МОТИВИ към
присъда № 7/21.05.2018 г. по НОХД № 145/2018 г. по описа на РРС
Районна прокуратура гр.Р. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.Е.Д.
и същия е предаден на съд за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр.
ал. 1, във вр. чл.20, ал. 2 от НК, във вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че
на 01.05.2018г. в гр.Р. в централната градска част извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като в съучастие с И.Е.Д., като съизвършител, блъскал полицейските
служители С.И.П. и И.Д.И., които възпрепятствали достъпа му до Н., отказвал да
изпълни разпорежданията им да преустанови това си поведение, демонстративно разкъсал
тениската си и останал гол до кръста, и сам нанесъл на Н. удар с юмрук в
областта на лицето, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта –полицейски служители и по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, и, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
и срещу И.Е.Д. за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. чл.26,
ал. 1, във вр. чл.20, ал. 2 от НК, за това, че на 01.05.2018г. в гр.Раднево в
централната градска част при условията на продължавано престъпление извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно:
- в 19.30 часа пред павилион,
разположен до Автогара гр.Р., сам, демонстративно крещял: „-хххххххххххххххххххх“;
- безповодно дърпал за
ръката Й.С.П.;
- отправил обида с израза: „-хххххххххххххххххххххххи нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето, все на С.Р.М.;
- в 20.15 часа в близост до сградата на Община Р., сам, отправил на Д.Ж.Н.
обида с израза: „-ххххххххххххххххххххххххх!“ - и - „хххххххххххххххххххххххххх
- в 20.18 часа в сградата на РУ – Р. в съучастие с К.Е.Д., като
съизвършител блъскал полицейските служители С.И.П. и И.Д.И., които възпрепятствали
достъпа му до Н., отказвал да изпълни разпорежданията им да преустанови това си
поведение с думите:
„-ххххххххххххххххххххх?“;
- демонстративно
разкъсал тениската си и останал гол до кръста, отправял към полицаите С.П., И.И.
и С.И. заплахи с изразите: „-ххххххххххххххххххххххх!“, „ххххххххххххххххххххххххххххххххх“, „ххххххххххххххххххххххххххххххх, „-хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххкато
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта –полицейски
служители и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници адв.Х. и адв.Х. са
заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Същото
становище вземат и подсъдимите.
Съдът
съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително изслушване
на страните, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК. В хода на същото
предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимите правата им
и по чл. 371 от НПК и след като е
уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимите са направили самопризнание и в съдебно
заседание и са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК,
при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимите,
на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимите и не се
противопоставя делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие. По
отношение на наказанията на подсъдимите: за И. Д. прокурорът пледира за наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим. За подсъдимия К.Д. пледира за наказание близко до минимума от три
месеца лишаване от свобода. Пледира и на двамата подсъдими да се наложи
наказание обществено порицание.
Подсъдимите
И.Е.Д. и К.Е.Д.-участват лично в съдебно заседание и със своите защитници потвърждават
предприетото процесуално действие за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Съответно при предварителното изслушване, признават изцяло фактите, изложени в
обвинителния акт, давайки и съгласие за същите да не се събират доказателства.
В процесуалното време на последна дума молят съда за минимално наказание.
Защитниците
на подсъдимите – адв.Х. и адв.Х., при проведеното съкратено съдебно следствие и
направено признание за всички факти по обвинението, излагат доводи основно във
връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. В тази насока се
позовават на процесуалната разпоредба и следващото от това приложение на чл.
58а НК, като молят за минимално наказание и на двамата подсъдими.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимия И.Е.Д. е роден на ***г***,
бълг. гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия К.Е.Д. е роден на ***г***,
бълг. гражданин, основно образование, ученик, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимите И.Е.Д. и К.Е.Д., който е
непълнолетен, са братя. Двамата живеят по постоянен адрес ***.
На 01.05.2018г. около 19.30 часа
свидетелите Й.С.П. и С. Р. М., които живеят на семейни начала, спрели с
автомобила си до павилиона, който се намира до Автогарата в гр.Р., за да купят
цигари. Двамата слезли от автомобила и застанали на тротоара до павилиона.
Видели, че по улицата, в посока откъм централната част на града към тях се
движат група лица от ромски произход. В групата били и двамата подсъдими. Подсъдимия
И.Д. ръкомахал и крещял на висок глас „-хххххххххххххххххххххххх.“ Като видял,
че св.М. го гледа, подсъдимия И.Д. го посочил с пръст и го запитал „ххххххххххххххххххххххххх“.
