъка започва на
около 2-3 метра надолу и вече плажната ивица е най-долу, на 50-100 метра. С. Л.
заявява и че до мястото, където е бил паркиран автомобила има асфалтов път до
едно положение. Свидетелят споменава и горски път, както и циментиран път и
портал с бетон, като паркинга е до бетона, в лявата част, като сочи и че на този
така обособен паркинг има два общински казана за смет. С. С. (служител на
Министерство на туризма, извършил проверка на 01.08.2019 г.) заявява, че
местата, където са били паркирани автомобилите, съобразно скиците се водят
дюни, като границите на дюните са в специализираните карти на АГКК, като по
принцип съобразно границите в специализираната карта на място виждат къде са
разположени тези дюни и какъв вид са дюните. С. С. сочи и, че не си спомня
откъм страната на пътя дали е имало указателни табели, че това са дюни. С. Ш.
(също служител от МТ, присъствал на проверката на 01.08.2019 г.) заявява, че от
външната част на плажа са установили паркирани МПС върху един участък от плажа,
който по специализираната карта съставлява територия на сиви дюни.
В писмото на главния секретар на
Министерство на туризма до ІV РУ при ОД на МВР Варна се сочи, че съгласно
специализираната карта на морските плажове и дюни на територията на землището
на с. Шкорпиловци и схемата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения за
морски плаж „Шкорпиловци-юг“, територията пред оградата на комплекс „Панорама“,
след пресичане на пътя, представлява сиви дюни, попадащи в територията на
морски плаж „Шкорпиловци-юг“.
При разпита в с.з. проведено на 19.02.2020
г. св. Л. посочва, че при съвместната проверка с длъжностни лица от
Министерство на туризма, чул от хората, че им показали някакви скици и им
казвали, че не следва да се паркира там на това място, защото са дюни, като
свидетелят заявява и че служителите от Министерство на туризма правели снимки. По
преписката е приложен Протокол от 01.08.2019 г. от извършената проверка на
място, но не и изготвения снимков материал от проверката, посочен като
приложение към протокола. Приложена е по делото специализирана карта, която не
е заверена от служителите на МТ, като не е ясно дали именно това е
специализирана карта по чл. 32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с. Шкорпиловци,
относима към мястото на установяване на нарушението. Липсват безспорни данни за
мястото, където е бил паркиран автомобила и дали същото попада в обхвата на
„сивите дюни“ и на плажа, поради което ВРС необосновано е приел, че извършването
на нарушението по чл. 17б от ЗУЧК е доказано.
Следва да се отмени обжалваното
решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. При
новото разглеждане на делото следва се конституира надлежната въззиваема страна
и да се изискат изготвените при съвместната проверка снимки, както и
специализираната карта по чл. 32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на
с. Шкорпиловци (доколкото не е ясно дали приложената към писмото на главния
секретар на МТ специализирана карта е именно карта по чл. 32 от ЗКИР), въз
основа на които и при необходимост с помощта на вещо лице, да се установи дали
мястото, на което е установено нарушението - пред оградата на к-с „Панорама“,
попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски
плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от
АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна,
обезсилване или обявяване на нищожност.
При този изход на спора по
претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция
следва да се произнесе ВРС по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
На основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 760 от 08.06.2020 г. по АНД № 312/2020 г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.