Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 4946 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 24354
от 27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 35405 по описа за 2019 г. на СРС, 156
граждански състав, е признато за установено, че И.Н.Н., че дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от
1237,17 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за за
недвижим имот с аб. № 145508 за периода м.10.2015 г.
до м.04.2015 г., както и сумата от 10,01 лева, представляващи цената на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2015 г. до м.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от 13.10.2017 г. (датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
като са отхърлени иска за цената на доставената
топлинна енергия за сумата над 1237,17 лева до пълния предявен размер от
1477,59 лева и за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., както и иска за цената
на услугата дялово разпределение за сумата над 10,01 лева до пълния претендират
размер от 17,20 лева и за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2018 г. по ч. гр.
д. № 73207/2017 г. по описа на СРС, 158-ми състав. Отхвърлени са и предявените от ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу ответника Н. искове за признаване за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че последният дължи сумата 316,16
лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2014 г.
до 10.10.2017 г., както и сумата от 3,96 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2014 г.
до 10.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.04.2018 г. по ч. гр. д. № 73207/2017 г.
по описа на СРС, 158-ми състав.
С решението
си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК съдът възложил в тежест на ответника разноски в размер,
пропорционален на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното
производство, предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт,
в частта с която предявените искове за главници са уважени. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт поради
допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните правила –
ответникът бил лишен от право на защита в процеса. Всички действия, извършени
от името и за сметка на страната били без представителна власт – адв. А.бил упълномощен само за заповедното производство, но
не разполагал с представителна власт за исковото. На основание чл. 101, ал. 3 ГПК действията следвало да се считат за неизвършени. Заявено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение и за връщане на делото
за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционният
съд. Жалбата не съдържа доказателствени искания.
Не е постъпил е
отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство.
Третото
лице-помагач не заявява становище по въззивната жалба.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд има задължение да следи служебно в
производството.
По същество, въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно, обосновано
и следва да бъде потвърдено. По оплакванията за допуснати от първия съд
процесуални нарушения във връзка с осъщественото процесуално представителство
на ответника в производството по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, въззивният съд намира следното:
Производството
пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от заявителя „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано
да се издаде заповед за посочените в заявлението вземания срещу длъжника И.Н.Н.. Образувано е ч.гр.д. № 73207/2017 г. по описа на СРС,
158 състав.
На 22.04.2018 г.
заповед е издадена, като от страна на съда са направени опити за връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника на всички известни по делото адрес.
След издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с молба от 14.09.2018 г., депозирана по
ч.гр.д. № 73207/2017 г. от длъжника И.Н., чрез адв. П.А.,
САК е заявено искане всички книжа по делото да бъдат връчвани на адрес: гр.
София, ул. „******.
Представено е
пълномощно с посочена в същото дата 13.09.2018 г., съгласно което И.Н.Н. е упълномощил адвокатско съдружие „Д., А.и съдружници“, както и лично адвокат П.А.– съдружник, заедно
или поотделно да осъществяват процесуално представителство по гр.д. № 73207 по
описа на СРС, 158 състав, като извършат всякакви съдопроизводствени
действия до свършването му пред всички съдебни инстанции.
На 11.04.2019 г.
съобщението с препис от заповедта за изпълнение и бланка-образец на възражение
по чл. 414 ГПК е връчена на посочения съдебен адрес чрез процесуалния
представител на длъжника. Видно от направеното отбелязване съобщението с
приложенията е получено от служител в кантората, обозначен с две имена и
заемана длъжност, с оглед което настоящият състав приема същото за редовно
връчено.
На 15.04.2019 г.
по заповедното производство е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, с оглед
което и както правилно е приел районния съд са били налице предпоставките за
даване на указания за предявяване от страна на заявителя на иск за установяване
на вземанията, за които оспорената заповед за изпълнение е издадена.
В законоустановения едномесечен срок искова молба е постъпила
и е образувано гр.д. № 35405/2019 г. по описа на 156 състав, видно от протокола
за избор на съдия докладчик от 21.06.2019 г.
С разпореждане от
22.07.2019 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на
ответника. С разпореждането съдът е указал на страната задълженията й по чл. 41 ГПК, както и последиците от неизпълнение на това задължение, предвидени в ал. 2
на същия член.
Съобщението с
преписи от разпореждането, от исковата молба и приложенията към същата са
връчени на ответника чрез адв. А.на посочения в
молбата от 14.09.2018 г. съдебен адрес. Установява се от разписката на обратната
страна на съобщението, че книжата са получени на 31.07.2019 г. от служител в
кантората също означен с две имена и длъжност. Предвид редовността на
удостоверяването въззивният съд намира за редовно
извършено и това процесуално действие.
На 02.09.2019 г.
по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който отговор исковете са
оспорени и е направено възражение за изтекла погасителна давност.
За съдебното
заседание, насрочено за 14.10.2019 г., ответникът е бил нередовно призован, с
оглед което ход на делото не е даден и разглеждането му е отложено за
14.11.2019 г.
На 22.10.2019 г. е
връчена призовка за съдебното заседание на ответника чрез процесуалния му
представител на съдебния адрес, като същата е получена от служител в канотората на длъжност „секретар“, означен с две имена.
С оглед редовната
процедура по призоваване на страните и вещите лица, назначени по допуснатите от
районния съд експертизи, в съдебното заседание на 14.11.2019 г. е даден ход на
делото в отсъствие на ответника и неговия представител, доколкото не са
посочени основателни причини за неявяването им в съдебното заседание.
За последното по
делото открито съдебно заседание, проведено на 12.01.2020 г., страните са били
редовно призовани по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. Ответникът не се явил лично, не
е и представляван, като в кориците на делото не се съдържат доказателства за
наличието на обстоятелства, възпрепятствали страната и нейния представител за
явяването им за участие в съдебното заседание. Ход на делото е даден, съдът е
приключил съдебното дирене, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе
с решение.
Препис от
постановеното съдебно решение е връчен на ответника Н. чрез адв.
А.на адреса на кантората, посочен и като съдебен адрес в молбата, депозирана в
хода на заповедното производство и обсъдена по-горе.
Срещу решението в
срока за неговото обжалване е постъпила въззивна
жалба, подадена от ответника Н., чрез друг процесуален представител, с която са
направени оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с
нарушаване правото на страната да участва в съдебното производство с оглед
ненадлежното й представляване от лице без представителна власт.
Така направените
оплаквания въззивният съд намира за неоснователни по
следните съображения.
На първо място
ответникът в процесуалното си качество на длъжник по ч.гр.д. № 73207/2017 г, е
депозирал молба, с която е посочил адрес, на който да бъдат връчвани
съобщенията и призовките до него в производството. Молбата е придружена от
редовно от външна страна пълномощно – съставено в писмена форма, съдържащо ясно
обозначаване на упълномощител и пълномощник, носи
подпис на страната, сочена като упълномощител.
Пълномощното съдържа клауза, че има действие до приключване на делото във
всички съдебни инстанции.
В правната теория,
а също и в съдебната практика не съществува спор, че исковото производство,
което се развива след оспорване от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК представлява своеобразно
продължение на заповедното производство, поради специфичния предмет на последното
– установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение, с
оглед неговия вече спорен характер /в този см. Решение № 131 от 18.07.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2081/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 592 от 31.10.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 625/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 599 от 15.11.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 1909/2016 г., II т. о., ТК и много други/.
Ето защо и
доколкото на представеното в заповедното производство пълномощно е придадено
действие до приключване на производството във всички инстанции, то настоящият
състав на съда намира за неоснователни оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, че пълномощникът на страната е бил
упълномощен само за производството по ч.гр.д. № 73207/2017 г.
По делото лиспват изявления на представлявания за оттегляне на
пълномощното, като не са представени никакви доказателства, от съдържанието на
които да се направи извод за прекратяване на представителната власт на
пълномощника по см. на чл. 36 ГПК или този, вложен чл. 41 ЗЗД. Ето защо съдът
приема, че ответникът е надлежно представляван в първоинстанционното
производство, с оглед което напълно неоснователни са оплакванията за допуснати
процесуални нарушения от съда, съдържащи се във въззивната
жалба.
За пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че гражданският съд, действащ
като въззивна инстанция /за разлика от наказателния
например/, не разполага с правомощие, в случай че констатира процесуално
нарушение, допуснато от първия съд, дори то да е особено съществено /както се
твърди във въззивната жалба/, да отмени постановеното
решение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав. Това положение
произтича от правилата на гражданския процес – при допуснато от първия съд
процесуално нарушение страната е тази, която следва да направи оплакване във въззивната си жалба, което да съчетае със съответстващо на
оплакването искане – например доказателствено искане,
оспорване и т.н. Въззивният съд, ако констатира
основателност на оплакването за процесуално нарушение, е този който следва да
отстрани последиците от същото – чрез произнасяне по своевременно релевираните искания и по този начин да гарантира на
страната правото на равно участие в процеса.
В настоящия случай
въззивникът, чрез новия си процесуален представител,
не е направил никакви искания в тази връзка. Въззивният
съд от друга страна не е констатирал необходимост от предприемане на определени
процесуални действия служебно, тъй като делото е изяснено от фактическа страна
в хода на съдебното дирене, проведено при разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
С оглед изводите
за неоснователност на оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, и липсата на други доводи, с които настоящата инстанция да е сезирана, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. В тази връзка следва единствено да се добави, че наведените с
отговора на исковата молба възражения от ответника в производството са обсъдени
с първоинстанционното решение, като съдът е съобразил
тези от тях, които са основателни – уважил е частично възражението за изтекла
погасителна давност. По отношение на останалите оспорвания – за липса на
качеството потребител, като собственик на имота, както и за липса на реална
доставка на топлинни услуги на адреса на процесния
имот, правилно е констатирана неоснователност на същите, предвид събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. В тази връзка и на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
подробните мотиви на обжалвания съдебен акт, като не намира за необходимо да ги
преповтаря при липсата на изрични доводи във въззивната
жалба за други нарушения, допуснати от първия съд. Ето защо решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се потвърди и в
частта за разноските.
Доколкото въззивната жалба е неоснователна, то разноски за въззивното производство принципно се следват само на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В качеството си
на въззиваема страна ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие
и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без
да излага каквито и да било доводи за неоснователност на същата. Молбата не
може да се третира като отговор на въззивната жалба,
какъвто не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем
не е представляван в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24354 от 27.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 35405 по описа за 2019 г. на СРС, 156 граждански състав, в часта, с която е признато за установено, че И.Н.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр.
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1237,17 лева,
представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот с аб. № 145508 за периода м.10.2015 г. до м.04.2015 г., както
и сумата от 10,01 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение
за периода м.10.2015 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от 13.10.2017 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2018 г. по ч. гр. д. №
73207/2017 г. по описа на СРС, 158 състав.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявените от ищеца „Т.С.“
ЕАД срещу ответника И. Николо Н. искове са отхвърлени, е влязло в сила поради
необжалването му от страна на ищеца.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.