Св.М. предположил, че подсъдимият е повлиян от употребен алкохол и не му
обърнал внимание. Тогава подсъдимия И.Д. хванал св.П. с ръка за лявото рамо и
започнал да я дърпа. Св. М. се намесил и му дръпнал ръката, при което
подсъдимия И.Д. посегнал с ръка към него и му нанесъл удар в областта на лицето
от лявата страна. След това се намесили останалите лица от групата, които
издърпали обвиняемия настрани и казали на св.М. да не се занимава с него,
защото е пиян.
Около 20.15 часа св.Д.Ж.Н. минавал
през площада в центъра на града, прибирайки се към дома си. По същото време
двамата подсъдими седели на една от пейките, разположени срещу сградата на
Община Р. Виждайки св.Н., подсъдимия И.Д. му извикал „-ххххххххххххххххххххххххххСв.Н.
отговорил, че „-си минава по пътя“ и продължил да върви. Докато се изкачвал по
стълбите в посока към Банка „ДСК“, видял, че двамата подсъдими тичат след него,
като подсъдимия И.Д. му извикал „-хххххххххххххххххххххСв.Н. се изплашил и се
насочил към сградата на РУ – Р., която се намирала на около 30 метра от него. Успял да
влезе в сградата и почукал на стъклото на стаята на дежурния полицай и съобщил,
че го гонят. Св.С.И.П., който тогава бил оперативен дежурен, веднага напуснал
стаята и излязъл в коридора. В същия момент в
коридора на сградата нахлули двамата подсъдими. По това време св.Н. стоял до
дървените врати, разделящи коридора от фоайето на сградата. Подсъдимите опитали
да достигнат до него, но св.П. им попречил, като ги възпрял с ръце. Опитвайки да го преодолеят, те започнали да
го блъскат с ръце, като същевременно подсъдимия И.Д. отправял псувни към „ххххххххх“.
Св.П. им разпоредил да спрат и да обяснят какъв е проблема, но подсъдимия И.Д.
свил ръцете си в юмруци и посегнал да го удари. Св.П. се предпазил и избегнал
удар, след което хванал подсъдимия И.Д. и започнал да го избутва назад. През
това време подсъдимия К.Д. приближил до св.Н. и му нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето. По същото време в коридора дошъл и полицейския служител св.И.Д.И.,
който тъкмо слязъл там от своя кабинет. Той вкарал св.Н. в помещението на
служба „Паспортна“, така, че подсъдимите да не го виждат, след което хванал
подсъдимия К.Д. и започнал да го избутва назад.
Въпреки разпорежданията да престанат, подсъдимите продължили да блъскат полицейските служители С.П. и И.И.,
като И.Е. крещял: „хххххххххххххххххххххххххх“,
а подсъдимия И.Д. демонстративно разкъсал тениската си и останал гол до кръста. На няколко пъти подсъдимия И.Д. се заканил на
свидетелите П. и И. И. с думите „ххххххххххххххххххххххххххх“, „ххххххххххххххххххххххххххххх!“,
„ххххххххххххххххххххххх“. Междувременно, чувайки силните викове, от горните етажи
на сградата дошли още полицейски служители, между които и св.С.И.И.. Подсъдимия
И.Д. се обърнал към св.Ст. И. с думите „-ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххСв.
С.И. хванал подсъдимия К.Д. и го отдалечил от брат му. Тогава подсъдимия К.Д.
започнал да крещи, че брат му „ще полудее“ и иска да стои до него, след което
също разкъсал тениската си и останал гол до кръста.
За да бъде овладяна ситуацията, по
разпореждане на дежурния по управление, подсъдимите били задържани за 24 часа.
Вследствие
гореустановената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, обсъдени по-горе и довели до
формиране на вътрешното убеждение на съда относно решаване на въпросите по
чл.102 вр.чл.303 и чл.304 от НПК, съдът заключи, че подсъдимите са извършили
следните престъпления от общ характер:
С деянията си подсъдимият
И.Е.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ,ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК като:
- На 01.05.2018г. в гр.Р. в централната
градска част при условията на продължавано престъпление извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно в 19.30 часа пред павилион, разположен до автогара гр.Р.,
сам, демонстративно крещял „-ххххххххххххххххххххх“, безповодно дърпал за
ръката Й.С.П., отправил обида с израза „-хххххххххххххххххххххххххх“ и нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето на С.Р.М.; в 20.15 часа в близост до сградата
на Община Р., сам, отправил на Д.Ж.Н. обида с израза „-ххххххххххххххххх“ и ххххххххххххххххххххххххххх“,
а в 20.18 часа в сградата на РУ – Р. в съучастие с К.Е.Д., като съизвършител
блъскал полицейските служители С.И.П. и И.Д.И., които възпрепятствали достъпа
му до Н., отказвал да изпълни разпорежданията им да преустанови това си
поведение с думите „-хххххххххххххххххххххххххх“, демонстративно разкъсал
тениската си и останал гол до кръста, отправял към полицаите П., И.И. и С.И.
заплахи с ххххххххххххххххххххххххххххххххх“,
„ ххххххххххххххххххххххххххххх“,
„ххххххххххххххххххххххххххххххх“, „ххххххххххххххххххххххххххххххххххх“,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
С деянието си подсъдимият К.Е.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
от вр. чл.63, ал.1, т.4 НК
- На 01.05.2018г. в гр.Р. в централната
градска част извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като в съучастие с И.Е.Д., като
съизвършител, блъскал полицейските служители С.И.П. и И.Д.И., които
възпрепятствали достъпа му до Н., отказвал да изпълни разпорежданията им да
преустанови това си поведение, демонстративно разкъсал тениската си и останал
гол до кръста, и, сам, нанесъл на Н. удар с юмрук в областта на лицето, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, и, макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Съдът е на становище, че с гореописаната деятелност подсъдимите
поотделно и независимо са осъществили всеки от тях престъплението хулиганство
по основния състав по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимия И.Д. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна,
подсъдимия К.Д. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна подсъдимите - всеки от тях поотделно и
независимо един от друг е предприел активни действия, с които са скандализирали
и възмутили присъстващите лица. Противоправните действия на двамата подсъдими
за всеки едни от тях се изразяват в отправените обидни реплики и заплахи по
адрес на полицейските служители, като И.Д. ги заплашвал със саморазправа и
отказвал да преустанови хулиганските си действия и вътре в полицейското
управление, освен посочените заплахи към полицейските служители използвал
обидни епитети и към случайно преминаващи граждани, като ги наричан „гяури”,
„педераст”. Отделно от словесната агресия подсъдимия И.Е. е проявил и физическа
агресия, както по отношение на свидетелката П., свидетеля М., и
по отношение на полицейските служители П.
и Д., които блъскали.
В българския език думите „ ххххх“, „ххххххх“ имат обиден
характер, като използваните епитети изразяват пренебрежително и презрително
отношение към някого, който не заслужава уважение. Аналогично в разговорния
език израза ”ххххххххххххххххххххххххххх “, адресирана към полицейски
служители, изразява също негативно и пренебрежително отношение към същите, а
израза „Теб те няма”, използвана в комбинация с посочените по-горе заплахи също
изразява презрителното отношение на автора към лицето, до което е адресирано,
тъй като е употребено и в заплашителна форма с оглед омаловажаване на личността
на адресата на този израз. Както С.П. и Д.., така и останалите полицейски
служители са възприели лично отправените от страна на подсъдимите обидни закани и заплахи спрямо тях, като тези фрази,
ведно с отправените закани за саморазправа към полицейските служители и
изтъкване на собственото положение / че е част от махалата/ безспорно са ги
възприели като пренебрежителното отношение към установения ред и
представителите на полицията в лицето на същите свидетели.
Това поведение от страна на двамата подсъдими е продължило и вътре
в районното управление, където, както се посочи по-горе двамата са продължили с
отправянето на заплашителни изрази по
адрес на служителите, вече конкретно на П., И.
и Д.. Поведението на Д. изразява
нахалство и засяга нравствените принципи, същите са искали да покажат
превъзходство и надменност над полицейските служители, които по същото време са
изпълнявали служебните си задължения.
Полицейските
служители са обективирали по недвусмислен начин своето служебно положение -
били са в съответните униформи и са се намирали в полицейското управление.
Подсъдимите са съзнавали качеството на свидетелите П. и Д. и И. в полицейското управление. Потърсени за помощ от пострадалия Н., който се
скрил в полицейското управление, в правомощие на същите е било да преустановят
хулиганските им прояви по отношение на пострадалия,, т.е. да предприемат
действия по спазване на обществения ред именно в качеството си на орган на
властта. Подсъдимите не преустановили
хулиганските си прояви дори и в сградата на полицията в град Р., дори напротив
– почнали да блъскат полицаите и да ги заплашват, видно от гласните
доказателства на свидетелите полицейски служители, в което те са категорични.
От
субективна страна и двамата подсъдими са действали при форма на вината пряк
умисъл – съзнавали са противообществения характер на своите действия и че
посредством тях демонстрират явното си неуважение към обществото, към отделните
личности и към институцията на МВР, като цяло, като са целели настъпването на
тези последици, но всеки от тях е действал самостоятелно и независимо от
поведението на другия. Не може всеки един от подсъдимите да контролира
действията на другия и неговото /т.е. чуждото/ субективно отношение към
престъпния резултат и общественоопасните последици. Поради това и съдът счита, че в случая не е
налице общност на умисъла на двамата извършители. Всеки от подсъдимите напълно
самостоятелно и независимо от другия е предприемал своето поведение по
отношение на полицейските служители, изразявал е и е демонстрирал
пренебрежително отношение, като дори в една своя част подсъдимият да е бил
окуражаван от другия подсъдим, изречените от него обидни изрази и хулиганските
му действия имат напълно самостоятелен облик, както от обективна, така и от
субективна страна. Този извод се извежда и от началото на инцидента на
Автогарата пред павилион, разположен там, където подс. И.Д. е предприел едно поведение, след това
независимо и самостоятелно се е намесил подсъдимият К.Д. – вече в полицейския
участък, където той също като брат си е разкъсал тениската си, отказал да се подчини
на полицейските разпореждания да преустанови действията по отношение на Н. и дори успял, изблъсквайки
полицаите да му нанесе удар с юмрук
На
следващо място не е налице продължавано престъпление по чл.325 от страна на
подсъдимият К.Д., тъй като той е участвал само в последното деяние- осъществено
в полицейското управление. Продължавано престъпление е налице за И.Д.. В
обвинителния акт прокурорът описва поведението на двамата подсъдими още от
началото на събитията пред павилиона на Автогарата, после на площада на град Р.
и накрая приключват с осъществените хулигански действия в полицейското
управление, с тяхното недопустимо поведение пред полицаите. В правната
доктрина, както и в съдебната практика престъплението хулиганство се извършва
единствено чрез действие, което може да продължава във времето въз основа на
едно решение на дееца, да се осъществи по време, което може да заеме различни
по продължителност времеви периоди – т.е. може извършителят да скандализира
обществото и да демонстрира незачитане на установения обществен и правов ред за
кратко време, но поведението му може и да бъде продължено във времето, т.е. от
няколко минути до часове, включително и действията му да се разпростират на
различни места. Преместването на извършителя в пространството, докато
хулиганства не води до прекратяване на престъпната проява. Освен това е без
значение как е осъществено преместването, след като деянието е продължавало във
времето. При такава ситуация, като процесната, се разграничат отделните прояви
като отделни деяния, всяко от които да изпълва самостоятелно състава на
хулиганството. Всеки жест, ругатня или обида, които са обществено неприемливи и
са част от престъплението хулиганство, вършено от дееца, се формират в правната
квалификация на престъплението на отделни деяния, съставляващи продължавано
престъпление. При все, че, безспорно е
налице НОВО решение за извършване на престъплението, след като предходното е
било преустановено. Ситуация, която в случая не е налице. Въпросът е, че в
случая подсъдимият И.Д. е извършил описаните в обвинителния акт хулигански действия въз основа на не едно единствено
решение, при идентичност на вина и
отношение към престъпния резултат, при сходно поведение, като то да е било преустановявано в периода от
демонстрациите пред Автогарата до момента на озоваването в Полицейското
управление. Това означава, че за действията си по отношение на различните
хора и места подсъдимият е взел ново решение, което да не се явява продължение на предшестващото. Явно
е от установеното по делото, че хулиганските му действия са били прекратени преди това, за да започне
НОВО деяние, част от продължавано престъпление. Още повече, че съдът счита, че
и предходните действия на подсъдимия покриват основания състав на чл.325 от НК
както от обективна, така и от субективна страна.
В
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. Пленумът на ВС е направил
задължително предписание за съдилищата, че последните е необходимо да изследват
фактическия състав на хулиганството, да посочват конкретни действия и
съображения, които квалифицират деянието, като престъпление по чл. 325,
ал. 2 НК.
Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато
извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи. Както
се изясни в това наказателно производство действията на подсъдимите изпълват
основния състав на чл.325 ал.1 от НК. Действията им са обективирани
изключително чрез словесно изразяване незачитането на обществените порядки пред
органите именно призвани да съблюдават за него. След като били в полицейското
управление, преследвайки последната си
жертва – свидетеля Н., който пък решил там да потърси съдействие за съхраняване
на телесната си неприкосновеност. Тогава подсъдимите извършили още няколко
престъпления, като К.Д. нанесъл телесна повреда на Н., която не е изследвана,
нито е повдигано обвинение за нея, както и са блъскани полицаите, И.Д. и П. –
като и това престъпление не е изследвано и за него също няма повдигано обвинение.
Няма повдигано обвинение и за телесните повреди нанесени на М. и на П., която била дърпана, а М. ударен с
юмрук, но това е извън правомощията на съда. Съдът не може да указва на
прокурора за кое деяние да повдига обвинение и на кое основание. Именно поради
тези причини и съдът не е изследвал характера и механизма на нанасяне на
телесните повреди. В случая е налице квалифициращия признак по ал.2 на чл.325
от НК – съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред. В този момент именно от събитията на
инкриминираната дата полицаите са били заети с опазване на обществения ред,
предизвикани от действията на подсъдимите, като последните в тази връзка са им
оказвали съпротива. Те са имали и цел да
попречат на органите на реда да изпълнят своите функции – по опазване телесната
неприкосновеност на свидетеля Н., а предприетото от тях поведение е външна
изява на пренебрежителното им отношение към служителите и към реда, който
трябва да охраняват, а по реда на чл.325 ал.2 от НК.
Качеството „полицейски орган“ за свидетелите П., И.Д. и С.И. се установява по безспорен
начин – те са били на служба и са извършвали възложени им задачи –в районното
управление, т.е. по време на изпълнение на задължение, включено в службата им и
по повод на охрана на обществения ред. В настоящия казус подсъдимите без
конкретна причина са насочили действията си към пострадалите с цел да изразят
незачитането на обществените порядки. Поради това спрямо всеки един от
пострадалите подсъдимите са извършили
или телесното увреждане или обида по хулигански подбуди - не се установи те и
свидетелите П. , М., Н., П., Д. и И. да са имали лични отношения, предхождащи
нанасянето на уврежданията и не се установи личен мотив за извършване на деянието.
Деянието на двамата подсъдими се отличава с
изключителен цинизъм, тъй като
действията им са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените
принципи и съдържат желание за демонстрация на явно неуважение към обществото,
като се има предвид начина на извършването им, местата и обстановката, при
която е осъществено деянието.
Налице е изключителна
дързост тъй като в много груба форма се засягат интересите на обществото
и личността и упорито не се
прекратяват действията, въпреки намесата на трима полицаи. Изразява се
явно пренебрежително отношение към
обществения ред – с безпардонното нахлуване в сградата на полицията и с отказа
да се съобразят с дадените им указания, с нанесените от двамата подсъдими обиди
и заплахи и телесни повреди на полицаите, както и с явното пренебрежение към
личността на всички присъстващи.
Деянието подсъдимите
са извършили с пряк умисъл, защото
са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали настъпването им.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие доказателства. Тя се подкрепя и от направеното от подсъдимите
самопризнание на фактите по обвинителния акт, като това си кореспондира и с
останалите доказателства събрани по делото, от показанията на свидетелите и от
писмените доказателства, прочетени на основание чл. 283
от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като
същите си кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира, както и надлежно приобщените към доказателствения материал-
характеристични справки, справка за съдимост и др. писмени доказателства.
От събраните
и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени
материали, по безсъмнен начин се установява извършването на деянията, предмет
на настоящето наказателно производство, тяхното авторство, време и място на
осъществяване, което не се оспорва от подсъдимите и техните защитници.
От правна
страна:
Подсъдимият И.Е.Д. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2, във
вр. чл.26, ал. 1, във вр. чл.20, ал. 2 от НК - на 01.05.2018г. в гр.Р. в
централната градска част при условията на продължавано престъпление извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно в 19.30 часа пред павилион, разположен до
автогара гр.Раднево, сам, демонстративно крещял „-хххххххххххххххххх“,
безповодно дърпал за ръката Й.С.П., отправил обида с израза „-ххххххххххххххххххх“
и нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на С.Р.М.; в 20.15 часа в близост
до сградата на Община Р., сам, отправил на Д.Ж.Н. обида с израза „-хххххххххххххххх“
и „-ххххххххххххххххххх“, а в 20.18 часа в сградата на РУ – Р. в съучастие с К.Е.Д.,
като съизвършител блъскал полицейските служители С.И.П. и И.Д.И., които
възпрепятствали достъпа му до Н., отказвал да изпълни разпорежданията им да
преустанови това си поведение с думите „хххххххххххххххххх“, демонстративно
разкъсал тениската си и останал гол до кръста, отправял към полицаите П., И.И.
и С.И. заплахи с изразите „-хххххххххххххххх“, „хххххххххххххххххх!“, „-хххххххххххххххххххххххх!“, „-ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
С деянието си подсъдимия К.Е.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325,
ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.4 НК - На 01.05.2018г. в гр.Р. в
централната градска част извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в съучастие с
И.Е.Д., като съизвършител, блъскал полицейските служители С.И.П. и И.Д.И.,
които възпрепятствали достъпа му до Н., отказвал да изпълни разпорежданията им
да преустанови това си поведение, демонстративно разкъсал тениската си и
останал гол до кръста, и, сам, нанесъл на Н. удар с юмрук в областта на лицето,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, и, макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
По тези правни квалификации, съдът
ги призна за виновни.
Съгласно Постановление № 2/74 г. на пленума на ВС квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав
по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока
обществена опасност. Орган на властта или представител на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, това са органите на МВР и
други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред.
Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на
престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 1 НК и не представлява самостоятелно престъпление по смисъла на чл.
269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм,
когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и
грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна
дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение
към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се
изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Необходимо е да се посочват
конкретните действия и да се изложат съображения, които квалифицират деянието като престъпление по чл. 325 ал. 2 от
НК. В случая това е мястото на извършването на престъпленията-
на площада в центъра на град Раднево, насочени срещу минаващи случайно
граждани, включително бременна жена, както и в полицейското управление,
действия, които са насочени срещу нанасянето на обиди и телесни повреди на
лице, което се принуждава да потърси подкрепа в полицейското управление.
Въпреки намесата на няколко полицаи К.Д.
успява да нанесе удар на Н., както и не се подчиняват на заповедите на
полицаите да преустановят действията си. Оказват дори и физическа съпротива на
полицаите С.П., И.И. и С.И., въпреки, че се намират в Полицейското управление.
Разкъсват връхните си дрехи и заплашват полицаите с конкретно описаните в
диспозитива на обвинението фрази :
„-хххххххххххххххххххх“;
„-ххххххххххххххх „ -хххххххххххххххххххххххххх
„-хххххххххххххххххххххххххххх!“;
„-ххххххххххххххххххххххххххххххх- като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Макар фразите да са
изречени само от И.Д. то К. го следва във всяко действие и с поведението също
се стреми да осъществява заплаха към полицаите.
С действията си
двамата подсъдими явно са скандализирали обществото, изразили са грубо
нахалство и тежко оскърбление към пострадалите.
С
действията си – броя на извършените деяния, пострадалата бременна жена,
множеството пострадали, пострадалите полицейски служители, мястото на
извършването на деянието – полицейското управление и площада на града
установяват една по-висока степен на обществена опасност и на деянията и на
дейците от обичайната за този вид престъпления.
От обективна страна, за да е
осъществен състава на това престъпление следва подсъдимите да са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като тези действия следва да се отличават по
своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост.
Вторият елемент от състава на
престъплението “хулиганство”
- поведение, изразяващо висока
степен на неуважение към обществото, съдът приема, че е налице, доколкото действително
с поведението си подсъдимите са демонстрирали неуважение към личността на
лицата, срещу които са били насочени обидните квалификации, и на които са
нанесли телесни повреди. Още повече, че всяка една от появите на подсъдимите е
извършена демонстративно на публично място, с крясъци, засягащи доброто име на
гражданите, дори с нанасянето на удари, с нищо непредизвикани от пострадалите.
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 325, ал. 2 от НК, т.е.
притежаващо признаците, посочени
в закона, чрез които е подчертана значително по-високата степен на обществена
опасност, а именно деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост. В Решение
№169-11-3, р.270-11-2 ВКС е приел, че агресивното поведение на дееца срещу
полицейски служители по време на извършвана
спрямо него проверка /заплаха, обиди, ругатни и пр./ не съставлява, “съпротива срещу орган на власт”, тъй като не е
било предхождано от други хулигански
действия, предизвикали полицейската намеса. В тези случаи деянието не разкрива нищо повече от
основния състав на хулиганството по чл.325, ал.1 от НК. В случая обаче има
достатъчно действия, осъществени от подсъдимите преди да стигнат до
полицейското управление, описани изключително детайлно в обвинителния акт,
преди да се стигне до съпротивата срещу орган на властта, извършени от И.Д.,
като К.Д. е присъствал през цялото време, а именно:
в
19.30 часа , на 01.05.2018г., пред павилион, разположен до автогара гр.Р., сам,
демонстративно крещял „-ххххххххххххххххххххх“, безповодно дърпал за ръката Й.С.П.,
отправил обида с израза „-ххххххххххххххххххх“ и нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на С.Р.М.; в 20.15 часа в близост до сградата на Община Р.,
сам, отправил на Д.Ж.Н. обида с израза „-ххххххххххххххххххххх“ и „-ххххххххххххххххххххххххх“
Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот. Според разпоредбата
на чл. 325, ал. 1 от
НК основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на
които са станали достояние. Престъплението
е налице, когато и двата признака са осъществени.
По
отношение на извършените от подсъдимия К.Е. Демиров престъпления е налице
квалифициращия признак на чл.
63, ал.1, т.4 от НК. Към момента на извършване на деянията подсъдимия Д. е
бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението не извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Причина за
извършеното е в тяхната ниска правна култура, напълното незачитане на
установения в страната правов ред и в частност неприкосновеността на личността,
слаби волеви задръжки.
По наказанието:
Относно
определяне на наказанието на двамата подсъдими съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.
372, ал.4 от НПК и предвид разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на чл.
58а, ал.1 от НК за И.Д. и по чл.58а ал.4 от НК за К.Д. , определи същите.
Относно
подсъдимия К.Е.Д. съдът взе предвид степента на обществената опасност на
престъплението, отчете санкцията предвидена в закона за неговото извършване -
до пет години лишаване от свобода и като приложи разпоредбата на чл.63, ал.1 т.
4 от НК до две години лишаване от
свобода. Съда взе предвид това, че подсъдимият е непълнолетен и като отчете
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, това, че същия е с добри
характеристични данни, не е осъждан до този момент, искрено съжалява за
случилото се, осъзнава извършеното и вината си, младежката му възраст и това,
че е ученик, счете че наказанието следва да се определи при изключителни
смекчаващите вината обстоятелства.
За определяне
на наказанието, съдът се съобрази с предвиденото в чл.325 ал. 2 , във вр. ал.
1, във вр. чл.20 ал. 2 от НК, наказание, което е до пет години "лишаване
от свобода". Като отчете всички обстоятелства по делото, като взе предвид
и текста на чл.63,
ал.1 т.4 от НК и 36 от НК, с оглед
целите на наказанието, съдът счете, че на подсъдимия К.Е.Д. следва да се
определи наказание при изключителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и при приложението на чл.58 а ал. 4
от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК, а
именно „пробация”- мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 42а, ал. 1 от НК: „задължителна регистрация
по настоящия адрес” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
За определяне
на наказанието на подсъдимия И.Е.Д. , съдът се съобрази с предвиденото в чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от НК наказание, което е до пет години "лишаване от свобода". Като
отчете всички обстоятелства по делото, като взе предвид и текста на чл. 36 от НК с оглед целите на наказанието, съдът счете, че на подсъдимия И.Д. следва
да се определи наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
- критично отношение към извършеното, съдействие на органите на полицията за
събиране и проверка на доказателствата, младата му възраст, изключително ниския
му социален статус или същото да бъде определено в размер от една година и шест
месеца "Лишаване от свобода". Съобразно разпоредбата на чл.
373, ал.2, вр. чл.
372, ал.4 от НПК, по отношение на така определеното първоначално наказание
"Лишаване от свобода" съдът приложи и текста на чл.
58а, ал.1 от НК, като то бе редуцирано с една трета и подсъдимия Д. бе
осъден да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" в размер на една
година, което подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим. Няма как да
не се отчете това, че той е осъждан и
криминално проявен-като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът отчита и
факта, че целите по чл.
36, ал.1 от НК могат успешно да бъдат постигнати с така определеното наказание.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: