Решение по дело №374/2019 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,05.03.2020  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №374  по описа за 2019 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от „А. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Д. ул.”Г.Г.”№****,представлявано от В.Е.В.,чрез пълномощника си адвокат В.Н.К. ***,срещу наказателно постановление №399623-F461580 от 21.01.2019г.на Б.С.Г.,Началник на Отдел”О.д.”-Варна в Централно управление на Национална Агенция по приходите,с правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган и е постъпила ведно със административната преписка в Районен съд-Балчик с Рег.№*** на 11.12.2019год.

В жалбата си, дружеството-жалбоподател твърди,че не е допуснато описаното в наказателното постановление административно нарушение.Твърди,че има допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.

            Редовно призовано,дружеството-жалбоподател се представлява от процесуалния си представител адв.В.К. в съдебните заседания.

Представляващия дружеството-жалбоподател, поддържа жалбата.Пледира да бъде отменено наказателното постановление изцяло,като незаконосъобразно.

Претендират се направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

            Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в  с.з от ю.к.Светослава Митева.

Процесуалният представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.В съдебното заседание прави изявление ,че не оспорва факта,че процесния автомат е механичен и не е с електрическо захранване.Претендира деловодни разноски под формата на юристконсултско възнаграждение.

По делото,като свидетел е разпитан Х.Д.Х.-актосъставител.

            Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на &1т.41 от ПР на ЗДДС-автомат за играчки на самообслужване,находящ се в КК”А.”,в хотел”М.”,Балчишка община Д.ка област.

            На 15.09.2018год.,в търговския обект е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като,установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка Серия АА №0276864/15.09.2018год.

 При проверката е установена следната фактическа обстановка:

            Първоначално ,проверяващите са приели,че  не идентифицирано лицето което е задължено лице по отношение на процесния автомат за играчки на самообслужване.

Извършена е контролна покупка от свидетеля Х.Х.-орган по приходите,        на обща стойност един лев,като покупката е платена в брой е една монета от един лев.За извършеното плащане в брой,автомата за играчки на самообслужване,не регистрира и отчита продажбата чрез ФУВАС и не се визуализира на дисплей фискален бон,регистриращ продажбата,не се издава и хартиен документ.

            На 20.09.2018год. е представен договор за наем между А. АД и А. ЕООД.

            Установено,е че между А. АД и дружеството-жалбоподател „А.”ЕООД-Д.,има сключен писмен договор за наем по със срок на действие от 01.05.2018г.до 30.10.2018год.По този начин е идентифицирано задълженото лице,което според проверяващите е дружеството-жалбоподател.

Свидетелят Х. преценява и приема,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006год.на МФ.,като не е изпълнило задължението си да монтира,въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ тип ФУВАС в поставения автомат за играчки на самообслужване.

            На 17.12.2018г.св.Х.Х. съставя акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството–жалбоподател ,като преценява ,че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.

АУАН е съставен и връчен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател.

 Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган издава наказателно постановление №399623-F461580 на 21.01.2019г.с което на  едноличния търговец-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

            Гореизложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели,представените и приети писмени доказателства,приложени по административната преписка.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 18.11.2019год..Жалбата е получена в деловодството на визиваемата страна с вх.№ 53662-2 на 27.11.2019г.

Жалбата е подадена по пощата и видно от клеймото на пощенския плик това е станало на 25.11.2019год.

 Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

            Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Отдел”О.д.”-Варна в Централно управление на Национална Агенция по приходите,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.Изпълнителния Директор на НАП.         

                         Относно процесуалната и материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            При разпита на свидетеля в съдебно заседание,съдът достига до извода,че при проверката не е установено по категоричен начин дали се касае за механичен апарат или за такъв с електрическо захранване.

В същото съдебно заседание с оглед изявлението на представителя на възиваемата страна,че не оспорва факта,че се касае за апарат от механичен тип,без електрическо захранване,съдът приема,че в същност се касае за апарат от механичен тип ,без електрическо захранване.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) и чл. 118 от Закона за данъка върху добавената стойност ,въвеждат и поставят изискване пред всяко лице, непопадащо в изключенията по чл. 4 и чл. 5 от Наредбата, извършващо продажби на стоки или услуги да ги регистрира и отчита. Обстоятелството къде и как се извършват продажбите е релевантно за механизма, който следва да бъде приложен при тяхното регистриране и отчитане.

Според легалната дефиниция на § 1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер.

Правилата на чл. 3, ал.8, ал.9 и ал.10 от Наредбата регламентират механизма на отчитане на продажби от автомати на самообслужване според това дали същите имат електрическо захранване или не.

