Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
ИВАН МИНЧЕВ
и при участието на
секретар Камелия Спасова и прокурор Галина Андреева-Минчева, разгледа докладваното от съдия Иван
Минчев ВАНД № 2412/2020
г. по описа на ОС Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 260521/06.11.2020
г. по АНД № 462/2020 г. Районен съд Пловдив, VІІI н. с., е
признал обвиняемия Х.Н.К. с ЕГН ********** за виновен в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК за това, че на
19.07.2019 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на К. И. Л. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и леко степенно мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето в лявата част на челото, с което
му било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, като на основание чл.78А ал.1 от НК е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същото Решение са били присъдени на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия К. разноските по делото –
за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, в размер на 168 /сто шестдесет и
осем/ лева, вносими по сметка на ОД на МВР Пловдив.
Недоволен от постановеното решение е останал обвиняемият Х.К., който е
депозирал чрез упълномощения си защитник адв. М.-А. в срока за това по чл.319
ал.1 от НПК въззивна жалба, с която се обжалва съдебното решение от 06.11.2020
г., като се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и
постановяване на ново решение, с което обвиняемият К. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК. Излагат се доводи за липса на доказателства за наличието на
хулигански мотив в действията на предадения на съд спрямо пострадалото лице,
твърди се излагане на обстоятелства в атакувания съдебен акт, за които да не са
събрани доказателства по делото. С въззивната жалба се прави и алтернативно
искане – при положение, че въззивната инстанция не приеме доводите на
жалбоподателя за липсата на квалифициращия признак по см. на чл.131 ал.1 т.12
от НК – телесната повреда да е причинена по хулигански подбуди, да се намали
размерът на наложеното административно наказание глоба до предвидения от
законодателя минимум от 1000 лева.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят и обвиняем Х.Н.К.
не се явява, представлява се от упълномощения си защитник адв. М.-А., която
поддържа подадената въззивна жалба и иска първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно – със същия като в жалбата
аргумент – липса на хулигански подбуди.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли, а атакувания първоинстанционен съдебен
акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в
съдебно заседание и изложеното в сезиращата го жалба, както и служебно като провери
правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Жалбата е подаден в законния срок
по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред
изброените в чл.318 от НПК – страна по делото – обвиняем, поради което се явява
допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като от
състава на първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна
инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените се състоят в приемането за осъществени
релевантни с оглед предмета на делото факти и обстоятелства от обективната действителност въз основа на неустановени по реда на НПК
доказателства, породено и от липсата на внимателен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото в мотивите към обжалвания съдебен акт.
Районен съд Пловдив е бил сезиран с Постановление на прокурор при РП
Пловдив от 21.01.2020 г. по досъдебно производство № 495/2019 г. по описа на
Трето РУ Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78А от НК спрямо обвиняемото лице Х.Н.К.
за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, което да е извършено
на 19.07.2019 г. в гр. Пловдив спрямо пострадалото лице свидетелят К. И. Л.. В
хода на това досъдебно производство е бил привлечен под наказателна отговорност
за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК Х.К. в качеството
му на обвиняемо лице, разпитан е бил обвиняемият, разпитани са били в
качеството на свидетели лицата К. Л., Н. И. Б. и И. Н. С., назначена и
изготвена е била по писмени материали съдебно-медицинска експертиза, приложени
са писмени доказателства – лист за преглед на пациент в КДБ/СО, допълнителен
лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО, резултат от клинична лаборатория,
фиш за спешна медицинска помощ, съдебномедицинско удостоверение, протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР, справки за лице, характеристична справка,
справка за съдимост, като въз основа на събраните доказателства наблюдаващият
производството прокурор е изготвил сезиращото съда постановление с
предложението си за прилагането на чл.78А от НК, доколкото е счел и че са
налице предпоставките за прилагането на този законов институт.
В хода на развилото се по реда на Глава ХХVІІІ от НПК съдебно
производство по АНД № 462/2020 г. Районен съд Пловдив, VІІI н. с., са
разпитани при спазване на принципите на чл.18 и чл.19 от НПК обвиняемото лице Х.К.,
същите свидетели като от досъдебното производство – Л., Б. и С., разпитана като
свидетел е и съпругата на обвиняемия Е. М. К. /за която няма нарочно
определение по допускането й до разпит в това й качество на свидетел/.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
прочетените и приети писмени доказателства и воден от вътрешното си убеждение
първоинстанционният съд е постановил своето решение от 06.11.2020 г., в
мотивите към което е изложил фактическа обстановка като тази в сезиращото го
прокурорско постановление.
Сред приетото от подконтролния съд за случило се от обективната
действителност, което е съществено откъм правната оценка за съставомерност на
стореното от обвиняемото лице К. като престъпление по см. на чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 от НК, са това, че пострадалият като паднал на земята /след
като обвиняемият К. внезапно с две ръце, свити в юмруци нанесъл силен удар в
областта на главата на Л./ ударил силно главата си в асфалтовата настилка и че
останал да лежи в безсъзнателно състояние. Доказателства обаче, които да са надлежно
събрани в хода на съдебното производство по АНД № 462/2020 г. при спазване на
принципа за непосредственост, прокламиран в чл.18 от НПК, и при изричната
възможност на чл.378 ал.2 от НПК, за тези съществени факти не се констатират да
са налични от въззивния съд. Според обясненията на обв. К. /констатира се
неправилно изписване на фамилното име на обвиняемия при започване на разпита му
– приемано като техническа грешка при изготвяне на съдебния протокол/ при
разпита му в съдебното производство пред РС Пловдив „Той падна, мисля, че се
удари в бордюра … Не мога да отговоря точно къде падна дали на островчето или
на асфалта, това се случи бързо.“, според показанията на самия пострадал Л. – „На
самия остров паднах, на пръста паднах, не на асфалт.“, според показанията пък
на свидетеля очевидец С. „Л. целия беше в кръв беше паднал на бордюра, помислих
дали не си е счупил главата при падането.“, като никой от тези разпитани
обвиняем и свидетели, не посочват пострадалият К. Л. да е губил съзнание – да е
останал да лежи в безсъзнателно състояние, нито пък пострадалият като паднал на
земята да е ударил силно главата си в асфалтовата настилка – както е прието от
първоинстанционния съд, видно от мотивите към обжалвания съдебен акт. Ако
доказателства за горното са били налични – като събрани в хода на досъдебното
производство гласни доказателства чрез разпити на обвиняемия и свидетелите – то
тези им съответно обяснения на К. и показания на Л., Б. и С. не са били
приобщени от водещия производството съд по съответния процесуален ред – в случая
чрез прочитането им при евентуалните условия на чл.279 и чл.281 от НПК,
доколкото и обвиняемия, и свидетелите са били разпитани в хода на съдебното
производство при условията на непосредственост. Приемането на тези факти е
съществено, доколкото в мотивите към обжалваното решение липсва изложение на
факти и обстоятелства, от които да става ясно как и кога пострадалият свидетел К.
Л. е получил установените, вкл. и чрез първичните медицински документи и
експертното заключение по СМЕ, съставомерни травматични увреждания – контузия
на главата и леко степенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето
в лявата част на челото – дали от нанесения му от обвиняемия в областта на
главата удар с две ръце, свити в юмруци, дали при падането и удар на главата в
бордюр или на пътната асфалтова или друг вид настилка, изясняването на което е
важно с оглед определяне на формата на вина за настъпилия противоправен
резултат. Приемането пък като степен на засягане на здравето на пострадалия да
е останал да лежи в безсъзнателно състояние насочва на по-тежък вредоносен
резултат, налагащ промяна в правната оценка на причинената телесна увреда.
Констатира се от въззивния състав и липса на задълбоченост и
внимателност при дължащия се доказателствен анализ при мотивирането на
обжалваното съдебно решение и относно обясненията на обвиняемия К..*** е приел,
че изложената от него фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин и от обясненията, дадени от обвиняемия К. при съдебното
разглеждане на делото, като е счел, че обвиняемият не отрича при проведената
среща с Л. да е вдигнал пред себе си двете си ръце и така да е нанесъл удар в
областта на лицето на пострадалия. Видно е обаче от разпита на обвиняемото лице
Х.К. друго – отрича в обясненията си при разпита му да е нанасял удар в
областта на главата на св. Л. и никъде не заявява да е удрял пострадалия
свидетел по главата – твърди че го е блъснал с ръце, които са били вдигнати към
гърдите на Л., бутнал го бил само в областта на гърдите. Съдът при определяне
на размерът на наложеното на обвиняемия административно наказание глоба се е
аргументирал и с оценката си за процесуалното поведение и дадените обяснения на
К. – счетени за „подробни, пълни и чистосърдечни“, но като не е съпоставил
твърденията на обвиняемото лице с останалите доказателства относно конкретните
лични действия на извършителя по причиняване на телесните травми на
пострадалия, по причинно-следствената връзка между поведението на дееца и
вредоносния резултат, този съдебен състав е дал неправилна правна оценка на
част от доказателствата по делото.
Установената липса на внимателен и задълбочен анализ на доказателствата
по делото в мотивите към обжалвания съдебен акт, препятстващ възможността за
проверка въз основа на тях на правилността на правните и фактически изводи, и
излагането на факти и обстоятелства от обективната
действителност въз основа на неустановени по реда на НПК доказателства дава
основание на въззивния съдебен състав да приеме, че е налично основание за
отмяна на обжалваното съдебно решение – поради допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила – по см. на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК – липса на
мотиви – такава ще е налице всякога, когато мотивите са неясни, непълни или
противоречиви. Това нарушение на процесуалните правила по естеството си е
отстранимо, но не от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново
производство пред районния съд, което пък налага отмяна на обжалваното решение
и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда без да се обсъждат
възраженията по същество на делото.
С оглед на изложеното се налага отмяна на атакуваното решение и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ето защо и на основание чл.378 ал.5 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2
вр. ал.1 т.2 вр. чл.334 т.1 от НПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260521/06.11.2020 г. по АНД № 462/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, VІІI н. с.
ВРЪЩА АНД № 462/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІI н.
с., на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване и протест.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на страните по чл.340 ал.2 от НПК за изготвеното
Решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: