РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20215440200640 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето.
Жалбоподателят Х. И. Б. от гр. С. обжалва наказателно постановление №
***/29.11.2021 г., издадено от Директора на РЗИ - С., с което на основание чл. 209а, ал. 1
ЗЗдравето му е наложена глоба в размер на 300 лв..
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е наказан за
нарушение, което не е извършил, в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото му
на защита – не е посочено мястото на нарушението, съществува несъответствие в
описанието на нарушението в АУАН и НП, липсва яснота за конкретното извършено от него
нарушение, като не е посочена точната противоепидемиологична мярка.
От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и представляван от адв. Ч.
поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено, като на жалбоподателя бъдат
присъдени деловодните разноски. Излага подробни съображения в пледоарията и в писмени
бележки за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемият РЗИ – С. се представлява от адв. Р., която в пледоарията счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като на въззиваемия бъдат присъдени
1
деловодните разноски.
След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от заинтересовано лице –
наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна.
На 02.09.2021 г. в гр. С., на Автогара – С. Х.Б. като шофьор на автобус за
обществен превоз на пътници с рег. № ***, обслужващ линия С. – Д. – С., нарушава
въведените в т. 7 на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на МЗ противоепидемични мерки,
свързани с разпространението на инфекцията COVID-19, като няма поставена защитна маска
на лицето, покриващо носа и устата при качване на пътниците в автобуса, настанени
пътници и лице на първата седалка до шофьора и при тръгване, без да представя при
проверката сертификат на ЕС за ваксинация, преминал 14-дневен период, считано от датата
на поставяне на последната доза. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал.
1 ЗЗ свид. Д. в присъствието на свидетелката по установяване на нарушението Г., съставила
АУАН № ***/02.09.2021 г. против жалбоподателя. Нарушителят отказал да подпише акта,
като собственоръчно изписал „отказвам“ и се подписал.
Срещу издадения АУАН жалбоподателят е подал писмено възражение, с което сам
е обяснил, че на 02.09.2021 г. изпълнявал обществен превоз на пътници по линията С. – Д. с
час на тръгване 12:10 часа и след като паркирал около 12:00 часа автобуса на автогарата, за
да се качат пътниците, след като се качил един пътник бил проверен от служителите на РЗИ,
непосредствено преди да слезе от автобуса за оформяне на документите в администрацията
на автогарата. Възразил, че не е извършил нарушение.
Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № ***/29.11.2021 г. от Директора на РЗИ – С., с което на жалбоподателя, на
основание чл. 209а, ал. 1от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за
нарушението на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в
следното: Х.Б. като шофьор на автобус за обществен превоз на пътници с рег. № ***,
обслужващ линия С. – Д. – С., тръгващ от автогара С. нарушава въведените в пункт I, т. 7 на
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на МЗ противоепидемични мерки, свързани с
разпространението на инфекцията COVID-19, като няма поставена защитна маска на лицето,
покриващо носа и устата при качване на пътниците в автобуса, настанени пътници и лице на
първата седалка до шофьора и при тръгване. Не представя при проверката цифров
сертификат на ЕС за ваксинация и преминал 14-дневен период, считано от датата на
поставяне на последната доза. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1
ЗЗ свид. Д. в присъствието на свидетелката по установяване на нарушението Г., съставила
АУАН № ***/02.09.2021 г. против жалбоподателя.
НП е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне на 01.12.2021 г. чрез
2
неговата съпруга и жалбата е депозирана пред РС - С. на 06.12.2021 г. и е процесуално
допустима.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждава от
показанията на свид. Д. и свид. Г., които сочат, че са се намирали на секторите за пътници на
автогарата преди пристигането на автобуса, управляван от жалбоподателя Б. именно с цел
извършването на проверка за спазване на епидемичните мерки, като след пристигането на
автобуса на автогарата, по време на престоя на автогарата, вкл. и при качването на
пътниците и при потеглянето от С. за Д. водачът на автомобила е бил без поставена маска,
покриваща носа и устата. След проверката, тръгвайки за Д. водачът отново не поставил
маската си, въпреки, че в автобуса имало пътници. Свидетелките са категорични, че през
това време в автобуса се качил пътник с поставена маска и имало седнал пътник на първата
седалка до шофьора. Свид. Д. попитала водача дали има маска, а той отговорил, че няма и
не носи. Попитан дали е ваксиниран отговорил отрицателно.
Свидетелят Ю. не опровергава констатациите на проверяващите. Общо твърди, че
когато водачите са сами в превозното средство са без маски, но не може конкретно да
посочи дали в момента на проверката в автобуса, управляван от Б. е имало пътници.
НП е издадено от компетентен орган – Директорът на РЗИ - С., който попада в
кръга на лицата по чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, притежаващи правомощия да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗЗ и издадените подзаконови нормативни актове във връзка
с него.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето (Изм. и доп. -
ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,
доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм.,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, с решение на Министерски съвет се
обявява извънредна епидемична обстановка за определен срок от време.
В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите.
Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1.
Във връзка с въведената извънредна епидемиологична обстановка, поради
пандемичното разпространение на вирусната инфекция от COVID-19 – ноторно известен
факт е, че с отделни заповеди на Министъра на здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България.
С т. I от заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г., издадена на основание чл. 63, ал. 4
и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във
3
връзка с Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. за удължаване срока на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020
г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25
ноември 2020 г. , Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение №
395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от
26 май 2021 г. и Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор, министърът на здравеопазването е въвел временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1.09.2021 г.
до 30.11.2021 г.. С т. 7 от пункт първи е въведено задължение за всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.
В т. 10 е дадено легално определение на понятието „обществени места“ по смисъла
на т. 7 и 8 от наредбата, а именно - „обществени“ са местата, които са достъпни за
гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.
С пункт III е определено, че работодателите, органите по назначаване и
физическите юридическите лица, които са собственици или управляват обекти с обществено
предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите,
може да допуснат изключение от изискването за носене на защитна маска за
работниците/служителите, които са ваксинирани срещу COVID-19. В пункт IV е прието, че
по смисъла на тази заповед за „ваксинирано срещу COVID-19“ се приема лице със завършен
ваксинационен курс срещу COVID-19, удостоверено с Цифров COVID сертификат на ЕС за
ваксинация и преминал 14-дневен период, считано от датата на поставяне на последната
доза.
С Решение № 547/28.07.2021 г. на Министерския съвет за е удължен срокът на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020
г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25
ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395
4
на Министерския съвет от 28 април 2021 г. и Решение № 426 на Министерския съвет от 26
май 2021 г., считано от 1 август до 31 август 2021 г..
С последващо Решение № 629/26.08.2021 г. е удължен срокът на обявената с
Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение
№ 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от
15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на
Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25
септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение
№ 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет
от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г. и Решение №
547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. на извънредната епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-
19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано
от 1 септември 2021 г. до 30 ноември 2021 г..
Въпреки неправилното цитиране в заповедта на министъра на Решение № 547 на
Министерския съвет от 28 юли 2021 г., практически с решението от 26.08.2021 г. срокът на
епидемичната обстановка е удължен за срока от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г.. Налице е
наложена епидемична обстановка към момента на извършването на проверката на
жалбоподателя и съществуващо основание за въвеждане на противоепидемични мерки от
страна на министъра на здравеопазването.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установи, че на посоченото време – 02.09.2021 г. 12,00 – 12,10 часа и
на посоченото обществено място - автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници,
жалбоподателят като водач на автомобила е бил без поставена защитна маска, покриваща
носа и устата, в нарушение на въведената противоепидемична мярка с т. I. 7. от посочената
заповед на МЗ. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.
В случая е без значение обстоятелството, дали в този момент автобусът престоява
в изчакване на точния час на тръгване. Достатъчно е, че същият се движи по разписание и
във времето на престой за качването на пътниците нарушението е осъществено. Неправилно
се твърди от жалбоподателя за нарушение на императивни норми за описанието на времето
и мястото на извършване на нарушението, тъй като и в АУАН и в НП изрично е посочено
както времето – 02.09.2021 г., 12,00 часа, при качване на пътниците в автобуса,
настаняването им и седнало лице на първата седалка до шофьора и при тръгване на
5
автобуса, така и мястото – на автогара С., в автобус с рег. № ***. Неправилно се твърди от
жалбоподателя, че нарушението било описано и при пристигане на автобуса на автогарата –
нито в АУАН, нито в НП не се съдържа такова посочване. От задължителната табела на
автобуса и от мястото на сектора, на който е бил паркиран проверяващите са установили, че
същият автобус изпълнява пътническа линия С.- Д. – С.. В случая без значение е
обстоятелството дали автобусът идва от направление Д. или от дома на водача в града.
Важно е, че автобусът е престоявал в изчакване на настъпването на определения момент на
тръгване по разписанието му и в него е имало пътници.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП като нарушена разпоредба е посочен чл.
63, ал. 4 ЗЗ, но текстовото описание на нарушението изрично посочва нарушение на
въведените противоепидемични мерки по т. 7 от заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на МЗ..
Конкретното деяние, в извършването на което е обвинен жалбоподателят, е
неизпълнение на противоепидемична мярка въведена с акт на министъра на
здравеопазването - Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, а
именно т. 7 от същата заповед, за носене на защитна маска за лице от всички лица
намиращите са в закрити обществени места, включително и в транспортните средства и
представлява административно нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. т. 7 от Заповед №
РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
В практиката съдилищата, напр. Решение № 182/01.06.2021 г. по к.н.адм.д. №
69/2021 г. на АдмС – С. е прието, че посочването на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ за
нарушена, не са нарушени процесуалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН. И в АУАН и в НП е направена връзка с чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и с т. 7 от заповедта на
министъра. Прието е също, че е достатъчно словесното описание на нарушението да
съответства на посочената в НП правна норма, което в случая е налице.
Посочената и представена от жалбоподателя съдебна практика не обвързва
настоящия съд и не е относима към настоящия спор.
Съдът отчита високата степен на опасност на извършеното нарушение, тъй като то
е осъществено от жалбоподателя в малко затворено пространство и при присъствието на
други лица – настанени пътници преди тръгването на автобуса за Д., с което е застрашено
здравето на повече от едно лице.
При това положение санкционираното нарушение е доказано от обективна и
субективна страна, поради което и жалбата е неоснователна. Обжалваното НП е правилно и
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал.
2, т. 5 ЗАНН.
Относно разноските:
Жалбоподателят е направил разноски за адвокат, но с оглед изхода на делото,
такива не му се дължат. Въззиваемият е направили доказал деловодни разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
6
Ще следва да бъде осъден въззиваемият да ги плати на жалбоподателя на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, във връзка с
чл. 236 ЗЗ и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, С.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/29.11.2021 г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция - С., с което на Х. И. Б., ЕГН **********, от гр.
С., ул. „***, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на
300 лв..
ОСЪЖДА Х. И. Б., ЕГН **********, от гр. С., ул. ***, на основание 63д, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК да заплати на Регионална здравна инспекция – С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***, представлявано от М. В. К.
направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
с ДДС..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - С..
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. Ч..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7