М О Т
И В И
към
ПРИСЪДА № 5 от 16.01.2018 година
по НЧХД
№ 815/2017 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане от № 4847 от 02.11.2017
година на Съдия от Районен съд – Свиленград, е предаден на Съд:
Д.А.Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 23.09.2017 година в град Свиленград, област
Хасково, причинил на В.С.С. с ЕГН ********** ***, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната област
на главата; разкъсно-контузна рана, обработена хирургически, оток и
кръвонасядане над лявата вежда; оток и кървонасядане по клепачите на лявото око и оток и кръвонасядане по лявото бедро - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно заседание на 18.12.2017 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от В.С.С. с ЕГН ********** ***, срещу Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В
съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител и
граждански ищец В.С.С. и
процесуалният му представител – адвокат А.Г., поддържат Тъжбата против Д.Д. и пледират Съда да
наложи на последния наказание „Лишаване от свобода” в размер около средния и да
уважи предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната лихва,
както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание
редовно призован, респ.уведомен, подсъдимият Д.А.Д. и назначеният му служебен защитник – адвокат П.К., пледират за оправдаване на подсъдимия поради
недоказаност на твърдяното в Тъжбата престъпление, както
и че подсъдимият не е извършил твърдяното
деяние и че е невинен. Пледират да бъде отхвърлен
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва.
В съдебно заседание пред
настоящия състав на Съда Д.А.Д. не се признава за виновен. В последната си дума излага твърдение
за невиновност, като иска Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Д.А.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
Свиленград, ул.„Вихрен” № 3, област Хасково.
С основно образование е. Разведен е. Осъждан е видно от Справката за
съдимост с рег.№ 1011 от 03.11.2017 година на Районен съд – Свиленград, ведно с
приложените Бюлетини. Безработен е. Видно от Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние Д.Д. живее на семейни начала с Н.С.Д. и има две
ненавършили пълнолетие деца, няма доходи, не притежава недвижими имоти и
МПС-та.
Видно от Характеристичната
справка, изготвена от служители при РУ – Свиленград, става ясно, че Д.Д. не е
предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района, регистриран е като
извършител на престъпления и е осъждан, не се издирва от органите на полицията,
има съдебна регистрация.
За изясняване на делото от
фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебномедицинска
експертиза, като от представеното заключение става ясно, че след запознаване с материалите
и с медицинската документация (Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
132-ІІ от 26.09.2017 година, Фиш за спешна медицинска помощ от 23.09.2017
година), приложени в кориците на делото, вещото лице е стигнало до извода, че В.С.
е получил разкъсно-контузна рана в теменната област
на главата; разкъсно-контузна рана в челната област на главата; оток с
кръвонасядане на клепачите над лявото око и кръвонасядане по лявото бедро;
описаните увреждания са причинени от действие на твърд предмет и могат да се
получат при побой с удари с метална тръба по начина и при обстоятествата,
описани в делото; причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК; срокът за възстановяване е 20 дни. В съдебно
заседание вещото лице Х.Д.Е. поддържа заключението си като допълва, че при живи хора отокът и кръвонасядането са едновременно
налични, тъй като всяко образуване на кръвонасядане предполага образуване и на
оток около неговата зона, не може с точност да се посочи часа и датата на получаване
на процесните увреждания, но е възможно това да е датата 23.09.2017 година и
срокът за възстановяване е различен за всеки човек и се съобразява с
най-тежкото от всички получени увреждания, но средните срокове не надвишават 20
дни ако не настъпят усложнения, но в конкретния случай няма данни за настъпило
усложнение. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
добросъвестно, изготвено с нужните познания и
опит в съответната област и съобразно поставените задачи, същото е
прието без възражения от страните.
Подсъдимият
Д.Д. се възползва от правото си да не дава обяснения пред настоящия съдебен
състав.
Свидетелят
В.С.С. и частният тъжител и граждански ищец В.С.С. са братя. Тяхна сестра е свидетелят
Н.С.Д.. Свидетелят Д.Д.С.е във фактическо съжителство със свидетеля В.С.С., а
свидетелят Н.С.Д. е във фактическо съжителство с подсъдимия Д.А.Д.. Сестра на
последния е свидетеля А.А.Д. (в този смисъл е и Справката от НБД „Население”).
Всички живеят в град Свиленград, област Хасково. Свидетелите В.С. и Д.С. живеят
в съседство с подсъдимия Д.Д. и свидетеля Н.Д., като дворовете им ги дели само
една ограда. Отношенията между всички тях са изключително влошени – налично е
дело по Закона за защита от домашно насилие между Н.Д. и В.С..
По делото са налични две групи
показания относно обективната истина относно станалото – предмет на настоящото
наказателно производство. В първата група влизат показанията на свидетелите В.С.С.
и Д. Д.С., а във втората – тези на Н.С.Д. и А.А.Д..
Според първата група на 23.09.2017
година свидетелите В.С. и Д.С. се прибирали около 22.00 часа от свиленградския
ежегоден панаир с такси. След като таксиметровия автомобил паркирал пред дома
им, свидетелят Д.С. се прибрала вътре в двора на дома им, а свидетелят В.С.
останал да оправя сметката с таксиметровия шофьор. В този момент минал подсъдимият
Д.Д., който бил видимо пиян и започнал да обижда свидетеля В.С.. Последният се засегнал
от думите му. Сблъскали се и започнали да си нанасят взаимно удари, след което
всеки се прибрал в дома си. Свидетелят В.С. седнал в двора на дома си и запалил
цигара. Тогава дошъл брат му В.С., който живеел недалече и започнали да
говорят. Преди да приключат разговора на врата на двора на дома на свидетеля В.С.
дошли свидетелят А.Д. с камъни в ръцете, свидетелят Н.Д., също с камъни в
ръцете и подсъдимият Д.Д. с метална тръба в ръката. В.С. като ги видял отишъл
при тях и им казал да се махат. Тогава подсъдимият Д.Д. ударил два пъти В.С. по
главата и по окото и едни път в крака отдясно с тръбата, която носел. Хвърляли
се камъни. След удара В.С. паднал, тъй като му станало лошо, бил целия в кръв,
залитал, след което бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в град
Свиленград, област Хасково, където го превързали и зашили раните. В резултат на
ударите В.С. много страдал, трудно се движел, едни месец след ударите не можел
да се обръща в леглото и все още му личели раните и шевовете. Променил се
живота му – не можел да ходи около един месец на работа, тъй като чувствал болки
в крака, срам го било да излиза с превръзка на окото, приемал лекарства.
Според втората група свидетели на
посочените по-горе дата и час, свидетелите В.С. и Д.С. се прибирали с такси.
Последната се прибрала в двора на дома си. Тогава дошъл подсъдимият Д.Д. и
свидетелят В.С. му викнал, че е имал интимни отношения с жена му. Последният започнал
да псува и да обижда подсъдимия Д.Д.. Последният отвърнал: „Веско, до кога тази
история, нашата, ще продължава, кога ще приключи, дай да се погодим, ние сме
близки хора?”. Тогава свидетелят В.С. ударил подсъдимият Д.Д.. Двамата мъже
започнали да се блъскат, паднали до бордюра. Свидетелите Н.Д. и А.Д. се опитали
да ги разтърват, но не успели, тъй като двамата мъже се душели и се биели жестоко.
Тогава дошъл В.С. и се намесил. Свидетелят
А.Д. ударила два-три пъти с металната тръба, която взела от двора на свидетеля Н.Д.
и подсъдимия Д.Д., по главата и тялото В.С., тъй като се страхувала да не убият
брат й Д.Д., след което хвърлила тръбата и избягала и се скрила в двора на свидетеля
Н.Д. и подсъдимия Д.Д..
В кориците на делото са приложени
и два Протокола от проведени открити съдебни заседания по гр.д.№ 648/2017
година по описа на Районен съд –
Свиленград, касаещо домашно насилие, упражнено от Н.Д. по отношение на В.С. на
посочените дата и място.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301
от НПК, Съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани доказателства, че подсъдимият Д.Д. е нанесъл на частния тъжител
В.С. процесните леки телесни повреди.
И двете
версии, посочени по-горе и лансирани от двете групи свидетели, не са в контраст
със заключението на вещото лице Е., от което се установяват характерът на телесните
увреждания и механизмът на нанасянето им. Но
Съдът в настоящия си състав намира, че следва да се кредитират с доверие
показанията на втората от посочените по-горе групи от свидетели, тъй като с
оглед изключително влошените отношения между всички участващи в делото лице
логически правдиво и житейски издържано звучи втората посочена версия на
случилото се, където в боя са се намесили всички присъствали по делото лица –
някои от които са се били, а другите – са се опитвали да ги разтървават и в
този бой уплашена за живота на брат си – подсъдимият Д.Д. (, което е нормално и
съответстващо на нормалната човешка логика), свидетелят А.Д. нанася удари с
метална тръба в тълпата от биещите се хора като уцелва именно частния тъжител В.С..
Противоречащи на нормалната българска логика на базата на изключително
влошените отношения между посочените лица, Съдът намира показанията на първата
група свидетели, тъй като е нелогично при толкова влошени отношения,
включително съпроводени със спорове в Съда, разправията между участващите в нея
лица да приключи само с два-три удара с тръба и хвърляне на няколко камъка.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не
се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Съдът,
както вече бе посочено, кредитира назначената в хода на съдебното производство
експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след извършване на преглед на
документите, приложени в кориците на делото. Експертизата е изготвена от
експерт – специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт за
2017 година и за 2018 година, поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата квалификация на специалист, а и такива не бяха
наведени от страните. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена
от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции
за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации,
поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата правилност. Заключението на вещото лице
Съдът намира за обосновано и правилно и ползва същото при формирането на
фактическите и правните си изводи.
Представените Съдебномедицинско
удостоверение и Фиш за спешна медицинска помощ са официални документи по
смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната разпоредба на НК и удостоверяват
определени обстоятелства, констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга
на службата му при извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в тези документи установяват механизма на
причиняване на увреждането и самото увреждане. Съдебният лекар (д-р Тодор Пасев), е установил, че получените
увреждания отговарят да са получени по начин, описван от частния тъжител, а именно да са от действието
на твърди тъпи предмети. Медицинското удостоверение материализира уврежданията, но не
доказва авторството.
Съдът прецени, че
в случая доказателствената тежест следва да бъде носена от частния тъжител.
Но в показанията на свидетелите В.С. и Д.С. са налични противоречия, както и са
налични противоречия на тези показания с другите събрани по делото
доказателства, които Съдът кредитира. Според свидетеля В.С. подсъдимият Д. е
ударил частния тъжител В.С. в крака от дясно, но съгласно приетото като
доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение и заключението на
вещото лице, В.С. има наранявания по лявото бедро. Свидетелят Д.С. сочи, че
всички дошли в двора им са хвърляли камъни, а според свидетеля В.С. – само
свидетелят А.Д. е хвърляла камъни. Свидетелят В.Д. сочи, че свидетелят Н.Д. го
е ударила, но свидетелят Д.С. не сочи подобен факт, което е звучи неправдиво,
тъй като последната живее на семейни начала с В.С. и би трябвало да знае за
подобно нещо, тъй като е причинена болка на любимия й човек. Според свидетеля В.С.
с Д.Д. са се сбили – нанасяли са си удари, непосредствено след като С. е
останал да оправя сметката с таксиметровия шофьор; а според свидетелят Д.С., В.С.
и Д.Д. са си разменили само няколко думи,
непосредствено след като С. е останал да оправя сметката с таксиметровия
шофьор. Според свидетелят В.С. той е дръпнал брат си В.С. след удара на Д.Д. в
двора си, т.е. В.С. е бил в този момент на улицата; но според свидетеля Д.С., В.С.
е бил в двора на къщата им, а не на улицата. Посочените несъответствия са още
една причина, поради която Съдът не кредитира показанията на първата група от
свидетели, изслушани пред настоящото инстанция.
За разлика от
тях, показанията на втората група от свидетели, Съдът възприе за обективно
верни, тъй като са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установи личностното отношение към подсъдимия, да е провокирало свидетелите Н.Д.
и А.Д. да дадат неверни показания. Наличието на отношения на лична връзка с
подсъдимия не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна до степен, че да
лъжесвидетелстват пред Съда, предвид грозящата ги опасност от наказателно
преследване и отправеното предупреждение за това от страна на Съда, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретното
сбиване, което възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата
на противоречия – вътрешни и помежду показанията на свидетелите Н.Д. и А.Д. (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на частния тъжител. Точно обратното,
свидетелските показания на втората група свидетели са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства. Ето защо, според Съда показанията на тези двама
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното престъпление и неговото авторство (, но не в лицето на
подсъдимия), времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване (, но не от подсъдимия), с оглед установения факт на
нанасени телесни увреждания на частния тъжител. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Действително, както правилно
посочи в пледоарията си адвокат А.Г., има противоречие в показанията на
свидетелите Н.Д. и А.Д., относно факта кои хора са били заедно пред дома на
свидетеля Н.Д. преди започване на побоя - предмет на настоящото производство и
по-специално относно присъствието на съпруга на А.Д. - Божидар, което Съдът
намира са несъществено, тъй като по никакъв начин не променя установената
фактическа обстановка.
Следва да се посочи и
обстоятелството, че в Тъжбата си частният тъжител сочи, че подсъдимият Д.Д. се
е заяждал със свидетелите В.С. и Д.С., а в показанията си последните двама твърдят,
че Д.С. е влезнала в двора на дома си и разговор се е провел само между Д.Д. и В.С..
При така
изложената въз основа на съвкупния анализ от доказателствата по делото
фактическа обстановка Съдът прие, че подсъдимият Д.А.Д. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
а именно на 23.09.2017 година в град
Свиленград, област Хасково, да е причинил на В.С.С., разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната
област на главата; разкъсно-контузна рана, обработена хирургически, оток и
кръвонасядане над лявата вежда; оток и кървонасядане по клепачите на лявото око
и оток и кръвонасядане по лявото бедро.
На инкриминираните с Тъжбата време и място – на 23.09.2017 година в град Свиленград, област Хасково, частният тъжител В.С. е получил телесни увреждания – било е засегнато неговото
здраве, като му са били причинени разкъсно-контузна
рана в теменната област на главата;
разкъсно-контузна рана в челната област на главата; оток с кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвонасядане по лявото бедро, съгласно заключението на вещото лице д-р Х.Е.. Тези увреждания са довели до разстройство на
здравето, което не попада в хипотезите на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК, поради
което и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Т.е. след анализа на доказателствата, предвид наличните факти по делото
по безспорен начин се установи механизма на получените телесни увреждания.
Няма съмнение, че именно нанесените удари с метална
тръба в областта на главата и тялото на частния тъжител са станали причина за получените наранявания.
От приложеното Съдебномедицинско удостоверение и изготвеното заключение на вещото лице се установява
с категоричност, че същите са причинени от удари с твърд тъп предмет, каквато несъмнено е металната тръба. Всички тези обстоятелства,
които са безспорно и категорично доказани, не са достатъчни според Съда, за да бъде постановен осъдителен Съдебен акт спрямо Д.Д.
по повдигнатото му с Тъжбата обвинение.
С оглед изложеното, Съдът приема, че
действително частният тъжител е получил гореописаните наранявания, но не от
подсъдимия. Т.е. несъмнено се установява, че има причинени леки телесни повреди
на частния тъжител, но не се установи съгласно изискванията на чл. 301, ал. 1,
т. 1 от НПК, че именно подсъдимият Д.Д. ги е причинил.
Предвид изложеното, Съдът прие, че
подсъдимият Д.А.Д. не е извършител на твърдяното в Тъжбата престъпление,
поради което, на основание чл. 304 от НПК и го признава за невинен, като го
оправдава по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, предявено с Тъжбата
от В.С..
Съдът не коментира представените
Протоколи от две съдебни заседания по гр.д.№ 648/2017 година на Районен съд –
Свиленград по отношение на съдържащите се в тях свидетелски показания, тъй като
в наказателния процес е основополагащ принципът на непосредственост, т.е. Съдът
базира изводите си на непосредствено изслушани пред него свидетели, а не на
свидетелски показания, оформени в Протоколи по друго дело.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 307 от НПК, Съдът
се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен.
Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното
деяние нарушава не само наказателно-правната норма, но и законовото предписание
да не се вреди другиму, доколкото носи характеристиките на противоправност и
виновност, което е условие за възникване на задължението за поправянето на
вредите. С оглед признаването на невинността
на подсъдимия предвид факта, че не е извършил престъплението, посочено в Тъжбата,
с Присъдата си, Съдът отхвърли като неоснователен гражданският иск за заплащане
от подсъдимия в полза на частния тъжител и граждански ищец на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2017 година до окончателното й изплащане, тъй като
подсъдимият не носи гражданска отговорност за причинените на частния тъжител и
граждански ищец телесни увреждания поради липсата на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД. Неоснователно е и искането за присъждане на частния
тъжител на направените от него разноски по делото.
Подсъдимият не претендира направени деловодни разноски, тъй като такива не са налични и не са му присъдени.
Водим от гореизложеното, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболева)
2018Районен съд Пловдив. Всички права
запазени