РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Девня, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 37в ал.
4 вр. чл. 37в ал. 5 от ЗСПЗЗ .
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ“ВАЛТАМАР – ВАСИЛ В.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна,
ул. „Хр. Ботев“№42, представлявана от В. Н. В., чрез проц. представител –
адв. К. К. срещу Заповед № РД – 21 – 04- 323/01.10.2021 г., издадена от
Директора на Областна Дирекция „Земеделие„ – Варна за разпределение на
масивите за ползване на земеделските земи в землището на гр. Девня за
стопанската 2021/2022 г. в частта й досежно ЕТ „Валтамар Васил В.“ и
разпределението на земеделската земя в масиви с номера 7, 146, 94, 151, 67,
68, 148, 66, 149, 25, 92, 158, 24, 56, 61, 88, 36, 6, 161, 27, 162, 40, 82, 80 и 91.
Твърди се в жалбата, че заповедта в обжалваната й част е
незаконосъобразна и немотивирана, поради което се иска нейната отмяна и
присъждане на разноски. Според жалбоподателя оспорената заповед била
незаконосъобразна, тъй като била издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Счита, че заповедта в обжалваната й част нарушавала разпоредбата
1
на чл. 37в ал. 3 т. 1 от ЗСПЗЗ, конкретно императивното правило, че правото
на ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най - голям дял
собствена, арендована или наета земя. Твърди също, че обжалваната заповед
не е мотивирана или дори и да има мотиви в някакъв допълнителен акт,
същият не бил сведен до неговото знание. Претендира и разноските по
делото.
Ответникът по жалбата - Директора на ОД“Земеделие“ – Варна в
писмено становище, чрез проц. представител, оспорва жалбата като
неоснователна и доказана и моли за нейното отхвърляне. Излага
пространствени аргументи за това, че при издаване на оспорваната заповед е
спазена стриктно процедурата за процедурата за комасирано ползване на
земеделски земи в землището на гр. Девня и изискванията на закона, а
административния акт е мотивиран и законосъобразен, поради което иска
оставянето му в сила. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - Й. С. Б., чрез проц. представител в
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли
за нейното отхвърляне. Счита, че не са нарушени нормативите изисквания,
касаещи процедурата за комасирано ползване, в това число и служебното
разпределение на масивите за ползване, разписани в чл. 37в от ЗСПЗЗ и в чл.
69 и сл. от ППЗСПЗЗ, доколкото не е било сключено доброволно
споразумение между всички собственици и ползватели подали декларации
и/или заявления и изразили желание за участие в създаване на масиви за
ползване за землището на гр. Девня и жалбоподателя не е заявил изрично
желание да обработва наетите от него земи в реални граници. Намира
твърдението, че заповедта в обжалваната й част е немотивирана за
голословно и недоказано, като сочи, че мотивите се съдържат в доклада на
комисията по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ и в протоколите от проведените
заседания, а също и в цялата административна преписка по издаването на
атакуваната заповед.
В писмено становище от заинтересованата страна ЗК“Съединение“
гр. Девня, чрез проц. представител жалбата се оспорва като неоснователна и
недоказана по същите съображения.
Останалите заинтересованите страни не взимат становище по
2
жалбата.
Пред съда жалбоподателят, чрез своя проц. представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като излага в писмената си
защита, представена по делото по - подробни съображения във връзка с
искането си за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата, чрез проц. представител оспорва същата и
също представя писмено становище, в което сочи своите доводи и
съображения.
Заинтересованите страни Й. Б. и ЗК“Съединение“, чрез проц.
представител и заинтересованата страна Д. Й. К. – лично считат, че
обжалваната заповед е законосъобразна и правят искане да се потвърди.
Заинтересованата страна „Марциана Агро“ЕООД, чрез своя управител
заявява, че няма претенции и предоставя решението по жалбата на съда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид становищата на страните по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед РД № 21-07-167 от 15.07.2021 г. Директорът на ОД
”Земеделие” – Варна е назначил комисия със задача да ръководи сключването
на споразумения между собствениците и/или ползвателите във връзка със
създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на гр.
Девня, обл. Варна. Заповедта е залепена на таблото за обяви в сградата на
ОД“Земеделие“ – Варна и публикувана на сайта на Дирекцията, заедно с още
11 бр. заповеди за други землища в областта.
Жалбоподателят ЕТ“Валтамар – Васил В.“ е депозирал в ОС
„Земеделие“ - Суворово, офис Девня заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с
входящ № 44/29.07.2021 г. за участието в процедурата за разпределение на
масивите за ползване за стопанската 2021/2022 година, респективно за
постигане на споразумение за разпределение на масивите в землището на гр.
Девня, общ. Девня, обл. Варна. За 326 имота от описаните в приложен към
заявлението списък земеделски земи, жалбоподателят е изразил желание за
участие в процедурата за комасирано ползване за землището на гр. Девня,
като за 9 имота е изразил желание да ги обработва в реални граници.
На 03.08.2021 г. на таблото за обяви в сградата на ОС“Земеделие“ -
3
Суворово, офис Девня е залепено обявление за предварително изготвен
график на заседанията на комисията по землища, в това число и за землището
на гр. Девня, което е предоставено на вниманието на всички заинтересовани
собственици и ползватели на земеделски земи в това землище. В обявлението
изрично е посочено, че заседанията на комисията са публични и на тях могат
да присъстват всички заинтересовани или техни представители. Графикът е
публикуван и на сайта на Община Девня, за които действия са съставени
констативни протоколи от същата дата.
Видно от Протокол №2 с дата 30.08.2021 г. за землището на гр.
Девня от проведено на същата дата заседание на комисията по чл. 37в ал. 1 от
ЗСПЗЗ, е, че не е представено споразумение за ползване по чл. 37в ал. 1 от
ЗСПЗЗ, като присъстващите на заседанието земеделски производители са
заявили, че помежду им няма разбирателство и не могат да изготвят и
сключат доброволно споразумение за ползване на земеделски земи в това
землище. Според протокола комисията е приела картата за разпределение на
масивите за ползване и регистъра към нея за стопанската 2021/2022 г. за
землището на гр. Девня, ЕКАТТЕ 20482, общ. Девня, обл. Варна и е взето
решение за предприемане на необходимите действия за изготвяне в срок на
проект за служебно разпределение съобразно изискванията на чл. 37в ал. 3 от
ЗСПЗЗ.
Видно от Доклад за резултатите от дейността на комисията във
връзка с чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ, Комисията на свои заседания, проведени през
периода от 13.08.2021 г. до 30.08.2021 г. е съставила проект за разпределение
на ползването на земите по масиви в землището на гр. Девня.
Със Заповед №РД-21-04-323 от 01.10.2021 г. на Директора на
ОД”Земеделие” – Варна, на основание чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на
доклада на комисията и изготвения проект за разпределение на масивите за
ползване, е определено разпределението за стопанската 2021/2022 година на
масивите за ползване в землището на гр. Девня, обл. Варна по собственици
и/или ползватели. Съгласно Заповедта землището на гр. Девня, общ. Девня,
обл. Варна е разпределено в 167 масиви за ползване с обща площ 24 520 дка,
като заявените от жалбоподателя за участие в комасация са 6 350, 145 дка, а
доказаното му и уважено правно основание е 6 159, 527 дка.
Заповедта е обявена на 05.10.2021 г. на таблото за обяви в
4
ОД“Земеделие“ – варна и сайта на Дирекцията, а на 06.10.2021 г. поставена и
на определените за това места в сградата на ОС”Земеделие” – Суворово, офис
Девня и в сградата на Община Девня, видно от приложените към преписката
констативни протоколи.
На 21.10.2021 г. е депозирана жалбата на жалбоподателя
ЕТ“Валтамар – Васил В.“, инициирала настоящото производство.
В хода на производството е разпитан в качеството на свидетел Ж. Ж.
И. – Председател на комисията по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ относно реда и
условията за разпределение на съответните масиви за ползване в землището
на гр. Девня, обл. Варна. Същият заявява, че поради липса на постигнато
споразумение между ползвателите за землището на гр. Девня се е пристъпило
към т. нар. „служебно разпределение“. Според показанията на свидетеля
разпределението на по – големите ползватели се е осъществявало чрез
програмен продукт при спазване на принципа за разпределение на масивите
на ползвателите с най - голям дял правно основание, а по – малките
ползватели се настанявали ръчно.
По делото е допусната съдебно – техническа експертиза, от
заключението на която се установява следното: На жалбоподателя със
заповедта са разпределени други 30 масива за ползване /МПО/ на обща площ
в размер на 6 409, 217 дка, с което е изчерпана квотата на този ползвател.
Преобладаващото основание на по - голямата част от тези 30 МПО е именно
на ЕТ „Валтамар - В. В.“. Според вещото лице жалбоподателят е трябвало да
бъде разпределен в точно тези 30 МПО, тъй като при разпределението на
МПО е използван комбиниран метод за настаняване на специализирания
софтуер „Кадис“, съобразен с изискванията на чл. 37в от ЗСПЗЗ, принципите
на комасацията, съседството на МПО и зачитане на правата на останалите
ползватели.
Предвид оспорване от страна на жалбоподателя на така изготвеното
заключение, по делото е назначена допълнителна СТЕ, чието заключение
сочи следното: Площта на процесните 25 бр. МПО е в общ размер на 6 103, 1
дка. Ако жалбоподателя беше разпределен само в тези МПО, без да е
разпределен в други такива, нямаше да се надвиши квотата му, но и нямаше
да се достигне необходимата му за разпределение със заповедта квота. Освен
неговите права биха се нарушили и правата на останалите ползватели, защото
5
за масиви за ползване с номера, както следва: 6, 7, 27, 40, 61, 68, 80, 88, 91,
92, 94 и 161, преобладаващото правно основание на масивите е на друг
ползвател – ЗК“Съединение“. В останалите масиви за ползване със следните
номера: 24, 25, 36, 56, 66, 67, 82, 146, 148, 149, 151, 158 и 162 преобладаващо
правно основание на масива е на ЕТ „Валтамар-Васил В.", но същият
преобладава в общо 48 масива за ползване. В т. 3 от задачата вещото лице
заключава, че с извършеното разпределение с оспорваната заповед, съгласно
което на жалбоподателя са разпределени общо 30 масива за ползване с
номера №№ 1, 3, 5, 37, 39, 43, 46, 48, 53, 54, 58, 60, 85, 87, 100, 103, 104, 105,
106, 108, 113, 122, 137, 132, 156, 157, 21, 109, 155, 167 от 48 – те, в които той
преобладава са спазени принципите на комасацията при зачитане на правата
на всички ползватели. Със заповедта по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ на
ЕТ„Валтамар - В. В." са разпределени горепосочените 30 масива за ползване
на обща площ в размер на 6 409, 217 дка, с което квотата на този ползвател е
изчерпана. Преобладаващото правно основание на голяма част от тези 30
масива за ползване, а именно за 21 от тях, е на жалбоподателя. В
разпределените на жалбоподателя площи са включени съгласно заповедта:
- 6 223, 454 дка - имоти, ползвани на правно основание, попадащи в
разпределените масиви за ползване. Посочената площ надвишава доказано и
уважено правно основание на ЕТ „Валтамар- В.В.“ с 63, 927 дка;
- 89, 729 дка - имоти, ползвани на основание чл. 37в ал. З т. 2 от
ЗСПЗЗ. Това са тези имоти – „бели петна“, които попадат в разпределените
масиви за ползване. Съобразно процентното съотношение на тези имоти на
ЕТ„Валтамар-В. В." е следвало да бъдат разпределени 146, 923 дка, което е с
57, 194 дка по - малко;
- 2, 461 дка - имоти, ползвани на основание по чл. 37в ал. 10 от
ЗСПЗЗ и
- 93, 573 дка - имоти, ползвани на основание по чл. 37в ал. 16 от
ЗСПЗЗ - това са т. нар. полските пътища, попадащи в разпределените масиви
за ползване.
Вещото лице констатира, че служебното разпределение на имотите
се извършва от програмен продукт „***“, в това число и на земите по чл. 37в
ал. З т. 2 от ЗСПЗЗ, които се разпределят ведно с масива, в който се намират,
при съобразяване в максимална степен на всички законови изисквания,
6
заложени в чл. 37в от ЗСПЗЗ. ЕТ„Валтамар - В. В." е получил имоти - бели
петна, точно там където същият е разпределен, при комплексното
съобразяване на принципите на комасация. Вещото лице заключава, че
програмния продукт, чрез който е извършено разпределението е съобразен с
изискванията на чл. 37в от ЗСПЗЗ и принципите на комасацията, като за по -
мащабно окрупняване на площите се съобразяват и прибавят съседни масиви
за ползване, в които дадения ползвател също има голям дял правно
основание, което в повечето случай е близко като размер на преобладаващото
правно основание.
Жалбоподателят, чрез проц. си представител оспорва втората част от
заключението на допълнителната СТЕ по т. 2 от задачата, като счита, че
вещото лице не е дало отговор на въпроса му: „в процесните 25 бр. МПО кои
от страните по делото се явяват ползватели с най – голям дял собствена или
арендована земя?“. Всъщност вещото лице е дало ясен отговор на този
въпрос, а именно, че за 12 от процесните МПО /описани по – горе по номера/
ЗК“Съединение“ се явява ползвател с най голям дял собствена или
арендована земеделска земя, а за останалите 13 МПО /също описани по –
горе/ такъв ползвател се явява жалбоподателя. Видно от приложение №1 и 2
от заключението на допълнителната СТЕ е, че в част от масивите, в които
преобладава заинтересованата страна ЗК“Съединение“ също са разпределени
за ползване на друг ползвател, но това не идва да значи, че са нарушени
принципите на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Напротив, именно това е целта и идеята на
комасацията, както заяви и в с.з. при неговото изслушване вещото лице – при
липса на споразумение между собствениците и ползвателите земеделските
земи да се разпределят между тях по възможно най – справедливия начин и
при зачитане правата на всички ползватели, а не само на тез с най – голям дял
собствена или арендована земя. Ползвателите не могат да избират къде да
бъдат настанявани, за да не се нарушат правата на останалите ползватели. В
заключението си по т. 1 от задачата вещото лице излага, че в случаите, в
който някой от ползвателите се окаже с най - голям дял ползвана земеделска
земя в масиви за ползване, които са вповече от квотата му, не означава, че
всичките тези масиви, в които той преобладава трябва да му бъдат
разпределени на него, за да не се надвиши квотата на този ползвател.
Съдът кредитира и двете заключения, доколкото са изготвени от
лице притежаващо необходимите технически познания в съответната област
7
и е независимо от страните. Същите са обективни и компетентно дадени, при
което съдът няма основание да се съмнява в тяхната правилност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 14 -
дневен срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Правомощията на
Директора на Областната дирекция “Земеделие” по местонахождението на
имотите да издава заповед за разпределение на масивите в
землището, следват директно от законовата разпоредба на чл. 37в ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Заповедта е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя
си и съдържа правните основания за издаването й. Съдът намира, че с
препращане в същата към доклада на комисията по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ
заповедта е достатъчно мотивирана, доколкото според Тълкувателно решение
№16/1975 на ОСГК на ВС е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно
от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото
издаване. В случая фактическите основания за издаването на акта се съдържат
в предшестващия го и издаден във връзка с него документ на помощен орган,
който административният орган е възприел, поради което липсата им в самия
административен акт не съставлява нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. По
отношение на твърдението на жалбоподателя, че тези предшестващи
документи не били доведени до знанието му следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 37в ал. 5 от ЗСПЗЗ само заповедта, издадена по
реда на чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ се обявява в кметството и в сградата на
общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на
Общината и на съответната Областна дирекция "Земеделие" в срок до 10
октомври. Изискване за публикуване или за обявяване на изготвения доклад
или други документи, свързани с неговото изготвяне и издаване на заповедта
8
няма, поради което това възражение на жалбоподателя се явява
неоснователно. Още повече, че както правилно е отбелязано в писменото
становище на ответната страна жалбоподателят, като заинтересована страна
винаги би имал достъп до всички документи по процедурата, би могъл да
участва във всички заседания на комисията, които са публични и се
провеждат по предварително оповестен график. В част от тях той е и
участвал.
Заповедта е постановена при спазване на административно -
производствените правила. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, Директорът на ОД „Земеделие” – Варна е назначил комисия за
сключване на споразумение по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ в определения за това
срок за стопанската 2021/2022 година. По делото се установи по безспорен
начин, че ползвателите на земите в землището на гр. Девня, обл. Варна не са
достигнали до споразумение, поради което назначената комисия по чл. 37в
ал. 1 от ЗСПЗЗ правилно и законосъобразно на основание ал. 3 от същата
норма е съставила проект за служебно разпределение на ползването на земите
по масиви – Приложение към Доклада, към който са приложени и данни за
земите по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ, и информация за дължимото рентно
плащане. Разпределението е извършено чрез софтуерен продукт, разработен и
утвърден на ниво министерство, внедрен и използващ се във всички ОД
„Земеделие“ в страната.
Заповедта за извършеното разпределение на ползването на земите по
масиви е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона. Нормата на чл. 37в ал. 3 от ЗСПЗЗ предвижда, когато между
ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1 , както и за
земите, които споразумението не обхваща, комисията да състави проект за
разпределение на ползването на земите по масиви по следния ред: 1.) правото
за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял
собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива; 2.) площта на
земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени
декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между
ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно
ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в
съответното землище.
9
Съдебната практика възприема /в този смисъл Решение
№14437/30.11.2009 по адм. дело № 5641/2009 на ВАС/, че относими към
решаване на спорове от вида на процесния са изясняване на обстоятелствата
относно действително ползваните размери земи от отделен ползвател и
съответствието им към общото разпределение. Този извод следва и съобразно
разпоредбата на чл. 72 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, предвиждаща при формиране на
непрекъснатата площ на масивите по § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ в границите на
масива да се включват имотите по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ. След като тези
имоти се включват при формирането на масивите за ползване, а законът
предписва площта им да се разпределя между ползвателите пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, то следва да се
приеме, че задължението на комисията да предостави правото за ползване на
отделния масив на ползвателя с най - голям дял собствена и/или
арендована/наета земеделска земя в масива не е императивно, а е ограничено
от изискването за пропорционално разпределение на имотите по чл. 37в ал.
3 т. 2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите. При хипотезата, че един от
ползвателите се окаже е с най - голям дял на ползвана земеделска земя във
всички масив, това не означава, че всички масиви трябва да бъдат
разпределени на него. При условията на чл. 37в ал. 3 т. 1 или т. 2 от ЗСПЗЗ е
необходимо да се съобрази действително притежаваните общо права на
ползване. Смисълът на законодателството относно разпределение на
ползването е да се съобразят и запазят правата на ползвателите чрез
окрупняване на площите, но не и пренебрегване правата на ползвателите с по
-малък дял. В тази връзка установеното от СТЕ обстоятелство, че по
отношение на масиви с номера 24, 25, 36, 56, 66, 67, 82, 146, 148, 149, 151,
158 и 162 жалбоподателят е бил с най - голям, дял не се отразява върху
правата му, а оттам и върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй
като по делото се установи по безспорен начин, че са му разпределени за
ползване масиви, съответстващи на общите му права. С обжалваната заповед
на ЕТ „Валтамар - Васил В." са разпределени общо 30 масива за ползване
като общо разпределената му площ в тези масиви е в размер на 6 409, 217 дка
- малко повече от ¼ от общата площ на цялото землище при уважено правно
основание според вещото лице по СТЕ в размер на 6 159, 527 дка. Нещо
повече - със заповедта по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ на ЕТ„Валтамар - Васил В.“
10
са били разпределени с 63, 927 дка повече имоти, ползвани на правно
основание и с 57, 194 дка по - малко имоти – „бели петна“. Т. е. критерият
„правото за ползване на отделния масив да се предостави на ползвателя,
който в най - голяма степен има правно основанието за ползване на този
масив” не просто не е пренебрегнат, но и на жалбоподателя са разпределени
за ползване повече площи от полагащите му се. Затова и неоснователна е
претенцията му всички масиви, в които той има преобладаващо правно
основание да му бъдат разпределени само на него. Ако жалбоподателя беше
разпределен във всички 48 масива, в които преобладава /за което очевидно
има претенции/, то несъмнено квотата му би била надвишена и при всички
случаи биха били нарушени правата на останалите ползватели, особено тези с
по – малък дял. Именно затова те се разпределят ръчно, както заяви свидетеля
– за да се гарантират и техните права при извършеното служебно
разпределение. Освен това, при служебно разпределение за по - мащабно
окрупняване площите се съобразява и съседството на масивите за ползване,
който принцип в случай по отношение на жалбоподателя също е спазен видно
от СТЕ.
Не е вярно и твърдението, изложено в жалбата, че в конкретно
посочените местности, където той имал наети земи нямал разпределени за
ползване земеделски земи. Видно то заключението на първоначалната СТЕ по
т. 2 от задачата на жалбоподателя са разпределени МПО, които попадат в 8 от
изброените 11 местности, а именно: А.а, К.., Д. К. мост, Ак ч., М., Ц. Б. и О.,
като местностите Ц. и О. са и съседни. За останалите 3 местности, описани в
жалбата – Г., зад б. и Б.е комасиран в съседни местности, а именно: ****
/съседна на Г., О. /съседна на З. и М. /съседна на Б..
Предвид изложеното съдът счита, че оспоР.ят акт не противоречи на
разпоредбите на закона и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е
изцяло в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдена, а
подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 143 ал. 4 вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78 ал. 8 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция
"Земеделие" – Варна направените разноски. Съгласно представен списък по
11
чл. 80 от ГПК същите възлизат на 250 лева – депозит за СТЕ и 150 лева
депозит за допълнителна СТЕ или в общ размер на 400 лева за
възнаграждение на вещо лице. Неоснователно се претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, който надхвърля
максималния размер за настоящото административно дело съгласно чл. 78 ал.
8 от ГПК. Възнаграждението за юрисконсулта, защитавал ответната страна
следва да бъде определен от съда съобразно нормата на чл. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно фактическата и
правна сложност на делото съдът го определя в размер около средния, а
именно 80 лева.
Заинтересованите страни по делото – Й. С. Б. и ЗК“Съединение“ гр.
Девня претендират и доказват реално извършени разноски в размер на от по
400 лева за заплатено в брой възнаграждение на един адвокат, които също
следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя в пълен размер, поради
липса на направено възражение от страна на жалбоподателя за тяхната
прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“ВАЛТАМАР – ВАСИЛ В.“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, ул.
„Хр. Ботев“№42, представлявана от Васил Н. В. срещу Заповед № РД – 21 –
04- 323/01.10.2021 г., издадена от Директора на Областна Дирекция
„Земеделие„ – Варна за разпределение на масивите за ползване на
земеделските земи в землището на гр. Девня за стопанската 2021/2022 г. в
частта й досежно ЕТ „Валтамар Васил В.“ и разпределението на
земеделската земя в масиви с номера 7, 146, 94, 151, 67, 68, 148, 66, 149, 25,
92, 158, 24, 56, 61, 88, 36, 6, 161, 27, 162, 40, 82, 80 и 91.
ОСЪЖДА ЕТ“ВАЛТАМАР – ВАСИЛ В.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, ул. „Хр. Ботев“№42,
представлявана от Васил Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
"Земеделие" – Варна сумата от 480 лева /четиристотин лв., 00 ст./ ,
12
представляваща направени по делото разноски, от които 400 лева за
експертизи и 80 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ“ВАЛТАМАР – ВАСИЛ В.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, ул. „Хр. Ботев“№42,
представлявана от Васил Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на Й. СтаниС.о Б., ЕГН:
********** сумата от 400 лева /четиристотин лв., 00 ст./ , представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.
ОСЪЖДА ЕТ“ВАЛТАМАР – ВАСИЛ В.“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, ул. „Хр. Ботев“№42,
представлявана от Васил Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“Съединение“ гр. Девня,
представлявано от Председателя Стоян Петров Н. сумата от 400 лева
/четиристотин лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна с касационна жалба.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
13