В последния случай, доколкото липсата на електрическо захранване препятства вграждането на фискално устройство в автомат на самообслужване, респ. изключва и възможността за визуализиране на фискалния бон, регистриращ продажбата, само на дисплей без издаване на хартиен носител, разпоредбата на ал.10 поставя изискването лицето извършващо продажби да ги регистрира и отчита чрез фискално устройство - електронен касов апарат с фискална памет или фискален принтер, което не се вгражда в автомата на самообслужване,така както повелява нормата на чл.2,ал.2,т.1 или 2 от Наредбата .

След като по делото не се спори, че дружеството "А." ЕООД е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване, без съмнение същото се явява и задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредбата да регистрира и отчита всяка продажба, в частност по реда на ал.10, предвид липсата на електрическо захранване на автомата за самообслужване.

В този аспект предметът на продажбите не се отразява на поставените задължения за регистрирането и отчитането им по съответния ред.

Според чл. 7, ал.1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Между страните не се спори, че дружеството "А." ЕООД е стартирало дейността си по продажби от автомати за играчки на самообслужване очевидно на 01.05.2018 г.

До тук съдът споделя изводите на наказващият орган,но не споделя изводите му относно това,че като към датата на проверката -15.09.2018 г., не е регистрирало фискално устройство за отчитане на приходите от продажбите от процесния автомат и то във вида на ФУВАС ,т.к. е бил без ел. захранване, с което не счита,че санкционираното дружество е реализирало съставът на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, даващ основание за налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

По делото са приложени доказателства, а именно протокол изготвен от комисия ,в която е участвал и управителя на дружеството и счетоводителя,както и търговски представител,в който протокол е описано  че комисията е констатирала наличности на парични средства от процесният автомат/протокола е изготвен във вр.с изброяване на наличните в КК”А.” автомати,за всеки един от тях по отделно/,като същата е в размер на 840 лева.В същото време в дружеството има монтирано ФУ „Daisy Perfeсt” и видно от дата 28.12.2018г. за сумата от 840 лева е издаден фискален бон № 002891 на ФУ.

Т.е. процесната наличност в апарата е отчетена посредством ФУ,макар и в по –късен период от проверката, но също така очевидно такава е практиката на дружеството този апарат да се отваря веднъж годишно и да се отчитат наличностите в него,като установените суми се описват в съставеният протокол.

От изложеното до тук съдът стига до извода,че процесното дружество няма задължението за този конкретен автомат за играчки на самообслужване да монтира и въвежда в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ тип ФУВАС,поставено на автомат за самообслужване от датата на започване на дейността,т.к. се установи,че такова устройство не само, че не се изисква по силата на чл.3,ал.10 от Наредба Н-18/2006г. да бъде поставено, но същото е въвело в експлоатация друг тип ФУ попадащо в обхвата на чл.2,ал.2,т.т.1 и 2 от Наредбата ,като съобразно утвърдената си практика е направило изброяване на наличните монети,изготвило е протокол и издало след това фискален бон от ФУ.

Ето защо съдът счита,че санкционираното дружество не е осъществило състава на нарушение по смисъла на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

С оглед на това,съдът счита,че процесното обжалвано наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.

            По отношение на направените искания за заплащане на деловодни разноски,съдът съобрази следното:

С оглед изхода на делото,съобразявайки обстоятелството,че настоящия съдебен състав отменя процесното наказателно постановление изцяло,както и съобразявайки разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,съдът счита,че следва да се присъди в полза на дружеството-жалбоподател направени деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение.Видно от представения договор за правна помощ Серия Д №**********,л.10 от делото,дружеството-жалбоподател е сключило надлежно договора с адвокат В.К.,като е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.В съдебно заседание,представителят на възиваемата страна не е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед гореизложеното,съдът счита,че искането за присъждане в полза на дружеството-жалбоподател на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева е основателно и доказано.Сумата от 550 лева следва да се заплати от ЦУ на НАП-София в полза на А. ЕООД.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление№399623-F461580 от 21.01.2019г на Б.С.Г.,Началник на Отдел”О.д.”-Варна в Централно управление на Национална Агенция по приходите,с което ,за констатирано на 15.09.2018г.в обект,автомат за играчки на самообслужване,находящ се в КК”А.”,в хотел”М.”,Балчишка община Д.ка област. ,административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ,на„А. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Д. ул.”Г.Г.”№****,представлявано от В.Е.В.,е наложено административно наказание,Имуществена санкция в размер на 3000лв.( три хиляди лева),като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА  ЦУ на НАП-София да заплати в полза на„А. ”ЕООД,със седалище и адрес на управление в гр.Д. ул.”Г.Г.”№****,представлявано от В.Е.В.  адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.(петстотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: