От Районна прокуратура Пловдив е внесено
мотивирано постановление с предложение обвиняемата С.А.К. да бъде освободена от
наказателна отговорност, като и се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това, че на 15.06.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
„Александър Стамболийски“ с бул. „Коматевско шосе“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Сузуки“, с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 25 ал.1 ЗДвП, и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г.П.Х., изразяваща се
в контузии на левите крайници с изкълчване на лявата акромио-ключична става
/между лопатката и ключицата/ в областта на раменната става, причинило трайно
затрудняване на горен ляв крайник повече от 30 дни – престъпление по чл. 343
ал.1 б. „Б“ предл. второ, вр. чл. 342 ал.1 НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Посочва, че е събран достатъчен доказателствен материал, обосноваващ
наличие на вмененото на обвиняемата деяние. В тази връзка моли да бъде
преценено и наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът на обвиняемата –
адв. Б., се солидаризира с изложеното от държавното обвинение, като намира
обвинението за доказано. Посочва, че неговата доверителката е с добри
характеристични данни, няма наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП и
използването на МПС и е необходимо в ежедневието предвид полагани грижи от
същата за болен родител. Поради изложеното моли обвиняемата К. да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба, определена в минимален размер, и да не бъде лишавана от право да
управлява МПС.
Обвиняемата К. поддържа
изложеното от нейния защитник. В предоставената и последна дума изразява съжаление
за извършеното деяние.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата
С.А.К. е родена на *** г. в гр. ***. Живее в гр. *** Същата е ***, с българско
гражданство. Завършила е средно образование и е разведена. Не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК. Обвиняемата е правоспособен водач, като притежава валидно СУМПС. По
отношение на същата не е ангажирана административнонаказателната отговорност за
нарушения по ЗДвП.
На 15.06.2019 г. около 18:30
часа обвиняемата С.К. управлявала лек автомобил марка „Сузуки“, с рег. № ***,
по бул. „Александър Стамболийски“ в гр. Пловдив в посокка изток - запад. В
същото време свидетелят Г.Х. управлявал велосипед по велоалея, разположена бул.
„Коматевско шосе“ в посока север – юг. Върху велосипеда, непосредствено зад
свидетеля Х. била разположена детска седалка, в която същият превозвал своята
малолетна дъщеря – Г.Х..
Обвиняемата К. приближила
кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Коматевско шосе“, като
спряла на подаден червен сигнал на светофарната уредба. Когато бил подаден
зелен сигнал, обвиняемата К. потеглила и предприела маневра – завой наляво, по
бул. „Коматевско шосе“, като се движила със скорост от 19.3 км/ч. В същото
време свидетелят Г.Х., управлявайки велосипеда, излезнал извън велоалеята и
продължил на подаден за него червен сигнал на светофарната уредба от бул.
„Александър Стамболийски“ посока вляво по пешеходната пътека на бул.
„Коматевско шосе“ в посока запад-изток. В момента, в който лекият автомобил,
управляван от обвиняемата К., извършил завоя наляво по бул. „Коматевско шосе“,
настъпил удар с велосипеда, управляван от свидетеля Х., който пресичал
булеварда по пешеходната пътека. Ударът настъпил в предната дясна част и дясна
предна странична част на лекия автомобил и в лявата страна на велосипеда.
Обвиняемата К. задействала спирачната система на управлявания от нея лек автомобил
и спряла, а велосипедистът паднал на пътното платно.
След настъпилия удар обвиняемата К.
излязла от автомобила, за да провери състоянието на велосипедиста Х. и
намиращото се на седалката дете. Свидетелят Х. се оплакал от болки в рамото, а
детето посочило, че няма болки. На място пристигнал полицейски патрул от
свидетеля К.Ц. и лицето А.Г., както и екип на бърза помощ, като последният
закарал свидетеля Х. и неговата дъщеря в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебна автотехническа експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице, в момента, в който лекият автомобил марка
„Сузуки“, с рег. № *** е извършил завоя наляво по бул. „Коматевско шосе“ е
настъпил удар с велосипеда, пресичащ булеварда по пешеходната пътека. Ударът е
настъпил на около 0.90 м. южно от ориентира и на 5.10 м. западно от ориентира.
Ударът е настъпил в предна дясна част на лекия автомобил и в лявата страна на
велосипеда. Скоростта на движение на лекия автомобил марка „Сузуки“, с рег. № ***,
в момента на удара е била около 19.3 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от
момента, в който велосипедистът Х. се е отклонил наляво, водачът на лек
автомобил марка „Сузуки“, с рег. № ***, е имал техническата възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране при своевременно възприемане на опасността и
задействане на спирачния привод с максимална сила и интензивност, тъй като в
този момент велосипедистът се е намирал извън опасната му зона. В конкретните
пътно-климатични условия скоростта на движение на лекия автомобил е била
технически съобразена. Описан е механизмът на настъпване на процесното ПТП.
Вещото лице е посочило като технически причини за настъпване на произшествието
предприетото пресичане на бул. „Александър Стамболийски“ от водача на
велосипеда при забранителен червен сигнал на светофарната уредба и впоследствие
продължаване движението по пешеходната пътека на бул. „Коматевско шосе“,
управлявайки велосипеда, и закъснялото възприемане на опасността от ПТП,
свързана с пресичащия пътно платно велоспед от водача на лек автомобил марка
„Сузуки“, с рег. № ***. Към експертизата вещото лице е изготвило мащабна скица,
неразделна част от експертизата.
По досъдебното производство е
изготвена и съдебномедицинска експертиза на Г.Х.. Според заключението на вещото
лице, на същата са причинени следните травматични увреждания: контузия на
главата, контузия на лявата ръка с оток и охлузване в областта на гривнената
става /китката/. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се
съобщава в данните по досъдебното производство – при ПТП, с което са в пряка
причинна връзка. Описаните травматични увреждания отговарят медикобиологичния
признак причинени болка и страдание.
Изготвена и съдебномедицинска
експертиза на Г.Х.. Съобразно същата, на Х. са били причинени следните
травматични увреждания: контузии на левите крайници с изкълчване на лявата
акромио-ключична става /между лопатката и ключицата/ в областта на раменната
става. Описаните травматични увреждания са в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени както се съобщава в данните по досъдебното производство – при ПТП, с
което са в пряка причинна връзка. Описаните травматични увреждания отговарят
медикобиологичния признак трайно затрудняване движенията
на горен ляв крайник за около два – три месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място това са обясненията на
самата обвиняема – С.К.. На следващо място фактическата обстановка се
установява от събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите Г.Х. и К.Ц., както и от приобщените по делото две съдебномедицински експерти и автотехническа
експертизи. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и въз
основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за нарушител/водач,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицинска документация на Г.Х.
и приобщеното веществено доказателство – видеозапис.
Съдът следва да
посочи, че в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на изложената в
обстоятелствената част на мотивираното постановление, внесено от Районна
прокуратура Пловдив. Също така обвиняемата К. изрично признава извършеното
деяние, като дава детайлни обяснения, съответстващи на показанията на пострадалия
Х. досежно механизма на извършеното деяние.
Единственото констатирано противоречие в гласните доказателствени източници
касае изложеното от обвиняемата К. и свидетеля Х. досежно обстоятелство на
какъв сигнал на светофарната уредба е преминал пострадалия – забранителен
червен или разрешителен зелен. В тази връзка съдът дава вяра на изложеното от
обвиняемата К., доколкото същото се подкрепя от останалия по делото събран
доказателствен материал, а именно вещественото доказателство – видеозапис, и
приобщената автотехническа експертиза, която е обективирала кадри от посочения
видеозапис. От същите неимнуемо се установява, че пострадалият Х. е преминал на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба, като правилно посоченият
извод е залегнал и в автотехническата експертиза. Поради изложеното досежно
посоченото обстоятелство съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.,
доколкото същите не намират в нито един друг доказателствен източник, приобщен
по делото.
В останалата
част в гласните доказателствени източници не се съдържат противоречия и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Описаните
травматични увреждания на свидетеля Х. и неговата дъщеря – Г.Х., се установяват
от приобщените по делото съдебномедицински експертизи. Механизмът на настъпване
на деянието и причините за неговото настъпване съдът прие за установени от
приобщената по делото автотехническа експертиза. Съдът дава вяра на приобщените
експертизи, доколкото същите са изготвени с необходимите знания и умения и
отговарят на поставените задачи.
Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа
страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията на
обвиняемата,
експертизите, писмените доказателства и вещественото доказателство – видеозапис. Досежно същите не се
констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното минало и характеристичнитте данни на
обвиняемата, съдът
направи въз основа на приложените по делото справка съдимост, характеристична справка – както от
приложената справка в хода на досъдебното производство, така и от тази
приобщена в съдебна фаза от работодателя на обвиняемата, справката за
получаваното трудово възнаграждение на същата и копие от талон „водач без
нарушения“.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по -отношение на обвиняемата са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 15.06.2019 г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с бул. „Коматевско шосе“, при управление на МПС
– лек автомобил марка „Сузуки“, с рег. № ***, е нарушила правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 21 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на Г.П.Х., изразяваща се в котузии на левите крайници с изкълчване на
лявата акромио-ключична става /между лопатката и ключицата/ в областта на
раменната става, причинило трайно затрудняване на горен ляв крайник повече от
30 дни.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като
за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата,
уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика
бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение
по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
причинения съставомерен резултат /така Решение №289/18.01.2017 г. по н.д. №
1237/2016 г., 1 НО/.
От
приетата по делото съдебна автотехническа експерта се установи, че причината за
настъпване на процесното ПТП, е че закъснялото възприемане на опасността от
пресичащия пътното платно велоспипедист от обвиняемата в качеството и на водач
на лек автомобил марка
„Сузуки“, с рег. № ***. Доколкото се касае за късно възприема на опасност, при
обективна възможност същата да бъде възприета своевременно, то съдът намери, че
нарушеното правила по ЗДвП е по чл. 20 ал.1 ЗДвП /така Решение № 45
от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 685/2008 г., III н. о.; Решение № 126 от
10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 191/2012 г., II н. о.; Решение № 164 от
14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о./. Поради тази причина именно
посочената норма е в пряка причинно-следствена връзка с причинения съставомерен
резултат.
Действително, нормата на чл. 20 ал.1 ЗДвП не фигурира в диспозитива на постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК
на обвиняемата, но в обстоятелствената част са налице фактически обстоятелства
по неговото извършване, а именно, че причините за настъпване на процесното ПТП
е закъснялото възприемане на опасността, свързана с пресичащия пътното платно
велосипед от обвиняемата. В този случай съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК /така т.7 от Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/. В настоящия
случай според съда квалификацията на нарушението е именно разпоредбата на чл.
20 ал.1 ЗДвП.
Съдът намери, че вменените на
обвиняемата разпоредби по чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 25 ал.1 ЗДвП, не се явяват в причинна връзка с настъпилия резултат, като съображенията
за това са следните:
По отношение на вмененото нарушение по чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП, съгласно трайно установената практика посочената норма е обща и има
принципен характер. В двете й алинеи не се
съдържа императивно правило за поведение, респективно нарушаването й в
конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на обвиняемата. В този законов текст се съдържа общо изискване да
не се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от които
са инкриминирани по делото. При посочването на тези разпоредби на закона, в
които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни
превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл.5 ЗДвП. Между нейното нарушаване и
настъпилия обществено опасен резултат липсва пряка и непосредствена причинна връзка,
поради което и обвиняемата следва да бъде оправдана с действията си да е
нарушила и разпоредбите на чл. 5 ал.1 и чл. 5 ал.2 ЗДвП. /в този смисъл и Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012
г. на ВКС/.
В настоящия случай, обвиняемата се е движила със съобразена скорост,
поради което настъпването на процесното ПТП не се дължи на нарушение на режима
на скоростта. Поради тази причина неотносима е посочената норма на чл. 20 ал.2 ЗДвП, приложението на която се изключва изначално от релевантната норма на чл.
20 ал.1 ЗДвП /така Решение № 408
/02.11.2011 г. по нак. д. № 2075/2011 г. на ВКС, Решение № 485/ 09.01.2015 г.
по н.д. № 1648 / 2014г. на ВКС, 2 НО; Решение 181/26.09. 2017 г. по н.д. №
566/2017 г., 1 НО; Решение № 9 от 10.02.2017 г. по н. д. № 1310 / 2016 г. на
ВКС, 1 НО/.
От приетата за установена фактическа обстановка не се установява
настъпилият резултат да е в причинна връзка с предприетата от обвиняемата маневра
– завой наляво, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП.
Поради изложеното,
доколкото не се установи обвиняемата да е нарушила правилата за движение по
пътищата по чл. 5 ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 25 ал.1 ЗДвП,
за така повдигнатото обвинение по посочените разпоредби, съдът я призна за
невинна и я оправда.
Нанесеното увреждане на
пострадалия, вследствие на настъпилото ПТП – котузии на левите крайници с изкълчване на лявата
акромио-ключична става /между лопатката и ключицата/ в областта на раменната
става, следва да се квалифицира като средната телесна повреда по чл. 129 ал.2 НК, а именно: трайно затруднение на движението на крайниците. Този извод следва
от обстоятелствата, че причиненото увреждане е ограничило вузможността на
горния десен крайник да извършва движенията си в пълен обем. Същото е трайно,
доколкото съобразно назначената съдебномедицинска експертиза, е продължило
повече от тридесет дни, в която насока са и разясненията, дадени в ППВС 3/1979
г.
От
субективна страна престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма
на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва
нарушение на ЗДвП. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася
непредпазливо – той е предвиждал неговото настъпване, но не го е искал и не го
е допускал. В настоящия случай предвиждането на настъпването на съставомерните
последици е изводимо от качеството му на правоспособен водач на МПС и
възможността обективно да възприема факторите, с които следва да съобрази
скоростта си на движение. Поради изложеното съдът намира, че обвиняемата К. е
проявил форма на непредпазлива вина – самонадеяност.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемата С.К. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342
ал.1 от НК, се предвижда наказание:
лишаване от свобода до три години или пробация.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че същата не е осъждана,
както и че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемата, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /,
степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и причиненият
обществено опасен резултат – освен лицето, за което е повдигнато обвинение,
травматично увреждане е причинено и на друго лице – Гергана Ходжева, което
обаче се явява несъставомерно, доколкото покрива признаците на лека телесна
повреда. Следва да се съобрази и личността на обвиняемата, същата е с добри
характеристични данни, работеща, признава вината си, изразява съжаление за
случилото се. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид, че се
касае за инцидентна проява, като видно от приложената по делото справка за
нарушител, по отношение на обвиняемата няма издадени актове, наказателни
постановления и фишове, респ. до настоящия момент не само нейната наказателна
отговорност не е ангажирана, но и административнонаказателната такава. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и другата причина за
настъпване на процесното ПТП – преминаването на червен сигнал на светофарната
уредба на велосипедиста, респ. последният е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Касае за съпричиняване, което несъмнено следва да бъде
отчетено при индивидуализация на наказанието.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемата следва да се
наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на обвиняемата, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемата без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Доколкото, както беше посочено, не се констатира до
момента на постановяване на окончателния съдебен акт да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на обвиняемата за нарушения по
ЗДвП,както и предвид ниската обществена опасност на дееца и обстоятелството, че
обвиняемата използва ежедневно своя автомобил във връзка с полагане на грижи за
свой родител, съдът намери, че не следва на основание чл. 78а ал.4 НК да
постановява лишаване от право да управлява МПС.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът намери, че
обвиняемата С.К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 472 лева по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, представляващи разноски по делото. Веществените доказателства – 2 бр. дискове,
находящи се на л. 138 от досъдебното производство, съдът постанови да се
унищожат като вещи без стойност след влизане в сила на решението.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС